А. А. Ашрабов, 10. В. Зайцев

а, б)
с и л ж и шг а в а г оризонтал с и л ж и ш г а ( 1 0 . 2 7 - раем,
в) 
ё ки т у л а с и л ж и ш г а т аъ с ир этиши м у м к и н ( 1 0 . 2 7 - раем, 
г, б).
Бу 
м у а м м о к у п ч и л и к л о л л а р д а бортли элементни нобиц четидан 
настроила ж о й л аш ти р и ш й у л и билан ^ал этилади. Ш у н д а й а р ма - 
турани к у л а й ж о йла ш, к о нс т р у к ци я ни н г баландлигини ва унинг 
инерция моментини к у па йт и р иш, цилиндрик кобицнинг н а г р у з к а
к у т а р и ш х у с у с и я т и н и оширишга имкон т у р и л а ди .
Монолит кобицларда к у н д а л а н г ке сим бикрлигини о рт т а риш 
м а ц е а д и д а баъз ан к у н д а л а н г оралик к о в у р г а килипади 
Йи гм а 
э л ем ен т ла рд а н т ай ё рл ан а ди га н цобик ларда оралик; ^ ов у рра ла р 
йигма э ле ме нт ла рнинг к у ча й т ир ил га н ч ек к ал а ри д ир . У л а р )?ар 
к;андай д о л ла р да хам к у ри ла д и . Кута риб т у р а д и г а н д и а ф р а г м а -
лар н а г р уз к ан и к у н д а л а н г д е в о р л а р г а ёки у с т у н л а р г а у з а т а д и .
Хисоблашни осонлаштириш у ч у н к у т а р и б т у р а д и г а н д и а ф ра г ма -
лар у з т е к и с ли г и д а муглак;о бикр в а яс с и лиг ида н ж у д а э ла с т ик
д е б олинади; яъни д и а ф р а г м а л а р г а эгри чизикли ^ирранинг ти- 
ралиш 
ч и з и р и
буйлаб цобивд а э г ув ч и моментла р нолга т е н г (би- 
р и к м а шарнирли б у л г а н ли г и туфайли б у й л а м а моме нт ла р, д и а ф ­
р а г м а м у т л а ^о бикр б у л г а н л и г и д а н к у н д а л а н г м о ме н т ла р нолга 
т е н г ) б у л а д и . Б у е р д а моментла р б у л м а га н ли г и туфайли к у н д а ­
ла нг к у ч л а р н о лга тенг* Ш у н д а й килиб, фа^ат м ом ен т с и з
з у -
рик^ан х,олат к у ч л а р и г ин а таъсир э та д и ; б у н д а й к у ч л а р к о б щ -
нинг у р т а л и к юзасида пайдо б у л а д и . Ула р б у й л а м а , к у н д а л а н г
ва к у з г а т у в ч и ( с и лж и т у в ч и) зу р иц ишла р ди р. Н а г р у з к а д и а ф ра г-
м а г а ф а к аг с ил жи т у вч и з у р иц ишла р т а р зи д а узатилиши мумкин» 
1 0 . 2 8 - р аем. Б у к у ч л а р в е р т и к а л проек цияларинин г
й и р и н д и с и
ко-
207;

---

1 0 .1 9 - раем. Цилиндр ик ш аклли йигма кобицларнинг ко н стр уктив ечимлари 
(элем ен тларга аж рати ш сх е м а си ):
а —
бортли элем ен тл ар и б ул ган эгри чизикли цовургали п анеллардан ишланган цобиц, 
0 —
ц овур- 
гали ясси ёки си ллик п ли талар , борт тусинлари ва ди аф рагм ал ар даи иш ланган цобицлар, 
в
— к а т - 
т а ул ч ам л ар д аги эгр и чи зи кли п анеллар, борт тусинлари ва д и аф рагм алар даи иш ланган цобиклар, 
г
— р аво к ёки ф ермалар ва бурмали ёки ко вур гали ясси п анеллардан ишланган ц’обиц (¡^иска цо- 
бш<)
бикд ан д и а ф р а г м а г а у з а т и л а д и г а н барча н а г р у з к а г а 'тенг. Щ у н - 
да й ь;илиб, равещ д иа фра гма с и згри чизикли белбог буйлаб с и л ­
ж и т у в ч и з у р и к и ш л а р билан юкланган ва у н д а г и з у р иц ишла р в е р ­
208

---

тикал\ н а г р у з к а билан юк- 
л анг ан\ о дд ий ра в ок да г и з у -
рикишл' ардак фарк к и ла ди .
К а г г а юза э га лл а йд и г ан
биноларнинг ё п ма л ар иг а к у -
пинча к у п ’
1
улк;инли (10.17- 
расм, б) ёки к у п ораликли 
( 1 0 . 1 7 - раем, 
б)
цилиндрик 
кобик ла р ишлатилади. Б у н ­
д а моно ли т к о би ц л ар к у р и ш -
да цолипдан к у п цайта фой- 
да л анс а б у л а д и , йигма м о - ‘ 
нолит ц о би м ла р аа эса эле- 
ментлар типовой у л ч а м л а -
рининг сони ¡ камаяди ва цо- 
липларнинг кЬбиклар т а йё р-
лаш у ч у н обОротда б улиши 
ортади. Куп I т у л ки н л и цо- 
бицларнинг чё т д а г и ва ур- 
т а д а г и туль;инлари 
ишида 
ж и д д и й
т а ф о в у т
б у л а д и .
У р т а д а г и
т у л к и.нларни ён- 
д ош т улцинлар сикиб к у й г а н
б ул ад и , аникроги у н д а гори- 
з о н т а л иг а силжйти ш ва цо- 
бицоетк и четининг бурилиш-
лари 
б у л ма й д и
( н а г р у з к а
б а б -б а р ав а р т у ш г а н д а ) . Че т -
д а г и анча у з у н бортли э л е ­
мент нисбатан к у чл и б у л м а -
ган горизонтал бикрлик ва 
б у р а л и ш г а ^аршилик к у рс а -
та олади. К у н д я л а н г йуна- 
л ишд а содир б у л а д и г а н д е - 
ф о рма ция ла р 
к о нс т р у кц и я -
ларнинг 
^ ол ат и г а 
жи д д ий 
таъс ир килиши м у м ки н .
Киска цилиндрик ^обицлар юпк а плитанинг 
эгри . чизи^ли 
у с т к и белбоги билан б ог ла нг ан д и а ф ра г м а л ар д а н иборат (10.29- 
р асм) . Д и а ф р аг ма ла р, у з у н к обицлиларник и каби ик ки томони 
очик формалар, торткичли р а в о к л а р ёки р ам ал ар т а рз и д а я с а ла ди .
Ц о б иц л ар и и ^ и с о б л а ш ^ а ^ а д а т у ш у н ч а . К^обицларни ^исоб- 
л а ш ' к о б и к л а р наз ария с иг а о и д м а х с у с к у р с л а р д а баён цилинади; 
б у к и т о б д а д ис о бл аш м ет од л ар и ^а ци да у м у м и й т а с с а в у р г и н а бе- 
р и л а д и.
Кия кобицнинг у р т а юзасидан т у р т т а нормал ке с им билан 
томонла ри