А. А. Ашрабов, 10. В. Зайцев


% г а ч а ) б у л с а х;ам, бирок; у л а р б ах о си г а  к у ра п у л а т фе р ма л ар г а нисбатан паст рок юра-  ди (15  %



Download 11,73 Mb.
Pdf ko'rish
bet160/232
Sana01.07.2022
Hajmi11,73 Mb.
#721816
1   ...   156   157   158   159   160   161   162   163   ...   232
Bog'liq
Qurulish Konstruksiyalari A.A. Ashrabov 1988

%
г а ч а ) б у л с а х;ам, бирок; у л а р б ах о си г а 
к у ра п у л а т фе р ма л ар г а нисбатан паст рок юра- 
ди (15 
%
г ач а к и м м а т л а ш а д и ) . Т е м ир -б ет он
фермалар оралири, о д а т д а 18,24 ва 30 м б у ­
лади.
Фе р ма л ар ни н г остки белбоги, баъз ан эса 
ян’ че т д а г и ^овонлар з$ам М 500 г а ча б ул га н
маркали бетондан олдиндан з у ри к к ан килиб 
тайёрлана ди. А р м а т у р а , о да т д а , т ир а к л а р га
тарангланади.
Ф е р м а л а р с х е м а с и ё пманинг у м у м и й
компоновкаси, томнинг хили ва фонарларнинг 
ж о й л а ш у в и г а боглик б у л ад и . Се гм ен т ли ва 
иолигонал ф е р м а л ар д а босим эгри чизирига 
у х ш а ш у с т к и белбор конт ури б у л ад и , т а я н ч-
лари эса ка линрок цилинади. Б у фермаларнинг 
массасини к а ма йт ириш ва де ворла рини нг ба- 
ма'тураланадиган к о а -
ландлигини па с а йт иришг а имкон бе ра ди.
лам алар
тусинлари-
Нишаби к а м ё п м а л ар д а т а я н ч у з е л и у с т к и
нинг констр укц и яси
белбор б а л а н д л и г и д а ё к и у н и н г я^инида жой -
лаштирилади. Ш у н д а м о н т а ж к и л и ш д а т у р г у н л и к ортади ( фе рма »
нинг огирлик м а р к а з и т а я н чл ар б ал а нд л иг ид а н паст ж о й л а ш -
г анд а ) ва м а х с у с м а ^ к а м л а б к у й и ш к е р а к б ул м а й д и , бирок ко* 
лонналар б а л ан д ли г и ортиб к е т а д и . Ф ер ма л ар ни н г бир т и п д а ги
асосий к о н с т р у к ци я ла р и н и н г С С С Р д а к а б у л цилинган н о ме н к л а - 
гураси 1 0 . 1 2 - р а с м да к у рс а т и л г а н . Ш у р а с м д а а р ма т у р а с и бетон- 
га т а р а н гл а нг а н, унифик а ци я ла нга н б л о к л а р д а н 12, 18, 24 м ли 
ораликлар у ч у н ( Р у м и н и я ) о лдинда н з у р и к к а н , нишаби к а м фер­
малар с х е м а с и б ерилади.
Оралири 24 м ли полигонал ферма мисолида ф е р м а л а р н и
к о н с т р у к д и я л а ш принципларини к у р и б ч ик а ми з (ЮЛ 2- р ае м ),
Ферманинг о ра л ик у р т а с и д а ба л анд л иг и, о д а т д а 1/6 , . . 1/9/ га 
тенг б у л а д и . Белбоглар билан п а н ж а р а л а р кесими г ориз онт а л 
,\олатда т а й ё рл аш ку ла й л иг ин и асос цилиб олган ??олда, турри 
б у р ча кл и килиб б ел г и л ан а д и ва, о д а т д а , у бир хил к е н г л и к д а
(200 . . . 250 мм) олинади. Остки б елбогни нг эни у с т к и белбор
I - I '
199


Ю Л !- р а е м , м о м е н т л а р эшори ва икки нишабли тусии ар м а ту р а л а р и момент- 
ларининг эпюри
энига тенг килиб олинади, унииг баландлиг и эса а р м а т ур а с и та- 
ра нг ла на д иг анд а , д ам, т а р а н г л а н м а й д и г а н д а дам жойланиш шарт- 
л арид а н а никланади. Устки белбогнииг эни оралицнинг 1/80 ций- 
мат иг а яцин б ул ад и . Баландлиги эса дисоблаб а ни кла на ди. Ф ер ма
тиралиши у ч у н к олонна ла рг а ^алинлиги 10—12 мм ли к у т а р и б
т у р а д и г а н п^ла т листлар к;уйиш к у з д а т у т и л а ди : б у листлар ф е р ­
ма у з е л л а р и г а у ларни т а й ё р л а ё т г а н д а Урнатилади.
Остки б е л бо г т а р а н гл а на д и г ан а р м а т у р а ( дисоблаш о рк а ли )
ва п а й ва н д л ан а д и га н к а р к а с л а р ( к о н с т р у к ц и я с и г а биноан) билан, 
а р м а ту р а л а н а д и . Долган э л ем е нт ла р п ай вандланади ган к а р к а с л а р
билан а р м а т у р а л а н а д и . У з е л л а р д а г и с г е р ж е н ла р н и м у с т а ^ к а м л а ш
ва у з е л л а р н и н г узин и бикр цилиш у ч у н ферма у з е л л а р и йутон- 
л аш ти р ил а ди ва и к к и т а б у к и лг а н с т е р ж е н ь билан а р м а т у р а л а н а ­
ди; б у н д а й с т е р ж е н л а р д иаметри 10 . . . 16 мм ( о р а л и к к а борлиц 
д о л д а ) х о м у т л а р цадами 100 . . . 150 мм, д иа м ет р и 8 . . . 12 мм 
ли б ул ад и .
С ун г ги йилларда с е г м е н т л и ва полигонал довонли фермалар 
у рн и г а ^овонси з темир-бе тон фе рма ла р иш л а т и л мо к д а . Бу н да й
ф ер ма л ар т и к к а нишабли в а к а м кияли ё п м а л а р г а к е т а д и . Б у фер- 
м а л а р д а п а н ж а р а э л е м е н т л а р и н и н г у м у м и й у з у н л и г и с е г ме н т л и 
ва полигоналлиларга нисбатан 1,7—2 ма рт а
ц и с к а р т и р и л г а н ,
п а н ж а ­
ра э ле ме и т ла р и б ел бо гл ар г а турри б у р ч а к остида т у т а ш у в и т уфай-
л и у з е л л а р н и а р м а т у р а л а ш а н ч а - м у н ч а с о дд а л ашт и р ил га н . Ве р т и ­
к а л у с т у н л а р з у р и к к а н а р м а т у р а к у й и ш йули билан к у ча й т ир ил га н ;
олдиндан в е рт и к а л зурицк;ан у с т у н л а р и бор ф е р ма л ар ё ри л ишг а 
т у рр ун б ул га нли г и у ч у н у ла рни а г р ес с и в г а з т а ъ с ир э та д и г ан
м у д и т д а ишл ат с а б у л ад и .
Я к и н д а шпренг ель типидаги о л д ин д а н з у р и к д ан т е м и р - б е т о н
фермаларнинг я нг и к о н с т р у к ц и я м принцип ж и д а т и д а н ишлаб
20 0


10.12-р аем . Ишлаб чи^ариш бинолари фермаларининг бир типдаги асосий 
конструкциялари номенклатураси
ч щ и л д и . У л а р орали^лари 18 в а 24 и ли, томининг циялиги 5 
% 
б ул г а н , т у р л и м а к с а д л а р г а б ел ги л ан г ан бир цав атли биноларнинг 
ё пмалари у ч у н м у л ж а л л а н г а н { 1 0 . 1 4 - р аем) . Бундай ф е р ма л ар с т р о ­
пило к о н с т р у к ц и я л а р и д а Минимал м и в д о р д а м у м к и н б у л а ди г ан
эл еме нт ла р: уч панелли у с г к и бе лбог, о лдинда н з у р и к к а н остки 
белбор ( и кк ит а б у к и лг а н жойи билан) ва белборга бикр килиб 
бириктирилган и к к ит а в е рт и к ал у с т у н л а р б у л а д и . Ф ер ма л ар ни н г
201


10.13- раем. Унификация килинган блоклардан таянч узелини у с т к и белбог ба- 
ландлигига жойлаштириб ишланган стропило фермалари
таянчдаги 
т у л а г аб а ри т у л ч а м и
(остки 
у р т а
панелининг пастки 
Киррасидантаянч 
у з е л нин г у с т к и
киррасигача) 
2700 мм г а,
таянч 
у з е л н и н г
баландлиги 
эса 900 мм г а т е н г д е б к а б у л килинган.
Ф е р м а л а р н и д и с о б л а ш н и н г
у 3 и г а х о с х у с у с и -
я т л а р и . Ф е р м а г а ё п м а д а н , ферма орирлигидан, ш у н и н г д е к , фо- 
на рла рд а н, боРламалардан ва осма транспортдан т у ш а д и г а н на- 
г р у з к а л а р т а ъс ир этади. Темир- бетон фермаларнинг у з е л л а р и ,
уларни д и с о бл ашд а шарнирли д е б т а х ми н к и л и н а д и . О с м а т р а н с ­
портдан т у ш а д и г а н н а г р у з к ан и ферма остки белбогининг у з е л -
л ар иг а к у йиш к е р а к . Устки б ел бо гл ар ора с ида ги масофа ёпма 
па н е лла рида н у з а т и ла д и г а н н а г р у з к а к а тъия н у з е л л а р г а т у ш и ш и
ке ра кл иги ни дисобга олган д о л да белгиланади.
Ку р илиш ме х а н и ка с и н ин г о дд и й м ет од л ар и билан н а г р у з к а -
ларнинг т у р л и бирикмалари у ч у н дисоблаб чикилган ф е р м а л а р ­
нинг э ле ме н т ла р и д а г и зу рик ишла р, энг н о к у ла й юкланишларыи 
н а з а р г а олган х;олда, ж а м л о з ч и ж а д в а л г а ёзиб к у й ил а ди . Ш у н -
д а н кейин у с т к и белбогнинг ке сими сикилг ан кесим, остки бел- 
богники эса ч уз и л г а н кесим т арз и да хисобланади.
Ё п м а р а в о ц л а р и . Т е м и р - б е т о н р а во кла р ( а рк л а р ) н а г р у з к а
к у т а р у в ч и к о н с т р у к ц и я л а р каби к а т т а о ра ли к ла р ( а сосан 30 м 
д а н ортик б у л г а н л а р ) д а ишла т ила ди. Р а в о кла рн ин г к у т а р и ш
стреласи / о да т д а , 0,15 . . . 0,2/ (бирок к а м и д а 0,1/) т а т е н г ци- 
либ олинади. Р ав о кн и н г распори .. ( к е р у в ч и к у ч и ) т о рт ки ч ё к и 
пойдев орга у з а т и ла д и . Йирма э л е ме н т л а рд а н т а й ё р л а н а д и г а н т е ­
мир -б ет о н рав о кла р икки шарнирли ва у ч шарнирли килинган 
б у л а ди . Монолит р а во кла р ку пинча шарнирсиз ки лина ди. Р а в о к ­
лар ёпма орирлигидан т у ш а д и г а н н а г р у з к а , бир т е к и с ва бир ё к -
л а м а корда н т у ш а д и г а н н а г р у з к а г а д а м д а к у та р ма - т р а н с п о р т ме -
ха н и з м л ар д а н йигилиб т у ш а д и г а н н а г р у з к а л а р г а , б аъ з а н э са ша- 
молда н т у ш а д и г а н н а г р у з к а г а дисобланади.

Download 11,73 Mb.

Do'stlaringiz bilan baham:
1   ...   156   157   158   159   160   161   162   163   ...   232




Ma'lumotlar bazasi mualliflik huquqi bilan himoyalangan ©hozir.org 2024
ma'muriyatiga murojaat qiling

kiriting | ro'yxatdan o'tish
    Bosh sahifa
юртда тантана
Боғда битган
Бугун юртда
Эшитганлар жилманглар
Эшитмадим деманглар
битган бодомлар
Yangiariq tumani
qitish marakazi
Raqamli texnologiyalar
ilishida muhokamadan
tasdiqqa tavsiya
tavsiya etilgan
iqtisodiyot kafedrasi
steiermarkischen landesregierung
asarlaringizni yuboring
o'zingizning asarlaringizni
Iltimos faqat
faqat o'zingizning
steierm rkischen
landesregierung fachabteilung
rkischen landesregierung
hamshira loyihasi
loyihasi mavsum
faolyatining oqibatlari
asosiy adabiyotlar
fakulteti ahborot
ahborot havfsizligi
havfsizligi kafedrasi
fanidan bo’yicha
fakulteti iqtisodiyot
boshqaruv fakulteti
chiqarishda boshqaruv
ishlab chiqarishda
iqtisodiyot fakultet
multiservis tarmoqlari
fanidan asosiy
Uzbek fanidan
mavzulari potok
asosidagi multiservis
'aliyyil a'ziym
billahil 'aliyyil
illaa billahil
quvvata illaa
falah' deganida
Kompyuter savodxonligi
bo’yicha mustaqil
'alal falah'
Hayya 'alal
'alas soloh
Hayya 'alas
mavsum boyicha


yuklab olish