А. А. Ашрабов, 10. В. Зайцев

А 
Мтр_
б у ер да г — ^ уй м а д е т а л ла р устки ва остки ке симларининг огир- 
лик м ар ка з ла ри орасидаги масофа.
174

---

кт и ру в ч и с т е р ж е н л а р п ай ванд чокларининг ж а м и уз ун ли 
ги 
о,аги фо рм ул а да н ани^ланади:
( 9. 3)
бу е р д а
к
—ригелни з у р и ^ т и р у в ч и к у чл а р цайта та^симланишипи 
эътиборга олиб >;исоблашда па й ва н д чоклар ишончли ишлашини 
таъмин ловчи коэффициент ( 6 = 1 , 3 ) ; /V-—б ирик тирила ё гг ан арма- 
т у р а д а г и б уйл ама к у ч .
Ригелни а р м а т у р а л а ш д а , о д а т д а , 2 та ясси п а й в а н д л ан а д и га н 
к а р к ас ишлатилади, орали^нинг у р т а цисмига б аъ з а н учинчи 
к а р к ас урнатилади. Пулатни т е ж а ш ма цс а д ид а а р м а т у р а момент- 
ларининг эпюраси ( мате риаллар эпюри) т у з и ла ди ва таищи на- 
г р у з к а д а н ^осил б ул ад и г ан моментла рнинг эпюраси билан а р м а ­
т у р а моментларининг эпюрасига биноан б уй л ам а 
а р ма т у р а н и н г
бир цисми у з нб т ашланади.
9.3-§. ТУСИНЛИ ПЛИТАЛАРИ БУЛГАН ЦОВУРГАЛИ МОНОЛИТ 
ЁПМАЛАР
Ё п м а л а р н и н г к о н с т р у к т и в с х е м а с и в а ^ и с о б л а ш н и н г у з и г а
х о с х у с у с и я т л а р и . Бундай ёпмани нг барча э леме нтла ри бир-бири 
билан монолит богланган булиб, горизонтал бикр диафра гма хо- 
сил цилади (9 . 3- ра см) . Б у д иа ф ра гм а битта йу на л иш да (цись;а 
о ра л ик б у й л а б ) ишлайдиган плита, иккинчи д а р а ж а л и т усинлар 
ва асосий тус и н ла р да н иборат бу л ад и. Асосий т у с ин ла р нинг ора- 
лиги 6 . . . 8 м иккинчи д а р а ж а л и л а р и н и к и 5 . . . 7 м, плиталар- 
ники э с а 1,5 . . . 3 м га те нг б у л а д и . Плита ларнинг ^алинлиги 
5 . . . 6 см да н 8 . . . 10 см г а ч а ( у л а р г а т у ш а д и г а н н а г р у з к а -
л а р г а б ог ли^ х о л д а ) , ке симининг эни т е г ишли тусин кесимининг 
0,4 . . . 0, 5 баландлигини т а шк и л этади. О д а тд а . М200 ма р к ал и
бетон ишлатилади. Т у с ин л ар ке симининг б ала нд лиг и иккинчи 
д а р а ж а л и т у с ин ла р у ч у н о ра л нк ни нг 1/12 . . . 1/20 цисмига, а со ­
сий т у с и н ла р у ч у н эса 1/8 . . . 1/15 к ис ми га тенг.
Хисобий оралицлар мик д о ри к у й и д а г ич а : плита у ч у н —и к к и н ­
чи д а р а ж а л и т у с и н ла р ора лиги да г и т ирк ишд а н б е л г и л а н а д и г а н
масофага, иккинчи д а р а ж а л и ту с ин ла р у ч у н —асосий т у с и н л а р
о ра л иг ид а г и тирк ишда н б е л ги л ан а ди г ан масофага т е н г ^илиб 
олинади (асосий ту с ин ла р д е в о р г а т ир ал ад иг ан бу л са , д е в о р д а г й
таянч у ^ и г а ч а б ул га н т е г ишли у л ч а м л а р к а б у л цилинади). А г а р
оралиь;лар у н ч а к а т т а б у л м а с а , хисоблаш (2 0 % г а ч а) , з у риц т и-
р у в ч и к у ч л а р ка йта та^симланишини э ът и б ор га олган х о л д а ба- 
ж а р и л а д и . Б у мо ме нт ла р у р та т ая н чл ар ни нг х а м м а с и д а ва барча 
урта о ра л и^ ла р д а плита у ч у н ^/2/16 га те нг (^ н а г р у з к а бир 
т ек ис т а к с им л а н г а н д а ) ,
биринчи оралик т а я н ч л а р д а ва плита- 
нинг ч е к к а о ра л ик л а р и д а т е г ишли ча #/2/14 ва #/2/11 га тенг. 
Плитанинг у р т а ор ал и^ ла ри д а к о нс т ру кц и я н и н г н а г р у з к а к у т а -
риш х у с у с и я т и н и оширадиг ан распор пайдо б ул ад и . Бу юкорид& 
к у р с а т и л г а н плита ла рда т а я н чл и ва оралицли э г у в ч и мо ме нт ла р-