А. А. Ашрабов, 10. В. Зайцев

 — ^оплама ригели, 
3 —
кран ости т^синлари
л а р 30 . . . 40 
%
га к а ма йтирила ди. У з е л г а таъсир эт у вчи э г у в ч и
моментларни ^исоблаш у ч у н колонналарнинг д а с тл а бк и ке сими 
билан берилган у ш а 30 — 40 
%
г а ( ба ъз а н 20 . . . 50 
%
га) к у п а й -
тирилган нормал к у ч л а р буйича (моментни дисобга о лма га н д о л-
д а ) дисобланади. Кейин риг ель ва у с т у н л а р н и н г у л ч а м л а р и у з а -
ро боглана ди ва у нификацияла нга н у л ч а м л а р г а ч а я х л и т л а н а д и .
Устун в а риг елл ар инерцияларининг моменглари я х л и т бетон 
кесими каби дисоблаб чи^илади. Монолит ё пмалар ишлатилган -
д а ригел токчасининг эни р ам ал ар ^ а д а м и г а т е нг тавр ка би ^и- 
собланади. Рамани дисоблаш сх ема с ини 
бирмунча с о д д а л а ш т и -
риш му м ки н . М а с а ла н, бир-биридан ку пи билан 10 
%
га фарк 
ки лади ган орали^ларни тенг деб олиш; т уп л ан г аи юкларни би р оз
(ораликнинг 
5 %
игача) с ил жи ши г а й у л к у йи ш му мк и н ;
М , и , (} 
ларни э ластик системани ^исоблаш к а би а'ввал тахминий у с у л л а р -
нинг биттаси билан ( м у р а к к а б р а м а л а р у ч у н Э В М д а ) ани к ла б,
кейин эса з у р и к иш ла р цайта так с имла н ишини на з арга олган дол-
д а у з и л - к е с и л дисоблаш т авс ия э тилади*.
К а р к а с с и з ; й и-р и к 
п а н е л л и ) к у п
к а в а т л и б и н о -
л а р н и н г к е н г сат^ли бикрлиги е т а рли д а р а ж а д а б у л ад и . Ш у -
нинг у ч у н ^ ис обла шда ё пмалар д а в о р л а р д а н т у ш а д и г а н горизон- 
тал на г ру з к ам и у з и г а оладиган ц у з г а л м а с бикр т а я н ч л а р сифати- 
да олинади; горизоитал н а г р у з к а ё п м а л а р д а н д и а ф р а г м а г а — бикр
* 
Р у к о в о д с т в о по р а сч ет у статически н е определенны х конструкций с у ч е ­
том перераспределения у с и л и й “ М., С тр э й и зд а т , 1975.
190

---

к у н д а л а н г д е в о р г а у з а т и л а д и . Бик р к у н д а л а н г д е в о р л а р у р т а с и -
д а г и масофа ж у д а д а м к а т т а ( к у п и билан 42 м) б ул ма с ли ги к е - 
рак. Б у н д а й йул к у й и ш л а р д а д е в о р н и д исоблаш б у й л а м а к у ч ,
я ъ н и м а р к а з д а н . т а ш к а р и д а к и с и ш г а ишлайдиг ан к у ч т а ъс ириг а 
д у ч к е л а д и г а н я х л ит т усин д ис о биг а яцин ке лтирилади.
Б и р к а в а т л и б и н о л а р н и дисоблашнинг асосий э л е ме н т -
л арид а н бири ёпмани д и с о б л а ш д и р ( б у бобдаги 10.2 в'а 1 0 . 3 - §
л а р г а г а р а н т ) . Бир к а в а т л и с аноа т биносини д исоблаш э л е м е и т-
л аридан к а т т а а д а м и я т г а э г а б у л г а н и ка рк а с ни бир к а в а т л и к у н ­
д а л а н г ра ма каби б у т у н и ч а дисоблашдир. Колонна п о йд е в ор га
бикр н;илиб, ригел эса колоннага шарнирли килиб бирик тирилган 
д е б олинади, колонналарнинг у з у н л и г и ригел ости билан пойде- 
в ор усти у р т а с и д а г и масофаг а т е н г цилинадн. Ра ма н и н г дисоби- 
д а н к о л о н н а л а р д а г и з у р и к и ш л а р ани кланади, ш ун д а н кейин а р ­
м а т у р а билан бетон ке с ими т а н л ан а ди .
Д е ф о р м а ц и о н ч о к л а р . , Темир-бетоннинг т е м п е р а т у р а ва ки- 
ришишда н содир б ул а ди г а н у з и г а хос д еформа ци я ла ри к о н с т р у к -
цияларни т е м п е р а т у р а чок ла ри ( т е м п е ра т у р а - к и р и ш и ш чоклари) 
б у л г а н а л о д и д а б л о к л а р г а булишни т а к о з о этади. Ч ок л а р о р а с и - 
д а г и масофа т у р л и хил с а б а б л а рг а , ж у м л а д а н , к о н с т р у к ци я ла р
б и к р л и г и г а , п ойде в орла р билан ка ндай б ог ла нг анлнг иг а ка раб 
дар хил б у л а д и . Ас ос г а знг к у ч л и б ог ла нг ан к о н с т р у к ц и я л а р д а ,
масалан, а э р о д р о м ва йул к о п л ам ал ар и, бинолар ёпмаси ва ора- 
ё п м а л а р и д а к и с ка блоклар олинади. Т е м п е р а т у р а блокининг у з у н ­
лиги колонналарнин г э л а с т и к л и г и г а ва б ирик ма ла рни нг у з а р о
м о с л а ш у в и г а борлик б у л а д и . Б у н д а н
т а ш щ а р и , 
блокнинг у з у н л и ­
ги т е м п е р а т у р а л а р н и н г дисоблаб а ни цланадиган фарк ига д а м бог- 
л и к б у л а д и . М а с а л а н , иситиладиган биноларла иситилмайдиган- 
л а р г а Ка р а г ан д а блок у з у н л и г и д а м м а в а к т ка м олинади. Од ат д а ,
б л о к у з у н л и г и иситиладиган биноларнинг монолит к о н с тр у к ци я - 
лари у ч у й 50 м б у л ад и ; бир к а в а т л и с аноа т биноларининг йиг ма 
к о н с т р у к ц и я л а р и у ч у н эса (к олонн а ла рнинг к а д а м и 12 м б у л га н - 
д а ) 72 м килинади.
Т е м п е р а т у р а - киришиш чоклари барпо этиш у ч у н , о д а т д а , бар- 
ча к о нс т р у кт и в э ле ме нт ла рй ( п ой де во рл ар б ун д а н му с т а с н о) кир- 
диб к у йи л а д и . Бунинг у ч у н к у ш колонналар к у йила ди. Уларнинг 
ораси 12—20 мм б у л а д и .
Деформац ион чокларнинг бощда хили ч у к и ш ч ок л а р и д а м б у ­
лади. У ла р иншоогларнинг д а р хил б а л ан д л и кд а ги ё к и т у рли 
д еформацион х у с у с и я т л а р г а эг а б у л г а н г р у н т л а р г а т а я н а д и г а н
дисмларини бир-биридан а ж р а т и б т у р а д и . Ч у к и ш чоклари цолди- 
ришдан м а к с а д — а л о д и д а - а л о д и д а т у р а д и г а н блок ла ри и н г бири- 
бириг а б о г л и к б у л м а г а н ч у к и ш и г а ймкон я р а т и ш д и р , Ч ук иш
чоклари иншоотнинг даммасини ( п ой де в о рл ар билан бирга) б л о к ­
л а р г а а ж р а т и ши билан т е м п е р а т у р а - ч у к и ш ч ок ла рида н фа рк к и ­
ла д и:.
Т е м и р - б е т о й к о н с т р у к ц и я л а р н и т е х ы и к - щ т и с о д и й ж и д а т д а н
б а х е л а ш . Т е м ир бетон к о нс тр у к ци я ла р н и т е х ни к- ик ти с о д ий ж и ­
д а т д а н б ад ол аш у ч у н т е х н и к -и к ти с о д и й к у р с а т к и ч л а р системами
191

---

1 0 . 2 - р а ем . К олонналар т уташ и ш жойининг ко н с т р у к ц к я с и ва а р м а т у р а л а ш
схем аси:
а —
туташ и ш ж ойининг ум ум и й кУ риниш и,. 
б
— билвосита ар м атур ал и туташ и ш ж ой и. 
в
— арм а- 
тур али уза к л и туташ и ш ж ой и : 
1
— калинлиги 
40 
мм ли пайван дланган пластина, 
2
— цалинлиги 
5 мм ли м ар казловчи п ластина, 
3
— д и ам етр и
12 
мм ли х о м ут, 
4
— монолитлаш бетони, 
5 —
кун - 
д ал ан г ту р л а р билан ан керо вка килинган ва буй л ам а ар м атур аси узи л ган колонналарнинг туташ и ш
ж ой и : 
1 —
ц адам и 
й
80 
мм ли ку н д а л а и ги га ар м атур ал аш ту р и , 
2 — 32 
А -Ш а р м ат у р а ш тири, 
3
— д и ам етр и
45 
мм ли теш иги булган улчам и 
150x150 
м м ли м ар казловчи ц истирма, 
4
— ко нус- 
симон бетон у я , 
5
— б уй л ам а иш ар м атур аси , 
6 —
цемент к у м цоришма ёки полимер кориш ма
ишлаб чикилган. Бу к у р с а т к и ч л а р ж у м л а с и г а бетон сарфи ( м 3 д а ) ,
а р м а т у р а сарфи (т д а ) , к о н с т р у к ц и я элеме нтла рини т а йё рл аш ва 
м о н т а ж ки ли шг а к е г а д и г а н м е ^ н а т ( о д а м - к у н ) , битта к о н с т р у к ­
ция ^исобига ва ш у н и н г д ек , ул чо в бирлиги (м, м 2 ёки м 3) г а т у г р и
к е л а д и г а н бах;оси ( с у м д а ) к и ра ди. Б и р - б и р и д а н г е о м е т р и к у л ч а м -
лари, к о н с т р у к т и в схемас и, а р м а т у р а л а ш у с у л л а р и ва боища к у р -
с атк ичла ри билан фарцланадиган т у р л и к о нс т р у кц и я л ар циймати- 
г а к а р аб ба>?оланади. Ку рс а т к ич ла рн и н г цийматига бир-бирига 
як ин б у л г а н д а боища шароитларни, масалан м а з к у р к у р и л и ш г а
в а мах;аллий шароит ла рг а хос х у с у с и я т л а р н и дисобга олиш к е р а к .
Йигма темир-бетон к о н с тр ук ц и ял ар ^элеменгларининг т у т а ­
шиш 
ж о й л а р и н и ^ а л цилиш принципи. Йигма к о н с т р у к ц и я л ар н и
к у т а р и ш д а э ле ме нт ла рн и н г т у т а ш и ш ж о й л а р и г а к а т т а эътибор 
бериш 
к е р а к б у л а д и . Бу н д а й т у т а ш и ш жойларини х;ал ки лишг а 
оид айрим масалаларни к у р и б чик а ми з .
К у п цаватли к а рк а с л и биноларда колонналарни т и к к а с и г а т у »
таштириш у ч у н у л ар ни н г киск;а ён томонлари т е к и с л и г и л а а р м а ­
т у р а чицикларини п ай ванд ванна билан монолитланган бикр т у ­
ташиш ж о йла р и цилинади ( 1 0 . 2 - р а е м ) . Бетон ке сими ( у й и ^ л а р д а
а р м а т у р а ч ик и к л ар и ж о й л а н г а н ) юзасининг ишдан чика риб т а ш-
ла нг а н кисмини к о м пе н са ц и я л а ш у ч у н к олонналарнинг охирги 
^исмлари к у н д а л а р г и г а пай вандланг ан т у р л а р билан к у ча йт и р и-
л а д и ( 1 0 . 2 - раем,