А. А. Ашрабов, 10. В. Зайцев


в панелларнинг д а м м а к ирраларининг ж а м и энига, т ок ча эни эса панелларнинг б у т у н эни  вп



Download 11,73 Mb.
Pdf ko'rish
bet143/232
Sana01.07.2022
Hajmi11,73 Mb.
#721816
1   ...   139   140   141   142   143   144   145   146   ...   232
Bog'liq
Qurulish Konstruksiyalari A.A. Ashrabov 1988

в
панелларнинг д а м м а к ирраларининг ж а м и
энига, т ок ча эни эса панелларнинг б у т у н эни 
вп
га тенг килиб 
олинади.
Тусинли йирма ораёпмаларлинг панеллари нотуташ ё к и т у г а ш
ри г елл ар га тиралади. Т ут а ш р и г ел л а р да пластик д е ф о р м а ц и я л а р
туфайли зурик ишла рнинг ка йта таксимланишини дисобг а олиш 
м а к с а д г а мувофикдир.
Т е м и р - б е т о н к о н с т р у к ц и я л а р и н и с т а гик ^ и с о б л а ш к и н г }' зига 
ко с х у с у е и я т л а р и , Темир-бетон ю н с т р у к ц и я л а р н и статик ди- 
соблаш у л а р э л а с т и к ишлайди, деб тахмин килинган х о лд а ,
шартли р а в и шд а ба ж а р ила ди. Гап ш ун д а к и, даг то эксплуа тацион 
й а г р у з к а л а р д а бетоннинг сик илган зонас ида узича ч уз и л у вч а н л ик
д еформацияла ри рив ож ла па ди, чузилг ан зонас ида эса ёр ик ла р
пайдо б у л ад и . Н а г р у з к а ор^иши билан айни кон с тр ук ц и я ни н г
н а г р у з к а к у т а р а -олувчанлиги чегара к и йматга як ин л ашга н сари 
бетоннинг но.эластик д еформацияла ри к у ч а я д и ва бунинг окиба- 
гида а р ма т у р а н и н г бетон билан т ишлашиши б уз и л ад и . Бирок 
статик аник темир-бетон к о н с т р у к ц и я л а р д а буларнинг х а м м а си
моменгларнинг, б у й л а м а ёки к у н д а л а н г к учл арнин г у з г а р и ш и г а
одиб к е ло лма й д и, чунки у л а р м у во з а н а т шартларидан, яъни 
статик ша рт ла рд а н аникланади. Статик аникмас к о н с т р у к ц и я л а р ­
д а эса ю к о э и д а баён этилган барча д од ис а ла р т а ъ с ир ид а к у ч ­
ларнинг к а йта таксимланиши содир булади. Статик а н и км а с к о н ­
с т р у к ц и я л а р д а ку чларнин г кайта таксимланиши, т аъс ир эт у вчи 
к у ч л а р ( яъни э г у в ч и моментлар, б у й л ам а ва к у н д а л а н г к у ч л а р )
кийматларининг четг а чикищи де йи ла ди .
Статик а н и км ас темир-бетон конструкция ла| д аг и к у чла рнин !
к ай т а так симла н ишида э г ув ч и моментларнинг к а йта т а к с и м ла н и ­
ши бош роль уйна йдк.
Бундай конст:. у к ц и я л а р д а к у ч л а рн и н г к а й т а так с имла н иши 
к о н с тр ук ц и я ишининг т урли бос к и чл ар ид а д а р хил х а р а к т е р д а
бу л ад и. Конс тру к ция ла рн инг н а г р у з к а к у т а р а о л у вч ан л иг и йук о- 
лиш в а к т и г а к е либ юз берадиган (биринчи гр уп п а ч е г а ра долат-
л ар бу й и ч а д и с о б л аш да бизни ки зи к т и р ад и га н) к у ч л а р н и н г ка йта 
таксимланиши асосан энг з урик кан „пластик ш а р н и р л ар “ деб 
ат а л ад и г ан бир неча к е си м ла р пайдо булиши дисобига содир 
б у л ад и . Б у ч уз и л г а н б у й л а м а а р м а т у р а д а о к у в ч а н л и к чег араси-
яинг бошланиши билан бир в а к т д а юз б е р ад и/ К о нс т р ук ц и я че ­
га ра м у в о з а н а т методи д е б а т ал ад и г а н ме т од буйича дисоплана -
ди. Б у н д а к онс тру к ция нинг н а г р у з к а к у т а р а о лувчанлиги у м у м а н
а й т г а нд а пластик шарнирларда т аъс ир э ту в ч и ч е г ар а мо ме нт ла р-
171


нинг у з а ро нисбатидан аникланади; у з навбатида пластик шарнир- 
л ар да г и ч ег ар а моментла р т ег ишли к е симла рн и а р м а т у р а л а ш
йули билан а ни кла на ди. Албатта, пластик шарнирла рда г и ч ег ар а 
моментла рнинг у з а р о нисбатини уз г арт ириб ( яъни айрим к е с и м ­
ларни а р ма т у р а л аш ни у зг ар ти р иб ) , к о нс т р у кц и я л ар н и н г н а г р у з к а
к у т а р а олувчанлигини ^згартириш м у м ки н . Бирок пластик ш а р ­
нирлардаги че г ара
моме нт ла рнинг
микдорлаоини узгартириш 
у с у л и амалий а ^ а м и я т г а зга. Б у н д а к он с тр ук ц и я ла р ни н г н а г р у з к а
к у т а р а олувчанлиги, у м у м а н у з г а р м а с булиб колади. Б у конс- 
т р у к ц и я л а р д а у ла рнинг н а г р у з к а к у т а р а олувчанлигини у з г ар ги р - 
маг ан х;олда к у ч л а р тацсимланишини уз г ар ти р ишг а ( ма с ала н , энг 
к у п з у р и к к а н к е с и м ла р д а ги э г ув ч и моментларни к а ма й т и р и шг а ),
яъни п иров а рдида нк'гисодий с амарад орлик ни (биринчи на в ба т д а
а р м а т у р а сарфини кискартириш ^ ис обиг а) ошириш у ч у н имко- 
ният яра т а ди.
Т у т а ш темир-бетон тусинларни ^ ис обла шд а че г ара м у в о з а н а т
методининг статик у с у л и д а н фойдаланилади. Ч е га р а м у во з а н а т
м егодининг к и не м ат и к у с у л и ^а м бор. Ундан к он т у р б уйла б 
тиралган плиталарни ^ и с о б л а н д а фойдаланилади. Биринчи у с у л -
даи з у р ик и шл а р тацсимланищининг у з г а ри ш иг а , тусинни э ластик 
с исте ма сифатида ^исоблаш н а т и ж ас и д а ^осил б у л га н э г ув ч и
моментларнинг эпюрасига >,кайта т а к с и м л о в чи “ к у ш и м ч а эпюралар 
цуриш йули билан эришилади. Бу н да й кУшимча эпюра сифатида 
методнинг н о м а ъ л у м ортикча, ихтиёрий коэффициентларга к у -
пайтирилган к у чл а ри д а н т у з и л г а н эпюралар танлаб олинади. Б у н ­
дай коэффициентлар цандай танланган бу л ма син, пластик шар- 
нирларда ке йинчалик содир б у л а д и г а н д е ф о рм ац и я ла р окиба тида 
с исте ма даги з у р ик ишла р х;исоблаб а н и к л а на д ч г ан асосий к е си м - 
ларнинг а р м а ту р а л а н и ш и г а мос ^ о лд а ка йт а да н т а к с и м л а н а д и .
А г а р з у рик ишла рнинг цайтадан таксимланиши ^адда н т а ш к а р и
к у чл ил иг и н а з а р д а т у т и л а д и г а н б у л с а , у н д а э кс п л уа т а ц и о н на- 
г р у з к а л а р т ушиши билан к о н с т р у к ц и я л а р д а анча к у п ё р и к л а р
пайдо б улиши мумкинлигини дисобга олиш к е р а к бу л ад и. Б у н ­
дай ёрицлар пайдо б ул га н к е с и м л а р д а . к е й и н ч а л и к пластик шар- 
нирлар ^осил б ул ад и . Шунинг у ч у н зу р ик ишла рн и н г к а й г а д а н
так симланишини иложи борича ч е к л а щ к е ра к.
Тусинли о раёпмаларнинг юкорида ку ри б чикилган р иг елл ари-
ни х;исоблашда ав в ал доимий н а г р у з к а , в ак тли н а г р у з к а ва асо­
сий с ис т е ма да ги н ома ълу м ортикча н а г р у з к а л а р д а н эпюралар 
т у з и л ад и , с у н г р а кононик т е ц г л а м а л а р системаси к у ч л а р ме г оди 
билан ечилади. Б у н д а тусиннинг бикрлиги б у т у н у з у н л и г и б у й ­
лаб шартли р ав и шд а у з г а р м а с ва ёриксиз кесимининг бик р ли г иг а 
т е нг д е б , яъни э ластик сис т е ма т а р з и д а олинади.
Т е н г л а м а ечилгандан ва ^ар кайси юкланиш у ч у н тегишли 
н о м а ъ л у м ортикча к у ч л а р т опилгандан кейин, н а г ру з к а ла р н и н г
з?ар кайси т а я н ч д а , ш у н и н г д е к ^ар кайси о р а л и кд а м ак си м а л ва 
минимал м ом е н т л а рг а тегишли н а г р уз к ал а рн и н г энг номувофи к 
б и р г а ли кд а г и таъсири аникланади. С у н г р а ре г илд аги м а кс и ма л 
в а минимал э г у в ч и моментларнинг ж а м л о в ч и эшоралари к у р и л а д и .
172


Та я нч\к ирра с и якинидаги к ес и м т а я н ч д а г и х;исоблаб 
а ш щ л а н а д и -
ган ке сим б у л г а н ли г и сабабли, д а м м а д а н олдин т а я н ч я к инида
таъсир этиб т у р г а н момецт ла р ани кланади:
М гр = УИ(1 

Download 11,73 Mb.

Do'stlaringiz bilan baham:
1   ...   139   140   141   142   143   144   145   146   ...   232




Ma'lumotlar bazasi mualliflik huquqi bilan himoyalangan ©hozir.org 2024
ma'muriyatiga murojaat qiling

kiriting | ro'yxatdan o'tish
    Bosh sahifa
юртда тантана
Боғда битган
Бугун юртда
Эшитганлар жилманглар
Эшитмадим деманглар
битган бодомлар
Yangiariq tumani
qitish marakazi
Raqamli texnologiyalar
ilishida muhokamadan
tasdiqqa tavsiya
tavsiya etilgan
iqtisodiyot kafedrasi
steiermarkischen landesregierung
asarlaringizni yuboring
o'zingizning asarlaringizni
Iltimos faqat
faqat o'zingizning
steierm rkischen
landesregierung fachabteilung
rkischen landesregierung
hamshira loyihasi
loyihasi mavsum
faolyatining oqibatlari
asosiy adabiyotlar
fakulteti ahborot
ahborot havfsizligi
havfsizligi kafedrasi
fanidan bo’yicha
fakulteti iqtisodiyot
boshqaruv fakulteti
chiqarishda boshqaruv
ishlab chiqarishda
iqtisodiyot fakultet
multiservis tarmoqlari
fanidan asosiy
Uzbek fanidan
mavzulari potok
asosidagi multiservis
'aliyyil a'ziym
billahil 'aliyyil
illaa billahil
quvvata illaa
falah' deganida
Kompyuter savodxonligi
bo’yicha mustaqil
'alal falah'
Hayya 'alal
'alas soloh
Hayya 'alas
mavsum boyicha


yuklab olish