А. А. Ашрабов, 10. В. Зайцев

в
панелларнинг д а м м а к ирраларининг ж а м и
энига, т ок ча эни эса панелларнинг б у т у н эни 
вп
га тенг килиб 
олинади.
Тусинли йирма ораёпмаларлинг панеллари нотуташ ё к и т у г а ш
ри г елл ар га тиралади. Т ут а ш р и г ел л а р да пластик д е ф о р м а ц и я л а р
туфайли зурик ишла рнинг ка йта таксимланишини дисобг а олиш 
м а к с а д г а мувофикдир.
Т е м и р - б е т о н к о н с т р у к ц и я л а р и н и с т а гик ^ и с о б л а ш к и н г }' зига 
ко с х у с у е и я т л а р и , Темир-бетон ю н с т р у к ц и я л а р н и статик ди- 
соблаш у л а р э л а с т и к ишлайди, деб тахмин килинган х о лд а ,
шартли р а в и шд а ба ж а р ила ди. Гап ш ун д а к и, даг то эксплуа тацион 
й а г р у з к а л а р д а бетоннинг сик илган зонас ида узича ч уз и л у вч а н л ик
д еформацияла ри рив ож ла па ди, чузилг ан зонас ида эса ёр ик ла р
пайдо б у л ад и . Н а г р у з к а ор^иши билан айни кон с тр ук ц и я ни н г
н а г р у з к а к у т а р а -олувчанлиги чегара к и йматга як ин л ашга н сари 
бетоннинг но.эластик д еформацияла ри к у ч а я д и ва бунинг окиба- 
гида а р ма т у р а н и н г бетон билан т ишлашиши б уз и л ад и . Бирок 
статик аник темир-бетон к о н с т р у к ц и я л а р д а буларнинг х а м м а си
моменгларнинг, б у й л а м а ёки к у н д а л а н г к учл арнин г у з г а р и ш и г а
одиб к е ло лма й д и, чунки у л а р м у во з а н а т шартларидан, яъни 
статик ша рт ла рд а н аникланади. Статик аникмас к о н с т р у к ц и я л а р ­
д а эса ю к о э и д а баён этилган барча д од ис а ла р т а ъ с ир ид а к у ч ­
ларнинг к а йта таксимланиши содир булади. Статик а н и км а с к о н ­
с т р у к ц и я л а р д а ку чларнин г кайта таксимланиши, т аъс ир эт у вчи 
к у ч л а р ( яъни э г у в ч и моментлар, б у й л ам а ва к у н д а л а н г к у ч л а р )
кийматларининг четг а чикищи де йи ла ди .
Статик а н и км ас темир-бетон конструкция ла| д аг и к у чла рнин !
к ай т а так симла н ишида э г ув ч и моментларнинг к а йта т а к с и м ла н и ­
ши бош роль уйна йдк.
Бундай конст:. у к ц и я л а р д а к у ч л а рн и н г к а й т а так с имла н иши 
к о н с тр ук ц и я ишининг т урли бос к и чл ар ид а д а р хил х а р а к т е р д а
бу л ад и. Конс тру к ция ла рн инг н а г р у з к а к у т а р а о л у вч ан л иг и йук о- 
лиш в а к т и г а к е либ юз берадиган (биринчи гр уп п а ч е г а ра долат-
л ар бу й и ч а д и с о б л аш да бизни ки зи к т и р ад и га н) к у ч л а р н и н г ка йта 
таксимланиши асосан энг з урик кан „пластик ш а р н и р л ар “ деб 
ат а л ад и г ан бир неча к е си м ла р пайдо булиши дисобига содир 
б у л ад и . Б у ч уз и л г а н б у й л а м а а р м а т у р а д а о к у в ч а н л и к чег араси-
яинг бошланиши билан бир в а к т д а юз б е р ад и/ К о нс т р ук ц и я че ­
га ра м у в о з а н а т методи д е б а т ал ад и г а н ме т од буйича дисоплана -
ди. Б у н д а к онс тру к ция нинг н а г р у з к а к у т а р а о лувчанлиги у м у м а н
а й т г а нд а пластик шарнирларда т аъс ир э ту в ч и ч е г ар а мо ме нт ла р-
171

---

нинг у з а ро нисбатидан аникланади; у з навбатида пластик шарнир- 
л ар да г и ч ег ар а моментла р т ег ишли к е симла рн и а р м а т у р а л а ш
йули билан а ни кла на ди. Албатта, пластик шарнирла рда г и ч ег ар а 
моментла рнинг у з а р о нисбатини уз г арт ириб ( яъни айрим к е с и м ­
ларни а р ма т у р а л аш ни у зг ар ти р иб ) , к о нс т р у кц и я л ар н и н г н а г р у з к а
к у т а р а олувчанлигини ^згартириш м у м ки н . Бирок пластик ш а р ­
нирлардаги че г ара
моме нт ла рнинг
микдорлаоини узгартириш 
у с у л и амалий а ^ а м и я т г а зга. Б у н д а к он с тр ук ц и я ла р ни н г н а г р у з к а
к у т а р а олувчанлиги, у м у м а н у з г а р м а с булиб колади. Б у конс- 
т р у к ц и я л а р д а у ла рнинг н а г р у з к а к у т а р а олувчанлигини у з г ар ги р - 
маг ан х;олда к у ч л а р тацсимланишини уз г ар ти р ишг а ( ма с ала н , энг 
к у п з у р и к к а н к е с и м ла р д а ги э г ув ч и моментларни к а ма й т и р и шг а ),
яъни п иров а рдида нк'гисодий с амарад орлик ни (биринчи на в ба т д а
а р м а т у р а сарфини кискартириш ^ ис обиг а) ошириш у ч у н имко- 
ният яра т а ди.
Т у т а ш темир-бетон тусинларни ^ ис обла шд а че г ара м у в о з а н а т
методининг статик у с у л и д а н фойдаланилади. Ч е га р а м у во з а н а т
м егодининг к и не м ат и к у с у л и ^а м бор. Ундан к он т у р б уйла б 
тиралган плиталарни ^ и с о б л а н д а фойдаланилади. Биринчи у с у л -
даи з у р ик и шл а р тацсимланищининг у з г а ри ш иг а , тусинни э ластик 
с исте ма сифатида ^исоблаш н а т и ж ас и д а ^осил б у л га н э г ув ч и
моментларнинг эпюрасига >,кайта т а к с и м л о в чи “ к у ш и м ч а эпюралар 
цуриш йули билан эришилади. Бу н да й кУшимча эпюра сифатида 
методнинг н о м а ъ л у м ортикча, ихтиёрий коэффициентларга к у -
пайтирилган к у чл а ри д а н т у з и л г а н эпюралар танлаб олинади. Б у н ­
дай коэффициентлар цандай танланган бу л ма син, пластик шар- 
нирларда ке йинчалик содир б у л а д и г а н д е ф о рм ац и я ла р окиба тида 
с исте ма даги з у р ик ишла р х;исоблаб а н и к л а на д ч г ан асосий к е си м - 
ларнинг а р м а ту р а л а н и ш и г а мос ^ о лд а ка йт а да н т а к с и м л а н а д и .
А г а р з у рик ишла рнинг цайтадан таксимланиши ^адда н т а ш к а р и
к у чл ил иг и н а з а р д а т у т и л а д и г а н б у л с а , у н д а э кс п л уа т а ц и о н на- 
г р у з к а л а р т ушиши билан к о н с т р у к ц и я л а р д а анча к у п ё р и к л а р
пайдо б улиши мумкинлигини дисобга олиш к е р а к бу л ад и. Б у н ­
дай ёрицлар пайдо б ул га н к е с и м л а р д а . к е й и н ч а л и к пластик шар- 
нирлар ^осил б ул ад и . Шунинг у ч у н зу р ик ишла рн и н г к а й г а д а н
так симланишини иложи борича ч е к л а щ к е ра к.
Тусинли о раёпмаларнинг юкорида ку ри б чикилган р иг елл ари-
ни х;исоблашда ав в ал доимий н а г р у з к а , в ак тли н а г р у з к а ва асо­
сий с ис т е ма да ги н ома ълу м ортикча н а г р у з к а л а р д а н эпюралар 
т у з и л ад и , с у н г р а кононик т е ц г л а м а л а р системаси к у ч л а р ме г оди 
билан ечилади. Б у н д а тусиннинг бикрлиги б у т у н у з у н л и г и б у й ­
лаб шартли р ав и шд а у з г а р м а с ва ёриксиз кесимининг бик р ли г иг а 
т е нг д е б , яъни э ластик сис т е ма т а р з и д а олинади.
Т е н г л а м а ечилгандан ва ^ар кайси юкланиш у ч у н тегишли 
н о м а ъ л у м ортикча к у ч л а р т опилгандан кейин, н а г ру з к а ла р н и н г
з?ар кайси т а я н ч д а , ш у н и н г д е к ^ар кайси о р а л и кд а м ак си м а л ва 
минимал м ом е н т л а рг а тегишли н а г р уз к ал а рн и н г энг номувофи к 
б и р г а ли кд а г и таъсири аникланади. С у н г р а ре г илд аги м а кс и ма л 
в а минимал э г у в ч и моментларнинг ж а м л о в ч и эшоралари к у р и л а д и .
172

---

Та я нч\к ирра с и якинидаги к ес и м т а я н ч д а г и х;исоблаб 
а ш щ л а н а д и -
ган ке сим б у л г а н ли г и сабабли, д а м м а д а н олдин т а я н ч я к инида
таъсир этиб т у р г а н момецт ла р ани кланади:
М гр = УИ(1