А. А. Ашрабов, 10. В. Зайцев

64

---

4.15-раем. Пакетлардан елимлаб тайёрлан ан учбур чак кешгурли 
уч 
шарнирли раиок
т у т и л а ди . Б у н г а том тепа кирраси у з е л л а р и д а белборлар'нинг 
у с т к и цирралари бу йл аб тир нон уйиш таянч у з е л л а р и д а эса таянч- 
д а г и то. 'ткила рни номарказий м ад ка мл а ш й.ули билан эришилади. 
Ярим а р к а л а р д а нормал к у ч л з р номарказий куйилиши дисобигз 
моме нг ла р иайдо бу л ад и. Б у момёптла р нормал к у ч билан зке- 
цситрициIетнинг тегищли 
циймати к у па йт ма с и г а ва ярим аркя-
8Ь

---

л а р д а т ашк и к у н д а л а н г н а г р у з к а таъсири остида пайдо б у л а д и г а н
т е с к а р и ишорали /И
0
м о м е н г л а р г а т е нг б у л ад и . Том тепа кир- 
раси у з е л и д а г и э ксцентриците т к а г та ли г и бе лбогларнинг у с т к и 
к ирра ла ри га тирнок уй и л га н д а н кейин колган ке сим юзаси ёгоч- 
нинг 
б у р ч а к остида э з и л и ш и г а чидамлилиги у ч у н
к у йи л а -
д и г а н т а л а 5 г а жа во ') бериши, нормал к учн инг номарказий ку йи-
лишидан пайдо б у л а д и г а н момент эса та шки моме нт га нисбатан 
к у п и билан 50% 
бу лиши лозим. Том тепа кирраси у з е л и д а г и
т у т а ш у в жойи болтлар ё р д а м и д а у зелларни м о нт а ж к и л иш да
м у с т а ^ к а м л и к н и т а ъмин лов чи ё г о ч у с т к у й м а л а р билан беркитиб 
к у й и л а д и . Тортки таян ч у з е л и д а ярим а р ка ла р т орецларига пу- 
л а т шайбалар у рна т и б м а^ к а м л а б к у йи ла ди .
Елимланган а р к а л а р уч шарнирли с х е м а буйича к о н с тр у к ци я - 
л а н ад и . Бу н да й а р к а л а р фак ат у ч б у р ч а к конт урли б у л м а с д а н ,
■балки эгри чизикли ёки к у ш шарнирли—параболик ё к и доира- 
вий ко нт ур ли булиши мумкин.
Р а м а л а р . Т ут а ш кесимли ёгоч р ама ла р у ч шарнирли с х е м а
бу йича , у с т у п ва ригеллзри эса т у г ри т у р т б у р ч а к кесимли килиб 
и шл ан а д и . И н ду с т ри а л у с у л д а т а й ё р л а ш г а м у л ж а л л а н г а н ва транс- 
п о рт д а т а ши шг а к у л а й булга н йигма к о н с т р у к ц и я г а мисол снфа- 
т и д а т у г р и т у р т б у р ч а к кесимли, т у р т т а стандарт э л еме н т да н 
ибордт ё гоч рамани куриб чикамиз ( 4 . 1 6 - раем). Риг ель билан 
у с т у н л а р б ирик кан узелнинг бикрлиги к у шт а в р кесимли букил-
ган ме т а лл в к ла д и ш ла р билан та ъмин ла н га н . У с ту н л а р билан 
ригелларнинг бруслари к у ш т а в р - в к л а д и ш токчалари орасига кисил- 
ган. Шу н инг у ч у н у з е л д а пайдо б у л а ди г ан э гу в ч и моментларни 
К у ш т а вр - в к ла д н ш у з и г а к а б у л килади ( б у н д а в к ла д иш риг ель 
билан у с т у н брусларининг арраланган жойига киригилади) . У с ­
т ун л ар билац ригелларнинг бруслари ях ши л аб торцовк ала нади.
Ш у н да й килинганд а ту т а ши ш у з е л и д а сик увчи нормал к у чн и 
б р у с л ар у з и г а к а б у л килиши таъмин лан ади. Брус лар к у ш т а в р , . 
в к л а д и ш г а я х ш и л аб т ор цо вк ала н г а нд а ва тек исла б бе р ки т илг анд а
ра манинг у з е л л а р и г а ку ши мча бирик ма лар килиш к е р а к б улма й-
ди ( ш а м о т т а ъс ирида руй бериши м ум ки н б у л а ди г ан ч у з у в ч и
к у чн и к а б у л килиш у ч у н битта- иккитп тортки болтлар ва бир 
меча ми х л ар бундам мустасно).
1 2
м гача о ра лик ла рда турли 
м а к с а д л а р г а м у л ж а л л а н г а н ва 
Кисмларга а ж р а л а д и г а н х а м д а ка йта йигиладиган бинолар у ч у н
бундай р ам а ла р ишлатиш я х ши са ма ра беради. Бундай бииолар- 
нинг д е в о рл ар и ва ёпмалари енгил шчитлар билам т у с и л а ди .
Эги б -е л имла б к ури ла д и га н 24 м ли ё гоч рамалар ( 4 . 17 - ра см)
у с
1
унларининг баландлиги 3,5 дан 
6
м 
га ча б у л ад и . Б у хил 
р а м а л а р к и шл ок х у ж а л и г и ишлаб чикаришида, шу ни н г д ек , ж а -
моат ва саноа г биноларида н а г р у з к а к у т а р у в ч и к о н с т р у к ц и я си- 
фатида ишлатилади. Ярим р а м ал ар ве р ти ка л э л еме нт ла р —у с т у н ­
л а р ва кия э л е м е н т л а р —ригеллардан ишланган. У ст у н л ар билан 
р и г елл ар бирикиш узелини бикрлаш ва м у с т а ^ к а м л а ш м а к с а ди д а
бир э ле ме н т да н иккинчи э л е ме н т г а у т а ди г а н тирсак у рн а г ил ад и .
Эгрилик радиус ининг э гилув чи т а х т а ла р к а лин лиг иг а нисбати

---

4.16- раем. 'Гуртта стандарт элементдан тайерланган йигма
ёгоч рама
200...250 орасида белгиланиши к е р а к . Ярим р ам а л а р т а й ё р л а ш д а
эг ила ёт га н т а х т а л а р д а ёр ик ла р ё к и эг илиш т а ъ с и р ид а н у ш им ч а 
к у чл а н и ш л а р пайдо б улма сли ги к е р а к .
М е т а л л - ё г о ч с т р у к г у р а л и ё п м а л а р . С у н г г и в а к т л а р д а с т р у к ­
т у р а т ип д а ги с т е р ж е н л и фазовий металл к о н с т р у к ц и я л а р ке нг
К$гламда и шл ат ил мо цд а ( 1 0 - б о б г а к а р а н г ) . Бирок металлнинг 
к у п ла б сарф булиши бу конс тр ук ц и я ла р ни х а л к х у ж а л и г и айрим 
•гармоклари объек тла ри нинг к у р и л и ш и д а ишлатилишини че к л а-
м ок да . К о нс тр ук д и я ла р ни нг с и к ув ч и ку чла нишла рни у з и г а к а б у л
Киладиган м ет а л л эле ме нт ла риг а , ш ун и н г де к с т р у к т у р а ёпмала-
рининг э л е м е нт ла р и г а е л им ла н га н т а х т а ва фанер каби енгил са- 
марали м а т е р и а л л а р ишлатиш 
йули билан к о н с т р у к ц и я л а р г а
к е т а д и г а н м е та л л ^ажми ни ка ма йт ирс а бу л ад и.