А. А. Ашрабов, 10. В. Зайцев

 
И-
к ч
1
2-2
Я - / _
з - з
СГГн.ТП
■К-5
4 - 4
е^г-' ■'•■
У
9.4- раем. Иккинчи даражали тусин:
а
— иккинчи д ар аж ал и тусиннинг з^ажмий 
М
эпю ри, 
1
— кури б чи цилаётган о р ал и ад а вацтли н аг­
р у з к а бор б ул га н д а , 
2
— кури б чи ки лаётган орали^да вацтли н агр узк а б ул м а га н д а , 
б —
асосий т^- 
син ён идаги куш им ча ка р ка с билан иккинчи д а р а ж ал и т^синни ар м атур ал аш , 
в
— ш ун га ухш аш , 
асосий туси н ён идаги цуш имча т у р билан ар м атур алаш
К ес им ла р ни т а н л а ш д а 1 = 0, 35 д е б олинади ( ч у н к и д и с о бл аш-
д а з у р и к и ш л а р ка йта т а к си м ла н иши на з арга о линади) . ^исобий 
к ес и м с ик илг ан зона т окча ли т а в р ш а к л и да , т а я н ч д а эса т у г ри 
т у р т б у р ч а к
ш а к л и да олинади (плита дисобг а о линма йд и, чунки 
у ч у з и л г а н з о на д а б у л а д и ) . К у н д а л а н г к у ч л а р и к кинч и д а р а ж а ­
ли т у с и н д а охирги о р а л и в д а г и д а н , боищаси цирцимли т у с ин ла р-
д а г и каби олинади. К у н д а л а н г к у ч охирги о р а л и к д а 0 8 £) га, 
у р т а с и д а г и биринчи т а я н ч д а эса 1,2 
С?
га тенг.
Асосий тусин з у р и к и ш л а р н и н г цайтз т а к си м ла н иши н и дисоб- 
г а олган д о л д а т у си н ли йигма ё пманинг ригелини хис обла ш каби 
д и с о б л а н а д и (юцорига царанг) . Асосий т усинга н а г р у з к а и к кин­
чи д а р а ж а л и т у с ин ла р нинг т аянч босимидан тупланга-н к у ч л а р
т а р з и д а у з а т и л а д и ва б у тусинни д и с о бл ашд а на з а рг а олинади.
12—6210
177

---

^.5- раем. Тусинли монолит ораёпманинг плиталарини арматуралаш:
/ — н агр узк а ку та р ув ч и девор, 
2 —
иккинчи д ар аж эл и туси н , 
3 —
плита
Асосий тусин массас идан т у ш а д и г а н н а г р у з к а д а м дисобг а олиб
чицилади. Асосий тусин о р а л и в д а т о кчас ининг эни 
Ь'п= —
ли
3
т а в р т усин та рз и да , т а я н чд а эса т у г р и т у р т б у р ч а к тусин т а р з и д а
ишлайди.
Ёп м ан и а р м а т у р а л а ш . Ик кинчи д а р а ж а л и ва асосий т у с ин - 
лар, о да т д а и к кита к а р к а с билан а р м а т у р а л а на д и . Бу к а р к а с л а р
уларни у р н а т и шд а н олдин о п а л у б к а д а к е н г фазовий к а р к а с г а
б ирлаштирилади.
Асосий т у с и н г а баъз ан учинчи к а р к а с цуйилади. Шу н и д а м
д исобг а олиш к е р а к к и , б у к а р к а с ё к и с т е р же н л ар ни н г бир кис- 
ми, 
М
э пю р а г а мувофиц колонна киррасига е г к а з и л м а с д а н у з иб 
т а шл ан а ди . Ик кинчи д а р а ж а л и тусиннинг к а рк а с и асосий тусин 
к ирра сига е т к аз иб д у й и ла ди . У ж о й г а к у ш и м ч а к а р к а с ё к и т у р
у р н а т и л а д и ( 9 . 5 - раем,
б, в),
Таянч яцинидаги асосий т ус и н ало- 
д ид а к а р к а с л а р билан а р м а т у р а ла н а д и . Б у к а р к а с л а р к ол лон а -
ларнинг к а р к а с л а р и д а н у т к аз ил а ди .
Плитанинг иш а р м ат у р а с и б у й л а м а с и г а ж о й л ан г а н р у л он т у р -
лар билан а р м а т у р а л а н а д и . Б у н д а т у р у с т к и з о на д а ( моме нт ла р-
нинг микдори нолга т е нг б у л г а н з о н а д а ) т а я н ч у в и д а н 0, 25 
I 
масофага ки ри т ила ди. Охирги о р а л и дл а р да асосий т у р г а к у ш и м ­
ча т у р к у йи л а д и . У кейинги о р ал ид д а 0 , 2 5 / масофада киритиб 
Купилади ( 9 . 5 - раем,
а).
Иш с т е р же н л ар ин и н г д и а м ет р и 6 мм ва 
у и д а н ортид б у л г а н д а т у р л ар билан а л о д и д а - а л о д и д а а р м а т у р а ­
ланади ( 9 . 5 - раем, 
б).
178

---

9 . 4 - 1. ПЛИТАЛАРИ КОНТУР БУЙЛАБ ТИРАЛГАН ЦОВУРРАЛИ 
МОНОЛИТ ОРАЁПМАЛАР
К он структи в сх ем ас и в а ^и собл аш ни нг у з и г а хос х у с у с и я т и .
Б у н д ай о ра ё п м ал ар к о в у р г а л и
о р а ё п м а л а р г а Караганда бирмун-
ча к и м м а т т у р а д и . Бирок у эс т е т ик ж и х а т д а н афз а лл ик л ар га эга 
ва о д а т д а ж а м о а т биноларида к у л л а н и л а д и . Ка линлиги 5 . . . 14 см 
ли о р а ё п м а плитаси к о ло нна л ар нин г у к л а р и б уйла б и к к а л а йу на - 
л и ш да т у с и н л а р г а т и р а л а д и ( 9 . 6 - р аем) . Плитанинг ора лиги плита 
т о монла ринив г у з а р о нисбати 1 . . . 1,5 б у л г а н д а 4 . . . 6 м ни 
т а ш к и л этади. Плита лар о д а т д а пай ва н д л аб т айё рл анг ан т у р л ар
т а р з и д а а р м а т у р а л а н а д и (9.7- р а е м ) .
Конту ри б у й л а б тира лг ан плиталар че г ара м у в о з а н а т мето- 
дининг к и не м ат и к у с у л и б у й и ч а д исобланади . Плита чизикли 
пластик шарнирлар — ка йрилиш чизиклари билан бирик к а н бикр 
таркибий к и с мл ар и ( б уг и нл а ри ) б у л г а н механи з м т а р зи д а к у р и -
ла д и. ( 9 .8 - р а е м ) . . Кайрилиш чизик ла ! ининг ж ой ла шиш шакли 
конв ертни эслатади.
Шу н ин г у ч у н синишнинг к о нв ер т с хе м ас и 
д а к и д а ran юритилади. Конв ерт с х е м а д а синишда плиталарнинг
юз бериши м ум ки н б ул га н с и л жи ш ид а н т у нк а р и л г а н том тарзи- 
д а г и жи см хосил б\'лади (9 . 8 - ра ем), б у е рда
а = tga =