4. Коррелат нормал тенгламасини тузиш
Берилган мисолимизда коррелат нормал тенгламалар ҳарфий кўринишда қуйидагича:
бу ерда: – - ўлчашларнинг тескари вазни
2-жадвал
Йўл№
|
Qi=
|
Йўл вазни P=
|
a1]
|
a2]
|
a3]
|
S ]
|
F]
|
]
|
V
(см)
|
PV2
|
1
|
2,32
|
0,43
|
|
+1
|
|
+1
|
|
+1
|
1,912
|
1,576
|
2
|
1,31
|
0,76
|
+1
|
+1
|
|
+2
|
+1
|
+3
|
1,226
|
1,147
|
3
|
1,1
|
0,91
|
|
-1
|
+1
|
0
|
|
0
|
0,138
|
0,017
|
4
|
1,14
|
0,88
|
+1
|
|
+1
|
+2
|
|
+2
|
1,209
|
1,283
|
5
|
1,32
|
0,76
|
|
|
-1
|
-1
|
|
-1
|
-1,253
|
1,189
|
6
|
1,48
|
0,68
|
+1
|
|
|
+1
|
|
+1
|
0,165
|
0,018
| Йиғинди |
|
+3
|
+1
|
+1
|
+5
|
+1
|
+6
|
|
5.230
|
W
|
|
-2,6
|
-3
|
-2,6
|
|
|
|
|
|
K
|
|
0,112
|
0,824
|
0,949
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
[qa1
|
|
3,93
|
1,31
|
1,14
|
6,38
|
1,31
|
7,69
|
|
|
[qa2
|
|
|
4,73
|
-1,1
|
4,94
|
1,31
|
6,25
|
|
|
[qa3
|
|
|
|
3,56
|
3,6
|
~
|
3,6
|
|
|
[qs'
|
|
|
|
|
14,92
|
2,62
|
17,54
|
|
|
[qF
|
|
|
|
|
|
1,31
|
3,93
|
|
|
[q
|
|
|
|
|
|
|
21,47
|
|
|
[pV2] = – [KW] =
Йиғиндиларни ҳисоблаш S=S'+W
S1=[qa1S']+W1=3.78
S2=[qa2S']+W2=1.94
S3=[qa3S']+W3=1
Нормал тенгламалар коэффициентини тузишни йиғиндилар усулида текширамиз. Масалан, иккинчи тенглама учун текшириш тенглигига эга бўламиз:
[qa1a2]+[qa2a2]+[qa2a3]=[qa2S]
Сонларда
Коррелат нормал тенгламаларини сонли ифодада ёзамиз:
5. Коррелат нормал тенгламаларини ечиш.
Коррелат нормал тенгламаларини Гаусс схемаси бўйича ечилади
3-жадвал.
№
|
K1
|
K2
|
K3
|
W
|
S
|
Текшириш
|
F
|
=S–W+F
|
1
|
3,93
|
1,31
|
1,14
|
-2,6
|
3,78
|
3,78
|
1,31
|
7,69
|
2
|
-1,000
|
-0,333
|
-0,290
|
0,662
|
-0,962
|
-0,962
|
-0,333
|
-1,957
|
3
|
-0,254
|
4,73
|
-1,1
|
-3
|
1,94
|
|
1,31
|
6,25
|
4
|
|
-0,437
|
-0,380
|
0,867
|
-1,260
|
|
-0,437
|
-2,563
|
5
|
|
4,293
|
-1,480
|
-2,133
|
0,680
|
0,680
|
0,873
|
3,687
|
6
|
|
-1,000
|
0,345
|
0,497
|
-0,158
|
|
-0,203
|
-0,859
|
7
|
|
-0,23292
|
|
|
|
|
|
|
8
|
|
|
3,56
|
-2,6
|
1
|
|
~
|
3,6
|
9
|
|
|
-0,331
|
0,754
|
-1,096
|
|
-0,380
|
-2,231
|
10
|
|
|
-0,510
|
-0,735
|
0,234
|
|
0,301
|
1,271
|
11
|
|
|
2,719
|
-2,581
|
0,138
|
0,138
|
-0,079
|
2,640
|
12
|
|
|
-1,000
|
0,949
|
-0,051
|
|
0,029
|
-0,971
|
13
|
|
|
-0,368
|
|
|
|
|
|
14
|
|
|
|
~
|
-8,2
|
|
1,31
|
3,93
|
15
|
|
|
|
-1,720
|
2,501
|
|
-0,437
|
-2,563
|
16
|
|
|
|
-1,060
|
0,338
|
|
-0,178
|
-0,750
|
17
|
|
|
|
-2,450
|
0,131
|
|
-0,002
|
0,077
|
18
|
|
|
|
-5,230
|
-5,230
|
|
0,693
|
0,693
|
|
0,662
|
0,497
|
0,949
|
|
|
|
|
|
|
-0,275
|
0,327
|
K3
|
|
|
|
|
|
|
-0,275
|
0,824
|
|
|
|
|
|
|
|
0,112
|
K2
|
|
|
|
|
|
|
|
K1
|
|
|
|
|
|
|
|
Нормал тенгламалар ечимини текшириш:
1)3.93*(0.112)+1.31*(0.824)+1.14*(0.949)-2.6=0
2) 1.31*(0.112)+4.73*(0.824)-1.1*(0.949)-3=0
3) 1.14*(0.112)-1.1*(0.824)+3.56*(0.949)-2.6=0
Схеманинг тўғри йўлда ҳисобларнинг тўғрилигини текшириш (2.9) ва (2.10) формулалар бўйича W ва S устунларда [pV2] ҳисоблаш йўли билан бажарилади.
-5.230
-5.230
Охирги иккита устунларда (2.15) ва (2.16) формулалар бўйича функциянинг тескари вазни ҳисобланади:
6. Тузатмаларни ва ўлчанган миқдорлар тенглаштирилган қийматини ҳисоблаш
Ўлчанган миқдорларга тузатмани 2-жадвалда тузатмалар коррелат тенгламасининг формуласи бўйича ҳисоблаймиз:
Ўлчанган нисбий баландликларнинг тенглаштирилган қийматини 4-жадвалда ҳисоблаб, тугун реперлар Pn14, Pn15, Pn16 нинг отметкасини топамиз.
4-жадвал
Йўллар №
|
Нисбий баландликлар hi, (м.)
|
Тузатмалар
Vi (м.)
|
Тенглаштирилган нисбий баландликлар
|
1
|
-1,859
|
0,019
|
-1,840
|
2
|
3,953
|
0,012
|
3,965
|
3
|
5,606
|
0,001
|
5,607
|
4
|
-10,004
|
0,012
|
-9,992
|
5
|
3,632
|
-0,013
|
3,619
|
6
|
6,025
|
0,002
|
6,027
|
Тугун реперлар отметкаси
H14=H40 + =122.356-1.840=120.516
H15=H41+ =112.874+5.607=118.481
H16=H42+ =110.870+3.619=114.489
7. Тенглаштиришни якуний текшириш.
У полигон бўйича тенглаштирилган нисбий баландликларини ҳисоблаганда боғланмаслик хатоликнинг йўқлигини текширишдан иборат.
Қолдиқ боғланмаслик хатолиги 0,3 мм. аниқликда нолга тенг бўлиши керак.
8. Аниқликни баҳолаш
1. Вазн бирлигидаги ўрта квадратик хатолик (10 км даги йўл бўйича нисбий баландлик)
= 1.32
вазн бирлигидаги хатоликнинг ўз хатолиги
0.54
2. Йўлнинг 1 км ўрта квадратик хатолик
0.42
3. Функциянинг ўрта квадратик хатоси (иккинчи тенглаштирилган нисбий баландлик)
Тенглаштиришнинг коррелат ва параметрик усуллари бир хил натижани беради.
Do'stlaringiz bilan baham: |