№2-Лаборатория иши. Бурчак тезлик ўзгарткичи техогенераторнинг статик тафсифини текшириш ва узатиш коэффициентини аниқлаш

№2-Лаборатория иши.

Бурчак тезлик ўзгарткичи техогенераторнинг статик тафсифини текшириш ва узатиш коэффициентини аниқлаш.

Иш мақсади: Электрюритмаларни автоматик бошқариш ва ростлаш тизимидаги авйланма харакат бурчак тезлик ўзгарткичини тахогенераторни тузилиши, конструкцияси ва ишлаш принципи билан талабаларни таништириш. Ўзгарткичини даражаланиш, унинг статистик характеристикасини ва магнитланиш эгри чизиғини олиш.


Асосий назарий маълумотлар: Хар-хил узатма механизмларни, автоматик қурилмаларни ишини бошқариш ва назорат қилиш жараёнида, куйидаги масалалар мавжуд бўлади:
-айланма харакатли бурчак тезлигини аниқлаш, айланишлар сонини хисоблаш ёки чизиқли харакатларни (силжишларни) яъний бурчакли қийматларни электр миқдорига ўзгартириш муаммолари туради. Бу масалаларни ечишда электр токини ишлаб чиқарувчи тахогенераторлардан кўпроқ фойдаланилади, чунки унинг бурчак частотаси билан кучланиши тахогенератор (тахометр) роторини бурчакли айланма харакат тезлиги билан баробардир.
Электрик тахогенераторлар конструктив тузиш принципи бўйича ва айланма харакат тезлигини аниқ ўлчаш нуқтаи назаридан қуйидагиларга бўлинади: электроимпульсли, фотоэлектрикли, индукционли, стробоскопикли ва бошқалар.
а) Механик ўзгарткичли электроимпульсли тахогенераторлар. Бундай тахогенераторлар айланма объект билан узвий боғланган бўлиб, конденсатор с заряди хамда разряди билан бошқариладиган комутатордан иборатдир. Оқиб ўтадиган ток миқдори электромагнитли асбоб ёрдамида ўлчанади.
Т ахогенератор-конденсатор с хусусиятига эга бўлиб, объект валида айланувчи барабан шаклидаги икки жуфт бир-биридан алохида изоляциялашган металлик тишли цилиндрлардан ташкил топган коммутатордан К иборат, у ёрдамида баьзида электр манбаи токи Е билан баъзида ўлчов асбоби Г билан ўлчанади. (2.1-расм)
Электр манбаини э.ю.к. ва конденсатор сиғими ўзгармас бўлганда ўлчов асбобининг кўрсатгичи коммутатор барабанини айланиш тезлигига тўғри пропорционал бўлади. Конденсаторни қайта зарядланиш вақти ф=8RC ўтгач, жараён якунланганидек деб хисоблаш мумкин.
Конденсаторни тўлиқ қайта зарурлашиши учун сарф қилинган қаршилик R қуйидаги формулада тасвирланади:
R= ;
бунда: ф- комутатор контактларини берк холатдаги ифодаси с;
Маълум бир бирлик вақт орасида ўлчагич орқали ўтадиган токни ўртача қиймати ўлчанаётган объектнинг айланма харакатли тезлиги ўлчами билан боғлиқ ва у қиймати қуйидаги формуладан топилади:
(1)

бу ерда: z-барабандаги жуфт тишларининг сони; n-ўлчанадиган айланма харакат тезлиги мин^-1; u_с -конденсатор қисқичларидаги кучланиш волт.

Импульсли тахогенераторлар жуда хам оддий тузилган, аммо уларнинг баъзи-бир камчиликлари бор. Асосийси, бу механик комутатордан иборатлиги ва ўлчаш хатолигини катталигидир (0.6-0.7%).
б) Узгичли фотоэлекрик тахогенератор фотоэлекрикли айланма тезлик ўтказгичнинг ишлаш принципини асоси фотоэлектрик элементнинг ишчи юзасининг модуллияцияли ёритилишига ва ўлчанаётган объектнинг оборотлари сонига асосланган.
Фотоэлектрик тахогенератор қуйидаги фотоқаршиликдан Ф_қ1 ёритиладиган ишчи юзаси колибрланган тешикчалари бор диск Д билан узилиб турадиган қисмлардан иборат. (5-расм).

Шу мақсадда фотоэлементлар, фотоқаршиликлар, хар-хил конструкцияли фотодиодлар ишлатилади.

Диск ўлчаш объектининг валига кийгизилади. Фотоқаршилик электр манбасига юклатиш қаршилидан R₁₀ кейин кетма-кет уланади: Агар Ф_қ эритилмаган бўлса, унда унинг бўйидан қоронғулик токи ўтaди:
(2)

Бу ерда: -фотоэлементнинг қоронғулик қаршилиги.

Фотоэлемент ёритилганда эса, ундан ёритилган ток оқиб ўтади:


= :
Ёруғлик оқими билан нақадар нурлантирилган сарин, фотоқаршиликнинг ўз бўйидан ўтказиш хусусияти ўсади ва унинг ёруғлик қаршилиги эса қоронғулик қаршилигига нисбатан камайиб боради. Фотоқаршилик ўтаётган ток миқдори ёруғлик оқими Ф ва кучланиш Е функциясидир. Фотоқаршиликдан ўтаётган ток миқдори қуйидагича аниқланади:


= - (4)

Диск айланиш натижасида, фотоқаршиликнинг ёритилиши модуллашади (узликли бўлади) шунинг учун унинг бўйидан пульсли ток оқиб ўтади, ва охиргисини пульслари частота сони, дискнинг тешикчалари сони хамда унинг айланиш тезлигига боғлиқ бўлади.

= (Гц) (5)

Бу ерда: S-дискдаги тешикчалар сони:

Фотоэлектрик ўтказгичдан синусоида шаклдаги сигнал олиш учун, диск юзасидаги тешикчалар юзаси, оралиқ юзаси билан тенглаштириш зарур.
в) Индукционли тахогенераторлар
Айланма тезлик харакатли индукцион ўзгарткичлар сифатида унчалик катта бўлмаган ўзгармас ва ўзгарувчан тўкли генераторларидан тузилган тахогенераторлардан фойдаланилади.
Ўзгармас ток билан ишлайдиган техногенераторлар, бу қуввати унчалик катта бўлмаган (10-200 ВТ) ўзгамас магнитли уйғаткичли ёки боғлиқ бўлмаган уйғаткичли обмоткадан ташкил топган коллекторли генераторлардан тузилган.
Генератор якорида индукцияланган электрохаракатланувчи куч, маълум бир бирлик вақт оралиғидаги роторнинг айланишлар сонига тўғри пропорционалдир ва қуйидаги формула ёрдамида аниқланади:
Е= (5-расм)
Бу ерда: Ф_в- генераторнинг уйғотиш оқими (потоки) МКС;
Р-генераторнинг жуфт полислар сони

N-якорь обматкасини симлари сони ёки якорь обматкасини параллел занжирларини жуфт сони

С-ўзгарткичнинг конструктив параметрларини ва обматка маълумотларига боғлиқ бўлган коэфиценти.
К=СФ_В коэфиценти ўзгармас характеристикаси бўлган тақдирда, доимий бўлган тақдирда, генераторнинг статистик тафсифномаси (5) ифода акс эттирилган чизиқлидир.
Ўзгармас токли тохогенераторларнинг асосий камчилиги, коллекторни, яни объекти валида қўшимча ишқаланиш моментни келитириб чиқаради.
Ўзгарувчан токли тохогенераторларда бу камчиликлар учарамайди, яни улар генератор режимида ишлайдиган бир фазали қисқа беркли асинхронли юриткичдир.
Асинхронли юритгични тохогенератор сифатида ишлатиш учун уйғатиш обмоткасини электр манбайига уланади, иккинчи бошқариш обмоткасидан объектни айлана тезлиги тўғри пропорционал бўлгант кучланиш олинади.
Двигатель ва тахогенераторнинг бошқарилиш занжирини ва қўзғалиш кучини ўлчаш учун доимий токда А ишлайдиган миллиамперметр ва Vg, Vt, Vb вольтметрлари ишга қўшилган.
Вақт сонини ўлчаш учун еса электро меҳаник ёки электрон секундомер Эсдан фойдаланади, у еса ВК2 ўчиргичи орқали олдиндан белгиланган ҳисоблагич-счётчик кўрсатгичмери ўтиш пайтида ёқилиб-ўчирилади.
Тахометрнинг қўзғалиш обмоткасидаги ток R 6R қаршиликлари ёрдамида дискрет ҳолатда ўрнатилади, ва унинг коммутированияси қайта ўчиргичи орқали амалга оширилади.