Телекоммуни-кациялар сўзи нимани англатади?
|
*Масофадан туриб мулоқот қилиш воситаси
|
Узоқ масофадан туриб бошқариш
|
Телевизион каналларини узатувчи каналлар
|
Кўриб туриб алоқа қилиш воситаси
|
|
Телефония атамаси нимани англатади?
|
Узоқ масофага маълумотни узатиш
|
*Реал вақт давомида нутқ ахборотини узатиш
|
Маълумотларни телефон тармоғи орқали узатиш
|
Реал вақтда телефон тармоқларидан фойдаланиш
|
|
Телефон тармоғи таркибига нималар киради?
|
АТС, кучайтиргич пунктлари, телефон аппаратлари
|
Мультиплексор-лар, телефон станциялар, операторлар
|
Тугун станциялари, телефон аппаратлари, абонент
|
* Коммутация қурилмалари, линиявий ва расмий иншоатлар, ТА
|
|
Коммутация сўзи қандай маънони билдиради?
|
Улаш маъносини
|
Узоқ масофага узатиш маъносини
|
Улаш ва узиш маъносини
|
Узиш маъносини
|
|
Коммутация жараёнини тўғри таърифланг.
|
Бу бир неча бир – бирига боғлиқ бўлган ҳосил килинадиган каналларни битта улама каналга кетма – кет боғланиш жараёнидир
|
Бу бир неча бир – бирига боғлиқ бўлган доимий мавжуд бўлган каналларни битта улама каналга кетма – кет боғланиш жараёнидир
|
Бу битта бир – бирига боғлиқ бўлмаган доимий мавжуд бўлган каналларни бир нечта улама каналга кетма – кет боғланиш жараёнидир
|
* Бу бир неча бир – бирига боғлиқ бўлмаган доимий мавжуд бўлган каналларни битта улама каналга кетма – кет боғланиш жараёнидир
|
|
Аналогли коммутация деб нимага айтилади?
|
* Аналогли сигнални коммутацияла-надиган каналнинг четки нуқталари ўртасида боғланиш ўрнатиш жараёни
|
Рақамли сигнални коммутациялана-диган каналнинг четки нуқталари ўртасида боғланиш ўрнатиш жараёни
|
Частота модуляцияланган сигнални коммутациялана-диган каналнинг четки нуқталари ўртасида боғланиш ўрнатиш жараёни
|
тўғри жавоб йўқ
|
|
Телефон стан-цияларининг ривожланиш босқичини тўғри кўрсатинг.
|
АТС-ДҚ,
АТС-К,
АТС-Э,
АТС-КЭ
|
* АТС-ДҚ,
АТС-К,
АТС-КЭ,
АТС-Э
|
АТС-К,
АТС-ДҚ,
АТС-КЭ,
АТС-Э
|
АТС-ДҚ,
АТС-Э,
АТС-КЭ,
АТС-К
|
|
Коммутация жараёни қандай тамойиллар асосида амалга ошади?
|
Каналларни частотали ажратиш
|
Каналларни вақтли ажратиш
|
*А ва В
|
Каналларни фазали ажратиш
|
|
Товуш узатил-ганда аналогли сигнални дис-кретлашнинг қандай частотаси қабул қилинган?
|
*8,0 кГц
|
6,8 кГц
|
8,0 мГц
|
8,6 кГц
|
|
Стандарт вақт оралиғининг узунлиги (катталиги) нимага тенг?
|
3,0 мкс
|
4,0 мкс
|
*3,9 мкс
|
2,9 мкс
|
|
Нима учун аналог-рақамли ўзгартиришда линиявий квантлаш билан бир қаторда компандрлаш ишлатилади?
|
Канални ўтказиш йўлаги орттирилишига
|
Катта амплитудали сигналларни узатиш сифати таъминланишига
|
Канал бўйича ахборот узатилганда халақитбар-дошлик орттирилишига
|
* Кодли кенгликни камайтириш ва амплитуда диапазони ҳар қайси ўзгаришида сигнални сифатли узатишни таъминлаш учун
|
|
ИКМ сигнал-нинг кодли комбинацияси неча битдан иборат?
|
16 бит
|
7 бит
|
*8 бит
|
4 бит
|
|
ИКМ сигнал-нинг кодли ком-бинацияси қан-дай ахборотдан иборат?
|
* Белги,
сегмент, квантлаш қадами
|
Белги,
квантлаш қадами
|
Квантлаш қадами
|
Сегмент, квантлаш қадами
|
|
Сигнал
белгисига қандай разряд ажратилган?
|
8 - разряд
|
3 - разряд
|
0 - разряд
|
*7 – разряд
|
|
Сигнализация деганда нима тушинилади?
|
Барча авария сигналларини узатиш тушинилади
|
Бошқарув адресли ахборот, авария сигнали, техник хизмат кўрсатиш ахбороти, линиявий сигналлардан ажратилиши тушунилади
|
Бошқарув адресли ахборот, авария сигнали, техник хизмат кўрсатиш ахбороти, линиявий сигналлар билан алмашинуви тушунилади
|
* Бошқарув ва авария сигналларини узатиш тушинилади
|
|
Ахборотларни алмашуви қаерда амалга оширилади?
|
Абонент қурилмалари орасида
|
* Станция ёки тармоқ бошқарув қурилмалари орасида
|
Фақат тугунлар орасида
|
Фақат станция бошқарув қурилмаси орасида
|
|
Узатилаётган сигналларга қандай сигналлар киради?
|
Линиявий сигналлар, трактли сигналлар, акустик сигналлар киради
|
Масофавий сигналлар, бошқарув сигналлари, акустик сигналлар киради
|
* Линиявий сигналлар, бошқарув сигналлари, акустик сигналлар киради
|
Рақамли сигналлар, бошқарув сигналлари, динамик сигналлар киради
|
|
Линиявий сигналлар
нима учун ишлатилади?
|
Ихтиёрий алоқа хизматини кўрсатиш учун
|
Алоқа ўрнатиш-нинг турли бос-қичларини, канал ва линияларнинг ҳолатини белгилаш учун
|
Тармоқдаги барча хизмат кўрсатиш сифатларини ошириш учун
|
А ва С
|
|
Линиявий сигналлар қачон узатилади ишлатилади?
|
* Алоқа ўрнатишни бошидан то оҳирагача бўлган босқичларда
|
Абонент А мт ни кўтаргандан сўнг, биринчи рақам тергунча
|
Абонент В мт кўтариб, сўзлашув бошлангунча
|
В ва С
|
|
Қуйидагилардан қайси сигнали-зация абонент ҳолатини
аниқлаш учун ишлатилади?
|
*Линиявий сигнализация
|
Бошқарув сигнализация
|
Акустик сигнализация
|
Гуруҳли сигнализация
|
|
Бошқариш сигналлари қачон узатилади?
|
Абонент мт ни кутарганда
|
"Станция тайёр" сигналини узатишда
|
Акустик сигналлар билан бир вақтда
|
*Фақат алоқа ўрнатиш жараёнида
|
|
Станция ва ком-мутация тугун-лар бошқариш қурилмалари орасида узатила-диган сигналлар турини аниқланг.
|
Линиявий сигнализация
|
Бошқарув сигнализация
|
Акустик сигнализация
|
Гуруҳли сигнализация
|
|
Улаш тракти, керакли абонент линияси қайси сигнал тури ёрдамида аниқланади?
|
Линиявий сигнализация
|
Гуруҳли сигнализация
|
Акустик сигнализация
|
* Бошқарув сигнализация
|
|
ОКС-7 сигнализацияси қандай узатилади?
|
* Сўзлашув каналидан ажратилган ҳолда
|
Сўзлашув каналининг 16-каналидан
|
Сўзлашув каналининг 0-каналидан
|
Сўзлашув каналининг бирор ихтиёрий каналидан
|
|
Умумий канал сигнализация-сида сигнал ахборотлари қандай узатилади?
|
Симплекс режимда
|
* Дуплекс каналлари буйича узатилади
|
Симплекс режимда тасдиқ сигнали билан
|
Ярим симплекс режимда
|
|
Умумий канал сигнализацияси каналидан узатиладиган маълумотлар пакети қандай номланади?
|
Маълумот бирлиги
|
Синхронизация бирлиги
|
* Сигнал бирлиги
|
Ахборот бирлиги
|
|
Умумий канал сигнализациясининг афзалликларини кўрсатинг.
|
Юқори унумдорлик, юқори тезлик
|
Тежамкорлик, ишончлилик
|
* А ва В жавоблар
|
Юқори унумдорлик, тежамкорлик, ишончлилик, иқтисодий қимматлилик
|
|
|
