Ишни бажариш тартиби
Структур схемасини кўрайлик:
2- расм. Сарф ўлчагичнинг структура схемаси
1,4,5- кучайтириш звенолари; 3- интегралаш звеноси; 2- солиштириш элементи.
Чап тирсакдаги N1 куч cуюқликни суриб, ўнг тирсакда ҳосил бўладиган гидростатик куч билан солиштириб туради, токи улар бир-бирига тенглашгунча, демак ишлаш принципи дифманометрли сарф ўлчагичда кучларни мувозанатлашишига асосланади.
Суюқлик манометрини ишлаш принципини соддароқ қуйидаги кўринишда ифодалаймиз. Бу ерда иккита занжир ифодалаган, яъни:
- тўғри занжир, кириш сигнали Рор , чиқиш сигнали — Н;
- тескари занжир, кириш сигнали – Н, чиқиш сигнали — Nг.
Ишлаш схемаси
Структура схемадан сарф ўлчагичнинг узатиш функциясини топамиз:
Бунинг учун аввал 3,4,5 звенолар учун
W1(p)= (1)
Сарф ўлчагичнинг умумий узатиш функцияси
W(p)= = (2)
га тенг бўлади. Бу ерда k- ўзгартириш коэффициенти, Т- вақт доимийси.
Демак, сарф ўлчагич ҳам биринчи тартибли нодаврий звено экан. Уни ўзгартириш (кучайтириш) коэффициенти
(3)
га тенг.
Вақт доимийси Т эса
(4)
га тенг. Вақт доимийси ўзгарса ҳам s ўзгарса ҳам ўзгаради. Вақт Т ҳам зичликка ва найча кўндаланг кесим юзасига тескари пропорционал экан.
Манометрни статик характеристикаси
Н = 1 / (ρ*g)*Р1 (5)
бўлади.
Сарф ўлчагични динамик характеристикаси, дифференциал тенгламаси эса қуйидагича ёзилади:
ТdН/dt + Н = К*Р1 (6)
ёрдамида график кўринишида кўрамиз.
Ишни бажаришга топшириқ
Дастурий пакетлар “MATLAB” ва “Simulink” дан фойдаланиб сарф ўлчагичнинг структура схемасини йиғинг
3-расм. Сарф ўлчагичнинг структура схемаси. 1,4,5-кучайтириш звеноси, 2- солиштириш элементи, 3- интеграл звено
Кириш сигналини бериш учун генератор 6- ни ва индикатор 7-ни уланг.
Бунинг учун :
“Matlab” пакетидаги “Simulink” га кирамиз;
“Simulink”да янги бўш ойна очамиз;
Керакли звеноларни бўш ойнага маълумотлар базасидан олиб ўтамиз;
Ҳар бир звенода сарф ўлчагичнинг конструктив ўлчамларидан келиб чиқиб тегишли ўз коэффициентларини ўрнатамиз. Бунинг учун, звенога кириб, коэффициентлар ўзгартирилади;
Сарф ўлчагичнинг ишлаш принципига кўра звеноларни ўзаро бир-бирлари билан улаймиз;
Генератор ёрдамида сарф ўлчагич киришида турли таъсир этувчи сигналларни амалга оширамиз (поғонали, дельта, синусоидал);
Схемани чиқишини индикаторга улаймиз (чиқишдаги динамик ўзгаришларни кўриш мақсадида);
Структура схемани, пуск тугмачасини босиб ишга туширамиз;
Кириш сигнали таъсирида сарф ўлчагичдаги суюқлик маълум баландликка экспонента бўйича кўтарилади, уни индикатор қайд этиб боради.
Do'stlaringiz bilan baham: |