Йиғинди ва сочилган радиацияларни ўлчаш учун ишлатиладиган асбобни пиранометр деб юритилади. Метеорологик станцияларда йиғинди ва сочилган радиацияларни ўлчашда асосан Янишевский пиранометри ишлатилади. Бу асбоб ҳам актинометр сингари термоэлектрик эффектга асосланиб ишлайди.
Пиранометрнинг асосий қисми термобатареядан иборат бўлиб, термобатарея бир-бирига кетма-кет кавшарланган манганин ва константан полоскалардан иборат. Барча полоскалар горизонтал текисликда жойлаштирилиб, ёруғлик нурларини қабул қиладиган пластинка вазифасини бажаради. Термобатареянинг барча тоқ номерли (иситилмайдиган) кавшарланган сирти магнезий билан оқ рангга бўялган. Термобатареянинг жуфт номерли кавшарлари эса қорага бўялган.
Шундай қилиб, пиранометрнинг нур тушадиган термобатареясининг қора ва оқ рангга бўялган катакчалари кетма-кет алмашадиган қилиб ўрнатилган.
Ўлчаш вақтида термобатареянинг учларига маҳкамланган мис симлари ГСА-1 типдаги гальванометрга уланади.
Нурланиш оқими тушувчи сиртга тўғри ва сочилган радиация айни бир вақтда тушади. Аммо оқ катакчалар ўзига тушувчи қуёш радиациясининг 15% ни ютса, қора катакчалар эса қуёш радиациясининг 98% ни ютади. Натижада оқ ва қора термо кавшарларнинг ҳарорати бир-биридан фарқ қилади. Бу ҳароратлар айирмаси нурни ютадиган сиртга тушувчи радиация миқдорига тўғри мутаносибдир.
Занжир берк бўлганда термобатареяда ҳароратлар айирмасига мутаносиб равишда термоток ҳосил бўлади. Унинг катталигини пиранометрга уланган гальванометр стрелкасининг оғишидан биламиз. Гальванометр стрелкасининг кўрсатишларини кал/(см2∙мин) ёки Вт/м2да ифодалаш учун гальванометр стрелкаси кўрсатишини актинометр доимийсига кўпайтирилади.
Актинометр доимийсининг қийматини актинометрик (ёки метеорологик) станцияларда мазкур актинометрни текширтиб аниқланади. Агар фақат пиранометргина бор бўлса, у ҳолда шу пиранометр ва унга уланган гальванометр учун ўтказувчан доимий маълум бўлиши керак. Бунда ўтказувчан доимийнинг қиймати шу пиранометр ва гальванометргагина тегишли эканлигини унутмаслигимиз керак.
Кузатишлар вақтида пиранометрнинг қабул қилувчи қисми (термобатарея) горизонтал ҳолатда ўрнатилади. Сочилган радиацияни ўлчашда пиранометрни тўғри қуёш радиациясидан махсус экран билан тўсилади. Йиғинди радиацияни ўлчашда тўсувчи экранни четга суриб қўйилади. Горизонтал сиртга тушаётган йиғинди ва сочилган радиацияларни ўлчаб, горизонтал сиртдаги тўғри қуёш радиациясининг энергетик ёритилганлигини S1=Q-D тарзида ҳам аниқлаш мумкин.
Қайтган радиацияни ҳам ўлчашга мослаштирилган пиранометрни альбедометр деб юритилади.
Ўлчашларда асбобнинг қабул қилувчи қисмини юқорига (Q ни ўлчаш учун) ва пастга (Rқни ўлчаш учун) қаратишга хизмат қиладиган мосламадан фойдаланилади. Альбедометр ёрдами билан йиғинди ва қайтган радиацияни ўлчаб А=Rқ/Q формула ёрдамида таглик юзанинг альбедосини ҳисобланади. Дала шароитида ўлчашлар ўтказишда кўчма альбедометрдан фойдаланилади.