D, T ва JK Триггерлар. Уларнинг
схемалари ва ишлаш принциплари
Режа:
Асинхрон ва синхрон Т – триггерлар
D – триггерлар ва уларнинг ишлаш принципи
JK – триггерлар ва уларнинг ишлаш принципи
Универсал JK-триггерлар
1. Асинхрон ва синхрон Т – триггерлар
Т - триггер (инг. Toggle) релаксатор маъносини англатади. Ушбу триггер фақат битта Т-информацион кириш йўлига эга. Бу кириш йўли ҳисоб кириш йўли дейилади . Т-триггер ўз ҳолатини кириш йўлига янги бошқарувчи сиг- нал келиши билан ўзгартиради.
Асинхронн Т-триггер Бу қурилма иккита турғун ҳолатга эга бўлиб, битта Т- информацион кириш йўлига эгадир. У асинхрон Т-триггер деб аталади. Бундай триггернинг кириш йўлига «1» сигнал берилганда у ўз ҳолатини қарама-қарши (тескари) ҳолатга ўзгартиради. Асинхрон Т-триггернинг ишлаш принципини унинг қуйидаги ўтиш жадвали ифодалайди:
Ўтиш жадвали
R
|
Qt+1
|
Изоҳ
|
0
|
Qt
|
Сақлаш
|
1
|
Qt
|
Инверсия
|
Қуйида асинхрон Т-триггернинг вақт диаграммаси ҳамда икки тактли RS- триггердан ташкил топган схемаси келтирилган. Ушбу схемада «С» кириш йўлига Т=1 сигналини бериш орқали, икки тактли RS триггерга олдинги тактга тескари бўлган иккилик кодни ёзиш имконияти пайдо бўлади.
Синхрон Т-триггер Синхрон икки тактли ушбу қурилмада бирлик кодни триггерга ёзиш С=1 бўлганда бажарилади. Т- кириш сигнали С=1 бўлганда юқори кучланиш билан ифодаланади. Демак, триггернинг ҳолати Т=1 бўлганда тескарисига ўзгаради ва Т=0 бўлганда эса унинг ҳолати ўзгармайди. Синхрон Т-триггер қуйидаги ўтиш жадвали асосида ишлайди:
Ўтиш жадвали
С
|
Т
|
Qt+1
|
Изоҳ
|
0
|
*
|
Qt
|
Сақлаш
|
1
|
0
|
Qt
|
Сақлаш
|
1
|
1
|
Qt
|
Инверсия
|
Қуйида синхрон Т-триггернинг вақт диаграммаси, шартли белгиланиши ва схемаси келтирилган.
2. D-триггерлар ва уларнинг ишлаш принципи
D-триггерлар ( инг. Delay-ушлаш) битта D информацион кириш йўлига эга бўлиб, вақтинча сигналларни сақлаб туриш (задержка) учун хизмат қилади. Триггер битта кириш йўлига эга ва иккита турғун ҳолатнинг бирида ( 0 ёки 1) бўлиши мумкин. Бундай триггер бир тактли ва икки тактли бўлиши мумкин.
Қуйида D-триггернинг ўтиш жадвали, вақт диаграммаси ҳамда шартли белгиланиши ва схемаси келтирилади:
Ўтиш жадвали
С
|
D
|
Qt+1
|
Изоҳ
|
0
|
*
|
Qt
|
Сақлаш
|
1
|
0
|
0
|
0-ни ўрнатиш
|
1
|
1
|
1
|
1-ни ўрнатиш
|
Д -триггерни универсал триггер сифатида ҳам қўллаш мумкин. Унда у ҳам RS-триггер вазифасини ҳам динамик D – триггер вазифасини бажаради. Бундай триггернинг шартли белгиси қуйидаги кўринишга эга:
Схемада S ва R –да сигнал 1-га тенг бўлган вақтда у D ва С кириш йўлларига эга бўлган универсал динамик D- триггер каби ишлайди. Триггернинг ўтиш жадвалида келтирилган қуйидаги қонуният асосида ишлайди:
Ўтиш жадвали
C
|
D
|
S
|
R
|
Qt+1
|
Изоҳ
|
0
|
*
|
0
|
0
|
-
|
Таъҳиҳланган
|
0
|
*
|
0
|
1
|
1
|
1-ни ўрнатиш
|
0
|
*
|
1
|
0
|
0
|
0-ни ўрнатиш
|
0
|
*
|
1
|
1
|
Qt
|
Сақлаш
|
1
|
0
|
*
|
*
|
0
|
0-ни ўрнатиш
|
1
|
1
|
*
|
*
|
1
|
1-ни ўрнатиш
|
3. JK-триггерлар ва уларнинг ишлаш принципи
JK-триггерлар (инг. Jerk-тезкор ёқиш, Kill-тезкор ўчириш) RS триггердан фарқи шундаки, агар RS триггерларнинг кириш йўлига R=1 ва S=1 сигналлари бериш таъқиқланган бўлса, JK –триггерлар кириш йўлидаги бирлик сигналларда у ўз ҳолатини тескарисига ўзгартиради. Жадвалда JK-триггернинг ўтиш қонунияти, шунингдек унинг вақт диаграммаси ҳамда функционал схемаси келтирилган.
Схемада «С» кириш йўлига импульснинг олдинги фронти берилса, унда биринчи синхрон RS- триггер ишлайди. RS триггернинг чиқиш йўлидаги қийматлари J ва K кириш йўллари қийматлари билан белгиланади. Иккинчи RS- триггер сақлаш режимида бўлади. «С» кириш йўлига синхроимпульс-нинг орқа фронти берилса, биринчи RS-триггер иккилик кодни сақлаш режимига ўтади. Унинг чиқиш йўлидаги қиймати иккинчи RS-триггерга ўтади.
Ўтиш жадвали
С
|
J
|
K
|
Qt+1
|
Изоҳ
|
0
|
*
|
*
|
Qt
|
Сақлаш
|
1
|
0
|
0
|
Qt
|
1-ни ўрнатиш
|
1
|
1
|
0
|
1
|
1-ни ўрнатиш
|
1
|
0
|
1
|
0
|
0-ни ўрнатиш
|
1
|
1
|
1
|
Qt
|
Инверсия
|
4. Универсал JK-триггерлар
Универсал JK-триггернинг хусусияти шундаки, у D, T и RS-триггерлар сифатида ишлатилиши ва уларнинг функцияларини бажариши мумкин. Қуйидаги схемаларда JK-триггерни D, T и RS-триггерлар сифатида қўллаш схемалари келтирилган.
Cинхрон RS-триггер
Асинхрон Т-триггер
Фойдаланилган адабиётлар
С.К.Ғаниев. Электрон ҳисоблаш машиналари ва системалари.Тошкент. Ўқитувчи. 1990 й.
К.А.Нешумова. Электронные вычислительные машины и системы. Москва. Высшая школа. 1989 г.
В.А.Соловьев. Схемотехника ЭВМ. Москва. Высшая школа. 1990 г.
www.Informica.ru
www.educentral.ru
Do'stlaringiz bilan baham: |