Ўзсср олий ва ўрта махсус таълим министрлиги


bet162/186
Sana19.02.2022
Hajmi
#458735
1   ...   158   159   160   161   162   163   164   165   ...   186
Bog'liq
Hisoblash metodlari. 1-qism (M.Isroilov)

 
ва 
с 2
 
дастлабки шарт, яъни
С1
+
с2

0, (с! +
с2)
+ / 5 («! —с 2) = 2 
тенгламадан топилади:
С1 '
1
демак,
*Я - / Г
‘ / Т ’
+ / Г
С2 '
1
/ 5
1
7 г
1 — / 5

1
-/ 5 

2
3- м и с о л. Ушбу
г а + 4 + 2 г п + 3 + 3 + г + 2 +
2гп
+ 1 +
гп
= 0
тенгламанинг 
г 0 = г г — г 3 =
0, 
г 2 =
—1 дастлабки шартларни қаноатланти- 
рувчи ечими топилсин.
Е ч и ш. Характеристик тенгламани
XI + 2X3 + 3X2 + 2Х + 1 = 0 
.
(X2 + X + I)2 = 0 каби ёзиб олиб, унинг

й 
2кЬ
= Х2 = ^ 
, А3 — 
=
е
 
.
илдизларини топамиз. Умумий ечим эса:
2
тп
 

ип 
.


2
%п
 — 
(С1
+
с2п)с
 
+ (с3 + с4и)е 

=
, , 

2тш

2ъп
— (А +
А2п)сов
 — 
Ь (Л3 + Д
и
)51
п
 — 
,
бу ерда 
А ь А2,
Л3, Л4 янги ихтиёрий ўзгармаслар.
24 — 2105
www.ziyouz.com kutubxonasi


Бу ўзгармасларни топиш учун дастлабки шартлардан фойдаланиб, қуйи- 
даги тенгламаларни тузамиз: 
1

г 0
=
А г
— 0,
2тс 

г 1
— (А\
+ + 2)С05 
+
(А3
+ Л4)$1п
г 3
~ +1 + 3+2 = 0,
0,
4тс
^2 = (+1 + 2 + 2)С05 Г 
|- (+3 + 2 + 4)
з
1
п

• “ —1.
Бундан эса
+1 — +2 — 0, +3 = —+4
1
Шундай қилиб,
2(и — 1)
' п
~
/ т
$1п
Члп
3
2
/ Ғ *
12- §. АНИҚМАС ИНТЕГРАЛЛАРНИ ҲИСОБЛАШ*
1
. М а с а л а н и н г қ ў й и л и ш и . А гар
/ ( х )
ф у н к ц и я [л:0, X ] ора- 
ли қ д а у з л у к с и з б ў л с а , у ҳ о л д а б о ш л а н ғи ч ф у н к ц и я н и қ у й и д а ги ч а
т а св и р л аш м ум кин:
х
У{х)
=
Уо
+ |
/ ( * № ,
х £ ( х 0,Х}.
( 1 2 .1 )

*0 

Д е м а к , б о ш л а н ги ч ф у н к ц и я н и то п и ш
лг
I
А №
м атлари н и то п и ш б и л ан т е н г к у ч л и д и р . ° 
В о л ьтер р а и н т е г р а л т е н гл ам а с и
и н т е гр а л н и н г қи й -
д а у ш б у
/ ( х )
= ф (х ) + - |
К ( х , 1)/(1)(И
а
у ( х )

|
К (Х,
0/(0 
еи
(1 2 .2 )
• 
• 
а
и н т е г р а л б и л а н иш к ў р и ш га т ў ғр и кел ад и . Б и з ф ақ ат б о ш л а н ги ч
ф у н к ц и я н и ҳ и с о б л а ш б й л ан ш у ғу л л а н а м и з . И н т е гр а л н и н г ю қори 
ч е г а р а с и ў з г а р у в ч и б ў л г а н и ва 
у ( х )
н и н г к ў п н у қ та л а р д а ги қий- 
м а тл а р и н и т о п и ш г а э ҳ т и ё ж т у ги л и ш и т у ф а й л и ан и қм ас ин теграл- 
л а р н и ҳ и с о б л а ш м асаласи ў з и г а х о с б ў л и б , улар у ч у н м а х с у с ме- 
т о д л а р я р а т и ш г а т ў гр и кел ад и .
Ф а р а з қи л ай л и к, (1 2 .1 ) и н т е гр а л н и н г қи й м ати н и а р гу м е н т н и н г
х = х 0, х и х 2,
. . . қи йм атлари у ч у н ҳ и с о б л а ш талаб қи ли н си н . 
А й т а й л и к , 
у 0, у 1г
. . . , 
у п
т о п и л г а н б ўли б, 
у п+\
ни то п и ш к е р а к
б ў л с и н . Б у н и н г у ч у н
у ( х )
н и н г аввал т о п и л г а н м а в ж у д у* 

<
п)
қ и й м а т л а р и д а н ф о й д ал ан и ш м у м ки н . Б и з аввал 
/ ( х )
ф орм ула ёрда-
* Мазкур параграфни ёзишда [23] дан фойдаланилди,
370
www.ziyouz.com kutubxonasi


м и д а ( я ъ н и у н и н г и ста л га н қи йм атини то п и ш м ум ки н б ў л ган ) аниқ- 
л а н г а н ҳ о л н и карай м и з. П араграф ох и р и д а эса 
/ ( х )
ж а д в а л билан 
б ер и л ган д о л н и кўри б ў т а м и з. К ў п и н ч а / (
х
) н и н г қи йм атини ке- 
р а к л и я; н у қ та л а р д а ҳ и с о б л а б , 
у п+\
ни и с т а л га н ан и қ л и к д а топиш
м ум ки н б ў лад и . Б у ерда 
у ( х )
н и н г к ў п қийм атларини то п и ш лозим
б ў л га н и у ч у н / н и н г ҳар бир қийм атидан 
у
(
х
) н и н г бир н е ч а қий- 
м атлари н и то п и ш д а ф ойдалани ш м ум ки н . Б у н и қ у й и д аги м исолда 
к ў р и ш м ум ки н: 
у п+\
ни ҳ и соб лаш д а

Уп+ \ - У п + \ П+Х / т
( 1 2 .3 )
ХП
,
т е н г л и к д а н ф о й д ал ак и ш м ум ки н . Ў н г то м о н д аги и н те гр а л н и ҳ и со б - 
л а ш д а а н и қ и н те гр а л у ч у н қу р и л га н ф о р м у лал ар н и н г бирортасидан 
ф о й д ал ан и ш м ум ки н . Л е к и н б у у с у л қу й и д а ги кў р и н и б т у р га н
Н у қ с о н га з г а : / ни н г кийм атлари, а гар улар 
[ х п, х п+\]
н и н г ч ет к и
н у қ т а л а р и г а м ос к е л м а с а , ф ақат 
у п+\
ни ҳ и с о б л а ш д а фойдаЛ аниб, 
а в в а л ги
у п, у п- и
. • . ва кей и н ги
у п+
2
,
У«+з, . • . ларни ҳисоб лаш - 
д а қатнаш м айди.
К е л г у с и д а / ни н г қи йм атлари ни ҳ и со б л аш н и н г бир н е ч а қад ам - 
ларид а иш лати ш га им кон б ерад иган у с у л л ар ҳ ақи д а с ў з ю ри ти лади.
А н и қм ас и н те гр а л н и "топиш да ф о й д ал ан и л ад и ган и н тегр ал л аш
қ о и д аси м у ваф ф ақи ятси з т а н л а н г а н б ў л са, ҳ и со б л аш х а т о л а р и йи ғи - 
либ бир н е ч а қад ам д ан кейин к ер ак л и си д ан к а т т а б ўли б кети ш и
м у м к и н . Х у д д и ш у ҳ о л н и м и со л д а к ў р а й л и к . Ф араз қи л ай л и к , 
Уп+\
ни ҳ и соб лаш у ч у н олд и н ги
у п—\
в а
у п
қи й м атлар ҳ ам д а ҳ о -
си л ан и н г и к к и т а
у'п_ х= ў п_\
ва 
У'„==■/„_
қи й м атлари асо си д а интер- 
п о л я ц и я д а н ф ой д ал ан ай л и к. Б у ерда и к к и т а и к к и кар р ал и т у гу н - 
л а р га э г а б ўлган и м и з у ч у н Э рм ит ф орм уласидан ф ойд алани ш и м из 
м ум ки н ва қ о л д и қ ҳ а д н и таш лаб қ у й и д а ги и н те гр а л л аш қ о и д а с и га
э г а б ў лам и з:
Ул
+ 1
= — 4
у п
+ 5 у „ _ ! + Л (4 /„ +
2
/
1
-
1
). 
(1 2 .4 )
Б у т е н г л и к б а р ч а у ч и н ч и т а р ти б л и к ў п ҳ а д л а р у ч у н ан и қд и р. Б у
ф о р м у л а бир м арта қ ў л л а ш д а я х ш и н а т и ж а беради, л е к и н к ў п мар- 
т а қ ў л л а ш у ч у н э с а х а т о т е з о рти б бориш и сабаб ли я р о қ с и з д и р .
Ф ар аз қ и л ай л и к , / н и н г б ар ч а қи йм атлари ва у
„_1
ани қ ҳ и соб - 
л а н г а н б ў ли б , у „ ни ҳ и с о б л а ш д а е х а т о га (м асалан , я х л и т л а ш ҳи- 
соб и д ан ) йўл қ ў й и л га н бўлси н. Б и р и н ч и бобда 
у
п+ 1
= — 4 у „ + 5 у „ _ ! 
ҳ и с о б л а ш ж а р а ё н и у ч у н к ў р г а н и м и зд е к , б у х а т о у „ +
1
, у „ +
2
, у „+ з, 
. . . ларни то п и ш д а у л а р га м ос равиш да — 4е, 21 е, — 104е, . . . каби 
ў с а бориб н о т у р ғ у н л и к ю з беради. К ейи нги п у н к т д а
у п+и
ни то-
п и ш д а б у х а т о — 3—— — е қ о н у н и я т би лан ўсиш ини к ў р а м и з. Б у н - 
6
д а н ( 1 2 .4 ) ф о р м у лан и н г ҳи со б л аш у ч у н я р о қ с и з л и ги м а ъ л у м бўла- 
д и . У н и н г ўр н и га, (1 2 .3 ) и н тегр ал н и т р а п е ц и я ф о р м у ласи б и л а н
ҳ и с о б л а са к ,
Уп
+ 1
= Уд 
+ ~
( / „ + / « + ! )
3 7 |
www.ziyouz.com kutubxonasi


ф о р м у л а га э г а б ў л а м и з. Б у ф о р м у л а н и н г а л геб р а и к а н и қ л и к д ар а- 
ж а с и бирга т е н г б ў лса ҳ а м , к ў п м арталаб қ ў л л а ш у ч у н қу л ай д и р , 
ч у н к и х а т о ж а м л а н м а й д и . К ўп м арталаб қў л л ан и л ад и ган қои далар- 
ни нг т у р ғу н л и к л а р и г а к а т т а э ъ т и б о р бериш л о зи м . Б у м асалаларни 
ке й и н ги п у н к т д а к ў р и б ў там и з.

Download

Do'stlaringiz bilan baham:
1   ...   158   159   160   161   162   163   164   165   ...   186




Ma'lumotlar bazasi mualliflik huquqi bilan himoyalangan ©hozir.org 2024
ma'muriyatiga murojaat qiling

kiriting | ro'yxatdan o'tish
    Bosh sahifa
юртда тантана
Боғда битган
Бугун юртда
Эшитганлар жилманглар
Эшитмадим деманглар
битган бодомлар
Yangiariq tumani
qitish marakazi
Raqamli texnologiyalar
ilishida muhokamadan
tasdiqqa tavsiya
tavsiya etilgan
iqtisodiyot kafedrasi
steiermarkischen landesregierung
asarlaringizni yuboring
o'zingizning asarlaringizni
Iltimos faqat
faqat o'zingizning
steierm rkischen
landesregierung fachabteilung
rkischen landesregierung
hamshira loyihasi
loyihasi mavsum
faolyatining oqibatlari
asosiy adabiyotlar
fakulteti ahborot
ahborot havfsizligi
havfsizligi kafedrasi
fanidan bo’yicha
fakulteti iqtisodiyot
boshqaruv fakulteti
chiqarishda boshqaruv
ishlab chiqarishda
iqtisodiyot fakultet
multiservis tarmoqlari
fanidan asosiy
Uzbek fanidan
mavzulari potok
asosidagi multiservis
'aliyyil a'ziym
billahil 'aliyyil
illaa billahil
quvvata illaa
falah' deganida
Kompyuter savodxonligi
bo’yicha mustaqil
'alal falah'
Hayya 'alal
'alas soloh
Hayya 'alas
mavsum boyicha


yuklab olish