4.
|
Дарахтзорлар эгаллаган ерлар
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
4.1.
|
Боғ-узумзорлар
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
4.2.
|
Тутзор-теракзорлар
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
4.3.
|
Кўчатзорлар
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
4.4.
|
Иссиқхоналар
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
4.5.
|
Маданият –истирохат боғлари
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
4.6
|
Хиёбонлар
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
5.
|
Саноат, транспорт, алоқа, мудофаа ерлари
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
5.1.
|
Саноат қурилиши ерлари.
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
5.1.1.
|
Заводлар.
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
5.1.2.
|
Фабрикалар.
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
5.1.3.
| |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
5.2.
|
Транспорт қурилиши ерлари.
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
5.2.1.
|
Темирйўл транспорти ерлари.
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
5.2.2.
|
Хаво транспорти йўли ерлари.
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
5.2.3.
|
Сув транспорти йўли ерлари.
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
5.2.4.
|
Ер ости транспорти йўли ерлари.
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
5.2.5.
|
Трамвай транспорти йўли ерлари.
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
5.2.6.
| |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
5.3.
| |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
5.4.
| |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
6.
|
Алоҳида муҳофаза этиладиган ҳудудлар ерлари
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
6.1.
|
Табиатни муҳофаза қилиш мақсадларига мўлжалланган ерлар;
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
6.2.
|
Соғломлаштириш мақсадларига мўлжалланган ерлар;
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
6.3.
|
Рекреация мақсадларига мўлжалланган ерлар;
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
6.4.
|
Тарихий-маданий мақсадларга мўлжалланган ерлар.
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
6.4.1.
|
Мақбаралар
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
6.4.2.
|
Масжид
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
6.4.3.
|
Мадраса
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
6.4.4.
|
Хайкаллар ва монументлар
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
6.4.5.
|
Ёдгорлик комплекслари
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
7
| |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
7.1.
| |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
7.2.
| |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
7.3.
| |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
8.
| |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Жами
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
3.2. Ахоли пукти худудидаги ер участкаларининг сифат кўрсатгичларини хисобга олиш
Ер сифатини ҳисобга олиш табиий-қишлоқ хўжалиги бўйича районлаштиришни, тупроқ ва ерларни таснифлашни, уларни агрономик, экологик, технологик ва шаҳарсозлик белгилари бўйича тавсифлашни, тупроқни гуруҳларга ажратишни ўз ичига олади.
Ахоли пункти худудидаги ер сифатини ҳисобга олишда худуддаги ердан фойдаланувчиларнинг ер участкаларидаги шахарсозлик инженерлик коммуникация иншоотлари хисобини юритиш зарур, чунки улар ўша ер участкаларининг умумий майдони таркибига ердан фойдаланувчининг мулки ёки ўзганинг мулки сифатида киритилади, акс холда алоҳида ердан фойдаланувчи бўлиб хисобланади.
Ахоли пункти худудидаги ер участкаларида қуйидаги инженерлик коммуникация иншоотлари хисоби юритилади:
Ер усти инженерлик коммуникация иншоотлари;
Ер ости инженерлик коммуникация иншоотлари;
Сув ўтказгич тармоғи;
Оқова сув тармоғи;
Газ ўтказгич тармоғи;
Иссиқлик таъминоти тармоғи;
Электр узатиш тармоғи;
Суғориш тармоғи;
Дренаж ва бошқалар.
Ерларнинг сифатини жорий ҳисобга олишда ер кадастри дафтарида фақат янги ташкил этилган юридик в жисмоний шахслар ҳамда ҳисобот йилининг январидан кейин ерларнинг таркиби, майдони ва сифатида ўзгариш юз берган юридик ва жисмоний шахслар акс эттирилади.
Ерларнинг сифатида юз берган жорий ўзгаришлар ер кадастри дафтарига мунтазам равишда ҳам юридик ва жисмоний шахсларнинг маълумотларига, ҳам «Ергеодезкадастр» давлат қўмитасининг тегишли туман (шаҳар) бўлинмалари ихтиёрида бўлган ҳужжатларга асосан киритилади.
Ахоли пункти худудидаги ер участкаларининг сифатини ҳисобга олишда худуддаги ер фондининг тоифалари ва кичик тоифаларидаги ер участкаларининг фойдаланиш мақсадига мухандислик иншоотлари билан таъминланиши хисоби 3.3-жадвал асосида юритилса худудни иқтисодий ривожлантириш, шахарсозлик қурилиши ва солиқлаштириш талабларининг назоратини ташкил этиш имкони яратилади.
Do'stlaringiz bilan baham: |