Ўзбекистон Республикаси Соғлиқни сақлаш вазирлиги Тошкент врачлар малакасини ошириш институги

Олбрайт синдроми (Albright, 1937)
оги з бўш лиги ш и л л и қ
қ о б и қ қаватидаги п и гм ен тл ан и ш , т е р и н и н г гео гр аф и к карта 
си н гари ги п ерп и гм ен тац и яси , си й д и кд ан ж и н с и й горм онлар- 
н и н г эр к и н аж ралиш и ва суякл арн и н г ф и б р и н л и д и с п л а зи я - 
си б и л ан тавси ф л ан ад и . А сосан, аёл ж и н си га тааллукди к и - 
ш илар огрийди.
Эпителиал суга/ии
невус бир том он д ан ри вож лан и б , одат­
да, бир текисда ж ойлаш иш тавсиф ида бўлади. К асал ли к эрта 
ёш даноқ, ўткир юзага чиқади. Тилда ёки лунжда бўлади. Сўгал- 
л и невус ўзида қал и н л аш ган о қ ч изикд и ёки чи зи кд и тарти б- 
да ж ойлаш ган о қ рангдаги папулада ж ойлаш ади. Д аволаш ж ар- 
роҳлик усулида а мал га ош ирилади.

---

Невуслар ва оғиз бўшлиғи шиллиқ қаватидаги тителиа
.1
 дисплазия
201
РЕКЛИНГХАУЗЕН КАСАЛЛИГИ ЁКИ Н ЕЙ РО Ф И БРО М А ТО З
Нейрофиброматоз ( Реюшнгхаузен касаллиги) -
туғм а касал- 
л и к бўлиб, тери ва ю з тери си д а пери ф ери и асаб ўқи бўйлаб, 
ф аком атоз тўр парда (п и гм ен тл и невус ва ўсм алар), ф ибром а 
типида кўп сон ли ўсм алар ва турли катталикдаги пигм ентли 
д о ғл ар н и н г ҳосил б ўлиш и б и л ан м ар к ази й асаб ти зи м и н и н г 
ўзгариш идир.
О ғиз бўш лиғи ш и л л и қ қ о б и қ қаватида оёқчали ш аклда ясси 
теки сл и кд а тестли к о н си стен ц и ял и ўсм асим он қосилалар ву- 
жудга келиб, у н е й р о ф и б р и н ва ясси ҳуж айраларни ўз ичига 
олади. Бундай касэлликларда о ғи з бўш лиғидаги ш и л л и қ қо б и қ 
қават ўзгариш ини Zakrzewski( 1973Й) б и р и н ч и бўлиб ёзган.
Д авоси: ж арро^пик усулида амалга ош ирилади.
ФОРДАЙС КАСАЛЛИГИ
Ф о р д а й с к а с а л л и г и Ф о р д а й с г р а н у л а л а р и , ё ғ б е з л а р и , 
я ъ н и о ғ и з б ў ш л и ғ и ш и л л и қ қ о б и қ қ а в а т и д а р и в о ж л а н а -
д и г а н б е з л а р н и н г г е т е р о т и п и н а т и ж а с и д а к у за т и л а д и . О ғи з 
б ў ш л и ғ и ш и л л и қ қ о б и қ қ а в а т и н и н г бу б е зл а р и у н ч а к а тт а
б у л м а га н гур у ҳ -гу р у ҳ ё к и т а р қ а л г а н , б и р м ун ча б ў р тга н с а - 
р ғи ш гр а н у л а л а р д а н и б о р а т л и г и н и к л и н и к к ў р и н и ш и д а ку- 
з а т а м и з , у н и н г м и қ д о р и к а тт а о р а л и қ д а ў зга р и б т у р а д и ва 
б о л а л а р д а к а м д а н - к а м у ч р а й д и . Б е з л а р н и н г м и қ д о р и
ў с м и р л и к (в о я г а е т и ш ) д а в р и д а к ў п а я д и , б и р о қ , у ф а қ а т -
г и н а к а т т а л а р н и н г о г и з б ў ш л и г и ш и л л и қ қ о б и қ қ а в а т и - 
д а , л у н ж д а , т и ш о р қ а с о ҳ а с и д а , ю қ о р и л а б д а ги К л е й н с о - 
ҳ а с и ц а у ч р а й д а .
Г и с т о л о ги к ж и ҳ а тд а н т е к ш и р г а н и м и з д а , я к к а - я к к а ё к и
гуруҳ-гуруҳ эп и телей остида ж ойлаш ган чарб б езлари н и куза- 
ти ш м ум кин. Ч арб б езлари л абд а ж о й л аш ган д а, у ко см ети к 
м ақсадда коагулация қилинади.
К Е Н Н О Н Н И Н Г О Қ ЛАБЛИ НЕВУСИ
C a n n o n 1935 йилда ўзига хос, яхш и си ф атли , оги з бўш лиги 
ш и л л и қ қ о б и қ қ а в а ти н и н г невусли эп и тели ал д и сп л ази яси н и
кузатади, бу ўзгариш маълум касалликлардан ў зи н и н г к л и н и к 
ва ги сто л о ги к кў р и н и ш и ж и ҳати д ан ф ар к д а н и ш и н и ва унга 
“ К е н н о н н и н г о қ л аб л и н евуси ” н о м и н и ол и ш и га асос ярати - 
лади. Б.М . П аш ков эса уш бу к асал л и кн и н г кл и н и к ва гистоло­
гик ўхш аш ликларига асосл ан и б , бир неча б ем орл арн и текш и - 
ради ва уларн и н г оғи з ш и л л и қ қ о б и қ қаватидаги ўзгариш лар-

---

202
Огиз бўш лит шиллиқ қават и ва ла б касалликлари
ни эп и те л и й н и н г олдинги бўлим ларида вақти -вақти билан 
кўтарилиб турадиган ҳосилани ю м ш оқ л е й к о п л а к и я , деб атаб 
қўя қолди.