252
О т з бўш лит ш иллиқ қавати ва лаб касалликлари
л и қ қ о б и қ қават худди терига ўхш аб бурм алар ҳосил қилган
ҳолатда учрайди.
О ғиз тубида л е й к о п л ак и я кузатилса, худди к ў к и ш -о қ кўри-
н иш д а кўчаётган п л ён к ан и эслатад и , л е к и н ю лганда п л ён ка
қоб и ғи аж ралм айди. Ш уни
эсда тутиш к е р а к к и , м аҳаллий ш и -
к астл овч и ом ил б и л ан б и р гал и к д а си гар ет тутуни қ ў ш и л и б ,
гал ван и к то к ҳосил қ и л и ш и м ум кин.
Л е й к о п л а к и я к ў п и н ч а т и ш н и н г ён то м о н и д а ж о й л аш и б ,
кўп ҳолларда ти ш қ ато р л ар и н и н г нуқсонли ўри н лари га тўғри
келади. Т илда ж ойлаш ган л е й к о п л ак и я ўчоғи ш охланувчи о қ
доғ ш аклида кўринади. Л ей к о п л ак и я ти л деворида ж ойлаш са,
ж ароҳат одатда буриш ган ш аклда бўлади.
П астк и л а б н и н г қ и зи л ҳ о ш и яси д а л е й к о п л а к и я ж ой л аш -
ганда, ю пқа п л ён ка тўғри бўлмаган к ў к и ш -о қ и ш ран гд а кўри-
нади. Бундай ўч о қн и н г чегараси а н и қ ва те к и с бўлм аган чега-
ра б илан аж ралиб туради. Ш охлан и ш К лейн соҳасига ҳам тар-
қаш и , кам ҳолларда, пастки лаб ш и л л и қ қ о б и қ қаватида ж ой-
л аш и ш и мумкин.
Л е й к о п л а к и ян и н г вар и ко з ш акли кўпинча ясси л е й к о п л а
кия кўриниш ида юзага келади. Қ об иқтанган варикоз ш акли кўп
ҳолларда, қандайдир м еханик таъ си рл ар остида ю зага келади.
В ар и к о з ш акл д аги л е й к о п л а к и я н и ясси ш ак л и д ан аж рати ш
қи й и н ч и л и к туғдирм айди. В арикоз
ш аклида ш охланиш ж ара-
ё н и ўткир, ш ун и н г учун ж ароҳатланган соҳа атроф и, ш и л л и қ
қ о б и қ қаватидан нисбатан бўртган, ранги а н и қ к ў к и ш -о қ и ш
ш аклда; ж ароҳатни п ай п асл аган д а, қисм ан қатти к^ ан и ш ку-
затилади.
В арикоз л е й к о п л ак и я и кки та кл и н и к ш аклда кузатилади;
тасмали ва сўгалсимон. Тасмали ш аклида жароҳат ўчоғида сутли-
о қ ранг кузатилиб, ш и л л и қ қаватдан кўтарилиб туради. Б у н
д ай ўчоғутар н о тек и с ш акл д а б ўлиб, ю зи ға д и р -б у д и р , п а й
паслаганда сезилм айди.
С ўгалсим он ш акли тасм али ш аклидан кўп бўлади, қатти қ-
л аш ган , ғадир-будир ҳосила кузатилиб, атроф ш и л л и қ қ о б и қ
қаватдан бўртиб туради. К ам дан -кам ҳолларда, катта сўгалли
кен гай и ш кўринади. Б ундай ҳосилалар лунж , оғи з бурчагига
я қ и н соҳалардаги ш и л л и қ қаватда о қ рангда пайдо бўлиб, аж
р алиб туради. Бу ш акл н и н г патогенезида ш и л л и қ қ о б и қ қа-
ватнинг ш икастлан и ш и , ти ш қаторларидаги нуқсонлар
сабабчи
бўладиган бош қа жароҳатлар ётади. Ж уда ўткир ўзгариш лар асо-
сан , ш и л л и қ қ о б и қ қаватн и н г турли дараж адаги ш и кастл ан и ш
ўринларида кўринади, я ъ н и я р о қ с и з корон ка ва протез соҳа-
ларида: и л м о қ ўри нларида, ўткир ти ш қ и ррал ари да ва б ош -
қалар. Бундай бем орларда л е й к о п л ак и я ўчоғи м арказида унча
О Б Ш Қ ва лаб қизил ҳошиясининг р а к олди касалликлари
253
катта б ў л м аган э к х и м о зал и ял л и ғл а н и ш л а р н и ку затам и з, бу
я л л и ғл а н и ш л а р эр о зи я м и эс л а т ад и . В ари коз л е й к о п л а к и я га
нисб атан ю қори д араж ад аги ё м о н си ф атл и хусусиятини с а қ -
л а й д и .
Л е й к о п л а к и я н и н г яхш и сиф атли кечиш ида ж ароҳат ўчоғи
асосида қаттикдан иш кузатилм айди. Бундай қатти қп аш и ш н и н г
павдо бўлиш и ва ш о х х ^ ан и ш и н и н г кучайиш и ём он сиф атли
ўсмага ай л ан и ш и н и н г д астлабки белгиси саналади. Б и роқ, бу
б елгилар кўринм аганда, вар и ко з л е й к о п л ак и я билан оғриган
б ем орл арн и эъ ти б орси з қолд и рм асли к зарур,
чунки бу касал-
л и к н и н г ти п и к кечиш ида \а м плазм а хужайрали ракл арн и ги
сто л о ги к те к ш и р и ш д а а н и қ л а ш ҳоллари кузатилади. Ш униг
учун стом атолог врач бундай бем орларни даволаш га жуда катга
аҳам и ят б ериш и зарур.
Л е й к о п л а к и я н и н г э р о зи я л и ш аклида ясси ва вар и ко з ш а к
л и д ан ф ар қ л и р о қ , суб ъекти в сезги л ар к ўри н ад и , о вқ ат еган -
да кучаядиган оғри қл ар шулар ж ум ласидандир. Э розияли ш акл
одатда ясси ёки вар и ко з ш акл л и кўри н и ш и д а к еск и н юзага
келади. Э р о зи я худци ал оҳ и д а-ало ҳ и д а ш акл д а ва кўп сонда
ю зага келади.
Do'stlaringiz bilan baham: 
