Ўзбекистон республикаси олий ва ўрта махсус таълим вазирлиги темиз давлат университети

1.3. Ҳисоблаш учун мисоллар

Тўсин катаги жойлашувини 2 та вариантда қуйидаги маълумотлар асосида бажарамиз:

1) Бўйлама йўналишда устун қадами – L = 13,5 м.
2) Кўндаланг йўналишда устун қадами – B = 5,75 м.
3) Тўшамага тушаётган фойдали юк – P_n = 23,5 кН/м².
4) Тўсин тўшамасининг ва ёрдамчи тўсиннинг материали С235, унинг ҳисобий қаршилиги R_y =235 МПа.


1 – вариант.

Тўсин катагини нормал жойлашувда қабул қиламиз (1-расм). 1 – жадвалга асосан тўшаманинг қалинлиги t_H = 10 мм = 1 см. Тўшама равоғи (1) формулага асосан

см

(2) формулага асосан ёрдамчи тўшамаларнинг қадами.

Тўсинлар қадамини n=13 та қабул қилиб унинг қадамини топамиз:

а = 13,5·100/13 = 103,85 см танлаймиз (3 – расм).


3-расм. Тўсин катагининг нормал жойлашуви

Ёрдамчи тўсиннинг ҳисоби. Тўсин равоғи:

l = B = 5,75 м

Тўсинга яхлит тўшамани таянишида унга таъсир этаётган юк текис тақсимланган бўлса унинг меъёрий қиймати:

q_n = (g_n + p_n)·a, (7)

бу ерда: g_n – тўшама оғирлигидан тушадиган меъёрий юк, a – тўсин қадами.

У ҳолда тўсиннинг ўз оғирлигини ҳисобга олмаса ҳам бўлади.
Тўшама оғирлигидан тушадиган юк:


g_n = t_n·D (8)

бу ерда: D – пўлатнинг солиштирма оғирлиги 78,5 кН/м³

Тўсинга тушаётган юкнинг ҳисобий қиймати:


q = (g_n· γ_f1 + p_n · γ_f2)·a (9)

бу ерда; γ_f1, γ_f2 – юк бўйича ишончлилик коэффициенти. Доимий юк учун – 1,05; фойдали (вақтинчалик) юк учун - 1,2 га тенг.

g_H = 0,01·78,5 = 0,785 кН/м² ;
q_n = (0,785+23,5) · 1,0385 = 25,22 кН/м ;
q = (1,05·0,785 + 1,2·23,5) · 1,0385 = 30,14 кН/м.

Тўсиндаги максимал эгувчи момент:

кН·м
Тўсинда пластик деформацияни ривожланишини ҳисобга олган ҳолда (3) формула орқали талаб қилинган қаршилик моментини аниқлаймиз:


см³.

“Сортамент”га асосан №33 қўштавр танлаймиз, ва унинг геометрик характеристикалари: кесим юзасининг каршилик моменти W_x =597см³ , инерция моменти I_x = 9840 см⁴, бир метрини оғирлиги g_δ = 42,2 кг/м.

Тўсиннинг салқилигини (4) ва (5) формулалар орқали текширамиз:

Текширув бажарилди. Тўсиннинг устиворлигини текшириш шарт эмас, чунки у яхлит тўшама билан маҳкамланган.

1 м² ёпма катаги учун пўлат сарфини аниқлаймиз:

Тўшама оғирлиги 7850 0,01 = 78,5 кг;
Ёрдамчи тўсин оғирлиги g_δ /а = 42,2/1,0385 = 40,6 кг;
Жами: 78,5 + 40,6 = 119,1 кг.
2 – вариант.

Бу вариантда тўсин катагининг мураккаб жойлашувини қабул қиламиз (1,б – расм). Бу ҳолатда қўшимча тўсинларнинг қадами конструктив равишда 2–5 м оралиғида қабул қиламиз.

Тўшаманинг қалинлигини 1–вариантдагидек (10 мм) қабул қиламиз, тўшама равоғи 94,71см.

Тўшама тўсин қадамининг сонини ҳисоблаймиз:

Тўшама тўсин қадамини 6-тага тенг танласак a = 5,75 100/6 = 95,83 см.

Ёрдамчи тўсинларни 5-тага тенг қилиб конструктив танлаймиз м; тўшама тўсиннинг равоғи ҳам шу катталикка тенг (4 – расм).


4-расм. Тўсин катагининг мураккаб жойлашуви

Тўшаманинг тўсини худди 1–вариантдагидек ҳисобланади. У ҳолда тўсинга таъсир этаётган юк:

q_n = (0,785+23,5) · 0,9583 = 23,27 кН/м ;


q = (1,05·0,785 + 1,2·23,5) · 0,9583 = 27,81 кН/м.

Тўсиндаги максимал эгувчи момент:

кн·м

Талаб қилинган қаршилик моменти (3) формулага биноан аниқланади:

см³.

“Сортамент”га асосан №16 қўштавр танлаймиз, W_x = 109>W_mp. Кесим юзасининг инерция моменти I_x = 873 см⁴, бир метрининг оғирлиги 15,9 кг/м.

Тўсиннинг бикрлигини (4) ва (5) формулалар орқали текширамиз:

Текширув бажарилди. Шу сабабли унинг устиворлигини текширмаймиз, чунки у яхлит тўшама билан маҳкамланган.