Я ш тлар наски — зар душ ти й ларн и н г худоларини мадҳ этув
чи қўш иқ. Аҳура М азда яратган маъбуд ва маъбудалар (А вес
тод а язатл ар д еб ю р и ти л ад и ) ш аъ н и га ў қи л ад и ган
дуо ва
ал қов ш еърларидан тузилган. Н аск 22 бобдан иборат бўлиб,
ш ундан 10 таси сақп ан и б қолган.
В испорад н аски (бар ч а боблар д еган м аъ н он и ан гл ата
ди) яш тларга қўш им ча тарзда ёзилган бўлиб, 25 бобдан и б о
рат. У нинг қисм лари бизгача тў л и қ етиб келмаган. Виспорад
н ам о з вак^ида ў қи л ад и ган о ят ва су ралар д ан , о л ам н и б и
л и ш га оид панд-насиҳатлардан тузилган.
Вандидот (вий д аивад ота сўзи н и н г ўзгарган ш акли бўлиб,
девларга қарш и қон у н деган м аънони англатади) 22
бобдан
иборат бўлиб, улар бизгача тў л и қ етиб келган. Вандидот а со
сан девларни маҳв эти ш га м ўлж алланган дуолар, покланиш
тарти би , Аҳура М азда ва Зардуш тн и н г савол-ж авобларидан
тузилган.
Авесто м атн и н и н г ҳаж м и жуда катта бўлиб, диндорларга
ту ш у н и ш ж уда қ и й и н л и г и с а б а б л и , д и н и й та ъ л и м о т н и н г
асосий гояларини қ и сқ а ва содда тилда баён қилувчи ки тоб
га эҳтиёж туғилган. Т ари хи й зарурат
н атиж асида диндорлар
кундалик ибодатларда ф ой далан ади ган дуолар ва бош қа асо
си й д и н и й м ар о си м л ар д ан тузи лган «Хурда Авесто» (« К и
ч и к Авесто») тўплам и ярати лган . Унда бизгача етиб келмаган
н аскл арн и н г м атнлари ҳам мавжуд.
Авестода Ў рта Ш а р қ д авл атл ар и н и н г м илоддан аввалги
II м инг й и л л и к н и н г бош лари дан м и лодий I м инг й и л л и к
н и н г ўрталаригача ва ундан кейинги тарихий даврлари тўғри-
сидаги маълумотлар мавжуд. М атнга қадим ги д аврн и н г халқ
оғзаки ижоди нам уналари (аф сон алар, ри воятлар, эртаклар
ва м аталлар) ки р и ти л ган . У нда маъбуд ва м аъбудаларнинг
вази ф алари , ўзаро кураш лари ва тақди рлари акс эттирилган.
М уқаддас А весто д и н и й ва илм ий аҳам иятга эга ёзма ман-
бадир. У нда за р д у ш ти й л и к қабул қи л и н ган қадимги давлат
л ар н и н г и қдим и, г е о ф а ф и к ўрни, хўж алиги,
уларда яш аган
цябилалар ва эл атл ар н и н г урф -одатлари, ан ъан ал ари , ўзаро
алоқалари тў ф и с и д а маълумотлар мавжуд.
Х улоса қи л и б гй т и ш м у м к и н к и , за р д у ш ти й л и к
иш лаб
ч и қ а р и ш н и н г р и в о ж л а н и ш и , м улкий т е н г с и зл и к , си н ф л ар
• 79 -
ва давл ат б и л ан б о ғл и қ ян ги иқги соди й , и ж ти м о и й -си ёси й
м уносабатларни акс эттирувчи д и н и й
таъли м от вази ф аси н и
б аж арган. У н и н г ю зага келиш ида Зардуш тн и н г хизм ати к а т
та бўлган ва д и н и й таълим отида адолат, ахлоқ, м асъулият,
м у с т а қ и л ф и к р г а ҳ у р м а т , с о ф л и к к а б и қ а д р и я т л а р у с
туворли ги сабабли у катта ҳудудга ёй и лган , асрлар о ш а о д ам
л ар онгида сақл ан и б қолган.
М у стақ и л л и к й и л л ар и д а м азкур б и т и к н и н г а ҳ а м и я ти га
м уносиб баҳо берилди. А вестонинг 2700 йиллигига бағиш паб
халқаро и лм ий анж ум ан ўтказилди.
О м м авий ахборот воси -
таларида қатор и лм ий ва илм ий ом м абоп м ақолалар чоп э ти л
ди , туркум кўрсатувлар ва р ад и оэш и тти ри ш лар тай ёрлан ди .
Do'stlaringiz bilan baham: