Ўзбек диалектологияси

3-асосий саволнииг баёни:
Кўплик шаклидаги отнинг келишиклар билан
турланиши
К е л и -
ш и к л а р
Х о р а з м
ўғуз 
ш е в а л а р и д а
Ш и м о л и й
ўғуз 
ш е в а л а р и д а
У з б е к а д а б и й т и л и д а
Бош
Қаратқич
Тушум
Жўналиш
Ўрин-пайт
Чиқиш
Тўйэлэ, атлар 
Тўйэлэни, атлани 
Тўйэлэни, атлань! 
Тўйэлэрэ, атлара 
Тўйэлэрдэ, атлада 
Тўйэлэдэн, атладан
Тўйэлэр, атлар 
Тўйэлэрин,атларьш 
Тўйэлэрни, атларнм 
Тўйэлэргэ, атларға 
Тў й эл эрдэ, атл ард а 
Тўйэлэрдин, атлардьш
Туялар, отлар 
Туяларнинг, отларнинг 
Туяларни, отларни 
Туяларга, отларга 
Т у ял арда, отл арда 
Туялардан, отлардан
Эгалик курсаткичлари
У ғ у з
лаҳжасида
А д а б и й т и л д а
шахс
Б и р л и к
К ў п л и к
Б и р л и к
К ў п л и к
I
-м, - М/-Ь1М 
а:дь
1
-Йм, атам, 
се:зим
-МИС/МЬ1С, -и м и с/ 
-Ь1МИС, -МИС/-МБ1С,
се:з-им ис 
а:дьшь1С, атамью
- м ,- и м
сўзим, отам
- миз, -им из
сўзимиз
отамиз
II
- н , - и н / ь ш ,
а т а н , с е : з и н
а :д - ь ш
-НИС/ -HblC, 
-ИНИС/-Ь1НЬ1С
атанмс, се:зинис 
а:дань
1
с
-нг, -инг 
отанг, отинг, 
сўзинг
-нгиз,
-ингиз
отангиз
отингиз
сўзингиз
III
-И, -Ь1, -с и / 
атась
1
, 
CbI 
се:зи, а:дн, 
тўйэси
-bi (ларьО, - и (лэри) 
-си (лери) -см (ларьО 
се:з - и (лэри) 
а:д -н (л а р ь
1
)
- и ,- с и
сўзи
туяси
Л а р и
Сўзлари
О т л а р и
Кўплик ва эгалик қўш имчаларини олган отларнинг келиш ик 
қушимчаларини олиши лаҳжада шундай тартибда бўлади:

---

Кели-
шиклар
Хоразм ўғуз 
шеваларида
Ш имолий ўғуз 
шеваларида
Узбек адабий 
тилида
Б.к.
Т ў й э л э р и м
Б а л а л а р ь ш
Т ў й э л э р и м
Б а л а л а р ь ш
Т у я л а р и м
Б о л а л а р и м
Қ.к.
Т ў й э л э р и м н и
Б а л а л а р ь ш н м
Т ў й э л э р и м и н
Б а л а л а р ь ш ь ш
Т у я л а р и м н и н г
Б о л а л а р и м н и н г
Т.к.
Т ў й э л э р и м н ь
Б а л а л а р ь ш н ъ
Т ў й э л э р и м н ъ
Б а л а л а р ь ш н ь
1
Т у я л а р и м н и
Б о л а л а р и м н и
Ж.к.
Т ў й э л э р и м э
Б а л а л а р ь ш а
Т ў й э л э р и м э
Б а л а л а р ь ш а
Т у я л а р и м г а
Б о л а л а р и м г а
У-п.к.
Т ў й э л э р и м д э
Б а л а л а р ь ш д а
Т ў й э л э р и м д э
Б а л а л а р ь ш д а
Т у я л а р и м д а
Б о л а л а р и м д а
Ч.к.
Т ў й э л э р и м н э н
Б а л а л а р и м н а н
Т ў й э л э р и м д и н
Б а л а л а р ь ш д ь ш
Т у я л а р и м д а н
Б о л а л а р и м д а н
Келишик курсаткичлари
К е л и -
Х о р а з м ў ғ у з
Ш и м о л и й ў ғ у з
У з б е к а д а б и й
ш и к л а р
л а ҳ ж а с и д а
л а ҳ ж а с и д а
т и л и д а
Б .к .
Қ .к .
-НИ, -Hbl
- и н / - ь ш , - н и н , / - н ь ш ;
-НЬ1,-НИ
- н и н г
Т .к .
- н и /
-НЬ1
- н и /
-НЬ1
- н и
Ж .к .
- г э / - ғ а , - к э / - қ а ,
- э / - а , - н э / - н а
- г э / - ғ а / - к э / - қ а , - э ,
- а —н э / - н а
- га , - қ а , - к а
У - п .к .
- д э , - д а
- д э , - д а , - т э , - т а
- д а
Ч .к .
- д э н , - д а н
- д и н /
-ДЬ1Н, -ТИН/-ТБ1Н
- д а н
Киш илик олмош ларини қўллашда икки гуруҳ ўғуз ш еваларида 
асосан фонетик тафовут мавжуд: 
мэн, сэн, ул/у, биз/ бизер — бизлер,
сиз- силер- силлер — улар — улалар.
Ўғуз лаҳжасида саноқ сонлар 
бир, еки/е:ки, икки, ўш, терт — тет,
беш, алтм, йэти/ йетти, секкис, елиг/ елли 
шаклида қулланилади.
Ўғуз лаҳжасидаги ёрдамчи сўзлар ҳам ўзаро умумийлик касб этади. 
Чунончи, кўмакчиларни қиёслаб кўрайлик:
Х о р а з м ў ғ у з
ш е в а л а р и д а
Ш и м о л и й ў ғ у з
ш е в а л а р и д а
Б и л э / в и л э н , а р қ а л м , қ а р а п , у ч и н ,
қ а р а ғ а н д а , й а р а ш а , с а й ь ш , э в в э л ,
д э п э , д о ғ р м , ў с т , а с т , к е р э / г в р э ,
й а н ( т о м о н ) , и л г э р и , с о н , б э р и ,
б а : н а , э л д , о р т а , а р қ а , а р а , б а ш қ а ,
и :ч , д э ш , т э й , ҳ а қ , д о ғ р м , д э п э .
Б и л э н / м и н э н , а р қ а л ь
1
,қ а р а п , у ч и н ,
қ а р а ғ а н д а , й а р а ш а , с а й ь ш , э в в э л ,
т э п э , т о ғ р ь
1
, ў с т , а с т , к е р э , т а м а н ,
с а й ь ш , и л г э р и , б э р и , а л д , о р т а , а р қ а ,
а р а б а ш қ а , и :ч , т а :ш (т а : ш ь ш а ) , т э г ,
ҳ а қ , т о ғ р н , т э п э

---

Иккала гуруҳ ўғуз шеваларида ҳам феълнинг ноаниқ шакли 
-мақ/
-мэк 
қўшимчаси ёрдамида ясалади. Б ироқ Хоразм ўғуз шеваларида бу 
шакл аксарият иш оти ҳукмида кўпроқ қўлланилади.
М асалан 
қоадпм қоцшмдан е:р турмақнм ерйэннптн (Мақол).
Аммо 
Чимкент вилоятига тарқалган ўғуз шеваларида бундай ҳолатда аксарият 
-в / -ув, -в/-ўв 
қўшимчасини олган шакл ишлатилади: 
қойларнм далаға
аппарув кэрэк. Бийдэйни суварув вақгм еттн.
Феълнинг буйруқ-истак шакли
Шахс
Хоразм ўғуз шеваларида
Шимолий ўғуз шеваларида Узбек адабий тилида
Бирлик
Кўплик
Бирлик
Кўплик
Бирлик
Кўплик
I
М эн бари:н 
М эн гэли:н
Бизлэ баралм 
Бизлэ гэлэли
М эн
барайь!
М эн
кэлэйи
Биз эр барай- 
нуқ
Кэлэйнўк
Борай
Келай
Борайлик
Келайлик
II
С эн бар 
С эн гэл
Сизлэ
барьшла
Сизлэ
гэлинлэ
С эн бар 
С эн кэ
Силэр бар- 
ьшнар
Силэр кэлин- 
нэр/кэн нэр
Бор
Кел
Боринглар
Келинглар
III
Ху барсьш 
Ху гэсин
Хула
барсьшла
Хула
гэлсиллэ
У барсу 
У (ул)кэсў
Улар//улалар 
барсу// 
Барсуннар 
улар кэсў// 
Кэсўннэр
У борсин 
У келсин
Улар
борсин
Улар
келсин
Ўғуз гуруҳ ш еваларда б у й р у қ-и стак ф еъ л и н и н г б ў л и ш си зл и к 
шаклида қисман ўзаро тафовут кўзга ташланади:
Ша-
хс
Хоразм ўғуз шеваларида
Ш имолий ўғуз шеваларида Ўзбек адабий тилида
Бирлик
Кўплик
Бирлик
Кўплик
Бирлик
Кўплик
I
Мэн барма- 
ғайьш
М эн гэлмэ- 
гэйин
Бизлэ
бармағашш
Бизлэ
гэлмэгэйли
М эн
бармайнук
М эн
кэлмэйнўк
Бизэр бар 
майнук 
Бизэр 
кэмэйнўк
М эн
бормай
М эн
кэлмай
Биз
бормайлик
Биз
келмайлик
II
Сэн барма 
Сэн гэлмэ
Сизлэ барма-
ғайсмз
Сизлэ
гэлмэгэйсиз
Сэн барма 
Сэн кэмэ/ 
кэлмэ
Силэр
барманнар
Силэр
кэмэннэр
Сен
борма
Сен
келма
Борманглар
Келманглар
III
Ху бармасьш 
Ху гэлмэ син
Хула
бармағайла
Хула
гэлмэгэйлэ
У/ул 
бармасу 
У/ул кэмэсу
Улар/улалар 
бармасу ннар) 
Улар/улалар 
кэмэсь
1
(ннэр)
Борма-
син
Келма-
син
Бормасин-
лар
Келмасин-
лар

---

Ўтган замон феъл шакллари
Ша-
хс
Хоразм ўғуз шеваларида
Шимолий ўғуз шеваларида Узбек адабий тилида
Бирлик
Кўплик
Бирлик
Кўплик
Бирлик
Кўплик
I
М эн гэлдим 
М эн бОрДЬ
1
М
Бизлэ гэлдик
Бизлэ
бардиқ
М эн кэдим 
М эн барим
Бизэр кэдўк 
Бизэр башмқ 
бардь
1
қ
Келдим
Бордим
Келдик
Бордик
II
Сэн бардьш
Бизлэ
бардинла
Сэн ба:дьш Силэр
бардьшнар
Бординг
Борди-
ларинг
III
Ху бардь!
Хула бардм/ 
бардььпа
У /ул  
Ба: дь!
Улар ба:дн/ 
Ба: ди(лар)
Борди
Бордилар
Ўғуз лақжаларининг ҳар икки гуруҳида тарихий ўтган замон шакли 
феъл негизига 
-ған, -гэн, -қан, -кен 
шахс-сон қўшимчасини қўшиш 
йўли 
(мен барғамман, мен барғамма, бизле барғамммс, биз ер барғамммс
шаклида) билан ҳосил қилинади. У зоқўтган замон, ўтган замон ҳикоя 
феълларининг ясалишида бошқа лаҳжалардан ва ўзбек адбий тилидан 
деярли ф арқ йўқ дейиш мумкин. Ш унингдек ҳозирги замон феъл 
шаклларида ҳам умумийлик мавжуд.
Келаси замон феъл шаклларининг ясалишида Хоразм ўгуз шевалари 
Чимкент вилоятидаги ўғуз шеваларидан фарқпанади. Чунончи, Хоразм 
ўғуз шеваларида келаси замон феъли 
«феъл 
негизи»+«жақ+шахс-сон» 
тарзида ҳосил қилинади: 
гел+ежек+мен, бар+аждқ+сан 
каби.
Келаси замон гумон феъли ўғуз лаҳжасида қуйидагича ясалади:
Ш а х с
Х о р а л м ў ь у з ш е в а л а р и д а
Ш и м о л и й ў г у з ш е в а л а р и д а
Б и р л и к
К ў п л и к
Б и р л и к
К ў п л и к
I
М э н
б ар асм м
гелди
Б и з л е
б ар асм - 
мь13 
г е л д и
М ен б ар ғьш
к ед и
Б и з е р б ар ғь
1
- 
Mbi3 кед и
II
С е н б ар а сьш
гелди
С и зл е б ар а- 
сь
1
нь
1
з гелди
С е н б а р ғ ь ш ,
к е д и
С и з е р б а р ғ ь ш н з
к е д и
I I I
Ху 6apacbi 
гел ди
Х у л а б а р а с н -
л а р ь ! г е л д и
У л а р б а р ғ м -
cbi кед и
У л а р б а р ғ м -
cbi кед и
Назорат топшириқлари
1. 
Ў ғ у з л а ҳ ж а с и д а г и о т н и н г к е л и ш и к л а р б и л а н т у р л а н и ш и н и ш а р ҳ л а н г .
Х о р а з м ў ғ у з ш е в а л а р и б и л а н Ш и м о л и й ў ғ у з ш е в а л а р и н и н г м у н о с а б а т и н и
б е л г и л а н г . Ў з б е к а д а б и й т и л и г а қ и ё с л а н г ( к а т е г о р и я — а н а л и з ) .

---