|
26.2.1-раем. Халқаро капитал миграциясининг шакллари
Шаклларига кўра — бу давлат қарзлари, ссудалар, грантлар (совғалар),
ёрдам кўринишида бўлиб, уларнинг халқаро ҳаракати хукуматлараро
келишувлар билан белгиланади. Халқаро ташкилотларнинг кредитлари ва
бошқа маблағлари ҳам шулар қаторига киради. Бироқ ҳар кандай ҳолларда
хам бу солиқ тўловчиларнинг олувчига турли йўллар билан етиб борадиган
пуллари хисобланади.
Хусусий капитал — бу хусусий шахслар томонидан хорижга жойлаш-
тириладиган ёки хориждан қабул қилинадиган нодавлат манбалар маблағ-
ларццан иборат. Улар таркибига инвесгициялар, савдо кредитлари, банкла-
раро кредитлаш киради. Улар давлат бюджети билан бевосита боғлик бўл-
майди, бироқ хукумат уларнинг кўчиб юришини кузатиб туради ва ўз
ваколатлари доирасида уларни назорат қилиб, бошқарипш мумкин.
Халкаро капитал миграциясининг асосий шакллари тадбиркорлик ва
ссуда капитали кўринишида бўлади.
Капиталнинг тадбиркорлик шаклидаги миграцияси учун куйидаги
учта мажбурий белгилар хос бўлади:
- хорижда ишлаб чиқариш жараёнини ташкил қилшп ёки унда
иштирок этиш;
- хорижий капитал қўйилмаларининг узоқ муддатлилиги;
- хорижий корхонага ёки унинг бир қисмига мулкчилик ҳуқуқига эга
бўлиш.
Ю қорида кайд этиб ўтилган хусусиятлар ва иштирок этиш мақсад-
ларининг
канчалик
амалга
ошишига боглиқ ҳолда тадбиркорлик
капиталини четга чиқаришнинг икки тури ажратилади: тўтридан-тўгри ва
портфель инвесгициялар (ПИ).
ТТХИ — бу хорижий капиталнинг узок муддатли киритилиши бўлиб,
инвестор ташкил қилаётган фирма акциялари ёки акционер капиталига
461
тўла эга бўлиш ёки камида
10
% и хўжалик фаолиятининг таъсирчан
назорат қилинишини таъминлайди.
ХВЖ, И РҲ Т (Иктисодий ривожланиш ва ҳамкорлик ташкилоти) хдмда
БМ Т миллий счётлари тизимидаги таърифларга мувофиқ, ТТХИ таркибига
қуйидагилар киритилади:
- компанияларнинг ўз капиталини хориж га чиқариши;
- тўгри инвестор
хориж ий корхонадан олган фойдасини унинг
фойдасига қайта молиялаштириши;
- капиталнинг бош фирма ва унинг хорижий корхоналари ўртасида
ички корпоратив ўтказмалари.
И қгасодий адабиётда тўгри инвестицияларнинг тор ва кенг маънодаги
таърифлари ажратилади.
ТТХИнинг тор маънодаги таърифи ИҲТТ томонидан берилган бўлиб,
бу йўналишнинг базавий методологияси капитал ҳаракатини эркин
лаштириш Кодексида баён этилган: мустаҳкам иқтисодий муносабатларни
ўрнатиш ҳам да корхона устидан назорат ҳуқуқини қўлга киритиш
мақсадида капитал ва ресурсларнинг трансчегаравий ҳаракати қамраб
олинади. Бундай ёндашув асосида инвестор сифатида мазкур мамлакат
нинг норезидентлари ва хорижлик резидентлар майдонга чикишлари
мумкин. Ҳар иккала тоифалар учун тўғридан-тўғри хорижий инвес
тициялар шаклланишининг куйидаги йўналишлари мавжуд:
-
100
% ли хорижий мулкчиликка асосланган корхона.. шуъба
компанияси ёки бўлинмасини ташкил этиш ёки кенгайтириш;
- мавжуд корхонани тўлиқ мулкчиликка сотиб олиш;
- янги ёки ҳаракатдаги корхонада иштирок этиш;
- 5 йил ва ундан кўп мудцатга қарз бериш.
ТТХИнинг кенг таърифи Ж аҳон банки томонидан берилган ва
“М ИГА”ни (кўп томонлама инвестицион сугурталаш агентлиги) таъсис
этиш ҳақидаги келишувда илк бор тилга олинган; у шунингдек, икки
тарафлама кафолатли келишувлар учун ҳам хосдир. Бундай ёндашувда
тўғри хорижий инвестицияларга капитал (ёки ресурслар)нинг ҳаракат-
ланиши ш аклларигина эмас, балки активларнинг (assets) бошқа турлари
ҳам киритилади: ҳар хил турдаги мулк ва мулкий хуқуқлар, акциядор
бўлмаган турдаги инвестициялар (суббитимлар, бошқарув келишувлари,
франчайзинг, лицензион битимлар, маҳсулот тақсимоти ва ҳ.к. лар) ҳам
киради.
Тўғридан-тўғри хорижий инвестациялаш шакллари ва усулларига
тегишли турлича талқинларнинг берилиши жиддий муаммоларни келтириб
чиқарди (масалан, НАФТА ва А СЕА Н таърифлари шулар жумласидандир)
ва амалий муаммоларни хдл қилиш да қатор вариантлар-опцияларнинг
вужудга келиш ига сабаб бўлди. Бу - халқаро инвестациялаш масалалари
бўйича музокаралардаги, иктисодий дипломатиядаги мунозарали муам-
молардан биридир.
462
Портфель инвестициялар - бу капитални хорижий корхоналар қим-
матли коғозларига (корхона устав капиталининг
10
% дан кам қисмини)
киритиш ш аклида олиб чиқиб к е т ш бўлиб, инвесторларга улар
фаолиятини бевосита назорат килиш имконини бермайди.
Ушбу турдаги тадбиркорлик кашггалини олиб чиқиб кетишнинг ўзига
хос белгилари 26.2.2-ж адвапдаяққол намойиш этилган.
2 6 .2 .2 - ж а д в а л
Т ў ғр и д ан -тў ғр и ва п о р тф ел ь и н вести ц и я л ар
ў ртаси даги узига хос ф а р қ л а р
Б е л г и л а р
Т ў ғ р и д а н - т ў ғ р и х о р и ж и й
и н в е с т и ц и я л а р
П о р т ф е л ь и н в е с т и ц и я л а р
О л и б
ЧИҚШШШНГ
а с о с и й м а қ с а д и
Х о р и ж и й ф и р м а н и н а зо р а т қ и л и ш
Ю қ о р и ф о й д а о л и ш
М а қ с а д г а
э р и ш и ш й ў л л а р и
Х о р го қ д а и ш л а б ч и қ а р ш п н и т а ш к и л
қ и л ш п в а ю р и ти ш
Х о р и ж и й қ и м м а т л и
қ о ғо з л а р н и с о т и б о л и ш
М а қ с а д г а
э р и ш и ш у с у л л а р и
а) х о р и ж и й ф и р м а г а т ў л и қ э г а л и к
к д л и ш ;
б ) а к ц и я л а р н а зо р а т п а к е т и н и со ти б
о л и ш (Х В Ф у с т а в и г а к ў р а к о м п а н и я
а к ц и я д о р л и к к а п и т а л и н и н г 25
ф о и зи д а н к а м б ў л м а с л и ги к ер ак )
Х о р и ж и й ф и р м а
а к ц и я д о р л и к к ап и т а л и н и н г
к а м и д а 2 5 ф о и зи н и со ти б
о л и ш (А Қ Ш , Я п о н и я в а
Герм анияд,а - 1 0 % )
Д а р о м а д
ш а к л л а р и
Т а д б и р к о р л и к ф о й д а с и , д и в и д е н д л а р
Д и в и д е н д л а р , ф о и зл а р
Ж аҳон иктисодиёти нинг барқарор ривожланиши жараёнида портфел-
ли инвестициялар улуш ининг ортиши табиий ҳолдир. Бу иккита х,олат
билан изоҳланади:
- жаҳонда молия бозорларининг жадал ривожланиши;
- портфель инвестицияларнинг юқори ликвидлилиги билан боғлиқ
афзалликлар.
Портфель инвестициялар анча юқори ликвидлиликка эга бўлиб,
қаракатчан ҳисобланади. Уларни рискли зонадан бойлик орттириш
енгилроқ бўлган муқитга кўчириш -қийин эмас. Портфель инвестициялар
ишлаб чиқаршпни йўлга кўйиш ва профессионал билймларни ошириш
учун катта мехдат талаб этмайди.
Капитални олиб чиқишнинг тадбиркорлик шакли ишлаб чиқариш
жараёнларига бевосита алоқадорлиги туфайли к ў т ш ч а “иккинчи икти
содиёт” деб аталади.
Бопща шакл - ссуда капиталининг ҳаракати миллий ишлаб чиқариш
жараёнларига бевосита алоқага эга бўлмасдан қабул қилувчи мамлакатдаги
такрор ишлаб чиқариш жараёнига билвосита тарзда таъсир қилиши
мумкин. К а п и т а л н и н г ссуда ш ак л и д аги м и гр ац и яси деганда к а п и т а л -
463
Do'stlaringiz bilan baham: |
