Ўқув юклама
|
Жумладан
|
Назарий
|
Амалий
|
Назорат
|
1
|
2
|
3
|
4
|
5
|
6
|
I
|
Дастурлаш асослари (Python)
|
64
|
16
|
44
|
4
|
1.1
|
Python муҳити билан танишиш. Керакли воситаларни ўрнатиш (Python, VS code, Python extensions).
|
4
|
-
|
4
|
-
|
1.2
|
Ўзгарувчилар. Маълумотлар тоифалари. Pythonда киритиш/чиқариш. Тоифаларни ўгириш.
|
4
|
-
|
4
|
-
|
1.3
|
Амаллар операторларидан фойдаланиш. Математик, солиштирма, мантиқий, ўзлаштириш амалларидан фойдаланиш. Математик функциялар ва матн модули билан ишлаш.
|
4
|
2
|
2
|
-
|
1.4
|
Шарт операторлари. Тармоқланувчи алгоритмлардан фойдаланиш.
|
4
|
2
|
2
|
-
|
1.5
|
Цикл операторлари. Такрорланувчи алгоритмлардан фойдаланиш. Қўшимча хусусиятлари.
|
4
|
2
|
2
|
-
|
1.6
|
Содда маълумотлар тузилмаси. Массивлар. Бир ва икки ўлчовли массивлар.
|
4
|
2
|
2
|
-
|
1.7
|
Маълумотлар тузилмалари (List, Tuple, Set, Dictionary). Динамик массив (list, dict) элементлари билан ишлаш.
|
8
|
2
|
6
|
-
|
1.8
|
Функциялар ва улардан фойдаланиш.
|
4
|
2
|
6
|
-
|
1.9
|
String тоифадаги маълумотлар билан ишлаш. Сатрли маълумотлар устида турли амалларни бажариш (slicing, concat, replace, find)
|
4
|
2
|
2
|
-
|
1.10
|
Файллар билан ишлаш. Файлларни бошқариш. Маълумотларни файлга ёзиш ва файлдан ўқиш.
|
8
|
2
|
6
|
-
|
1.11
|
Индивидуал лойиҳа яратиш.
|
12
|
2
|
10
|
-
|
1.12
|
Оралиқ баҳолаш.
|
4
|
-
|
-
|
4
|
II
|
Объектга йўналтирилган дастурлаш
|
24
|
10
|
14
|
-
|
2.1
|
Python муҳитида кутубхоналарни юклаш (module). Қўшимча пакетларни ўрнатиш, виртуал муҳит яратиш (pip, venv).
|
4
|
-
|
4
|
-
|
2.2
|
Объектга йўналтирилган дастурлаш. Синф ва объект тушунчаси. Синфларни яратиш. Синф ўзгарувчилари ва уларнинг турлари. Объектлар яратиш. Конструктор. _init_, __str__ , _repr_ super() конструксиялари. Destruktor.
|
4
|
2
|
2
|
-
|
2.3
|
Объектга йўналтирилган дастурлаш тамойиллари. Enkapsulyatsiya. Синф атрибутларига мурожаатни бошқариш (private, public, protected).
|
4
|
2
|
2
|
-
|
2.4
|
Синфларда ворислик. Ворислик турлари. Polimorfizm. Фунцияларни қайта юклаш (method overloading) ва қайта ёзиш (method overriding).
|
4
|
2
|
2
|
-
|
2.5
|
Аноним синфлар. Маълумотларни яшириш
|
4
|
2
|
2
|
-
|
2.6
|
Истисноларни бошқариш. try – except – finally
|
4
|
2
|
2
|
-
|
III
|
Web дастурлаш асослари
|
88
|
42
|
42
|
4
|
3.1
|
HTML асослари. HTML да рўйхатлар.
|
4
|
2
|
2
|
-
|
3.2
|
HTML да img va anchor теглари
|
4
|
2
|
2
|
-
|
3.3
|
HTML да жадваллар ва формалар
|
4
|
2
|
2
|
-
|
3.4
|
CSS асослари. Атрибутларга stil бериш.
|
4
|
2
|
2
|
-
|
3.5
|
CSS да klass ва id.
|
4
|
2
|
2
|
-
|
3.6
|
CSS да stil бериш турлари ва приоритетлар.
|
4
|
2
|
2
|
-
|
3.7
|
Bootstrap га кириш.
|
4
|
2
|
2
|
-
|
3.8
|
Bootstrap button ва form элементлари.
|
4
|
2
|
2
|
-
|
3.9
|
Bootstrap navbar элементлари.
|
4
|
2
|
2
|
-
|
3.10
|
Bootstrap grid тизими.
|
4
|
2
|
2
|
-
|
3.11
|
Django freymworki га кириш. MVT архитектурасининг ишлаш принциплари.
|
4
|
2
|
2
|
-
|
3.12
|
Djangoда URL ва view лар.
|
4
|
2
|
2
|
-
|
3.13
|
Djangoда template va templateга маълумотлар узатиш.
|
4
|
2
|
2
|
-
|
3.14
|
Djangoда modellar va Admin panel. Маълумотлар базасидаги боғланишлар.
|
4
|
2
|
2
|
-
|
3.15
|
Djangoда маълумотлар базасига сўровлар юбориш.
|
4
|
2
|
2
|
-
|
3.16
|
Djangoда формалар ва CRUD(create read, update, delete )
|
4
|
2
|
2
|
-
|
3.17
|
Static файллар ва дизайнни мослаштириш.
|
8
|
2
|
6
|
-
|
3.18
|
User Login, Logout ва Flash хабарлари
|
4
|
2
|
2
|
-
|
3.19
|
User регистрацияси
|
4
|
2
|
2
|
-
|
3.20
|
Django файлларни юклаш
|
4
|
2
|
2
|
-
|
3.21
|
Якуний баҳолаш
|
4
|
-
|
-
|
4
|
Жами аудитория соати:
|
176
|
68
|
100
|
8
|
Жами
|
176
|
68
|
100
|
8
|
(Ахборот‑коммуникация технологияларини жорий этиш ва ахборот хавфсизлигини таъминлашга масъул бўлган мутахассис ходимлар учун)
Ўқув курси ташкилотларда ахборот‑коммуникация технологияларини жорий этиш ва ахборот хавфсизлигини таъминлашга масъул бўлган мутахассис ходимлар учун малака ошириш курсларини ташкил этиш мақсадида ишлаб чиқилган.
Ушбу дастурда кўзда тутилган “Ахборот хавфсизлиги: маълумотларни ҳимоялаш, тармоқлар хавфсизлигини таъминлаш” ўқув курси ташкилотларда ахборот‑коммуникация технологияларини жорий этиш ва ахборот хавфсизлигини таъминлашга масъул бўлган мутахассис ходимлари учун Java дастурлаш тили ва ушбу дастурлаш тили ёрдамида дастурий таъминотлар яратиш билан танишиш бўйича билим ва кўникмаларини оширишга мўлжалланган.
Бу курсни тинглаб, маълум кўникмаларга эга бўлиш учун ҳар бир тингловчи, бошланғич, ўрта ва олий таълим муассасаларида ўқитиладиган информатика ва унга мавзу жиҳатидан яқин бўлган фанларини бошланғич даражада билиши етарли ҳисобланади.
“Дастурлаш тиллари ва дастурий таъминотлар яратиш (Java)” ўқув курси дастури қуйидаги модулларни ўз ичига олади: