Современный русский алфавит

замонавий рус алфавити

Аа	[а]	Кк	[ка]	Хх	[ха]
Бб	[бэ]	Лл	[эль]	Цц	[цэ]
Вв	[вэ]	Мм	[эм]	Чч	[че]
Гг	[гэ]	Нн	[эн]	Шш	[ша]
Дд	[дэ]	Оо	[о]	Щщ	[ща]
Ее	[е]	Пп	[пэ]	Ъъ	[твёрдый знак, стар. ер]
Ёё	[ё]	Рр	[эр]	Ыы	[ы]
Жж	[жэ]	Сс	[эс]	Ьь	[мягкий знак, стар. ерь]
Зз	[зэ]	Тт	[тэ]	Ээ	[э оборотное]
Ии	[и]	Уу	[у]	Юю	[ю]
Йй	[и краткое]	Фф	[эф]	Яя	[я]

Мисол:
Шифрлаш жараёни:
Д ж а б б а р о в Ш у х р а т Ю л д а ш е в и ч

Фамилия, исми ва шарифини шифрлаш керак бўлсин. Бунинг учун биринчи навбатда рус алифбосидаги харфларнинг жойлашиш сонига қараб сонларни қўйиб чиқамиз. Яъни қайси харф нечинчи ўринда туришини ёзиб чиқишимиз керак.

Д	ж	а	б	б	а	р	о	в		Ш	у	х	р	а	т		Ю	л	д	а	ш	е	в	и	ч
5	8	1	2	2	1	18	16	3		26	21	23	18	1	20		32	13	5	1	26	6	3	10	25

Жами харфлар сони 24 тани ташкил қилади.

Иккита ихтиёрий туб сон олинади (1 га ва ўзига бўлинадиган) ва р ва q:

р = 3


q = 7

Кейинги навбатда уларнинг кўпайтмасини ҳисоблаймиз (n модул деб аталади). Бунда n қуйидаги формула орқали аниқланади:

n =р* q=3*11=33


n дан Эйлер функциясини ҳисоблаймиз:
φ(n)=(p-1)*(q-1)=(3-1)*(11-1)=(2)*(10)=20

Кейинги навбатда е оддий бутун сонни оламиз:

е < φ(n), бу ерда e = 7 га тенг деб оламиз
1 < d < φ(n),


d *е mod φ(n) = 1, d=3 га тенг деб оламиз.


3*7 mod 20 = 1

Очиқ калит (е, n): (7, 33)

Ёпиқ калит: (d, n): (3, 33)
Энди юқорида келтирилган Ф.И.Ш ни шифрлаш керак.
1. Маълумот қуйидаги кўринишга эга эди:

5

8

1

2

2

1

18

16

3

26

21

23

18

1

20

32

13

5

1

26

6

3

10

25

2. Маълумотнинг шифр элементи қуйидаги формула орқали ҳисобланади:

C=m^e mod (n)


C₁=5⁷mod(33)=14

• 
  бу ерда 5 Ф.И.Ш даги биринчи харф;
  
• 
  33 n формуладаги натижа;
  
• 
  14 шифрланган маълумот (5 учун).
  
• 
  14 шифрланган маълумот натижани олиш учун компьютер калькуляторидаги “Вид” инженерга кириб калькулятор ойнасига 5 сонини ёзиб х^y кўрсаткични босамиз ва 7 сонини киритамиз;
  
• 
  5 ўрнига автомат тарзда 7 сони пайдо бўлади;
  
• 
  = босгандан кейин 7 нинг даражаси нечига тенг эканлигини кўрсатади, масалан 78125;
  
• 
  Кейинги навбатда mod функцияси босилади ва 33 сони киритилади;
  
• 
  = босгандан кейин 14 сони шифрланган маълумот кўринишга келади.
  

Худди шундай усулда бошқа босқичлар амалга оширилади.
C₁=5⁷mod(33) = 14
C₂=8⁷mod(33) = 2
C₃=1⁷mod(33) = 1
C₄=2⁷mod(33) = 29
C₅=2⁷mod(33) = 29
C₆=1⁷mod(33) = 1
C₇=18⁷mod(33) = 6
..............................
C₂₄=18⁷mod(33) = 6


Дешифрлаш жараёни


М₁=14³mod(33)=5

• 
  бу ерда 5 биринчи харф, 33 n формуладаги натижа, 5 дешифрланган маълумот (14 учун);
  
• 
  5 натижани олиш учун компьютер калькуляторидаги “Вид” инженерга кириб калкулятор ойнисига 14 сонини ёзиб х^y кўрсаткични босамиз ва 3 сонини киритамиз;
  
• 
  14 ўрнига автомат тарзда 3 сони пайдо бўлади;
  
• 
  = босгандан кейин 3 нинг даражаси нечига тенг эканлигини кўрсатади, масалан 2744;
  
• 
  Кейинги навбатда mod функцияси босилади ва 33 киритилади;
  
• 
  = босгандан кейин 5 хақиқий маълумот келиб чиқади.
  

Худди шундай усулда бошқа босқичлар амалга оширилади.
М₁=14³mod(33) = 5
М₂=2³mod(33) = 8
М₃=1³mod(33) = 1
М₄=29³mod(33) = 2
М₅=29³mod(33) = 2
М₆=1³mod(33) = 1
М₇=6³mod(33) = 18
..............................
М₂₄=6⁷mod(33) = 18


Узатилган маълумот қайта тикланди.