O`ZBEKISTON RESPUBLIKASI OLIY VA O`RTA MAXSUS
TA’LIM VAZIRLIGI
TOSHKENT MOLIYA INSTITUTI
Sirtqi fakulteti Sirtqi ta’lim yo’nalishilari
Soliqlar va soliqqa tortish yo’nalishi 2-kurs ST-51-2 guruh talabasi
Sobirjonov Islomning
Statistika fanidan
MUSTAQIL ISHI
TOSHKENT – 2021
ВАРИАНТ №15
(6 дан 15 гача 41 дан 50 гача)
Корхоналар рақами
|
Асосий фондларнинг ўртача йиллик қиймати,
|
Рўйхатдаги ишчиларнинг ўртача сони, киши
|
Ялпи маҳсулот қиймати,
|
млн.сўм
|
млн.сўм
|
1
|
900,0
|
90
|
1200,5
|
2
|
800,4
|
86
|
1000,2
|
3
|
200,0
|
24
|
300,8
|
4
|
400,5
|
43
|
400,0
|
5
|
500,0
|
64
|
600,1
|
6
|
800,6
|
88
|
700,0
|
7
|
200,5
|
29
|
300,0
|
8
|
300,8
|
44
|
300,5
|
9
|
600,5
|
69
|
600,0
|
10
|
300,2
|
38
|
400,0
|
11
|
800,3
|
85
|
1000,9
|
12
|
500,2
|
54
|
600,5
|
13
|
400,4
|
48
|
500,3
|
14
|
200,2
|
26
|
300,8
|
15
|
300,5
|
37
|
400,1
|
16
|
800,2
|
98
|
1200,4
|
17
|
600,4
|
66
|
700,7
|
18
|
300,1
|
35
|
500,2
|
19
|
200,0
|
24
|
300,3
|
20
|
500,0
|
56
|
600,7
|
|
|
|
|
Тақсимот қаторларини тузишда икки хил масалани ечиш зарурияти пайдо бўлади: гуруҳлар сонини аниқлаш; гуруҳ оралиғини ҳисоблаш.
Агарда тенг интервалли гуруҳлаш амалга оширилса гуруҳ оралиғи қуйидаги формула билан аниқланади:
бу ерда: ва - ўрганилаётган белгининг энг катта ва энг кичик варианталари. Гуруҳлар оралиғини ҳисоблаш учун эса, белгининг энг катта ва энг кичик вариантлари ўртасидаги фарқ (900,0 ва 200,0) гуруҳлар сонига бўлинади:
= =175,0 млн.сўм
Гуруҳ-ларнинг тартиб рақами
|
Асосий фондларнинг ўртача йиллик қиймати бўйича гуруҳлари, млн.сўм
|
Корхоналар-нинг тартиб рақами
|
Рўйхатдаги ишчиларнинг ўртача сони, киши
|
Ялпи маҳсулот қиймати, млн.сўм
|
Асосий фондларнинг ўртача йиллик қиймати бўйича гуруҳлари,млн.сўм
|
I
|
200,0-375,0
|
3
|
24
|
300,8
|
200
|
19
|
24
|
300,3
|
200
|
|
|
14
|
26
|
300,8
|
200,2
|
|
|
7
|
29
|
300
|
200,5
|
|
|
18
|
35
|
500,2
|
300,1
|
|
|
15
|
37
|
400,1
|
300,5
|
|
|
10
|
38
|
400
|
300,2
|
|
|
8
|
44
|
300,5
|
300,8
|
|
ЖАМИ
|
8
|
257
|
2803
|
2002
|
II
|
|
13
|
48
|
500,3
|
400,4
|
|
4
|
43
|
400
|
400,5
|
375,0-550,0
|
5
|
64
|
600,1
|
500
|
|
20
|
56
|
600,7
|
500
|
|
12
|
54
|
600,5
|
500,2
|
|
ЖАМИ
|
5
|
265
|
2702
|
2301
|
III
|
550,0-725,0
|
17
|
66
|
700,7
|
600,4
|
9
|
69
|
600
|
600,5
|
|
ЖАМИ
|
2
|
135
|
1301
|
1201
|
|
|
16
|
98
|
1200,4
|
800,2
|
IV
|
|
11
|
85
|
1000,9
|
800,3
|
725,0-900,0
|
2
|
86
|
1000,2
|
800,4
|
|
6
|
88
|
700
|
800,6
|
|
1
|
90
|
1200,5
|
900
|
|
ЖАМИ
|
5
|
349
|
5102
|
4102
|
Тақсимот қаторининг гистограммаси, полигони, кумулятаси
Интервалли қаторларни график орқали тасвирлашда тақсимот гистограммаси ясалади. Бунинг учун абциссалар ўқида интерваллар катталиги, ординаталар ўқида частоталар(сони, вазни, салмоғи) жойлаштирилиб, асоси, интерваллар катталиги, баландлиги мос ҳолда частоталардан иборат тўғри тўртбурчаклар ёнма-ён жойлашишидан тақсимот гистограммаси ҳосил қилинади.
Асосий фондларнинг ўртача йиллик қиймати бўйича гуруҳлари,
|
Корхоналар сони (f)
|
млн.сўм
|
200,0-375,0
|
8
|
375,0-550,0
|
5
|
550,0-725,0
|
2
|
725,0-900,0
|
5
|
Тақсимот полигони- дискрет варацион қаторларни тасвирлаш учун қўлланилади. Бунинг учун абсциссалар ўқида варианталар, ординаталар ўқида варианталарни такрорланиш сони (частоталар) жойлаштирилиб, координаталарига мос равишда нуқталар аникланади ва бу нуқталар тўгри чизиқ кесмаси ёрдамида туташтирилгиб тақсимот полигони хосил килинади.
Интервалли қаторни ҳам полигон орқали тасвирлаш мумкин. Бунда интервалли қаторни дискрет қаторга яъни, қаторнинг юқори ва қуйи чегараси ўлчовлари ўртачаси олиниб, шартли келтириш лозим.
Асосий фондларнинг ўртача йиллик қиймати бўйича гуруҳлари,
|
Корхоналар сони (f)
|
млн.сўм
|
200,0-375,0
|
8
|
375,0-550,0
|
5
|
550,0-725,0
|
2
|
725,0-900,0
|
5
|
Кумулята эгри чизиғи –ҳар бир қаторнинг частоталари қўшилиб борилиши орқали частоталар йиғиндисини ифодаловчи янги қатор тузилади ва ҳар бир қатор (ҳам интервалли, ҳам дискретли бўлиши мумкин) қатор даражалари абцисса ўқида, янги тузилган частоталар йиғиндиси, ордината ўқида белгиланади.
Огива ҳам кумулята эгри чизиғи кўринишида бўлади, лекин координата ўқлари турлича бўлади.Яъни абцисса ўқида частоталар йиғиндиси, ордината ўқида эса вариацион қатор даражалари ифодаланади. Масалан юқоридаги маълумотларни давом эттириб:
Асосий фондларнинг ўртача йиллик қиймати бўйича гуруҳлари, млн.сўм
|
Корхоналарсони
|
Гуруҳ интервалининг ўртачаси
|
Частоталар йиғиндиси (корхоналар сони бўйича)
|
млн.сум (x)
|
(f)
|
200,0-375,0
|
8
|
287,5
|
8
|
375,0-550,0
|
5
|
462,5
|
13
|
550,0-725,0
|
2
|
637,5
|
15
|
725,0-900,0
|
5
|
812,5
|
20
|
Гуруҳ интервалининг ўртачаси
млн.сум, (x)
|
Частоталар йиғиндиси (корхоналар сони бўйича)(f)
|
287,5
|
8
|
462,5
|
13
|
637,5
|
15
|
812,5
|
20
|
Асосий капиталдан фойдаланиш кўрсаткичларига капитал қайтими, капитал сиғими ва меҳнатнинг капитал билан қуролланганлик даражаси киради.
Капитал қайтими ( ) – иқисодиётга жалб қилинган ҳар бир сўмлик асосий капиталга тўғри келадиган маҳсулот (иш, хизмат) қийматидир:
,
(Ҳар бир гуруҳнинг жамилари бўйича)
Гуруҳларнинг
тартиб рақами
|
Ялпи маҳсулот қиймати,
млн.сўм (Q)
|
Асосий фондларнинг ўртача йиллик қиймати бўйича гуруҳлари,
млн.сўм ( )
|
I
|
2803
|
2002
|
II
|
2702
|
2301
|
III
|
1301
|
1201
|
IV
|
5102
|
4102
|
I гурух бўйича:
1,4
бу ерда: – ҳисобот даврида ишлаб чиқарилган ялпи маҳсулотнинг йиллик қиймати; – асосий капиталнинг ўртача йиллик қиймати.
Капитал сиғими – ҳар бир сўмлик маҳсулот ишлаб чиқариш учун жалб қилинган ўртача асосий капитал ҳажмига тенг:
ёки
ЎРТАЧА миқдорлар
Do'stlaringiz bilan baham: |