Радиоэлектроника асослари

параметрлари деб аталади.
Тебранишнинг ўзи эса ташувчи тебраниш деб аталади.
Демак узатувчи қуримага узатилиши керак бўлган сигнал қириб келган вақтида унда дастлабки юқори частотали ташувчи тебраниш мавжуд бўлар экан. Энди бу ташувчи юқори частотали тебранишни нурлантиришдан олдин унга маълумот сигнални киритиш керак бўлади. Бу икки сигнални ўзаро қўшилиш жарояни радио частотанинг модуляцияси деб аталади. Модуляция модулятор деб аталувчи қурилма ёрдамида амалга оширилади. Модуляция нима?
Ташувчи тебраниш параметрларидан биронтасининг вақт бўйича секин-аста ўзгатирилиши модуляция деб аталади.
Ташувчи юқори частотали тебраниш асосан 3 та параметрга эга эканлигидан келиб чиқиб ҳозирги кунда қайси параметер ўзгартирилаётганига қараб радиотехникада 3 хил кўринишдаги Модуляция қўлланилади. Улар частотавий, амплитудавий ва фазавий модуляция деб аталади.
Модуляцияланган тебранишлар радио сигнал деб атлади ва у нурлантирувчи антенна орқали атроф фазога тарқатилади.
Ахборот узатишнинг иккинчи босқичи бу сигнални қабул қилишдир. Радиосигнал қабул қилувчи антеннага келиб тушгач унда электр тебранишлар ҳосил қилади. Бу тебранишлар қабул қилинган сигнал деб аталади.
Бу сигнал идеал ҳолда узайтувчи антенна томонидан нурланаётган модуляцияланган сигнал шаклига тўла мос бўлиши керак.
Хабарни олиш учун аввал қабул қилинган сигналдан юборилган модуляцияловчи сигнални ажратиб олиш керак. Бу иш қабул қилинган сигнални детектрлаш орқали амалга оширилади. Детекторлаш – бу Модуляцияга тескари жараён. Шунинг учун баъзи адабиётларда бу жараён демодуляция деб ҳам аталади. Бу жараён детектор деб номланувчи қурима орқали амалга оширилади.
Агар қабул қилинган сигнал амплитудаси етарли даражада катта бўлса детекторлаш осан амалга оширилади. Аммо амалда қабул қилувчи антеннага тарқатувчи антеннадан нурланган энергиянинг жуда кичик қисми етиб келади. Шунинг учун қабул қилинган радио сигнал аввал кучайтирилиб кейин детекторга узатилади. Сигнални кучайтириш