А. Мўминжоновниш Оренбург харбий
губернатори ни н г хатига жавоби
(1818 йил 4 (16) сентябрь)
“ С а о д а т л и ҳ а з р а т и н г и з м а к т у б л а р и н и о л и ш ш а р а ф и г а
эр и ш д и м , м азм унини туш униб, гоят м ам н ун бўлдим , саодатли
ҳ а зр а ти н ги зга х о ти р ж ам л и к , с и ҳ а т -с а л о м а т л и к ва и м п ератор
ҳазратл ари н и н г м арҳам атига сазовор б ўл и ш и н ги зн и тилайм ан.
Ҳ азрати н ги з м ен и н г ю ксак дараж али эгам М и р Ҳ айдархондан
и м п ер а т о р са р о й и га ва м и н и стр л и ги га (ет к а зи ш учун) м енга
қ а н д а й т о п ш и р и қ л а р б е р и л г а н и н и б и л и ш н и та л а б қи л аси з.
Бунга ж авобан, (ш уни) хабар қи ли ш ш араф и га м уяссарм анки,
м е н и н г ю к сак дараж али, ю ксак м ақом эгам ўтган 1816 йилда
м ен о р қал и им п ератор п о д ш о \д а н ю к сак ё р л и қ ва турли хил
торти кд ар олиш ш араф ига м уяссар бўлиб, и кки давлат ўртаси-
д а м авж уд бўлган қадимги дўстлик ва и тт и ф о қ н и н г рамзи с и
ф а т и д а м е н г а и м п е р а т о р п о д ш о ҳ г а ў з и н и н г ё р л и ғ и н и
т о п ш и р и ш н и в а б е ш т а а р ғ у м о қ о т т о р т и қ қ и л и ш н и ва
им ператор ҳазратларига м ин н атд орчи л и к ва у л арн и н г ҳар куну
ҳар с о а т д а к о м и л ф ар о ға т д а , с а л о м а т л и к д а , ҳузур-ҳаловатда
б ў л и ш л а р и г а и с т а к б и л д и р и ш н и б у ю р га н э д и . И м п е р а т о р
п од ш оҳ Бухорога ўзаро савдо ва б о ш қ а и к к и ёк д ам а м анф аат-
л а р г а а л о қ а д о р б ў л г а н , х у с у с а н , к а р в о н л а р н и н г ю р и ш и н и
таъ м и н л аш га, қул л арн и н г, рус ф у қ а р о л а р и н и н г озод қ и л и н и -
ш и г а ва Р у с и я к о н с у л и н и т а й и н л а ш г а т е г и ш л и б ў л и ш и
м ум ки н бўлган барча м асалалар ҳақида ш артлаш иш га ва қарор
қ и л и ш га вакол атл и бўлган Р у с и я н и н г ғай ратл и б и р м ан саб -
д о р и н и ю б о р и ш н и ваъда қилган эди. Ш у бои с б у н и н г эълон
қ и л и н г а н и г а у ч и н чи йил к етаёти б д и , б и р о қ улардан б и р о н -
та с и а м а л га о ш м ад и ва Б ухорога ҳеч қ а н д ай эл ч и к ел м ад и ,
б у н д а н ў н б е ш й и л о л д и н т а й и н л а н г а н ж а н о б Г а в е р -
д о в с к и й д а н т а ш қ а р и ; у н и э с а қ и р ғ и з - қ а й с а қ қ а р о қ ч и л а р и
тал аган ва унга б ери лган т о п ш и р и қ б а ж ар и л м а й қолган эди;
(ваҳоланки) ундан қ ан ч ал и к ўзаро м ан ф аат ва йўлида таланган
т у р л и х и л м о л л а р и н и қ а й т а р и б о л и ш , х у с у с а н , ҳ о з и р г и
кунларгача ж азо си з қолиб келаётган ай б д о р қирғизларга жазо
бери ш усулларини кутиш м ум кин эди. И к к и давлат ўртасидаги
а л о қ а л а р у зи л и б қо л д и ва и м п е р а т о р ҳ а з р а т л а р и н и н г яхш и
35 9
ниятлари юзага чиқм ади. Худци м ан а ш ундан ю ксак дараж али
ва атокди хон М ир Ҳ айдар жуда таш виш да қодди; О нҳазрат (М и р
Ҳ айдархон) им ператор ҳазратларига ж он б озл и к кўрсатиб қалбдан
ёрдам бериш га қанчалик тайёр эк а н и н и ва Бухорода рус элчиси
билан ҳар хил ф ойдали ш артлар ва қарорлар қи л и ш н и ва ҳамма
вақт савдо бўйича ҳар и к к и то м о н н и н г ф ойдаси учун уз юртида
Русия консули бўлиш ини, ҳамда им ператор ҳазратларига азалий
дўстлик ва и тги ф о қ (бўлиш )ни ва Бухоро савдосининг олийж аноб
ҳомийсига ва душ м анлари устидан голиб келган бундай машхур
подшоҳга ўзининг чуқур садоқатини кўрсатиш ни истайди. Ш ундай
хулоса қилиш м у м ю ш ки , карвонларни ва савдони ҳимоя қилиш га
албатта эх^иёж бор. Ч унки эндиликда Султон Ҳорунгози Абдулазиз
ўғли қи р ғи з-қай сақ чўлларида яхш и иш ларни бош лаган ва давом
этаётган бўлса-да ва, буни билиб, бухороликлар бу йил кўп сонли
к а р в о н л а р н и ю б о р д и л а р ; б и р о қ ҳ а л и н о м а ъ л у м к и , б у н д а й
ф ойдали иш қанча давом этади; б и р о қ маълумки, қи р ғи з-қай сақ
халқи енгилтак ва ваҳш ий ва ян а бундай яхш и султонга бўйси-
н и ш д а н з е р и к и б қ о л и ш л а р и ва у н и , б а л к и ў л д и р и б , я н а
карвонларни талай бош лаш лари ва савдога катга зарар етказиш лари
(м ум кин); ш у сабабдан м ен и н г ю к сак дараж али, маш хур эгам
м е н г а а в в а л г и а р з л а р и м ва х а т л а р и м а с о с и д а и м п е р а т о р
ҳазратларига илтим осларни қайта бош лаш ни ва ўтиниб сўраш ни
топш ирди ва ундан жуда ф ой да бўлади, им ператор ҳазратларининг
яш ирин маслаҳатчиси ж аноб м инистр ва ф а ф К арл Васильевич
Н ессельроде эс а, гарчи бую к п о д ш о ҳ и н и н г олий ам ри б илан
м енинг турли арзларим қониқгирилад и ва бухороликларга турли
хил ф ой дал ар еткази л ади , (деб) ў зи н и н г ж авоби ни берган ва,
худди ш ундай, м олия м инистри ж аноблари ва кавалер Д м итрий
А л ексан д рови ч Гурьев (ҳам ) м е н и н г и л ти м о с л а р и м га ё р д а м -
лаш иш ва кўм аклаш иш ни ваъда қилган бўлса-да, б и р о қ ҳалигача
ҳеч нарса баж арилгани йўк^ М ана ш унинг учун ю ксак дараж али
эгам, Русиянинг улуғ саройида яхш и таниш бўлганим учун м ени
элчи қилиб борди; М инистр ж аноблари, граф Карл Васильевич
Н е с с е л ь р о д е ж а н о б л а р и н и н г ў зл а р и ҳам б и з н и н г м уҳтарам
о т а л и ғ и м и з М у ҳ а м м ад Ҳ а к и м б о й г а ё зг а н х а т л а р и д а м е н и
м ақтаган; м ен м арҳам атли и м п ератор ҳазратларидан н и м аи к и
сўраган бўлсам , им п ератор ҳазратл ар и н и н г н ом идан берилган
барча ваъдалар баж арилиш и керак, бухоролик савдогарларга эса,
360
а в в ал ги ч а , азал д ан бую к п о д ш о ҳ н и н г аж д одл ари ўрн атган ва
им ператор ҳазратларининг д он о ва бехатар подш охдиги даврида
давом этиб келган (қоида асосида) муомала қи л и н и ш и керак; ва
ўш анда, хусусан, карвон ҳим оя қи л и н и б ва кузатиб борилганида
ва ҳ а р и к к и д а в л а т н и н г к о н с у л л и г и ва э л ч и л и г и т а ш к и л
эти л ган д а, ю к сак дараж ал и ҳоким н о м и дан м ен аввал қилган
илтим осларим баж арилганда савдо ҳар икки давлат ва (уларнинг)
ф уқаролари учун жуда ф ойдали бўлган бўларди.
С а о д а т л и ҳ а з р а т и н г и з м е н и н г б у ж а в о б и м н и н а з а р д а н
ўтказиш ни л ози м топсангиз, ш уни кўрасизки, ю ксак дараж али
М ир Ҳ айдархоннинг м ени элчи қилиб ю бориш дан мақсади ўзаро
алоқа ва қадимги дўстликни мустаҳкамлаш ҳам Русия, ҳам Бухоро
давлатлари y^iyn ф ойдали бўлган барча и ш н и қилиш дан иборатдир,
б у ҳ а қ д а м ен и м п е р а т о р ҳ а з р а т л а р и н и н г ю к с а к с а р о й и д а
ту ш у н т и р м а й қ ў й м а й м а н ; ф а қ а т саодатл и ҳ а зр а ти н ги з, бизга
қ ў ш н и б ў л г а н ў л к а н и н г у з о қ н и к ў р у в ч и б о ш л и ғ и ва б о ш
қўм ондони сиф атида б и зн и н г арзларим изни кўриб ч иқи ш и н ги зн и
ва ў зи н ги зн и н г вакол ати н ги з б и л ан тасд и қл аш и н ги зн и ўтиниб
сўрайм ан ва м енга элчилигим ни м уваф ф ақиятли амалга ош ириш га
ё р д ам б е р и ш н и с ў р а й м а н , т о к и м я х ш и и ш л а р б а ж а р и л м а й
қ о л м а с и н , бун д ай ф о й д а л и и ш л а р н и н г С и з н и н г д а вр и н ги зд а
б о ш л а н и ш и ва д аво м э ти ш и С и з н и н г н о м и н г и з н и ш уҳратга
буркаш эса, албатта, С изга ҳам хуш келади; ф ақ ат л ози м к и , бу
яхш и и ш л арн и кучли қўллар ва оқи л инсонлар ва ғайратлилар
баж арсинлар ва саодатли ҳазрат, м енга бу ищ да ёрдам қи л и ш и н -
гизни сўрайм ан; Бухоро халқи н им а яхш и, н им а ём он экан и н и
(ўзи ) б и л га н и ч а а ж р а ти б о л е и н , Б ухоро е р и н и Р у си я б и л ан
м а ҳ к а м ў р н а т и ш ( б о ғ л а ш ) ва ҳ ар и к к и т о м о н с а в д о с и н и
мустаҳкамлаш ва кенгайтириш вақги келди; агар бу иш С и зн и н г
саодатли ҳазратингиз даврида мен улуғ им ператор подш оҳ ҳузурига
ки р и ш га м у в а ф ф а қ бўл ган и м д а и м п ератор аъ лоҳазратларидан
эш итганим асосида амалга ош и ри лса, нур устига нур бўларди.
Ш ундай қилиб, м ен и н г С .-П етербургта ж ўнаб кетиш им ҳақида
а м р бўл ган д а, (хатга) ил ова қи л и н ган рўйхатдаги о д ам л ар н и ,
хусусан: м енинг ўз ўғлим, катга қоровулбеги М ирза Н осирж онни ;
м ен и н г ёрдам чим , рус м ансабдори, унвони м аслаҳатчи, Бухоро
д а в л а ти д а к ў р ч и б о ш и м а н с а б и га эга б ўл ган Н а за р б о й ҳожи
Э ш м у ҳ а м м а д ў ғл и Б о й к и ш и е в н и ; м е н и н г ў р т а н ч и ў ғл и м
361
понсадбоши Ш арифжонни; менинг кичик ўғлим М ирза Умиджонни;
Маҳрам боши мулла О риф ж он Аҳмаджон ўғлини, хазинадор М ирза
Фузоил Раззоқ ўғлини, ю збош и Муҳаммад Ю суф С алим ўғлини,
ясовул Ражаб боқи Ашур Муҳаммад ўғлини, катта отбоқар Муҳаммад
Саид Бекмухдммад ўғлини, ўнбош и Муҳаммад Раҳим Муҳаммад
Ш ариф ўғлини, баковул Муҳаммад Ражаб Нуриллабой ўғлини ва
беш та хи зм атк о р н и ўзим б и л ан б ирга о л и б кети ш га зарури й
эҳ ти ёж и м б ор. Б и з н и н г ю к с а к м ақ о м х о н и м и з М и р Ҳ а й д а р
император аъло ҳазратларининг юксак саройига совға қилиб юборган
беш бош арғумокдарга ва мен онҳазратга торти қ қилиш учун олиб
к е л а ё т г а н и м ш а х с и й б у ю м л а р и м г а к е л с а к , м е н с а о д а т л и
ҳазратингизга оғзаки айтаман.
Б ироқ, саодатли ҳазрати н ги зн и н г м енга махсус м урувватини
кутиб, худди шундай ўзим нинг ўтинчли илтимосим билан қоламан,
токим мурувватингиз ўзингизнинг менга берган ва м ени қатги қ
шодуҳуррам қилган ва ҳузур бағиш лаган кўрсатм ангизга мос ва
мувоф иқтарзда бўлса; хусусан мен ўзим нинг қатьиятим билан барча
и с т а к л а р и м г а , а л б а т т а , м у в а ф ф а қ и я т л и р а в и ш д а е т и ш м а й
қолмайман; шунга қатги қ и ш он ган ҳодда ҳам саодатли ҳазратингизга
(дилимни) очмокдаман, бош қа бош ликдар билан эса мен бундай
оч и қ гаплашмаган бўлардим; саодатли ҳазратингиз менда ўзингизга
нисбатан катга ҳурмат ва иш онч уйғотгансиз; мен ҳам С из билан
м улоқотда б ўлиш дан қ а н ч ал и к ҳузур қ и л сам , ш у н ч ал и к катта
мам нуният билан Худодан Саодатли ҳазратингизнинг умрларини
узун қ и л и ш н и с ў р а й м а н ; С и з н и н г ч е г а р а и ш л а р и б ў й и ч а
ф арм ойиш ларингиз эн г яхш и иш лардир ва савдо ш ароити учун улар
ҳеч қ ач он ўзгар м асд ан у м р б о д м устаҳкам ва б у зи л м ас бўлиб
қолиш ларини истайман. Чегара ком иссиясида раислик қилаётган
генерал ўзининг вазиф асини аъло баж араяпти, у ҳолда саодатли
ҳазратингизга шундай хушфеъл ва иш ончли ёрдамчи билан (иш лаш )
албатта, яхш и бўлса керак, у билан мулоқотда бўлиш бизга ҳам
ёқади; албатта, С и з бу у зо қ ўлкани обод қиласиз - С издан олдин
бўлган бош қўм он д он лар истаган, б и р о қ турли ноқул ай л и кл ар
важҳидан эриш а олмаган (иш ни) С из қиласиз. Ёлғиз ва абадий Худо,
апбатга, Сизга ёрдам беради. Зотингизга ю ксак ҳурмат ва садоқат
б и л а н Б у х о р о э л ч и с и д е в о н б е г и М и р з а А з и м ж о н М и р з а
М ўминж он ўғлим ан” .
36 2
Do'stlaringiz bilan baham: |