М е ҳ н а т т а ъ л и м и ў Қ и т и ш м е т о д и к а с и



Download 8,59 Mb.
Pdf ko'rish
bet47/103
Sana05.07.2022
Hajmi8,59 Mb.
#740343
TuriУчебное пособие
1   ...   43   44   45   46   47   48   49   50   ...   103
Bog'liq
Mexnat ta’limi metodikasi

%
У нда у к у в ч и л ар Д Т С ни 100% ў зл аш ти ри ш лари ш арт. 
б - билим 
к - кун и км а 
М - м алака 
М -Т- м ахорат 
Т - таж ри ба 
И - и ж одкорлик.
Бу борад а янги педагоги к т ех н о л о ги я л ар га б и н оан д ар с реж аси куйидаги ш аклда 
ў ки ту вч и то м о н и д ан и ш лаб чикилади:


"Тасдиклайман" 
илмий бўлим мудири
«__» __________ 20()__ йил.
У кувч и ларни м у стаки л р ав и ш д а д ар сни ў зл аш ти р и ш тех н о л о гия си
I. М а в з у
_______________________________________
П. Д ар с м аксади:
1. Таълим ий: а) Д Т С ва д ав л ат ю засидан би ли ш лари ш арт м асалалар:
______________________________________5 м и нут
______________________________________
J 5 м и нут
______________________________________ 
10 м инут
______________________________________ 
5 м инут
______________________________________
5 м инут
Б) Д Т С ва д а в л а т д астури ю заси дан ам али й холатда ўрганадиган техник- 
техн ологик асослар:
______________________________________10 м инут
______________________________________ 
15 м и нут
______________________________________ 
25 м инут
2. Т арби яви й Д Т С ва д ав л ат дастури асо сл ар и д ан келиб чикадиган:
а) иктисодий м асалаларни ў злаш ти ри ш :
б) хукукий м асал ал ар н и ў злаш ти ри ш ;
в) м аънавий, м аъри ф и й ва м аданий м асалаларн и ўзлаш тириш :
3. Р и вож лантириш
а) Н азарий би л и м лар ю засидан: _______________________________
_____________________________ б о й и ти ш , чукурлаш ёки кенгайтириш
б) А м алий и ш л ар ю з а с и д а н :_________________________________________ иш ларни
давом эттириш :
_____________________________________ __________
и ш ларн и якунлаш ;
___________________________ и ш л ар д а д и за й н асо сл ар н и бош лаш :
______________________________ и ш ларн и т о п ш и р и ш га тай ёрлаш .
4. Н азорат_______________________ м асал ал ар ю заси дан тест га тай ёр л ан и ш :


ДТС лари буйича синовдан утказиш
III. Дарс юзасидан фойдаланадиган манбалар:
а )д а р с л и к л а р ____________________________________________________
61 к ў л л а п м а л а р __________________________________________________
в) с у р о в и о м а л а р _________________ _
_
___________________________
г) а с б о б л а р ___________________________________________________
д) м ослам а, у ск у н ал ар . м ехан и зм лар ________________________
IV. Мавзуни ўзлаштириш полати ни бахолаш:
а) ах б о р о тла р т у п л аш ■ 5 балл;
б) м аъ л у м о тл ар излаш - 10 балл;
в! м уам м оларн и ан и клаш ва уларни бартараф э т и ш - 15 балл;
г) таж р и б ал ар куйиш ва уларн и баж ари ш - 30 балл;
д) тад к и к о тл ар >гтказиш - 40 балл;
Ю кори да акс этган м атери аллардан м аъл у м бў л м о кд аки , м азку р дарс р еж а 
асосан ў ку вч и л ар ф ао л и яти га каратилган д а р с р е ж а х аки катд ан уларн и м устакил 
холатда ў зл аш ти р и ш тех н о л о ги яси н и ўки тувчи и ш л аб чикиб , ўзи н и н г ф аоли яти н и
д арсни таш ки л килиш , б ош кари ш на н азо р ат ки ли ш га, м аслахат бери ш , нам унавий 
ам алий ёрдам кўрсати ш га й ўн алтирилган.
М исол тар и к ас и д а м е х л а т ва касб таъ л и м и д ас ту р и д а м устаки л йўналиш буй и ча 
ўрин эгал ла ган м аш гу л о тн и батаф еил кўриб чикам из:
VI 
си н ф учун д а с т у р м авзуси: м етал л ар га и ш лов бер и ш тех н о л о гия си ва унга хос 
б у ю м л ар н и н г к о н стр у кц и яси ни иш лаб чикиш хам да уни тайёрлаш .
Машгулот обьекти: 
у ску н а ко н стр у к ц и яси н и так о м и л л аш ти р и ш ва ясси 
ю заларни эговлаш . Бу борад а ўқи тувчи ў з ф ао л и яти н и куйидаги иш ларни баж ари ш га 
йўналтиради.
Машгулот максади: 
ў к увч иларга ясси ю зал ар н и эговлаш асб облари ва усуллари
хаки д а м аълум от ту п л аш . ш унингдек уларда ю зал ар н и эговлаш га о и д дастлабки
ку н и км алар п и т ар к и б топ ти ри ш .
М аш гу л о тн и н г таш к и л и й ки см и да н авб а тчи л ар н и н г иш ўрни кандай эканлигини 
ва 
у л ар н и н г таш к и л
эти ли ш и н и . 
ш ун и н гд ек у с та х о н а н и н г сан и тар и я -ги ги ен а


.чолатини кўри б ч и к и ш га й ў н ал ти р и ш ў ку в ч и л ар н и н г таш к и к ў ри н и ш и ни . уларнинг 
м аш гулотга т а й ер гар л и ги н и кў р и б чи ки ш ва у л ар н и н г борл и ги н и ж урнал буйича 
текш и ри ш . Я нги м атер и ал н и эълон килиш .
Ў қувчи ларга ё р н ти л н ш н л о зи м бўлган асо си й м асалаларга хос куйидаги 
м атери алларн и излаб, тў п л аш н и топтириш :
1. М еталларн и эговлаш ва бу о п ер ац и ян и н г иш лаб чи кар и ш д а та д б и к тги лади ган
соҳаси.
2. Ш акли ва ти ш л ар и ж и х ати д ан ф а р қ к и лад и ган эго вла р п и н г турлари (ясси 
дагал эгов хакида б а т а ф е и л р о к ах б о р о т йигиш ).
3. Э говни у ш л аш усу л л ар и ва ясси ю заларни эговлаш .
4. Э говлаш в ак ти д а х авф еи зл и к тех н и к аси коидалари.
5. У скун а к о н стр у к ц и яси н и т ак о м и л л аш ти р и ш (у н и н г ш акли ва ў лчовлари н и
ан и клаш ) б у й и ча у к у в ч и л а р н и н г так л и ф л ар н и ж ам оа р ави ш д а мух.окама килдириш .
6. У ску н ан и тай ёр л аш тех н о л о ги я си (бу иш бўй и ча вакти н и ан и клан ган холда 
теги ш л и то п ш и р и к бериш ).
7. 
Э го в л ан ад и ган ю заларн и тек ш и р и ш усу л л ар и
ва ул ар га қўйи лади ган
техн и кави й тал аб л а р н и ан и кп аш га йўн алти ри ш .
Я лги м атер и ал н и м у стах к ам л аш д а ў к увч иларга б ер и л ад и ган топ ш и ри клар:
1. Э говн и уш л аш ва ю заларн и эговлаш усу л л ар н и кўрсатиш .
2
.У скун ан и тай ёр л аш т е х н о л о ги я си н и ўзп аш ти р и ш усули н и аниклаш .
3. Я сси ю зал ар н и эговлаш вакти д а х авф еи зл и к тех н и к аси ко и д ал ар и га теги ш ли
м атер и ал л ар йи ги ш ва у л ар н и ўзлаш ти ри ш .
Иш у су л л ар н и и ш л аб ч и ки ш д а т еги ш л и м аш қла р н и ан и кл аш ва уларни 
куй и даги ча у тк ази ш : (м и н ут)
1. Э го вн и уш лаш .
2. Я сси ю зал ар н и эговлаш .
3. Э го вл ан ган ю зани текш и ри ш .
Ў қ у в ч и ла р н и н г вазиф ан и м устақил б аж ар и ш и д а куй и даги иш ларга эъти бор 
бериш :
1. 
К а м ч и л и к л ар га бар.чам бер и ш м аксади да иш ўрн и п и таш к и л эти ш . Я сси 
ю заларни эговлаш усу л л ар и н и б аж ар и ш д аги к ам чи ли кларн и ан и клаш ва у л ар н и н г 
си ф ати н и те к ш и р и ш . х авф еи зл и к техн и каси ко и д ал ар н и . ш у н и н гд ек б и р м у н ч а о р к ад а


колаётган ук у вч и л ар га ти зи м л и р ави ш д а ёрдам ку р сати ш м аксади да иш ўри и ларн и
ай л аи и б чикиш .
2. А нча яхш и ўзл аш ти р аётган ук у вч и л ар га куш им ча иш лар б ер и ш ва у л ар га 
якка-якка холатда й ў л -й ў р и к кўрсатиш .
3. У кувчи лар б аж ар гаи иш лари н и кабул к и л и б олиш ва бахо қўйиш .
4. Н анбатчи ў қ у в ч и л ар н азорати ости да иш ж ой ларн и й и ги ш ти ри ш ва таш ки л 
этиш .
М аш гулотга якун ясаш да:
1. Б а ж ар и .п ан иш учун ў к у вч и л ар га кўйилган бахоларп и м аълум килиш .
2. 'Энг яхш и н ати ж ал ар га эри ш ган , ш у н и н гд ек х арактерли кам ч и л и к л ар га йўл 
куйган ўқуг.чилариинг иш ларни қискача т а х л и л қилиш .
3. Н авб атчи л ар н н н г устахон ани й и ги ш ги р и ш и ва унн кабул килиш .
Р еж ага м аш гулотн и м у ваф ф аки я тл и ў тк ази ш учун зар у р бў л ган асб об лар, 
м о сл ам ал ар , м атер и ал л ар ва бош ка н ар сал ар н и н г р ў й хати н и , ш у н и н гд ек дар с н и н г 
б атаф еил м агн и н и ўчлаш тириш тех н о л о ги я си н и и лова килиш керак.


X БОБ. МЕҲНАТ ТАЪЛИМИ ЖАРАЁНИНИ РЕЖАЛАШТИРУВЧИ 
ХУЖЖАТЛАР ВА УЛАРНИ ҚЎЛЛАШ
10.1. Режалаштирувчи расмий хужжатларни тавсифи
М ехн ат таъ л и м и м аж м у ал ар н и ш ўқув-м од д и й б аза ти зи м и га кириш и унинг 
ф ун кц ион ал хусуси ятлари сеэи ларли д ар а ж а д а ж ам и ятн и н г иж тим оий ва илмий- 
техник тар ақки ё ти талаб лари би лан м у во ф и к л аш ти р и ш га олиб келади.
У кувчилар 
м ех н ати н и н г 
у н у м д о р л и ги
ва 
и ш лан ган
б у ю м л ар
си ф ати н и
я х ш и л аш га каратилган ту р л и м о сл ам ал ар д ан ф ой далан и ш вактид а қўллан и ли ш и
м е \н а т таълим и ўқи ту вч и лар ни м етодик и ш л ар га ф ао л л аш ти р и ш га боглик.
М е х ла т таъ л и м и д а м ето д и к и зл ан и ш иш лари таш ки л этилиш и ан и к илмий- 
м стодик реж ага йўналти ри лган .
Ҳ озирги 
вактд а 
п ед аго ги кага 
д о й р
м ехн ат 
таъ лим и
ю засидан 
м етодик 
тад к и қ о тл ар л ар д а яр ату вчан л и к таж р и б а-си н о в деб аталад и ган тадкикот усули кенг 
ф о й д ал ам м о к^а. Б ун д а тад к и к о тч и таж р и б ан и баж ар у вч и к и ш и н и нг м уайян ф аолияти 
учун зар у р ш арои т яратиб бери ш би лан бирга, ўзи \ а м бу иш га ф аол таъ си р кўрсатади 
ва ўзи иш га солган во си тан и н г сам ар ад о р л и ги н и кайд килади. Т аж р и б а-си н о вн и
тай ерлаш ва уткази ш учун ўэлаш ти ри ш и ва ў злаш ти ри ш ва ош ириш ни реж алаш н 
л о зи м .Ў зл аш ги р н ш ва р и во ж л ан и ш и ж и х атд ан тен г икки ёки бир неча у к у в ч и л ар
гурухи тан л ан ад и . Г урухлардан бири таж р и б а-си н о в бош калари н азо р ат гурухи 
тан л ан ад и . Т аж р и б а-си н о в олд и д ан у н и н г ўрта ва охирги б о ски ч и д а тад кик , 
кили н ади ган
о м и ллар 
тек ш и р и б
кўрилади. 
"Н ам ун алар'' 
оли н ади , 
олинган 
м аълум отлар киёслаш н атиж лари т аж р и б а-си н о вл ар н н н г сам ар ад о р л и ги хакида 
д али ллард ан о х и р ги си хисобланад и.
Т аж р и б а-си н о в ва н азо р а т iypyxjiapH ў қу в-тар б и я ш ароитларини генглаш тириш
ва 
т аж р и б а-си н о в н и н г 
яна 
хам 
ан и к
м аълум отларн и
олиш
учун 
таж р и б а 
м атери алларн и хар то м о н л ам а, яъни н азо р ат ва таж р и б а-си н о в гу рухлар ўрини 
ал м аш ти р и б , тахли л килиш м етоди дан ф ой д ал ан и ш м аксадга мувоф икдир.
М актаб хуж ж атлари ва ў қу вч ил ар баж аргап иш ни ўрганиш м етоди м ехн ат 
таъ л и м и ў к и ту в ч и ла р и н и н г дарс р еж алари ва м авзулари га хос м атнларни; ў х у в и ш лаб 
чикариш иш лари рўйхати ва б о ш к а р еж ал аш ти р у вчи х уж ж атларни: у ку в ч и л ар н и н г 
кундали клари н и , кон сп ектлари н и , ул ар тузган чизм а ва тех н о л о ги к ху ж ж атл ар н и .


баж арган 
ам алий 
иш ларии: 
синф
ж ур н ал л ар и . 
хисоботлари. 
укувчилар 
тавсия н о м алар и чукур и л м и й -м ето д и к ж и хатдан тах л и л к и л и ш ни уз ичига олади.
Ш у билан би рга м ех л ат таълим гизи м и да-ўқувчи ларни м ехн атга тайерлаш , унга 
поли техн и к м азм ун, ам а л и й иш ни бозор м у н осаб атлари га яки н л аш ти р и ш . ф ан ларн и
у к и ти ш га-уларн и "ф ан -тсх п и к а-гсх н о л о ги я " би лан у й гу н л аш ти р и б м ехн ат таъ л им и
мазм унига у зви й б о гл ан и ш нуктаи назарид ан караш м ухим ахам и ятга зга . Бу борад а 
мехнат ўкун тар б и я ж ар аён и ж ад аллаш ти ри ш асо си д а-д арсларп и н о анъанавий 
ш аклларла ў ти ш га ал о х и д а эъти б о р талаб эти лм окда. Бу холда, ўқувч иларн и м ехн ат 
ю засидан б аж ар аё ттан б и ли м оли ш га м ун осаб атлари н и к ескй н ў згарти ри ш ш арт. И лм 
уларга керак. ў к и ту в ч и б у бо р ад а уларга м аслахатчи , ёрдам чи вазиф аси дарсни
таш ки л этиш , б о ш к ар и ш ва ан и к реж а асосида кузатиш м ухим ахам и ятга эгадир. Ш у 
би лан бирга м ак таб , укув ком би н ат ва К Ҳ К хам корли к там ой и лга каратилган 
раж ал аш ти р у вч и х у ж ж а тл ар м атериаллар
У кувч и ларга м е х н а т таъ л им и асослари н и т и зи м л и тар зд а эгал лаш л ар и га энг 
кулай ш ар т-ш ар о и тл ар ярати ш м аксадида укув устахон алари ва б о ш ка м ехн ат 
о б ъ ектл ар и д а гаш кил эти лган тад би рлар. У л ар н и н г эн г мухим педагоги к ахам и яти
б утун педагоги к ф а о л и ятн и таъ л и м -тар б и я вазиф алари н и хал киилш га тўла тўкис 
б ў й су н д и р и ш д ан и б о р атд и р . Ш унда КҲК лари ва м актабн и н г ўкув устахон алари бир 
канча вазиф аларн и . ч у н о н ч и , м ехнат т аъ л и м и н и н г хи лм а-хил таш ки ли й ш акллари ва 
м етодларн дан ф о й д ал ан и ш техн и кави й м аъл у м о тл ар н и янги холатида м аълум килиш , 
тад к и к о тч и л и к хар ак тс р и д аги иш ларни ам алга ош ириш м ехнат. кўн икм алари хам да 
м алакаларини т а р к и б то п ти р и ш . техникапий би л и м ла р н и , м ехнат у суллари н и ва 
баж ар и л аётган
ам али й
то п ш и р и к п ар н и н г 
си ф ати н и
текш и ри ш , 
ўкувчилард а 
тех н и к ави й эстети к, ди зай н д идни ва м устаки л иш лаш
м алакаларини 
тарки б 
топтириш ва ко н сгр у к то р л и к -тех н о л о ги к х ар акте р д аги иж одий вазиф аларни хал 
кнлиш яхш и ш ар т-ш ар о и тл ар ярати ш и д ан д ал о л ат беради.
Ю қорн д аги в ази ф ал ар га ам ал килиб, К \ К
ва м актаб л ар н и н г хам корлик 
рсж аси ла укув у стах о н а ла р и қуй н даги асоси й сан и тар и я-ги ги ен а ва таш ки ли й
м етодик тал аб ла р га ж а в о б бериш и лозим :
I. 
У стахон алар учу н м ўлж аллан ган би н о ўқув-п ед аго ги к а, сан и тари я гигиена ва 
и ш лаб чикариш - тех н и к а т а л аб ла р и н и кондириш керак.


2
. Ў к у в у ст а х о н а л а р и н и н г ж и ҳ о зл ан и ш и тех н и к ан и н г хози рги д ар аж асига, 
ю ксак м е х н а т м а д а н и ят н га м увоф и к кел и ш и ва у л ар л а м ех н ат таъ л и м и д а с ту р и н и н г 
барча м а в зу л ар и н и у р гапи ш учу н ш ар т-ш ар о и тл ар ярати лган б ули ш и лозим .
3. У к и т у в ч и н и н г ў қу вч и л ар гур у х л би лан о л и б борад и ган ум ум и й гурухи укув- 
иш лаб чи кар и ш иш лари учун хам , б р и гад а-зв ен о тар зи д аги иш лари учун хам ш арт- 
ш арои тлар яр а ти л ган булиш и керак.
4. Ҳ ар б и р ў қ у вч и учун м у стаки л иш ж ойи аж р ати л и б . бу ж ой зарур асбоб- 
ускуна. 
м о с л а м а л а р би лан ж и х о зл ан ган
б у л и ш и зарур. Я хш и лаш у ч у н барча 
зарур ш ар т -ш а р о и т л а р м авж уддир. Ш у м аксадда д авл ат то м о н и д ан аж р ати л ган
м аб л агл ар д ан х ам , ш у н и н гд ек , о тал и к килувчи таш к и л о тл ар , кор х о н ал ар ва хом и йлар 
кў р сатаётган ё р д а м и д а н ф ой д ал ан и ш м ум кин.
Ш у н д а ў қ у в у стах о н а ла р и ва ў қ у в х о н ал ар и н и н г м айдони. м авж уд л ой и хдларга 
кўра, 7 0-90 м2 н и таш к и л этади. У ста х о н ал ар б и р каватли алохи да би н о га ж о й л аш ган
булади. У л ар с и н ф л а р и д а ва ўқув хон ал ар и д а ў к у в и ш ларини иж одий ф ао л и я т билан 
чам б арчас б о г л а б б аж ара оладилар.
Бу б о р ад а “ М е х н ат таъ л и м и н и ’' р еж ал аш ти р и ш ўқув ж араён и н и ан и к таш ки л 
эти ш дан и б о р а т б ў л и б , у д и д а к ти к а та м о й и л л а р и га ва у к у в ч и л ар н и н г м ехн ат 
тай ёр гар л и ги д а с т у р и тал аб ла р и га тў л а-тў к и с ж ав о б б ера о лад и ган бўлиш и керак. 
М ехнат та ъ л и м и б ош ка ум ум ий таълим ф а н л ар и д ан ф ар к килиб, таъ л и м н и таш ки л 
эти ш д а ў зи га х о с х у су си ятга эгадир. Ш у н и н г учун у р еж ал аш ти р и ш га янад а хам 
ку п р о к эъ т и б о р б ер и ш н и тал аб килади ки . б у си з таъ л и м -тар б и я иш нда яхш и 
н ати ж ал ар га э р и ш и б бўлм айди.
М схназ т а ъ л и м и н и р еж ал аш ти р и ш н и н г ян а б и р ж ихдти хар б и р ў к у в ч и н и н г 
таъ лим р еж аси ва д ас ту р и н и баж ари ш н и : м ех н ат б ў й и ч а укув м атер и ал и н и н г 
м азм ун ига т ў л и к ж аво б б ер ад и ган таъ л и м и ш лаб чикариш о б ъ ектл ар и н и гўгри 
тан л аш н и , м ех н ат таъ л и м и билан б о ш к а ум ум и й таъ л и м ф ан л ар и ў р га си д аги , 
б иринчи н а в б а тд а ф и зи ка, хим ия, м атем ати ка, ч и зм ач и л и к , б и ологи я ва б о ш ка ф ан лар 
ў р таси д аги ал о к ан и : ўқу в-м о д д и й б азаси д ан (у стах о н ал ар . ўқув х о н алар, ўкув- 
таж ри б а м ай д о н ч а л а р и , ўкув ц ехлари , у часткал ар и , курилиш м ай д о н чал ар и , асбоб- 
уску н ал ар , м а т е р и а л л а р ) у н у м ли ф ой д ал ан и ш н и: м ехн ат ва касб т аъ л и м и н и н г 
б азаси н и р еж ал и р ав и ш д а м атер и ал -тех н и к а (а сб о б -у ск у н ал ар . м атер и ал л ар . кўрсатм а 
ва ўкув қ ў л л а н м а л а р и . тех н о л о ги к х у ж ж а тл ар и ) билан таъ м и н л аш уч у н ш арт-


ш арои тларн и . у ку в ч и л ар н и н г р еж ал аш ти р и л ган м ех л ат объ ектлари н и бел ги ла н ган
м у д д атл ар д а баж ар и ш л ар и ва ўэ вакти д а б у ю р тм ачи л ар га т о п ш и р и ш ла р и н и : ў р и н л ар
ети ш м аган д а хам да зарур асб о б -у ск у н а ла р кам б ў л и б колган д а, у к у в ч и л ар н и иш 
ж ой лари га о р а л и к граф и к а с о с и д а қўйиб чи киш ни: и л м и й -тех н и кави й б и л и м л а р н и н г, 
м ех н аг 
кўни км алари
ва 
м ал ак ал ар н и н г 
ю кори 
д араж ад а 
бўлиш им и: 
м ехн ат 
таъ л и м и га 
о и д 
м аш гу л о тл ар н и , 
м ехнатин 
илмий 
асосд а таш к и л
этиш
тал аб ла р и га м у в о ф и к рави ш д а у н у м л и й ўлга кўй и ш н и т аъ м и и л аш и керак.
М е х л а ттаъ л и м и н и р еж ал аш ти р и ш вакти л а куйидаги расм и й х у ж ж а тл ар ту зи б
чикилади:
1. М е х ла т б ў й и ча яри м йилга м ўлж ал л ан ган , иетиқбол т а қ в и м и й м авзу реж а.
2. М е х н атн и н г хар б и р ту р и б ў й и ч а ярим йилга ёки бир й и л га м ў лж ал л аб
ту зи л ган ўкув иш лаб чикариш и ш л ар и н и н г рўйхати.
3. Т аб и н й -и л м и й ц и к л д аги ф ан л ар н и н г йи гм а-м авзуи й реж а, унда 
ф ан л ар ар о
б о гл ан и ш л ар акс этиш и лози м (ярим йи ллик ка м ўлж аллаб тузн лад и ).
4. А н и к м авзу ёки уни ки чи к б ў л и ш и ю засидан б атаф еил м атнга эга бу л ган д ар с 
реж аси.
М ехн ат таълим и бўйнча б атаф еил и ш лаб чикилган так в и м и й -м ав эу и й реж а 
д а с т у р
асоси д а 
ў к и т у в ч и н и н г 
м аш гу л о тга 
тай ёр л ан и ш и д а. 
ай н и к са д а р с н и н г 
р еж аси н и ту зи б чикиш да. ч е ҳ п а т о б ъ ектл ар н и тан л аш д а ва м аш гу л о тл ар н и зар у р
н ар сал ар би лан б о й и ти щ д а у н и н г и ш ини анча о сон лаш ти рад и .
М е х н а т т а ъ л и м и б ў й и ча так в и м и й -м ав зу и й реж а д ас ту р а со си д а ярим йилга 
М);;тжаллаб и ш лаб чикилад и. Р еж а ў қ и ту в ч и ла р н и н г м етод б и р л аш м аси д а кў р и б
ч и ки л и ш н , ту за ти ш ла р ки ри ти ли б, м у ло х а зал ар хи собга о ли н и ш и керак (агар бундай 
ту за ти ш ла р
ва 
м у лохазалар 
м авж у д бўлса), ш ундан кейин 
К Х К
ва 
м актаб 
д и р е к т о р л а р н и н г т а с д и г и га такд и м эти лади .
Т ак ви м и й -р еж а р еж алар х,ар хил м ех л ат ту р л ар и (ёгоч н и иш лаш , м етал л га иш лов 
б ери ш , ки ш л о к хўж али к м ех н ати ва х о к азо л ар ) учун ап о х и д а-ал о х и д а т у зи б чикилади.
10.2. Ўкув устахоналардаги буюмлар рўйхати
Ў куп -и ш лаб чи кар и ш и ш л ар и н и н г рўй хати ярим йилга ёки б и р й и лга м ў лж ал л аб
ту зи л ал и . Уни и ш лаб чи ки ш да ў қ и ту в ч и ла р ва устахон а м уди ри , и ш л аб чикариш
т аъ л и м и ўк и ти л ад и ган м ак таб л ар д а, К Ҳ К лард а эса бу иш га иш лаб чи кар и ш таъ л им и
б ў й и ча илм ий б ўли м м удири \ а м кўш илади.


Р ўй хатп и и ш лаб чикиш учун KLX.K ва м актаб б у ю р тм ал ар и . ота-чиқ қилувчи ва 
ога ли к д аги таш к и л о тл ар н и н г ва х ом и йлар ту р л и и н вен тар ва и ш лайдиган техн и кави й
м оделлари , таж р и б а кўрсати ш ва ўкув хо н ал ар н и ж и хозлаш учун зарур бўлади ган
асб о б л ар ва кў р сатм а-кў л л ан м ал ар , м ех н ат б ў й и ча м аш гулотлар учун керакли 
асб о б л ар ва м ослам аларн и тай ёр л аш учун берали ган б у ю р тм ал ар м ехн ат о бектлари 
х и зм ат килиш и мумкин.
Бу бую ртм аларн и кабул килиш ва кўри б чикиш тар тиб и к уй и даги ча бўлнш и 
м ум кин: м ар т-ап р сл д а устахон а м удири ю кори да ай ти б ути лган таш к и л о тл ар н и н г 
рах б а р ла р и д ан , 
м актаб 
у стах о н алар и
учу н
келаси 
йилга 
бу ю р тм ал ар н и н г 
м авж удли ги н и ан и клай ди . К Х К
ва м актаб ўки ту вч и ла р хон аси да ана ш у вақтда 
ў к и ту в ч и ла р га каратилган м урож аат оси б қўйиб. ун да ту р л и б у ю м ларн и тай ёр л аш га 
о и д ўз б у ю р тм ал ар и н и ўйлаб кўриш ни сўраш м аксадга м увоф икд ир.
М а к таб . К Ҳ К ва б о ш ка таш ки л о тл ар д ан кабул килиб оли н ган бу ю р тм ал ар н и н г 
к о н стр у к ти в ва т ех н о л о ги к м азм ун и, м у р ак к аб л и ги ҳ ам д а м ех л ат таъ лим и дас ту р и га 
м у в о ф и к келиш и нуктаи назарид ан тах л и л қ и ли б кўрилади. У лардан ан а шу 
тал аб ла р га ж аво б б ер м ай д и тан л ар и б у ю р т м а яи га кай тар и л ад и ёки д арсдан таш қ ар и
м а ш гу л о тл ар вактид а баж ари лади .
Бу борад а, янги иш о б ъ ектл ар и д а м уайян оп ер ац и ял ар б у й и ч а м ех л ат усуллари 
ян ад а так о м и л л аш ад и , бу эса м ех л ат кўни км алари ва м алакалари н и тарки б то п ти р и ш
қ о н у н и яти га тўла мос келади.
У к у в-и ш ла б чи кари ш иш лари рўй хати ў ку зч и л ар м ехн ати н и ф ак ат бутун 
м ах су л о т ёки д ет ал х аж м и д а эм ас, балки у н га кирациган хар б и р оп ерац и я бў й и ча 
катъий хисобга о л и ш ва вакт \а ж м и н и н о р м ал лаш тир и ш н и гакенм лаш ни назарда 
тутади.
Бун и н г а ф зал л и ги ш убхаси зди р, б и р и н чи яан . У ку вч и н и н г ўкув устах о н аси д аги
м еҳн ат ў з характери ж и хати дан и ш лаб чи қари ш даги и ш чи н н н г м ехнатига як и н л аш и б
колади. Д ем ак. ў к у в иш лари н и м ун тазам рави ш д а р еж алаш ти ри ш , ўқ у вч и л ар н и н г 
и ш лаб чи к ар и щ д а ги м ехн ат ж ар аён и га тез ки ри ш и б кетиш ини таъ м и н л ай д и , 
и ккинчидан н о р м ал лаш тир и л ган м ех н ат ў қу вч и га вакт о м и лли ги ни хисобга олиш ни 
ў р га тад и , бу эса м ехн ат ун ум дорли ги н и о ш и ри ш йўлларидап биридир. Ш у м у н о саб ат 
билан у м у м ан б утун бую м учун б ери лган ум ум и й вакт норм аси у к у в ч и л ар н и н г ўз 
о лди лари га 
кўй и лган вазиф алари н и б аж ар и ш учун б утун кучларни саф ар б ар


ки ли ш ларни и таъ м и н л ам асл и ги н и ай ти б ўтнш ксрах. К ўриб чи ки лаётгаи рў й х атд а 
илгари 
ўзл аш ти р и л га н
оп ер ац и ял ар н и
м у стах кам л аш га 
сарф лан ган
вак ти н и н г 
бирм унча қисм и н азарда тутилади.
Т аълим устахой алари учуп б у ю ртм аларн и й и г и т вактида чекланган м и кордаги
ж ар аён л ар н и
галаб киладиган ту р л ар и ж уда 
кўп б ў л и б қагъи й б аж ар и л и ш
м у д д атл ар и н и тал аб ки лади ган бую м ларн и тан л аш га кизи км асли к к ер ак. Бунд ай 
холда ў ку вч ил ар м ехнати узи н и н г таъ л и м м аксад и н и йўкотиш ва соф и ш л аб чикариш
эхтиёж пга ай лан и б қо л и ш и мумкин,
Бундай таш ки ли й иш лар ўкув устах о н а ла р и д а олд и н д ан р еж алаш ти ри лган ў к у в
ж араёни 
си ф ати д а 
ам алга 
01
нири лади . 
У кув 
й и л и и и н г хар 
қ ан д ай
вакти д а 
б у ю р тм ал ар бери ш м е \н а т ва касб таъ л и м и ти зи м и н и н г б уэи ли ш и га ва б о ш қ а
тар б и я ви й тавсиф д аги кам чиликларга с аб аб б у л и ш и м умкин. Т ан ла б ол и н ган
бу ю м л ар ў к у в -и ш л аб чи қ ар и ш л ар и н и н г рўй хвти га киритилади ( ж адвап). Ҳ ар б и р
бую м га чи зм ал ар ва тех н о л о гик хари талари и ш лаб чикилиб, улардан б у ю м л ар н и н г 
м азм уни ҳ а р хил тар зд а дет ал ла ш т и р а ли (таъ л и м н и н г б ош лан ги ч д ав р и д а тўли қ, 
кейинги д авр л ар д а кисм ан) анна шу бую м ларн и н г н ам уналари тай ёр л ан ад и ва 
таж р и б а асоси д а ул ар га кетадиган вак,т х аж м и белги лан ади .
Ж а д вал д ан
кўри н и б 
ту р и б д и к и
м ехн ат 
асоси д а 
ва 
ун и н г 
ж ар аён и д а 
тай ёр л ан и ш лозим булган б у ю р тм ал ар (ў р гам чи к ) и ш лар бутун лай б ў л м ай д и , Бу 
там ой и л КХ К ва м ак таб д а м ехн ат таъ л и м и га қўйи лади ган тал аб ла р б и л ан гўла —
тў к и с м у во ф и қ л аш ти р и л ад и . КХ К ва м ак таб н и н г о т а л и қ қ и л у вчи о т а л и қ д а г и
ко р х о н ан и н г эх ти ёж л ар и учун ф ой дали б у ю м л ар тай ёр л аш
ў қ у в ч и л а р и и н г м ех л ат 
гаълнмига кн ж қ и ш и н и ўз м ехнатлари н ати ж ал ар и н и ва м охи яти н и курадилар.
Ў қу вч и ла р н и н г 
ўзлаш ти ри ш и м ў лж аллан ган м ехн ат ж а р аён л ар и н и н г кўри б 
чикиш р ўй хати да б у ж араён лар асосан тех н о л о ги я б е л ги си га 
қ у л ай л и к там о й и л и н и
х и со б га о л ган х о л д а ж о й л аш ти р ил ад и . бу эса б у ю м л ар н и ў к у в ч и л ар учун иш
о б ъ ектлари н и тап лаш н и осон лаш ти ради .
У ку вч и ла р н и н г р еж алаш ти ри лган
бу ю м л ар
рўй х ати н и тай ёр л аш ж араён и д а 
ў )ла ш ти р ган
м ехн ат 
усуллари 
ва ж араён лари м унтазам м у стахкам лан и б
боради л екин бу и лгари ў злаш ти ри лган н ар сал ар н и соф м еханик тар зд а такр о р л аш
ки соблан ад и . 
И ш о б ъ ектлари д а м уайян о п ер ац и ял ар бўй и ча м ех л ат усуллари
т ако м и л л аш ад и . бу м алакалари н и тар к и б т о п ти р и ш га
тў л а 
мос 
келади. 
Бунинг


аф тал л и ш ш убхаси зди р, ўқ у вч и н и н г ўқув устах о н аси д аги
ўз иш лаб чи кари ш даги
иш чинимг м еҳн ати га яқ и н л аш и б кол и шин и таъ м и н лай ди . Д е м ак ўкув иш ларини 
м унтазам равиш да 
ч и қар и ш д аги м ехн ат 
тез 
кириш иб 
и кки н чи дан
норм аллаш тири лган
ў қ у в ч и га
хисобга 
оли ш н и
ў р гатаДи - 
Ш у 
м уносабат 
ум уман бутун бую м учун бери лган ум ум и й вакт норм аси уку вч ил ар н и н г уз 
олди лари га кўйилган вазиф алари н и б аж ар и ш учун бутун кучларни саф арбар 
ки лиш лариии таъ м и н л ам асл и ги н и ай ти б ўтиш керак. К ўриб никаётган рўйхатда 
илгари узл аш ти р и л ган о п ерац н яларн и м устах к ам л аш га сарф лан ган би рм ун ча кисм и 
назарда тутилади.
М еҳи атга сар ф л ан ад и гап вак,т норм аси б ош ка ом и лларга: уку вч ил ар н и н г м ехнат 
таъ лим и бўйича т ай ёр гар л и к дар а ж ас и га, ўқув устах о н а ла р и н и н г м атериаллари билап 
таъм и н лаш н га, б огликд и р. Бундай холда о б ъ ектларн и тай ёр л аш учун сарф лан ади гап
вакт н орм аларни а н и к л аш н и н г таж р и б а — стат и сти к а м етодига м урож аат килгани 
ях ш и р о к чунки б у м ето д ш арои тда ук у вч и л ар н и н г и ш ларини о п ер ац и ял ар б у й и ча 
хоном етраж килиш га асосланган.


E
8Z
М аталлга 
иш лов 
бериш
устахонасида 
укув 
иш лаб 
чиқариш
иш ларининг тахм иний 
руйхати 
асосида 
м еҳнат 
операциясига 
к е п а н вақт (V синф да)
V синф
V Iс и н ф
р
е
ж
а
л
а
ш
т
и
р
и
ш
ши*й
и>
1
а
=;
X
О
i_
г
К
и
р
ки
ш
ва
б
о
р
л
о
к
б
и
л
ан
т
е
ш
и
ш
X
5
«

Download 8,59 Mb.

Do'stlaringiz bilan baham:
1   ...   43   44   45   46   47   48   49   50   ...   103




Ma'lumotlar bazasi mualliflik huquqi bilan himoyalangan ©hozir.org 2024
ma'muriyatiga murojaat qiling

kiriting | ro'yxatdan o'tish
    Bosh sahifa
юртда тантана
Боғда битган
Бугун юртда
Эшитганлар жилманглар
Эшитмадим деманглар
битган бодомлар
Yangiariq tumani
qitish marakazi
Raqamli texnologiyalar
ilishida muhokamadan
tasdiqqa tavsiya
tavsiya etilgan
iqtisodiyot kafedrasi
steiermarkischen landesregierung
asarlaringizni yuboring
o'zingizning asarlaringizni
Iltimos faqat
faqat o'zingizning
steierm rkischen
landesregierung fachabteilung
rkischen landesregierung
hamshira loyihasi
loyihasi mavsum
faolyatining oqibatlari
asosiy adabiyotlar
fakulteti ahborot
ahborot havfsizligi
havfsizligi kafedrasi
fanidan bo’yicha
fakulteti iqtisodiyot
boshqaruv fakulteti
chiqarishda boshqaruv
ishlab chiqarishda
iqtisodiyot fakultet
multiservis tarmoqlari
fanidan asosiy
Uzbek fanidan
mavzulari potok
asosidagi multiservis
'aliyyil a'ziym
billahil 'aliyyil
illaa billahil
quvvata illaa
falah' deganida
Kompyuter savodxonligi
bo’yicha mustaqil
'alal falah'
Hayya 'alal
'alas soloh
Hayya 'alas
mavsum boyicha


yuklab olish