М е ҳ н а т т а ъ л и м и ў Қ и т и ш м е т о д и к а с и



Download 8,59 Mb.
Pdf ko'rish
bet46/103
Sana05.07.2022
Hajmi8,59 Mb.
#740343
TuriУчебное пособие
1   ...   42   43   44   45   46   47   48   49   ...   103
Bog'liq
Mexnat ta’limi metodikasi

т у ш у н т и р и ш
учун р еж а бери лад и ва р еж ага асосан туш унтирилади. 
Т у ли к ко н сп ек т алохи да даф тар д а бўлади.
4. Я нги м авзун и м устахкам лаш (5-10 мин).
5. У йга вазиф а


"Гасдиклайман"
У кувч и ларни
"Ёгочга 
иш лов бер и ш б у й и ча м атер и ал ш у н о сл и к " 
м авзуи и
м устакил холатда ў зл аш ти р ад и ган р еж аси
1. Д Т С ва д ав л ат д ас ту р и ю эасидам б и л и ш и ш арт:
1
. Ё го ч со зл и к д а қ ў л лаи и лад и ган м атер и ал л ар ва у л ар н и н г х у суси я тлари .
2. Ғ.гочсочлик м атер и ал л ар и н и н г хоссал ар и ва хусуси ятлари .
3. Ё гочсозлик м атер и ал л ар и н и н г стан д ар тл ар и ва у л а р н и н г и ф од алан и ш и .
4. Ё го чсозли к м атер и ал л ар и д ан тай ёр л ан ад и гаи б у ю м л ар ва ул ар н и таъ р и ф и .
П. Д Т С ва д а в л ат д ас ту р и ю заси д ан удаа п а ш и ш арт:
1. Ёгоч м атер и ал л ар и ам уи алари га кар аб у л ар н и н г 5-6 ту р л ар н и ан и клаш .
2
. Ёгоч м атер и ал л ар 3-й п ам у н ал ар и га караб ул ар д ан тай ёр л аи ал и ган б у ю м л ар н и
ан и клаш ва уларни т е х н и к -тех н о л о ги к ж и х атд ан таъриф лаш .
III. Д арсн и ў зл аш ти р и ш га к ар ати л ган м анбалар:
1. Д арслик.
2. С ўровном а.
3. Ж урнал.
4. Ёгоч н ам уналари.
IV. Д арсн и ў злаш ти ри ш холатига к ар аб бахолаш :
1. А х б о р о тлар тў п л аш - 5 балл.
2. М а тер и ал л ар ху су си ятл ар и н и ап и к л аш га каратилган и зл ан и ш л ар - 15 балл.
3. Ё го чсозли к м атери аллари га хос м авж у д м уам м оларн и ан и кл аш ва ул ар н и
б артараф эти ш - 30 балл.
М азкур реж адан м аъ л у м б ў л м о к д ак и , бу техн ология б ў й и ча ў қи ту вч и асо си й
ф а о л и яти н и
у кувч иларн и
д а р е га
т ай ёр л ан и ш и , 
м атер и ал л ар н и
м у стаки л
ўзл аш ти р и ш н и б о ш к ар и ш , Д Т с ни ва д ас ту р н и ў зл аш ти р и ш н и н азо р а т килиш га 
йўн алти ри лган .
Ш у би л ан би рга ўқитувчи ў з ф ао л и яти н и д арс ж ар аён и д а ў к у в ч и л ар д ар с и и
м устакил х о л атд а ў зл аш ти р и ш д а у л ар га м аслахат бери ш , ў қ у в ч и л ар х ар акати д а


м авж уд бўлган н о ан и қл и кл ар , кам чи ли кларн и б артараф этиш га нам уна кўрсаги ш ва 
б ош ка холатларда ёрдам б ер и ш -д ан и б о р ат бўлм окда.
У китувчи д ар с га тай ёр л ан и ш вакти д а зар у р м етоди к адаби ётлар-н и, д ар с ли к ва 
ўқ у в
қ ў л л ан м а ла р н и н г 
теги ш л и
м авзулари н и , 
сўро ви о м ал ар н и , 
ш ун и н гдек 
ўргапи лаётгаи м авзу би лаи бўлган и лгор та ж р и б а ва эн г янги ю туклар ёр и ти л ад и гаи
бо ш к а м ан б ал ар н и кўриб чикиш и керак. С ў н гр а ўқи тувчи дарс ти п и н и . унинг 
тузилиш ини, м аш гу л о тн и н г хар бир эл ем ен ти н и ўтиш м етоди каси н и а н и к л аб о ли ш и , 
ўқув м атериали м азм у н ига м у во ф и к р ави ш д а м ехн ат касб таъ л и м и н и н г кандай 
м етодлари дан ф ой д алан и ш кераклигини хал қ и ли б оли ш лозим . Ш у б и л аи бирга 
укитувч и такр о р л аш учун б ери лад иган саво л л ар га (агар ўргани лад и ган м атериал 
ў тган м авзу б и л ан б о гл и к б ў л са) ан и қ ту зи б чикиш и янги м авзу б у й и ча м ухим
м асалаларни (ўзи учун) ан и кл аб оли ш и ва янги м атериални м устахкам лаш учун 
бери лад иган саволларн и б елги лаб чиқиш и керак. чунки баён қилиш ти зи м и
б у зилм асли ги
лозим . 
А га р у р га н и л аё тган
м ех н ат 
оп ерац и яси
ў қу в ч и л ар н и н г 
ўзлаиггириш и учун м уайян кий и н чи ли к ту гд и р са (м стал лн и киркиш . эговлаш . кссиш , 
п арм алаш ва хоказо л ар ) ўқи тувчи ў қ у в ч и л ар га д ас тл аб теги ш ли м ехн ат ёки хунар 
усу л л ар н и баж ари ш н и м аш к қилиб кўри ш н и тавсия этади.
У кувчи ларни н г м устаки л иш лаш ж араён и д а у ки ту в ч и н и н г вазиф аси у л ар н и ш
ф аоли яти н и н азо р ат қилиб тури ш дан ва м ех н ат усуллари да. иш ўрн и н и таш ки л 
эти ш да, хавф си зл и к к ои д алари га риоя килиш да эри ш и лган иж обий н ати ж аларн и ва 
йўл кўйилгаи кам чи л и кл ар н и ан и қ л аш д ан хам д а д ар х о л уларга бархам б ер и ш д ан
и б о р ат б у л ад и . У ки тувчи ук у вч и л ар н и н г м устакил иш лаш и ж араён и да у л арн и н г 
ф аоли яти н и куэатар экан , ўэ кундалигига х ар би р ўкувчин и ун и н г м ехн ат и н ти зом и , 
м е х н а т м ад ан и яти . б аж араётган и ш и н и н г си ф ати нуктаи назаридан т ав с и ф л аб
б ер ад и ган м улохазаларн и ё зи б кўяди ва хоказо. Ш ундай килиб. д а р с н и н г охи ри га 
б о р и б укитувчи хар бир ў к у в ч и н и н г м ех н ат нати ж алари хаки д а таса вву р га эга б ўлади . 
Бу э са ун и н г кўп вакт сарф лам асдан хар б и р ўк у вч и га аник, асослан ган ва ад о л ат ли
бахо кўйиш ига им кон беради.
У китувчи м аш гу л о тн и н г якун ловчи ки см и д а утилган дарсга якун ясайди. 
укувч иларга олган бахолари н и м аълум килади, и ш идаги иж обий ю м о н л а р н и ай тад и
ва й ўл кўй и лган к ам чи ли клар усти да ал о х и д а тў х та ли б . уларн и ш саб аб л ар н и очиб 
кўрсагади .


Ш у би л ан би рга у к и ту вч и н и н г асо си й ф аоли яти дарсни ва б у д ар с га ўқувчин и м г 
иш ини тай ер л аш , таш ки л этиш , б ош кари ш ва н азорат килади. Бу и ш ларн и баж ари ш
учун у к и ту в ч и н и н г ф аоли ятн даги асосий м аксад м авэуларга кўйилган Д Т С ва д а в л а т
д асту р и д аги м атери алларн и у ку вч ил ар ф ао л и яти д а тўла хаж м да ў зл аш ти р и ш н и
т аъ м и н лаш д и р. 
Бу и ш ларни укитувчи у к у в ч и л ар билан хдм корлик холати да 
ў эл аш ти р н л н ш и н и таъ м и н лаш м аксадга м увоф и кд и р.
Ш унда дарс р еж аси ф ақат ў қ у вч и л ар н и м у стақ и л ф ао л и яти га к ар ати л и б , д арс 
м аксади 
ва 
м азм ун ин и
ўзлари 
қуй и даги
ш акл га 
караб 
б о ски ч м а-б о ски ч 
т аъ м и н л аи ш ар и ш арт:
i
M -Г
М
Д Х С


► э н г наст талаб


-
\
/ '
100 

Download 8,59 Mb.

Do'stlaringiz bilan baham:
1   ...   42   43   44   45   46   47   48   49   ...   103




Ma'lumotlar bazasi mualliflik huquqi bilan himoyalangan ©hozir.org 2024
ma'muriyatiga murojaat qiling

kiriting | ro'yxatdan o'tish
    Bosh sahifa
юртда тантана
Боғда битган
Бугун юртда
Эшитганлар жилманглар
Эшитмадим деманглар
битган бодомлар
Yangiariq tumani
qitish marakazi
Raqamli texnologiyalar
ilishida muhokamadan
tasdiqqa tavsiya
tavsiya etilgan
iqtisodiyot kafedrasi
steiermarkischen landesregierung
asarlaringizni yuboring
o'zingizning asarlaringizni
Iltimos faqat
faqat o'zingizning
steierm rkischen
landesregierung fachabteilung
rkischen landesregierung
hamshira loyihasi
loyihasi mavsum
faolyatining oqibatlari
asosiy adabiyotlar
fakulteti ahborot
ahborot havfsizligi
havfsizligi kafedrasi
fanidan bo’yicha
fakulteti iqtisodiyot
boshqaruv fakulteti
chiqarishda boshqaruv
ishlab chiqarishda
iqtisodiyot fakultet
multiservis tarmoqlari
fanidan asosiy
Uzbek fanidan
mavzulari potok
asosidagi multiservis
'aliyyil a'ziym
billahil 'aliyyil
illaa billahil
quvvata illaa
falah' deganida
Kompyuter savodxonligi
bo’yicha mustaqil
'alal falah'
Hayya 'alal
'alas soloh
Hayya 'alas
mavsum boyicha


yuklab olish