ТЕЛЕГРАММ КАНАЛ «ВРАЧИ УЗБЕКИСТАНА» - https://t.me/vrachi_uzbekistana
120
Елканинг одатланган чиқишини ташхислашга анамнез, объектив клиник
ва рентгенологик кўрсаткичлар асос бўлади. Анамнездан аниқданишича
елка биринчи маротаба чикдандан кейин 3-6 ойдан то 1-2 йилгача рецидив
(қайталаниш) кузатилади. Кейинчалик бемордан сўралса, қайта чиқишларнинг
осон ва тез-тез такрорланиб тургани, чиқишлар орасидаги муддат кискара
боргани аниқланади. Айрим беморларда қайталаниш қайта травма
натижасида келиб чикади (йиқилиш ёки бирдан қилинган тез харакат),
бошқаларда эса травмасиз, одатдаги тез қилинган харакатларда чикади
(масалан, бирор нарсани олмокчи бўлганда, кийим кийганда ва хоказо).
Клиник текширилганда елка мушакларида, елка камарида ва елка усти
юзасида гапотрофия аниқланади. Мушакларнинг гипотрофияга учраш
даражаси турлича: елка бўғими контурининг силликланишидан то
мушакларнинг гипотрофияга учрашигача бўлади. Бундан ташқари, елканинг
одатланган чиқишида куйидагилар кузатилади: Вайнштейн симптоми - елкани
тўғри бурчак остигача кўтарилганда ташқарига актив буралишининг
чегараланиши; Бабич симптоми — шифокор пассив харакатни текширмокчи
бўлганда бемор елканинг қайта чиқишидан хавотирланиб, мушакларини
сусайтиролмайди ва пассив харакатга каршилик кўрсатади; бемор бўғимдаги
харакатларни ўзи бошқаради; Хитров симптоми — елка танага яқинлашган
ҳолатида пастга босилганда елка бошчаси билан акромиал ўсик орасида
диастаз пайдо бўлади.
Елканинг одатланган чиқишини ўрнига тушириш, одатда, осон бўлади ва
айрим беморлар ўзлари ўрнига туширишади.
Ташхис анамнез асосида кўйилади, объектив клиник белгилар кам
маълумот беради. Айрим пайтларда мушаклар озрокатрофияланади ва
жароҳатланган бўғим юзасида окрикни сезиш камаяди.
Д а в о л а ш. Одатланган чиқишда жаррохлик усули. Кўпгина
жаррох.лик
муолажалари
таклиф
этилган:
капсулорафия,
теносуспензия, пластик жаррохлик муолажаси капсулада, бойламларда,
пайларда ва бўғим халтасини бакувват қилувчи жаррохлик муолажалари;
суяк трансплантацияси ва аллопластика. Шуни кайд қилиш керакки, ҳамма
тавсия этилаган усуллар хам маълум фоиз холларда рецидив беради. Энг
кам фоиз қайталанишни Бойчев II жаррохлик муолажаси беради (77-расм).
Жаррохлик муолажаси наркоз остида қилинади, бемор чалканча холатда
ётади, остига ёстик кўйилади. Кесим дельтасимон кўкрак эгати бўйича ўтади
(77-расм, а). Тумшуксимон ўсик унга бириккан икки бошли мушакнинг киска
бошчаси, тумшуксимон елка ва кўкрак кичик мушагининг бир қисми кесилади.
Тумшуксимон ўсикни пастга суриб кўйилгач, кўндаланг жойлашган курак
ости мушаги кўринади (77-расм, б). Корнцанг ёрдамида мушак остидан
кесилган тумшуксимон ўсик унга ёпишган пай ва мушаклар билан ўтказилади
ва ўз ўрнига
Do'stlaringiz bilan baham: |