У р уғл а м и ш
183
Уруғланишдац кейин теэ Орада Д Н К сннтези ўтади, хромосомалар икки
ҳисса кўпайиб, зигота ядросининг бирннчи бўлиниши бошланади, бу бўли-
ниш митоз йўли билан юзага чикади ва эмбрион, яъни янги органиэм мур-
та к ривожлана бошланишидан иборат бўлади.
Ўсимликларда урғочи ва эркак гаметаларининг ривожланиши ва уруғ-
ланиш худди ҳайвонлардагидаги каби урғочи ва эркак жинсий органлари-
да ўтади.
Е пик уруғли ўсимликлар {гулли ўсимликлар) да уруғланиш ва уруғнинг
ривожланиш процессинн кўриб чиқайлик. (Ботаннка курсидан гулнинг тузи-
лиши ва функцияларини эсланг.) Гулда споралар ҳосил бўлади (жинссиэ
кўпа й и ш ), гаметалар юзага келади (ж инсий процесс), уруғланиш рўй бера-
ди, натнжада уруғ ва мева шаклланади.
Елиқ уруғли ўсимлнкларда эркак гаметалари кам ҳаракат бўлади ва
спермийлар деб аталади
ЙЙВ Тухум ҳужайра ҳаракатланмайди ва у уруғ-
к-уртакда ж ойлаш ган м у ) ^ Я халтасида ҳосил бўлади Я И М у р т а к халтасн-
да гаплоид тухум ҳужанрадан таш кари у р у ғл а н и ш д ^ п ш т и р о к этадиган
ва муртак халтаси марказида ётадиган битта диплоид ҳужайра ва бир неча
бош қа гаплонд ҳужайралар бўлади.
Спермийлар чангдонларда бўладиган чангчиларда ривожланадн. Чанг
найчаси ёрдамида спермийлар уруғланиш процесси борадиган муртак хал
тасига ўтади н я н Чанг найчасида иккита спермий бўлади. Чанг найчаси мур-
так х а л та си г^Ч ^р га н и д а спермийларнинг бири тухум ҳужайра билан кў -
шилиб, диплоид эигота ҳосил килади, ундан муртак ривожланиб боради.
И ккинчи слермий марказий днплоид ҳужайра бнлан кўш илади ва натижада
ядроси триплоид, яъни учта хромосома тўпламига эга бўлган ядроли янги
ҳужайра бунёдга келади Ундан ур уғ эндосперми пайдо бўлади. Е п ик уруғ-
лиларнинг триплоид эндосперми ривожланиб бораётган муртак учун запас
озик материалидир. Бундан таш кари, у ота ва оиа организмларнинг ирс.ий
белгиларини ўзига ж о килган бўлади.
Партеногенез — уруғланм аган тухумдан органиэмнинг ривожланиш и.
Партеногенез табиатда кўпгина ўсимлик ва ҳайвонлар турларида учрайди.
М асалан, ўсимликлар орасида у к о ки ў т ва бош ка ўтларда маълум. Хайвон-
лар ўртасида партеногенез коловраткалар, ш ўртак сувларда яшайдиган
артемия кискичбакалар , чучук сувларда яшайдиган мўйловдор қисқичба
қа дафнняларда, ўсимлик битлари, асалариларда кенг таркалган. Асалари
оиласи ичида эркак асалари (трутень) партогекез йўли билан кўпаяди
Т урли ўсимликлар к ў ш ур уғл а ни ш ин инг мохияти мимада?
^
Do'stlaringiz bilan baham: