Ms access маълумотлар базасини бошқариш тизими билан ишлаш кўникмалари

MS ACCESS тизимидаги иш режимлар

МБ билан ишлашда иккита режим мавжуд: лойихалаш фойдаланиш. Биринчи режимда МБ лойихаловчиси янги объектларни ташкил килади, уни тузилишини аниклайди, ëзувларни шаклини,узунлигини, хусусиятини беради,яни базани структураси билан ишлайди.

Фойдаланувчи режимида фойдаланувчи базани форма орқали тўлдиради, запрос орқали қайта ишлайди, отчет орқали керакли маълумотларни босмага чикаради. Битта базани бир нечта миллион фойдаланувчилари бўлиши мумкин.
MS ACCESS нинг бошлан\ич ойнасида 6та тугмачалардан ташқари 3та бўйрук тугмачалари мавжуд:

• 
  «Открыть»(очиш);
  
• 
  «Конструктор»(конструктор);
  
• 
  «Создать»(ташкил килиш).
  

Бу тугмачалар орқали МБ ишлаш режими танланади.
«Открыть» тугмачаси танланган объектни (таблица, запрос, форма, отчет, макрос ëки модул) очади ва бу «таблица»(жадвал) бўлса уни кўриш, керакли маълумотларни киритиш, ўзгартириш мумкин.
«Конструктор» тугмачаси хам танланган объектни очади, лекин бошқа кўринишда. Бу тугмача Мбни структурасини очади ва унга керакли ўзгартиришлар киритишга имкон беради.

Хар қандай МБ яратилиши бир нечта босқичлардан иборат :

• 
  маълумотлар базасининг тузилишини лойищалаш (жадваллар кўриниши, улар орасидаги бо\ликларни, таянч майдонларини аниклаш ) ;
  
• 
  МББС ëрдамида базани яратиш ;
  
• 
  маълумотлар базасидан фойдаланиш;
  
• 
  маълумотлар базасига (структурасига) ўзгартиришлар киритиш (модификациялаш);
  

MS ACCESS дастури ëрдамида маълумотлар базасини яратишни кутубхона мисолида кўриб чиқамиз.

Маълумотлар базасини яратилишнинг биринчи босқичида биз маълумотларни сақловчи жадваларимизнинг кўринишини (тузилишини) аниклаб оламиз, яни жадвал (база):
нечта майдонлардан иборат бўлади ?
бу майдонларга кандай номлар бериш керак ?
бу майдонлар кандай турдаги маълумотларни ўзида
сақлайди ?
Биринчи жадвалимиз кутубхонада мавжуд китоблар щақида маълумотларни сақловчи бўлиб 8 майдондан(устунлардан) иборат бўлади ва улар қўйидагича номланиши керак:
1 майдон –код (бу таянч майдон сифатида қўланилади, майдон тури счетчик);
2 майдон –китоб муаллифи (қисқартирилган щолда майдон номини «муаллиф» деб номлаймиз ) ва бу майдонда матнли маълумот сақланади;
3 майдон –китоб номи («номи») ва бу майдонда матнли маълумот сақланади;
4 майдон –китоб чиқарган нашриëт («нашриëт») ва бу майдонда матнли маълумот сақланади;
5 майдон –китоб чикарилган йил («Йил») ва бу майдонда сана сақланади;
6 майдон –китоб сони («сони») ва бу майдонда сонлар сақланади;
7 майдон –китоб нархи («нархи) ва бу майдонда сонлар сақланади;
8 майдон –китоб қайси тилда ëзилган («тил») ва бу майдонда матнли маълумот сақланади;
Иккинчи жадвалимиз кутубхонага аъзо бўлган профессор-ўқитувчилар щақидаги маълумотларни сақловчи бўлиб 4 майдондан(устунлардан) иборат бўлади ва улар қўйидагича номланиши керак:
1 майдон –код (бу таянч майдон сифатида қўланилади, майдон тури счетчик);
2 майдон –Кутубхона аъзосининг Ф.И.Ш. (қисқартирилган щолда майдон номини «Ф_И_Ш» деб номлаймиз ) ва бу майдонда матнли маълумот сақланади;
3 майдон –китоб сони («сони») ва бу майдонда сонлар сақланади;
4 майдон –китоб коди («коди») ва бу майдон сонлар сақланади;

Учинчи жадвалимиз кутубхонага аъзо бўлган гурухдаги талабалар щақидаги маълумотларни сақловчи бўлиб 4 майдондан(устунлардан) иборат бўлади ва улар қўйидагича номланиши керак:

1 майдон –код (бу таянч майдон сифатида қўланилади, майдон тури счетчик);
2 майдон –Кутубхона аъзосининг Ф.И.Ш. (қисқартирилган щолда майдон номини «Ф_И_Ш» деб номлаймиз ) ва бу майдонда матнли маълумот сақланади;
3 майдон –китоб сони («сони») ва бу майдонда сонлар сақланади;
4 майдон –китоб коди («коди») ва бу майдон сонлар сақланади;

Жадвал кўриниши аниқ бўлган сўнг жадвалларга маълумот киритишни бошлаймиз, бунинг учун майдон сони, номланиши ва тури аник бўлганидан сўнг нечта жадвал бўлиши ва улар орасидаги бо\ланишларини аниқлаш керак.