Тўсин учун мувозанат тенгламасини текширамиз.
𝑄 ≤ 0.3𝜑 𝜔𝜑 𝑏𝑅 𝑏𝑏 ё.тℎ 0𝛾 𝑏𝑐
𝜑 𝜔 = 1;
𝜑 𝑏 = 1 − 0.01 ∗ 𝑅 𝑏 = 1 − 0.01 ∗ 17 = 0.885
Q мах = Q B =135.85 Кн ≤ 0.3𝜑 𝜔 ∙ 𝜑 𝑏 ∙ 𝑅 𝑏 ∙ 𝑏 вт.б. ∙ ℎ 0 ∙ 𝛾 𝑏с =
= 0.3 ∙ 1 ∙ 0.885∙ 17 ∙ 19 ∙ 35∙ 0.9∙ (10 -1) = 270.132 Kн.
135.85 кН ≤ 270.132 кН.
Юқоридаги шарт бажарилди демак, тўсин кесимининг ўлчамлари етарли.
Эгувчи моментнинг букувчи эпюрасини қуриш
Юқорида эгувчи моментнинг таянч ва пролётдаги қийматлари аниқланди. Бу кесим юза учун етарли эмас. Шунинг учун ёрдамчи тўсиннинг пролётини
5 қисмга бўлиб, букувчи эпюранинг координаталарини қуйидаги формуладан топамиз:
0
𝑀 = ±𝛽(𝑔 + 𝑣)𝑙 21
l оралиқдаги кесим учун β нинг қийматини v/g нисбатига қараб аниқлаймиз.
Тўсиннинг схемаси ва унга таьсир қилаётган юклар симметрик бўлгани учун зўриқишлар тўсиннинг 2 ёки 2.5 пролёти учун қурилса етади.
𝑣 = 28.68= 2.9 ≈ 2
𝑔 9.86
Ҳисобий қийматларни жадвал усулида ҳисобланади ва натижалар жадвалга киритилади.
Юклар
|
Масофа
|
(g+v) ∙ l2
Кн∙м
|
Коэффициентлар
қиймати
|
М, Кн/м
|
T/р
|
Кесим
|
+ β
|
- β
|
max
|
min
|
1
|
0
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
1
|
0,2l
|
1264,35
|
0,065
|
|
82,18
|
|
2
|
0,4l
|
0,090
|
|
113,79
|
|
2`
|
0,425l
|
0.091
|
|
115,05
|
|
|
3
|
0,6 l
|
|
0,075
|
|
94,82
|
|
4
|
0,8l
|
0,020
|
|
25,28
|
|
5
|
1.0l
|
-
|
0,0715
|
|
90,40
|
2
|
6
|
0,2 l
|
1234,3
|
0,018
|
-0,03
|
22,22
|
37,03
|
7
|
0,4 l
|
0,058
|
-0,009
|
71,58
|
11,10
|
7`
|
0,425l
|
0,0625
|
-0.0075
|
77,14
|
9,26
|
8
|
0,6l
|
0,058
|
-0,006
|
71,58
|
7,4
|
9
|
0,8l
|
0,018
|
-0,024
|
22,22
|
29,6
|
10
|
1,0l
|
-
|
-0,0625
|
-
|
77,14
|
Нормал кесим бўйича мустаҳкамликка хисоблаш.
Ёрдамчи тўсиннинг ҳисобий кесим юзаси сифатида тавр кесим юза қабул қиламиз. Таврнинг энини тўсиннинг қадами ёки плитанинг пролётига тенг қилиб оламиз.
Таянчларда эса тўғри тўртбурчак қабул қиламиз.
1 – пролётда
M max
115,05 кНм.
m
b Rb
M
2
lп л ho
115.05 10 5
0.9 11.5 243 37 2 100
0.033
Жадвалдан η= 0.985 ни топамиз.
As
M
R h
115.05105
11.27см2
280 0.98537 100
s o
Сортаментдан 4 Ø 20A – II кесим юзаси AS= 12,56см2 арматурани қабул қиламиз.
Пролётнинг юқори стерженларини конструктив 2 Ø 10 A – II кесим юзаси
AS= 1.57см 2 арматурани қабул қиламиз.
2 – пролётда
Mmax 77,14 kHm
m
M
R lп л h 2
77,14 10 5
0.9 11.5 243 37 2 100
0.022
b b o
Жадвалдан η= 0.99 ни топамиз.
M
77,14 105 2
As II
Rsho
280 0.99 37 100
7,52cm
Сортаментдан 4 Ø 16A – II кесим юзаси AS= 8,04 см2 арматурани қабул қиламиз. K-1 ва K-2 каркасларнинг юқори стерженлари манфий эгувчи момент таъсирига ҳисоб қилинади.
Уларнинг қийматлари 6 ва 7 кесимлардаги момент қийматларнинг ўртачаси сифатида қабул қилинади:
M min
37,03 11,10 24кН
2
m
M min
R b h 2
24 105
0.9 11.5 20 372 100
0,076
b b ёрд.т o
Жадвалдан η= 0.96 ни топамиз.
𝑀 24 ∗ 105 2
𝐴𝑆 = 𝑅𝑠ℎ0𝜂 = 280 ∗ 100 ∗ 37 ∗ 0.96 = 2,41 см
Сортамент бўйича каркасларнинг юқори стержени сифатида 2 Ø 14 A – II кесим юзаси AS= 3,08см2 арматурани қабул қиламиз.
Таянч “В”да 𝑀в = 90,4 кН ∗ м.
Α𝑚 = 𝛾
𝑀
𝑅 b
90,4 ∗ 10 5
ℎ 2 = 0.9 ∗ 11.5 ∗ (100) ∗ 20 ∗ 372 = 0,319
𝑏𝑐 𝑏 ёрд.т 0
Жадвалдан η= 0.8 ни топамиз.
𝑀
90,4 ∗ 105 2
𝐴𝑆 = 𝑅𝑠ℎ0𝜂 = 280 ∗ 100 ∗ 37 ∗ 0.8 = 10,9 см
Юқорида топилган арматура плитанинг 𝒍𝒏л=243см қисмида 2та сетка кўринишида жойлашади. 1та сетка яьни 1 м дан арматуранинг кесим юзасини аниқлаймиз: n=2
𝐴 𝑆
𝑙 пл ∗ 𝑛
= 10,9
2,43 ∗ 2
= 2,24 см2
Натижага қараб кўндаланг ишчи арматура 5 Bp-I бўлган 2 та сетка яъни C-5ни қабул қиламиз.
6 А − 𝐼𝐼𝐼 − 125
5Вр − 𝐼 − 250
2) Таянч “С” 𝑀 С = 77.14 кН ∗ м.
3640 𝐴𝑆
= 2.26
0.79
см2
∝𝑚= 𝛾
𝑀
𝑅 𝑏
77.14 ∗ 105
ℎ2 = 0.9 ∗ 11,5 ∗ 100 ∗ 20 ∗ 372 = 0.272
𝑏𝑐 𝑏 ё.т 0
Жадвалдан η= 0.987 ни топамиз.
𝑀 77.14 ∗ 10 5 2
𝐴𝑆 = 𝑅 𝑠ℎ 0𝜂 = 280 ∗ 100 ∗ 37 ∗ 0.987 = 7.54 см
2 – сетка учун юзани топамиз n=2
𝐴 𝑆
𝑙 пл ∗ 𝑛
= 7.54
2.43 ∗ 2
= 1.55 см2
5 Вр − 𝐼 − 125 3640 𝐴
= 1.57
см2
4 Вр − 𝐼 − 250
𝑆 0.50
Ҳар бир сетканинг эни 𝐵𝐶 = 6275 + 6200 = 3640 мм.
3 4
Стерженларни узилиш жойларини аниқлаш
K-1, K-2 каркасдаги стерженларни узилиш жойларини аниқлаш учун қабул қилинган материалларнинг эпюрасини қурамиз.
Четки 1- пролётда 2 Ø 20A – II кесим юзаси AS= 6.28см2 арматуранинг қабул қила оладиган моментларини аниқлаймиз.
𝜉 = 𝐴𝑆 ∗ 𝑅𝑆
𝑅𝑏 𝑙п л ℎ0
Жадвалдан η= 0.99ни топамиз.
= 6.28 ∗ 280
11.5 ∗ 243 ∗ 37
= 0.017
𝑀 = 𝐴𝑆 ∗ 𝑅𝑆 ∗ 𝜂 ∗ ℎ0 ∗ 100 = 6.28 ∗ 280 ∗ 0.99 ∗ 37 ∗ 100 = 64.41 кН ∗ м.
4 –стержен учун момент қийматини аниқлаймиз:
4 Ø 20A – II AS= 12.56см2
𝜉 = 𝐴 𝑆 ∗ 𝑅 𝑆
𝑅 𝑏 𝑙п л ℎ 0
Жадвалдан η= 0.982 ни топамиз.
= 12.56 ∗ 280
11.5 ∗ 243 ∗ 37
= 0.034
𝑀 = 𝐴𝑆 ∗ 𝑅𝑆 ∗ 𝜂 ∗ ℎ0 ∗ 100 = 12.56 ∗ 280 ∗ 0.982 ∗ 32 ∗ 100 = 127.78 кН ∗ м.
Ўртадаги пролётларда 4 Ø 16A – II AS= 8.04 см2
𝜉 = 𝐴 𝑆 ∗ 𝑅 𝑆
𝑅 𝑏 𝑙пл ℎ 0
= 8.04 ∗ 280
11.5 ∗ 243 ∗ 37
= 0.027
Жадвалдан η= 0.990 ни топамиз.
𝑀 = 𝐴𝑆 ∗ 𝑅𝑆 ∗ 𝜂 ∗ ℎ0 ∗ 100 = 8.04 ∗ 280 ∗ 0.990 ∗ 37 ∗ 100 = 82.46 кН ∗ м.
2 Ø 16A – II AS= 4.02 см2
𝜉 = 𝐴 𝑆 ∗ 𝑅 𝑆
𝑅 𝑏 𝑙п л ℎ 0
= 4.02 ∗ 280
11.5 ∗ 243 ∗ 37
= 0.01
Жадвалдан η= 0.995 ни топамиз.
𝑀 = 𝐴𝑆 ∗ 𝑅𝑆 ∗ 𝜂 ∗ ℎ0 ∗ 100 = 4.02 ∗ 280 ∗ 0.995 ∗ 37 ∗ 100 = 41.44 кН ∗ м.
Оғма кесим бўйича мустаҳкамликка ҳисоблаш.
Хомутларнинг диаметри d=8 A – I қабул қиламиз (ишчи арматура диаметрига қараб) хомутларнинг кесим юзаси:
A SW = 0.503см 2 R SW = 175 МПа
Юқорида ҳисобланган кўндаланг кучлар.
𝑸𝑨 = 𝟖𝟎. 𝟓𝟗 кН. 𝑸В чап = 𝟏𝟐𝟎. 𝟖𝟗 кН. 𝑸В ўнг = 𝟗𝟗. 𝟓𝟒 кН.
Меьёрий хужжатларга асосан хомутнинг қадамини таянчларга яқин
жойда 1⁄4 пролёт оралиқда S=15см, хомутлар сони n=2 га тенг бўлганда
ҳисоблаймиз.
𝑄 𝑆𝑊 = 4𝜑
𝑄𝐴2
𝑏 ℎ 2R
80,5902 2
= 4 ∗ 2 ∗ 20 ∗ 37 2 ∗ 0.9 ∗ 100 = 329,53 Н/см .
𝑏2
ёрд.т. 0
𝑏𝑡
𝜑𝑏2 −оғир бетон учун 2 га тенг бўлган коэффициент.
Кўндаланг стерженлар диаметрини конструктив талабга мувофиқ қабул қилиб, улар орасидаги масофани аниқлаймиз:
𝑆𝑚𝑎𝑥
= R 𝑆𝑊 ∗ 𝐴 𝑠𝑤 ∗ 𝑛
𝑄𝑆𝑊
𝑄В чап 2
= 175 ∗ 0.503 ∗ 2 ∗ 100
329,53
120,890 2
= 53,42 см > 15 см.
0
4𝜑
𝑄 𝑆𝑊 =
𝑏2
𝑏ёрд.т.
ℎ 2R
𝑏𝑡
= 4 ∗ 2 ∗ 20 ∗ 372 ∗ 0,9 ∗ 100 = 741,33 Н/см2.
𝑆𝑚𝑎𝑥
= R 𝑆𝑊 ∗ 𝐴 𝑠𝑤 ∗ 𝑛
𝑄𝑆𝑊
𝑄В ўнг 2
= 175 ∗ 0,503 ∗ 2 ∗ 100
741,33
99,540 2
= 23,74 см > 15 см.
0
4𝜑
𝑄 𝑆𝑊 =
𝑏2
𝑏ёрд.т.
ℎ 2R
𝑏𝑡
= 4 ∗ 2 ∗ 20 ∗ 372 ∗ 0,9 ∗ 100 = 502,6 Н/см2.
𝑆𝑚𝑎𝑥
= R 𝑆𝑊 ∗ 𝐴 𝑠𝑤 ∗ 𝑛
𝑄𝑆𝑊
= 175 ∗ 0.503 ∗ 2 ∗ 100
502,6
= 35,02 см > 15 см.
𝑄 = R 𝑆𝑊 ∗ 𝐴 𝑠𝑤 ∗ 𝑛 = 175 ∗ 0.503 ∗ 2 ∗ 100
= 1173,6Н/см2.
𝑆𝑊(min) 𝑆 15
Кесим юзасини кўндаланг кучга нисбатан мустаҳкамлигини аниқлаймиз.
𝑄 = 2√2 ∗ 0,9 ∗ 20 ∗ 372 ∗ 117,36 ∗ 100 = 48,09 кН.
Шундай қилиб, таянч яқинида хомутлар орасидаги масофа S=15см, ўрта қисмларда эса
𝑆 = 3 ℎё.т = 3∗40 = 30 см га тенг бўлади.
4 4
Do'stlaringiz bilan baham: |