1.1 Ососий электр катталикларини хсоблаш
Уч фазали концентрик типдаги стерженли трансформаторни ҳисоблаш
Sф = S` = Sн/3 = 160/3 =53.3 кВА
Томонларнинг номинал (линейние) токи:
ВН: I2= = =9.25 А
НН: I1= = = 210.1 А
Юулдузча уланганда фазни ток тенг линейнига.
Чулғамнинг фаза кучланиши:
ВН: Uф2 = Uн2/ = 10000/ = 5773,5 В
НН: Uф1 = Uн1 = 440 / =254В
Жадвал №4. Синаш кучланишлари жадвали.
Номинал кучланиш, кВ
|
3
|
6
|
10
|
15
|
20
|
35
|
110
|
150
|
220
|
330
|
500
|
Ишчи кучланиш, кВ
|
3,6
|
7,2
|
12,0
|
17,5
|
24
|
40,5
|
126
|
172
|
252
|
363
|
525
|
Синаш кучланиши, кВ
|
18
|
25
|
35
|
45
|
55
|
85
|
200
|
230
|
325
|
460
|
630
|
Синаш кучланиши чулғамнинг номинал кучланиши бўйича 4–жадвалдан танланади.1 (Л-1):
ВН: Uисп.2 = 18 кВ
НН: Uисп.1 = 35кВ
Синов кучланишлари бўйича қуйидаги жадваллардан изоляция оралиқларини танлаймиз.
Жадвал №5. Паст кучланишли чулғамнинг асосий изоляцияси.
Трансформатор
қуввати, кВА
|
Uсин,
кВ
|
l01,
мм
|
ПК билан стержен оралиғи, мм
|
δ01
|
ац1
|
а01
|
lц1
|
25-250
|
5
|
15
|
Картон 2×0,5
|
-
|
4
|
-
|
400-630
|
5
|
15
|
|
-
|
5
|
-
|
1000-2500
|
5
|
20
|
4
|
6
|
15
|
18
|
630-1600
|
18; 25 ва 35
|
30
|
4
|
6
|
15
|
25
|
2500-6300
|
18; 25 ва 35
|
50
|
4
|
8
|
17,5
|
25
|
630 ва юқори
|
45
|
50
|
5
|
10
|
20
|
30
|
630 ва юқори
|
55
|
75
|
5
|
13
|
23
|
45
|
Ҳамма қувватлар
|
85
|
85
|
6
|
19
|
30
|
70
|
Юқори куланишли чулғамларни изоляция оралиқлари қуйидаги жадвалдан танланади. Излоляция оралиқлари 2–расмда кўрсатилган.
Жадвал №6. Юқори кучланишли чулғамнинг асосий изоляцияси.
Трансформатор
қуввати, кВА
|
Uсин,
кВ
|
l02,
мм
|
δш,
мм
|
ЮК билан стержен оралиғи, мм
|
а12
|
δ12
|
а01
|
lц2
|
25-100
|
18; 25 ва 35
|
20
|
-
|
9
|
2,5
|
4
|
10
|
160-630
|
18; 25 ва 35
|
30
|
-
|
9
|
3
|
5
|
15
|
1000-6300
|
18; 25 ва 35
|
50
|
2
|
20
|
4
|
15
|
18
|
630-1600
|
45
|
50
|
2
|
20
|
4
|
15
|
20
|
160-630
|
55
|
50
|
2
|
27
|
5
|
17,5
|
30
|
1000-6300
|
85
|
75
|
2
|
27
|
5
|
20
|
50
|
10000 ва юқори
|
85
|
80
|
3
|
30
|
6
|
23
|
50
|
Олинган натижаларни қуйидаги кўринишда ёзамиз.
Жадвал буича чулғам типни танлаймиз:
ЮК чулғам кучланиши 35 кВ ва токи 16.5 А – навбатлашиб келадиган тўғри бурчакли симдан танлаймиз.
КК чулғам кучланиши 400 кВ ва токи. 1443.38А – винтсимон икки қатламли, тўғри бурчакли симдан танлаймиз..
Юқори куланишли чулғамларни изоляция оралиқлари ВН, Uисп.2 = 18 кВ бўлганда Жадвал №6. бўича танлаймиз:
a12` = 27 мм; l02` = 75 мм; a22` = 30 мм
ННчулғам учун, Uисп.1 = 5 кВ
a01` = 15 мм
Берилган қиймат бўича ҳсоблаш.
Битта чулғам стержни қуввати:
S`= 53.3кВА
Сочилиш каналининг келтрилган кенглиги:
ap = a`12 + (a + a) / 3
(a1 +a2)/3 = K 10-2, где к=0.52 (3.3жадвалдан ), (Л-1)
(a1 +a2)/3 = 0.52 10-2 = 0.014 м
ар = а`12 + (a1+a2)/3 = 2710-3 + 0.02 = 0.049 м
Қисқа туташув кучланишинг актив ташкил этувчиси:
Uа = Pк/10Sн =1970/101000 =0,197 %
Реактив ташкил этувчиси : Uр= = = 6.5 %
Трансформатор тузилиши фазовий ва текис конструкцияли бўлади. Текис конструкцияли магнит тизими кенг арқалган бўлиб у ҳам стерженли (3-расм, а) ва зирҳли (ташқи қобиқли) (3-расм, б) кўринишлари бўлади. Ушбу курс лойиҳасида фақат устунли магнит тизимли трансформатор лойиҳаланади.
А)
Б)
Расм. 3 Трансформаторнинг магнит системаси схемаси.
Стержиндаги индукция Вс = 1.62 Тл (по таблице 2.4). стержня қалинлиг 9 қатламли, айлананинг тўлдриш коэффициенти Ккр = 0.925 (по таблице 2.5), пластинка изоляцияси – иссиққа чидамли изоляционное қатлми ва бир қаррали лак, Кз = 0.97 (по таблице 2.2) , пўлатни тўлдириш коэффициенти kc =Ккр Кз = 0.925 0.97 = 0.897
Кўп қатламли ярмо , қатлам сони 6, ярмани кучайтриш коэффициенти таблица 8.7 олинади) :
kя = 1.1
Оралиқ индукцияси:
Вя = Вс/kя = 1.62/1.1 = 1.473 Тл
Магнит системадаги оралиқ сони косом оралиқда тенг 4га, тўғрида тенг 3га.тўғри оралиқда индукция :
Вз`` = Вс = 1.62 Тл
косом оралиқда:
Вз` = Вс/ = 1.62/ = 1.146Тл
Пўлатдаги солиштрма юўқотиш рс = 1.353 Вт/кг; ря = 1,242 Вт/кг.
Солиштрма магнитланувчи қувват qc = 1.958 ВА/кг, qя = 1,66 ВА/кг,
Тўғри бирикишдаги оралиқ q``з = 25100 ВА/кг,
Билвосита брикшдаги оралиқ q`p = 3200 ВА/м2 .
3.6 Жадвалдан(Л-1) коэффициентни топамиз, чулғамдаги қисқа туташув юқолиш нисбати, кД =0.91 и по таблице 3.4 и 3.5 (Л-1) мис чулғам учун коэффициент доимиси a = 1.4 и b = 0.3.
қобул қламиз кр 0.95.
ўзгариш чегараси от 1.5 до 3.6
1.3. Асосий коэффициентларни ҳисоблаш.
коэффициентларни ҳисоблаш куйдаги формулада кўрсатилган (3.30) , (3.36) ,(3.43) , (3.44) , (3,52) , (3.65) :
А = 0.507× ;
А =0.507× ;
А1 = 5.633×104·×kc×A3× a;
А1 = 5.633×104×0.897 ×0.12×1.4 = 848,9 кг;
А2 = 3.605×104×kс×А2×l0;
А2 = 3.605×104 ×0.897×0.122×0.075 = 3,5 кг;
В1 = 2.4×104×kс×kя×А3×( а + b + e );
В1 = 2.4×104×0.897×1.1×0.1983×( 1.4 + 0.3 + 0.41 ) = 387.9 кг;
В2 = 2.4×104×kс×kя×А2×( а12 + a22 );
В2= 2.4 · 104×0.897×1.1×0.1982 ×( 0.027 + 0.03)= 52.9 кг;
С1 = ;
С1 = = 599.7кг;
М =0.244×10-6×kк,з2×kд ×kр ×(Рк / (а×А)) ;
М =0.244 × 10-6 × 33.62×0.91×0.95×(1970/ (1.4×0.12)) = 29.39 МПа
kк,з = ;
kк,з = ;
трасформаторнинг актив қисмининг энг кичик қиймати Минимальная стоимость активной части трансформатора имеет место при условиях, определяемых (3.55) да аниқ шартида кўрсатилган. Ҳисобланётган трансформатор учун
В = 2×( В2 + А2) / (3×В1);
В = 2×(95.1+52.9) / (3×387.9)=0.254;
С = А1 / (3×В1) ;
С = 549.1/ (3 × 387.9) = 0.472;
kи,р =1.06; koc=2.36 3.7 жадвалда
D = ko.c ×k и,р ×(2×C1 / 3×B1);
D = 2.36 ×1.06 ×(2×524.6) /(3×387.9) = 2.26
x5 + B×x4 - C×x - D = 0
x5 + 0.254×x4 - 0.472×x - 2.26= 0
3.61 и 3.66 эчимлардан β максимал қийматини топамиз ва минмал токнинг зичлигини қийматини топамиз
βJ =хJ4;
βJ = 1.54;
βJ = 5.06;
xJ ≤
xJ = ≤ ;
хσ ≤ ;
σр – асосан мис ўтказгич учун 60 МПа гача бўлган қимат рухсат этилади
βσ= 1.794 =10.3;
βσ= хσ4;
хσ ≤ ;
β нинг иккала қиймати асосан қобул қлинади. Магнит системасининг бир бурчаги массаси ( 3.45 а)
Gу = 0.492 ×104 × kc×kя×A3 × x3 ;
Gу = 0.49 ×104 × 0.897×1.1× 0.123 × x3 = 8,35· x3
Стержинниг актив юзаси (3.59)
Пс = 0.785× kc × A2 × x2;
Пс = 0.785× 0.897× 0.122 × x2 = 0.0101· x2;
Тўғри бирикшдаги майдон оралиғи
Пэ”=Пс = 0.0101× х2 ;
Эгри брикишда
Пэ’= Пс× ;
Пэ’= 0.0101× x2× = 0.01414× x2;
Магнит система учун 217.б расмдаги (8.33) жадвал асосида салт ишлашлардаги йўқотиш 8.10 , 8.13 и 8.14.жадвали асосида
Рх = kп,Д × pc (Gc +0.5 × kп,у × Gy) + kп,Д× pя (Gя – 6×Gy + 0.5 kп,y×Gy);
Бу ерда : kп,Д =1.15 8.14 жадвалдан
kп,y = 10,18 8.13-жадвалдан;
ря ва рс – 1.2 пунктларида аниқланган;
Рх = 1.15 ×1.353× (Gc +0.5× 10.18 × Gy) + 1.15×1.242× (Gя – 6×Gy + 0.5× ×10.18×Gy) = 1.556× Gc + 1.428×Gя + 6.62×Gy;
( 8.44) магнитланувчи кувват 8.17 и 8.20 таблицани хисобга олган холда
Qx = k’т,Д × k’’т,Д × qc× (Gc +0.5 × kт,у× kт,пл× Gy) + k’т,Д × k’’т,Д ×qя (Gя – 6×Gy + +0.5×kт,у×kт,пл×Gy) + k’’т,Д × ;
Бу ерда: kт,у =42,45 жадвалдан 8.20;
kт,пл = 1,25 жадвалдан 8.21;
k’т,Д =1,20 , k’’т,Д =1,07 (8.44)формула оассосида;
qc ва qя –1.2 пункти ассосида;
Qx = 1.20 ×1.07 ×1.958×(Gc +0.5×42.45× 1.25×Gy) + 1.20 ×1.07× 1,66×
×(Gя – 6×Gy +0.5×42.45×1.25×Gy) + 1.07×3200×4×0.0390×x2 +1.07×25100×
×3 ×0.0276×x2 = 2.514 ×Gc +2.131×Gя + 110.46×Gу+ 2758×x2;
β нинг 5 та хархил киймати учун магнит системасидаги пулатнинг массасинги кейинги хисоблашлар 3.8.жадвал шаклида булади.
Do'stlaringiz bilan baham: |