Ҳисобот учун етишмаётган параметрларни аниқлаш

Бошқариш диапазони.

D_s = = = 71 мм

Z'_s = + 1 = + 1 = + 1 = 8.3

ΔZ = · 100% = · 100% = 5%

Шарт қаноатлантирилди.


IV. Технологик қисм.
Z = 12 таркиб тўри қурилсин.
Z = 3*3
Таркиб тўрини (1.ус қўл.) 2- жадвалдан фойдаланиб қурамиз.
P₁ = 3 P₂ = 3



I II III

Узатишлар поғонасининг таркиб тўри,

Кинематик схемасини қурамиз.

Суришлар қутиси тўғри тишли цлидрик тишли ғилдиракдан ташкил топган бўлса:
≤ U ≤ 2.5 ёки ≤ 10 ÷ 14
Тезликлар графиги.



Cуришлар режасига асосан валлар орасидаги узатишлар муносабати:

U₁ = = = 0.7 U₄ = = 0.7

U₂ = ₂ = = 0.5 U₅ = ₄ = 0.26

U₃ = ₃ = 0.4 U₆ = ₂ = 0.5

U₇ = ₄ = 0.26
Тишли ғилдиракдаги тишлар сонини аниқлашда юқоридаги натижалар асосида [ 5 ] 6- жадвалдан.

Σ = 72 Z₁ + Z₁^' = U₁ Z₂ + Z₂^' = U₂ Z₃ + Z₃^' = U₃

Z₁ + Z₁^' = 72 Z₂ + Z₂^' = 72 Z₃ + Z₃^' = 72
30 + Z₁^' = 72 24 + Z₂^' = 72 19 + Z₃^' = 72
Z₁^' = 42 Z₂^' = 48 Z₃^' = 53
Σ = 80 Z₄ + Z₄^' = U₄ Z₅ + Z₅^' = U₅
Z₄ + Z₄^' = 80 Z₅ + Z₅^' = 80
33 + Z₄^' = 80 16 + Z₅^' = 80
Z₄^' =47 Z₅^' = 64
Σ = 84 Z₆ + Z₆^' = U₆ Z₇ + Z₇^' = U₇
Z₆ + Z₆^' = 84 Z₇ + Z₇^' = 84
28+ Z₆^' = 84 17+ Z₇^' = 84
Z₆^' = 56 Z₇^' = 67

Суришларни қийматларини топамиз.

S_i = S_i · φ^i-1 S_мин = 0.017 мм/айл

S_мах = 1.2 мм/айл
S₁ = S_мин = 0.017 мм/айл φ = 1.41
S₂ = S₁ · φ = 0.02 мм/айл
S₃ = S₁ · φ² = 0.03 мм/айл
S₄ = S₁ · φ³ = 0.05 мм/айл
S₅ = S₁ · φ⁴ = 0.07 мм/айл
S₆ = S₁ · φ⁵ = 0.10 мм/айл
S₇ = S₁ · φ⁶ = 0.13 мм/айл
S₈ = S₁ · φ⁷ = 0.18 мм/айл
S₉ = S₁ · φ⁸ = 0.27 мм/айл
1 - жадвал.

Ҳисобланган қийматлар натижаси.

Узатишлар поғонаси ифодаси	Суришлар ифодаси	Ҳақиқий суришлар	Нормал қатордаги суришлар	Четланиш
S9	Lай*Uом*U3* U5 *Uφ	2.29	2.3	-0.4
S8	Lай*Uом*U2* U5 *U7	1.6	1.52	5
S7	Lай*Uом*U1* U5 *U7	1.1	1.09	0.9

Модул танлаш.
М_изг = 100 мм.

[τ_изг] = [ 230 ÷ 260 ] HB = [ 230 ÷ 260 ] · 205 =50225

Ψ = 8
У = 0.25
К = К_қ· К_к · К_р =1.4 · 1.09 · 2 = 3
m₁ =100 = 1.2 мм
m₂ =100 = 1.8 мм
m₃ =100 = 2.8 мм
m₄ =100 = 4.3 мм

Биз барча гурухлар учун модулни 3мм деб қабул қиламиз.

Суриш харакати узатмаси конструктив ўлчамларини аниқлаш.

Бўлувчи диаметр .................................................... d_и = m·z мм.

Ташқи диаметр .................................................... D_е = d_и + 2m мм.

Ички диаметр ..................................................... D_и = d_и – 2.5m мм.

Ўқлар орасидаги масофа ........................................ А_n = · m

Биринчи блок тишли ғилдираклар учун .

1) Z₁ = 30 m = 3

d_и = m·z₁ = 3 · 30 = 90 мм
D_е = d_и + 2m = 90 + 2 · 3 = 276 мм
D_и = d_и – 2.5m = 90 – 2.5 · 3 = 262.5 мм

Z₁^' = 42

d_и = m·z₁^' = 3 · 42 = 126 мм
D_е = d_и + 2m = 126 + 2 · 3 = 384 мм
D_и = d_и – 2.5m = 126 – 2.5 · 3 = 370.5 мм

А_n = · m = · 3 = 108 мм

2) Z₂ = 24 m = 3
d_и = m · z₂ = 3 · 24 = 72 мм
D_е = d_и + 2m = 72 + 2 · 3 = 222 мм
D_и = d_и – 2.5m = 72 – 2.5 · 3 = 208.5 мм

Z₂^' = 48

d_и = m·z₂^' = 3 · 48 = 144 мм
D_е = d_и + 2m = 144 + 2 · 3 = 438 мм
D_и = d_и – 2.5m = 144 – 2.5 · 3 = 424.5 мм

А_n = · m = · 3 = 108 мм

3) Z₃ = 19 m = 3

d_и = m·z₃ = 3 · 19 = 57 мм
D_е = d_и + 2m = 57 + 2 · 3 = 177 мм
D_и = d_и – 2.5m = 57 – 2.5 · 3 = 163.5 мм

Z₃^' = 53

d_и = m · z₃^' = 3 · 53 = 159 мм
D_е = d_и + 2m = 159 + 2 · 3 = 483 мм
D_и = d_и – 2.5m = 159 – 2.5 · 3 = 469.5 мм

А_n = · m = · 3 = 108 мм

Иккинчи блок тишли ғилдираклар учун .

4) Z₄ = 33 m = 3

d_и = m·z₄ = 3 · 33 = 99 мм
D_е = d_и + 2m = 99 + 2 · 3 = 303 мм
D_и = d_и – 2.5m = 99 – 2.5 · 3 = 289.5 мм

Z₄^' = 47

d_и = m·z₄^' = 3 · 47 = 141 мм
D_е = d_и + 2m = 141 + 2 · 3 = 429 мм
D_и = d_и – 2.5m = 141 – 2.5 · 3 = 415.5 мм

А_n = · m = · 3 = 120 мм

5) Z₅ = 16 m = 3

d_и = m · z₅ = 3 · 16 = 48 мм
D_е = d_и + 2m = 48 + 2 · 3 = 150 мм
D_и = d_и – 2.5m = 48 – 2.5 · 3 = 136.5 мм

Z₅^' = 64

d_и = m · z₅^' = 3 · 64 = 192 мм
D_е = d_и + 2m = 192 + 2 · 3 = 582 мм
D_и = d_и – 2.5m = 192 – 2.5 · 3 = 568.5 мм

А_n = · m = · 3 = 120 мм

Учинчи блок тишли ғилдираклар учун .

6) Z₆ = 28 m = 3

d_и = m·z₆ = 3 · 28 = 84 мм
D_е = d_и + 2m = 84 + 2 · 3 = 258 мм
D_и = d_и – 2.5m = 84 – 2.5 · 3 = 244.5 мм

Z₆^' = 56

d_и = m · z₆^' = 3 · 56 = 168 мм
D_е = d_и + 2m = 168 + 2 · 3 = 510 мм
D_и = _и – 2.5m = 168 – 2.5 · 3 = 496.5 мм

А_n = · m = · 3 = 126 мм

7) Z₇ = 17 m = 3

d_и = m · z₇ = 3 · 17 = 51 мм
D_е = d_и + 2m = 51 + 2 · 3 = 159 мм
D_и = d_и – 2.5m = 51 – 2.5 · 3 = 145.5 мм

Z₇^' = 67

d_и = m · z₇^' = 3 · 67 = 201 мм
D_е = d_и + 2m = 201 + 2 · 3 = 609 мм
D_и = d_и – 2.5m = 201 – 2.5 · 3 = 595.5 мм

А_n = · m = · 3 = 126 мм

Суришлар ҳаракати узатмасининг узел ва деталларни мустаҳкамликка ва чидамликка ҳисоблаш.

xz текислигида таянчлардаги реакцияларни текширамиз.

Р_u = = = 3918 Н.

Р_r = Р * tg α= 3918 + tg20⁰ = 1426 Н.

М_a = 0

R_x2 l₀ + P_u l₁ = 0

R_x2 = = =2832 H

M_b = 0

R_x1 = l₀ - P_u - l₂ = 0

R_x1 = = = 1086 H

Текширамиз .

R_x1 = R_x2 - P_u = 0

1086 + 2832 – 3918 =0 0 = 0

yz текислигида таянчлардаги реакция кучларини текширамиз

М_а = 0

R_y2 = l₀ – P_r - l₁ = 0

R_yz = = = 1030 H

MB = 0

Ry1 * l0 + Pr * l₀ = 0

Ry1 = = H

Текширамиз.

Ry1 + Ry2 – Pr = 0

394 + 1030 – 1424 = 0

0 0

Реакция кучларини йиғиндисини топамиз.

R1 = = = 1155

R2 = = 3013 H

Эгувчи моментлар.

У ўқига нибатан

My = = 2832 * 165=467280 H·м

X ўқига нисбатан

Mx = R = 1030 * = 442900 H·м

M = = = 643825 H·мм

Валлардаги қувват, ФИК ҳисоби.

I вал η₁ = η_s · η_p = 0.98 · 0.99 = 0.97

II вал η₂ = η_s ²· η_p² = 0.98² · 0.99² = 0.94
III вал η₃ = η_s ³· η_p³ = 0.98³ · 0.99³ = 0.91

IV вал η₄ = η_s ⁴· η_p⁴ = 0.98⁴ · 0.99⁴ = 0.9

N₁ = = = 3.1 квт Валларни айланиш частотаси.
n₁ = 2000 мин ^-1
N₂ = = = 3.2 квт
n₂ = n₁ · U₁ = 2000 · = 714 мин ^-1
N₃ = = = 3.6 квт
n₃ = n₂ · U₂ = 714 · = 255 мин ^-1
N₄ = = = 4 квт
n₄ = n₃ · U₃ = 255 · = 65 мин ^-1


Валлардаги буровчи момент.

М_б1 = 9.55 · 10⁵ · = 9.55 · 10⁵ · = 1480 H · м

М_б2 = 9.55 · 10⁵ · = 9.55 · 10⁵ · = 4280 H · м

М_б3 = 9.55 · 10⁵ · = 9.55 · 10⁵ · = 13482 H · м

М_б4 = 9.55 · 10⁵ · = 9.55 · 10⁵ · = 58769 H · м

Валлардаги диаметрларги тахминий қийматлари.
D₁ = 10 = 10 = 15 мм.

D₂ = 10 = 10 = 22 мм.

D₃ = 10 = 10 = 32 мм.

D₄ = 10 = 10 = 52 мм.

Стандарт қатордан вал диаметрини D= 34 мм деб қабул қиламиз.

Подшипник танлаш.

Валнинг диаметри 34мм бўлганлиги учун подшипник 30 ни танлаймиз.

Подшипник тури радиал трак шарикли подшипник (ГОСТ 46306)

Унинг ўлчамлари :

Ташқи диаметри 72 мм
Ички диаметри 30 мм
Эни 25 мм
Подшипник ишлаш соатини аниқлаймиз.

Рz = P· V · X_б · К_т = 1446· 1 · 1.2 · 1 · 1735 H

h = ³ = ³ = 44320 cоат.

Шпонка танлаш.

Вал диаметри 34 мм шпонка ўлчами 10х8, чуқурлик вал учун 5 мм, втулка учун 3.3, фаска 0.25 – 04 (5 х 45⁰) бўлади.

Шлица танлаш.

D = 34 мм вал диаметри.

d = 28 мм шлица диаметри.
б = 7
z = 9 шлица тишлар сони.
Мойлаш ва совитиш системасини ҳисоблаш.

Q = 35 = 35 · = 0.3 дм³ / мин.

N_ish = N_p (1- η) = 3(1 – 0.87) = 0.39

t = (40 ÷ 50)
Мой ҳайдовчи насосни унумдорлиги .

Q_nas = Ka = 1.5 · 0.13 = 0.45 дм³ / мин.

Трубопровод диаметри.

D = 4.6 = 4.6 = 1.45 мм.

Мойни совитиш материалини юзаси.

F = ;

Cовитиш системасини ҳисоблаш.

Эмулция билан совитишда насосни унумдорлиги.

Q_n = 14 = 14 · = 2.5 дм³ / мин.
N = 3 Δt = ( 15 ÷ 20) = 175
Минерал мос билан совитишда.
Q_N = 35 = 35 · = 6.2 дм³ / мин.

Совитиш қиринди ажралиб чиқиши билан бирга олиб борилса, насосни унумдорлиги қуйидагича :

Q_H = Q₁ – KN = 20 – 4 · 3 = 8 дм³ / мин.

Вални ҳажми : V ≥ (10 ÷ 20)Q = 15 · 20 = 300 дм³ / мин.

Q = 10 ÷ 30 – қиринди ювиб кетказиш учун сарфланган суюқлик хажми.
К = 2 ÷ 6 – мойловчи суюқликни ютиш коэффициенти.


Хулоса .

Курс лойиҳасини бажаришдан асосий мақсад талабаларни мустақил равишда металларга ишлов берувчи жиҳозларни, қисмларни ва деталларни конструкциясини яратишдаги техник вазифаларни ечишдан иборат. Талаба конструкторлик вазифаларини ечишдан ташқари юқоридаги кинематик ҳисоблаш, алоҳида олинган вазифа, юкланган деталларга ва қисмларга тегишли назарий саволларни ҳам кўриб чиқиши қўзда тутилган.

Лойиҳа жараёни фундаментал билимларга асосланган ҳолда талабаларга вариантини ўзи мустақил қилиш вазифасини тушунтиришдир.
Автоматлаштирилган ишлаб чиқаришнинг технологик жиҳозлари фанидан бажариладиган курс лойиҳасига ўқиш жараёнида катта ахамият берилади. Чунки бу биринчи мустақил бажарувчи конструкторлик ишидир. Курс лойиҳасини бажаришда талабани технологик ва ташкилий вазифаларини мустақил ҳисобий равишда ёндашишга ахамият берилади.

Фойдаланилган адабиётлар.

1. “ Металл қирқиш дастгоҳлари ва саноат роботлари “ фанидан курс лойиҳасини бажариш учун услубий кўрсатмалар........................ Фарғона.1995.

2. А. И. Кочергин. “ Конструирование и расчет металлорежуших станков истаночних комплексов ” ...........................Минск. Вьiш. Школа. 1991.

3. Н. А. Нефёдов. “ Сборник задач и примеров по резанию металлов и режимьi инструменту”................................................. М.Машиностроения.1990.

4. М.Н.Иванов. “ Детали машин ” ...............................М.Вис. школа.1967.

5. А.С.Проников.“Расчот и конструирование металлорежуших станков” ..................................................................................................М. Вис. школа.1967.

6. Н.С.Ачеркан. “ Металларежушие станки ” том 1.2. .......................................................................................М. Машиностроения.1965.