If. •f с ж ж Салимов КимёВий технодогиянинг асосий караёнАари Во урилмоАпри I зл' Пз



Download 10,86 Mb.
Pdf ko'rish
bet239/275
Sana07.04.2022
Hajmi10,86 Mb.
#535152
1   ...   235   236   237   238   239   240   241   242   ...   275
Bog'liq
Kimyoviy texnologiyaning asosiy jarayonlari va qurilmalari. Z.Salimov. 1994
Hujjat (3), jasurbek, 108219, diplom-353171101688 (1), 8-MAVZU
совук иссиклик ташувчининг
бошлангич ва охирги тем ператураси:
1
п 
1
. _
л
//?2+ 1
__________ »-J**
Л i -
1
 

2
- P ( f f + l ~ V / ? 2+ l ) ’
2
- Р ( Я +
1
+ л
/ # 2+ 1
)

* И б
1С 6
1СО 
^ С б
3. 
Справочникларда берилган ма ьлумотларга асосан иссик.лик
утказиш коэф фициентининг тахминий д а с т л а б к и киймати Кд к а ­
бул килинади.
322


4. Ис с ик л и к алмгашинишнинг д а с т л а бк и юзасини хисоблаш
р —

91

я 
д/,р
5. /•'д нинг к и йма т и га асосан ЭХ,М нинг хоти раси д а жой. гяти-
ри лг а н с т а н д а р т л а ш т и р и л г а н типавий ул ча мл и курил
л а р
к а т о р и д а н тегишли исси кл и к ал ма шг ич н и т а н л аш .
6
. Ан ик хи соб ла ш учун т а н л а н г а н иссиклик ал ма шги ч] яг 
г еометрик п а р а м е т р л а р и н и м а ш и н а г а киритиш.
7. Та н ла н га н к ури л ма н и нг геометрик п а р а м е т р л а р и ва и шл аш 
ша р о й т л а р и н и хисобга о лган х ол а т д а иссиклик у т к а з и ш к о э ф ф и ­
циента 
К
ни хисоблаш:
бу е р д а
А
ва 
Е
— к о э ф ф и ци ен тл ар
( А = й т/с1и ва Е — 1
т р у б а ­
ст
л а р д аг и иссик 
иссиклик ташу вч и учун; 
А —
1 ва 
Е = ~ -
тру-
%
б а л а р а р о бушликдаги иссик иссиклик ташувчи учун
с1т
ва 
йл
ис­
сиклик а л ма шг и ч трубасининг т а шк и ва ички диаметрлари;
а и— иссиклик т ашувчида н деворга иссиклик бериш коэффициента;
а с— дев орда н совук иссиклик т аш у в ч иг а иссиклик б ериш к о э фф и ­
циента; £
0
— термик к а р ш и л и к л а р н и н г йигиндиси.
8
. Ис с ик л и к а л м а ш и н и шн и н г а н ик юзасини хи со б ла ш
9. 
Х,исобланган иссиклик а л м а ши н и ш юзасини т а н л а н г а н
к у р и л м а юзас иг а я к и н л а ш т и р и ш н и нг б ери лг а н ша р т л а р и н и
текшириш. Агар берилган я к ин л аштири ш ш а р тл а ри б а ж а р и л м а с а ,
б унд ай хо ла т д а т ипавий у л ча м л и к у р и л м а л а р н и н г кейингисига 
утил ад и. Аг ар х ис об ла нг а н юзани т а н л а б олинган ку р ил ма
ю зас иг а я к и н л а ш т и р и ш н и нг б ери лг а н ш а р т л а р и б а ж а р и л с а ,
к уй и да г и хи со б ла ш н а т и ж а л а р и олинади: иссиклик ташувчи- 
л ар ни нг х а р а к а т схемалари; иссиклик ташувч и ла рни н г кур и л ма г а 
к и ри шд аг и ва ундан ч ик ишда г и п а р а м е т р л а р и (/, г, б); иссиклик 
а л м а ш и н и ш юзаси ва иссиклик ут к а зи ш коэффициента; к у р и л м а ­
нинг асосий конструктив у л ча м л ар и ; . т р у б а л а р н и н г ж о йл ан иш 
с х е м а л а р и ва б о шк а ла р .
> ^
11.15-§. И С С И К ,Л И К А Л М А Ш И Н И Ш К . У Р И Л М А Л А Р И Н И Т А Н Л А Ш
И с с и к л и к а л м а ши н и ш к у р и л м а л а р и н и т а н л а ш ва ул арни 
т а й ё р л а ш д а куйидаги о м и л л а р хисобга олиниши керак: к у р и л м а ­
нинг исиклик сарфи; ж а р а ё н н и н г т ем пе ра т у р а ш а р т л а р и; иш
323


мухитининг физик-кимё вий п а р а м е т р л а р и ; иссиклик а л м а ши -
нишнинг тури; г и д р а вл и к к а р ш и л и к л а р н и н г х ар а ктер и ; матери- 
алнинг тури ва унинг к орро з и яг а б а рд о шл иг и; к у р и л м а тузилиши- 
нинг сод д ал иги ва ихчамлиги; иш мухити х а р а к а т и н и н г у з ар о
йуналиши; исси кл и к а л м а ш и н и ш юзасини и ф л о сл и к л а р д ан тоза- 
л а ш имконияти; у т к а з и л г а н иссиклик б ирл и г иг а тугри к е ла д и г а н
ме та л л с а рф и ва б о ш ка техникавий- иктисодий курс ат к и чл а р.
Ис с ик л и к а л м а ш и н и ш к у р и л м а л а р и н и т а й ё р л а ш учун турли 
м е т а л л а р (темир, чуян, алюми н ий ) в а у ла р н и нг к о т и ш м а л а р и
ишлатилади. Энг куп пу л а т и шл ати л ад и. Т а р ки б ид а кам микдорда 
углеродни у ш л а г а н п у л а т л а р яхши к о ли п л а н и ш хоссасига эга, 
б ирок кий ин л и к б ил ан кесилади. П у л а т т а р к и б иг а легирловчи 
э ле м е н т л а р (хром, никел, кремний ва б о ш к а л а р ) ку ш ил са , унинг 
сифат и яхшил а ни б , а лох и да х о с с ал а р г а эга булиб к олади.
М а с а л а н , хром пула тн ин г механик, е м и р и ли ш г а ва корро з и яг а 
б а р д о ш л и к хо с с ал ар ин и яхшилайди; никел эса м у с та х к а мл иг и ва 
э гилувча нлиг ини оширади; кремний к у ш ил г а н пула тн ин г утга 
ч ид амл и л иг и кучаяди.
Легирловчи э ле ме н тл ар куйидаги х а р ф л а р билан б е лг ила на ди:
X — хром, Н — никел, М — молибден, Г — ма рг а не ц , С — к р е м ­
ний, Т — титан, Д — мис, Ю — алюминий, М а с а л а н , Х18Н12М2Т 
м а р к а л и пула тн ин г т а р к иб и да куй и да г и э ле м ен т л а р бор ( % 
хисобида): 
уг л ерод — 
0,1
д а н кам; хром — 18; никел — 
12

молибден — 
2
; т итан — 
1
д а н кам.
Оддий п у л а т л а р ( м а с а л а н Ст. 3) о рт и к босим б ил ан 
(6
м П а
г ач а ) иш му хи тл ар и т е м п е р а т у р а л а р и — 30°С д а н
- } -
425
0 С
б ул г ан д а исси кл и к а л м а ш и н и ш к у р и л м а л а р и т а й ё р л а ш учун 
и шл ат ил ад и. Анча кийин ш а р т - ш а р о и т л а р учун к у р и л м а л а р
т а й ё р л а ш м а к с а д и д а сифати я х ш и л а н г а н уг леродли п у л а т л а р
(15К ва 
2 0
К м а р к а л и ) и шл ат ил ад и. И с с и к л и к к а ч и д а м л ил ик ва 
мустахкамликни ошириш учун ка м л е г и р л а н г а н п ул а т л ар (10Г2С1, 
16ГС, ЗОХ, 40Х) и шл ат и ла д и, бундай м а т е р и а л л а р д а н т а й ё р л а н г а н
к ури лма л ар н и иш мухити т ем п е ра т у р ал ар и — 70° д а н + 5 5 0 ° С гача 
у з г ар г а н п ай т да и шл ат ил ад и.
К у р и л ма ла р н ин г кислотага бардошлигини ва утга чидамлигини 
ошириш учун хр ом- нике лли п у ла т м а р к а л а р и (Х18Н10Т, Х18Н9Т) 
и шл ати л ад и.
К,обик — т ру ба л и иссиклик а л м а ш г и ч л а р суюк лик ва газсимон 
мухит учун иситгич, конденсатор ва буглатгич си фа т и д а и ш л а т и л а ­
ди. Иш ша р оитл ари : босим 6,4 М П а гача; т е м п е р а ту р а — 30°С дан 
+ 4 5 0 ° С гача. Умумий м а к с а д л а р учун к о б ик - т р у б ал и иссиклик 
а л м а ш г и ч л а р уг л ерод л и ва з а н г л а м а й д и г а н п ул а т д ан т а й ё р л а н а -
ди, бундай к у р и л м а л а р н и н г иссиклик а л м а ш и н и ш юзаси 
1
д а н
2000 м
2
гача боради. К,обигининг т а ш к и д иа ме т р и 159— 426 мм 
б улг ан к у р и л м а л а р с т а н д а р т л а ш т и р и л г а н т р у б а л а р д а н т а й ё р л а -
нади. Кобигининг д иа ме т р и 400 мм д а н к а т т а б улг а н иссиклик 
" а л м а ш и н и ш к у р и л м а л а р и у г леродли ва з а н г л а м а й д и г а н п у л а т
„‘ л ис тл ар и ни п а й в а н д л а ш йули б ил ан т а й ё р л а н а д и .
и - симон т р у б а л и к об и к - т ру б а л и и с с и к л и к а л м а ш г и ч л а р иш


мухитининг т е м п е р а т у р ас и — 30°С д а н + 4 5 0 ° С г а ча у з г а р г а н д а
ва босимнинг ки й ма т и 1,
6
-^-
6
,4 М П а б у лг а нд а и ш л ат ил ад и.
«Тру б а ичида т ру б а» т ипи д а г и иссиклик а л м а ш г и ч л а р кам 
ми кд о р д а г и иссиклик т а ш у в ч и л а р т а ъ с и р и д а суюк ва газсимон 
мухитни иситиш ва совитиш м а к с а д и д а к у л л а н и л а д и .
Н а м л а н у в ч и иссиклик а л м а ш г и ч л а р агрессив ёки иссиклик 
т а ъ с и р и д а бузилувчи с у ю к л и к л а р н и совитиш учун и шл ат и ла д и.
Ботирилг а н змеевикли иссиклик а л м а шг и чл а р купинча ректифика- 
цион к ол он на ла р н ин г иситувчи э ле ме н тл ар и с и ф а т и д а х а м да
иситг ичлар в а з и ф а с и д а и шл ат и ла д и.
П л а с т и н а л и иссиклик а л м а ш и н и ш к у р и л м а л а р и д а н совитгич, 
иситгич ва к он де нс а т ор ла р с и ф а т и д а фо й д а л а н ил а д и . Юз а си
0,2— 1,3м
2
ли 
п л а с т и н а л а р д а н
т а й ё р л а н г а н
к у р и л м а л а р
(/? = 3 - ^ 6 0 0 м2) куй и да г и р е ж и м л а р д а и ш л а ш и мумкин: бо­
симнинг ки й ма т и 0,6-4-1,0 М П а ; мухит т е м п е р а т у ра с ин ин г
у з г ар и ши — 30°С д а н + 1 8 0 ° С гача.
К и р р а л и иссиклик а л м а ш г и ч л а р девор юзас ининг и к к а л а
томонидаг и ша роит т у р ли ча б у лг а н д а ( м а с а л а н , т р уб ан ин г ичида 
буг к о н де н са ц ия л ан ад и, т р у б а ни н г т а ш к и юз а с ид ан иситилиши 
лозим б у лг ан хаво а й л а н и б у та д и) и шл а т и л а д и. О д а т д а труба- 
л а р н и н г к и р р а л а р и мис ёки а л юминийл и юпка л и с т л а р д а н
килинади.
С пи ра л си м о н иссиклик а л м а ш г и ч л а р с уюк ли к ва г аз л ар н и
иситиш ёки совитиш учун ф о й да л а н и л а д и . Б у н д а й иссиклик 
к у р и л м а л а р и н и н г иш р еж им и к уй и да г ич а булади: т е м п е р а т у р а -
нинг у зг а р и ши — 20°С д а н + 2 0 0 ° С гача; о р т и кч а босимнинг 
к ий ма т и 1 М П а гача. 

Download 10,86 Mb.

Do'stlaringiz bilan baham:
1   ...   235   236   237   238   239   240   241   242   ...   275




Ma'lumotlar bazasi mualliflik huquqi bilan himoyalangan ©hozir.org 2022
ma'muriyatiga murojaat qiling

    Bosh sahifa
davlat universiteti
ta’lim vazirligi
axborot texnologiyalari
maxsus ta’lim
zbekiston respublikasi
guruh talabasi
O’zbekiston respublikasi
nomidagi toshkent
o’rta maxsus
davlat pedagogika
texnologiyalari universiteti
toshkent axborot
xorazmiy nomidagi
rivojlantirish vazirligi
pedagogika instituti
Ўзбекистон республикаси
tashkil etish
haqida tushuncha
таълим вазирлиги
vazirligi muhammad
O'zbekiston respublikasi
toshkent davlat
махсус таълим
respublikasi axborot
kommunikatsiyalarini rivojlantirish
vazirligi toshkent
saqlash vazirligi
fanidan tayyorlagan
bilan ishlash
Toshkent davlat
sog'liqni saqlash
uzbekistan coronavirus
respublikasi sog'liqni
coronavirus covid
koronavirus covid
vazirligi koronavirus
qarshi emlanganlik
covid vaccination
risida sertifikat
sertifikat ministry
vaccination certificate
Ishdan maqsad
fanidan mustaqil
matematika fakulteti
o’rta ta’lim
haqida umumiy
fanlar fakulteti
pedagogika universiteti
ishlab chiqarish
moliya instituti
fanining predmeti