If. •f с ж ж Салимов КимёВий технодогиянинг асосий караёнАари Во урилмоАпри I зл' Пз

(2)
бор. Ушбу к а м е р а л а р б л о кл ар б илан к о п к о к ла р
(10)
ва 
тортувчи с т е р ж е н л а р
(7)
ё р д а м и д а му с т а х к а м л а н г а н . Горизонтал 
к а н а л л а р ён томонида ж о й л а ш г а н куйилиш к а м е р а л а р и
(5)
билан 
ту та ш г ан булади. К,уйилиш к а м е р а л а р и у за р о ш п и л к а л а р (
6
) ё р ­
д ами да б и р л аш т и р и л г ан . О д а т д а ноагрессив иш мухити к у р и л м а ­
нинг б ал а н дл и г и буйича эгри-бугри х а р а к а т килади. П а т р у б к а л а р
(3)
ва 
(9)
агрессив иш мухитнинг к у р и л м а г а кириши ва чикиши 
учун, п а т р у б к а л а р
(8)
ва 
(4)
эса ноагрессив иш мухитининг 
кириши ва чикиши учун хизмат килади.
Бу иссиклик а л м а ш г и ч л а р д а иссиклик ташувч и агентнинг 
х а р а к а т л а н и ш и учун к у н да л ан г кесими д у м а л о к булг ан в е р т и ка л
к а н а л л а р х а м д а унга п е рпендикуля р б улг а н к а н а л ч а л а р бор. 
Ис си кл ик ташувчи а г е нтларнинг биринчиси вертикал к а н а л л а р д а ,
иккинчиси эса горизонтал к а н а л л а р д а х а р а к а т л а н а д и . Х,ар хил 
бл о к ла р нин г горизонтал к а н а л л а р и бир- бири билан ён томондаги 
к а м е р а л а р о р к а л и богланган.
Графитли блокли кур ил ма д а иш босимнинг киймати 2 , 9 - 10
5
Па 
дан ошмасл и г и керак. Бл о кл и к у р и л м а л а р агрессив мухит учун 
иссиклик а л м а шг и ч ва конденсатор с и ф а т и д а и шл а т и л а д и.
Шнекли и с с и м и к алмашгич. Ис си кл ик утказиш хусусияти кам 
ва ковушоклиги юкори булган с у ю к л ик л а р ни х ам да сочилувчан 
мод д ал ар н и иситганда, иссиклик а л м а ш и н и ш тезлигини ошириш 
учун к у р ил ма ни нг д евориг а тегиб тург ан мухитнинг юза кисмини 
доимий р а ви шд а я н г ил а б туриш керак. Ш у м а к с а д д а бир вактнинг 
узида мо д да л ар н и а р а ла ш т и р и б , шнек ё р д а м ид а узатиш лозим 
(11.16- раем).
К урил ма ни н г чекка кисмидан ту ша ёт га н ма тер и ал бир- бирига 
ка р а б ай л а н м а х а р а к а т килаётг а н ш н е к л а р д а а р а л а ш и б , шн ек ла р
матери ал ни к а р а м а - к а р ш и томонга х а р а к а т л а н т и р а д и ва к у р и л ­
манинг иккинчи чекка томонидан ч ик ар нб юборади.
Иситиш ж а р а ё н и н и иссиклик т а шувч и агент ёки ма т е р и а л н и
сил житиш тезлигини узг арти р и ш йули б ил а н б ош к а р и ш мумкин.
292

---

Материал
 
„ 
_
, 
Иссиклик ташчвцц
п
^ --------------
1
 
<
Л 1 ,, 1 1
а
.....
.А у>
.... А
Ли. 
,А„-Д 
-А... .1... 
X
.... Ц . . . |
X . 1  |-Г]
т г р ...
ц
ц
с
.:
у
. :.
у
, 
и
и
1___ 1 1 и
и I. - • 
(
V
♦
Иссиулцх глашу вуи
11.16- раем.
Шн е к л и ис си кли к а лма шг ич :
/ — кобик,; 2 — ги ло ф;
3, 4
— ш н е к л а р ;
5
— т и р к и ш л а р н и б е р к и т а д и г а н
к о п л а м а .
Б ун да й к у р и л м а л а р нис ба тан ка тт а г ина иситиш юзас иг а эга. 
М а с а л а н , шнек узунлиги 3 м б улг анд а унинг иситиш юзаси 
( г илофеиз) 2,6 м
2
га тенг булади. Асосий камчилиги н ис ба тан куп 
э нергия т а л а б килади.
11.7- §. Х.АВО Б И Л А Н С О В И Т И Л А Д И ГАН К У Р И Л М А Л А Р
>
Кимё, айникса нефть кимёси с а ноа тид а иссиклик а л ма ш и н и ш 
к у р и л м а л а р и н и н г купчилик кисмини конденсатор ва совиткичлар 
т аш к и л этади. Турли ма хс ул о т л а рн и конденслаш ва совитиш учун 
сув б илан совитиладиг ан к у р и л м а л а р д а н , к об и к - т р уб а л и ёки 
н амл а н ув чи иссиклик а л м а ш г и ч л а р д а н фой д а ла н иш куп мик- 
д орда г и сувнинг с а рфи б ил ан б ог ли к булади, о ки б а т д а ку ри лма -
ни и шл ат и ш билан боглик б улг а н с а р ф л а р купаяди. Х,аво 
ё рд а м и д а совитиладиг ан к у р и л м а л а р д а н совиткичлар — конден- 
с а г о р л а р си фа т ид а ф о й да ла н иш катор а ф з а л л и к л а р г а эга:
1
) сувни т а й ё р л а ш ва уни узати ш б ил ан боглик булг ан с а р ф л а р г а
э хтиё ж колмайди;
2
) т а ъ м и р л а ш и шл ари анча осонл аша ди, нархи 
эса к а ма я ди ; 3) т р у б а л а р н и н г х ав о айл аниб ут а д и г ан ташки
юзасини 
махсус т о з а л а ш г а
э хт иё ж колмайди; 4) совитиш 
ж а р а ё н и н и б о шк а ри ш осо нл аша ди ва хоказо.
11.17- р ае мд а хаво б ил ан сов итила диг ан горизонтал к ур и л ма 
к урс ати лг а н. К а р к а сн ин г устига бир неча иссиклик а л ма ш и н и ш
с е к ци я л а р и (труба у р а м л а р и ) ж о й ла шт и ри лг ан . Т р у б а л а р н и нг
ички ки смид ан конденслаш (ёки совитиш) з а р у р булган суюклик 
утк а зил ад и . Вентилятор о рк а ли хав о хай д ал ад и. Вентилятор 
э ле кт р од ви га т е ль билан бирга ал ох ида р а м а г а урнатилга н.
Вентиляторнинг устига сувни сочиб берад и г ан коллектор (ёки 
ф о р с у н ка л а р ) ж о й ла шт и р и лг а н . Труба урамининг юкори кисмида
293

---

11.17- раем.
Х,аво б илан с о в и т и ла д и г а н гориз онт ал к,урилма:
1
— т р у б а л и
с е к ц и я ;
2
— д и ф ф у з о р ;
3 —
в е нт и л я т о р ;
4
— э л е к т р о д в и г а т е л ь ;
5:
— к а р к а с
ус тупи;
6
— х и м о я к и л у в ч и т у р; 7 — с у в н и с оч иб б е р у в ч и к о л л е к т о р ;
8 —
к и я к и л и б ж о й л а ш -
т и р и л г а н т у с и к л а р .
кия килиб ж о йл а шт и ри л г ан т ус и кл а р бор. Вентиляторнинг гагида 
эса химоя килувчи тур у рнатилган. Вентилятор билан х ай д а л а д и - 
ган хаво иссиклик ал ма ши ни ш с е кц ия ла ри га кириб, к и р р ал и 
тру ба л ар ни нг т а ш к и юзасини айл аниб утади; бунда т р у б а л а р н и н г
ичидан х а р а к а т л а н а ё т г а н мухит совийди ёки конденсланади.
Езда, яъни а т ро ф мухитнинг т е м п ер а т у ра с и юкори булг анда,
сувни сочиб берувчи фор с у н к а ла р а в тома тик р ав и шд а ишга 
тушади. Ташки темпе рату ра паст булга нда (киилда) э ле кт р о д ви г а ­
тель ва вентиляторни учириб куйиш мумкин; бунда конденслаш 
ёки совитиш табиий конвекция т а ъ си ри д а юз беради.
Бундан т а ш к а р и иссиклик а л ма ш и н и ш тезлигини х а й д а л а -
ётган хавонинг сарфини у зг арти ри ш о р к а ли хам б ошк а ри ш 
мумкин. Бунинг учун вентилятор п а р р а к л а р и н и н г эгилиш бурчаги 
ёки труба ур амииинг устида ж о й л а ш г а н т ус и кч ал ар н ин г ки ял и к 
бурчагини уз г ар т ир иш орка ли э ришилади.
К,иш пайтида к о н д ен сац и ял ан аё тг ан ма хсулотнинг ута совиб 
кетиш хавфи бор. Бунииг олдини олиш учун иссиклик а л ма ш и н и ш 
секцияларининг тагига ки рр ал и т р у б а л а р д а н килинган змеевикли 
иситгич урнатиш ха м мумкин.
Тр у б а л а р н и н г т аш к и юзасидаги хавонинг иссиклик бериш 
коэффициенти ички юзадаги иссиклик бериш коэффициентига 
нисбатан тахминан 
10
м а р о та б а кичик булг анлиги учун, т р у б а ­
ла рн и нг ташки юзаси к и рра л и килиб т а й ё р л а н а ди . Тр у б а л а р н и
ки рра л и килиб т а й ё р л а ш коэффициенти, я ъни к ир ра л и т руб а н ин г
294

---

ташк,и юзасини бир хил д иа ме т р да г и текис труба юзасига нисбати, 
10
дан 
20
гача узг ариши мумкин.
Х,аво билан совитиладиган а п п а р а т л а р д а иш гилдирагининг 
д иа ме т р и 7 м гача булган в ен т ил я т орла р ку л ла н ил а ди . Вентиля- 
то рл ар ни нг г и лд и р а к л а р и п ай ва н д л а н г а н алюминий ёки стекло- 
пла стд ан, диффузор эса к а ли н л иг и 
2
мм булган листли п ула тд ан
т а й ё р л а н а ди .
11.8-§. Ю З А Л И ВА А Р А Л А Ш Т И РУВЧ И К О Н Д Е Н С А Т О Р Л А Р
Буг ёки газнинг суюк, хо ла т г а утиш ж а р а ё н и