Ўзбек дипломатияси тарихидан



Download 11,99 Mb.
Pdf ko'rish
bet5/184
Sana19.12.2022
Hajmi11,99 Mb.
#890942
TuriДиплом
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   184
Bog'liq
O`zbek diplomatiyasi tarixidan

1. Каримов И.А. Биз келажагимизни ўз қўлимиз билан қурамиз. 7 жилд.
Тошкент, «Ўзбекистон», 1999. 132-бет
2. Ўша асар, 149-бет.


ўти л га н , бу м авзуга а т а й л а б э ъ т и б о р
б е р и л м а га н . Б ундан 
кўзланган мақсад маълум, албатта.
А на шу т а р и х и й м у а м м о ю за с и д а н ж и д д и й и з л а н и ш г а
ки ри ш и ш , ўтмишда бу ерда пайдо бўлган давлатларнинг таш қи 
алоқалари ҳақида маълумотлар тўплаш , д иплом атик ёзиш м алар- 
ни ж ам лаш ҳозирги тари хн ави сл и ги м и з олдида турган муҳим 
ва долзарб вазиф алардан биридир.
Бу ерда ш уни алоқида таъкидлаш ж ои зки , б и зн и н г тарихим из­
да юз берган бу соҳадаги воқеликларни тиклаш , уларни илмий 
ўрганиб, ҳалқйм изнинг м аънавий мулкига айлантириш нафақат 
катта м еҳнат ва касб м аҳ о р а ти н и , б алки б и р неча хориж ий 
тилларни мукаммал би ли ш н и ҳам тақозо этади. Чунки ўтмишга 
бағиш ланган ва бизгача етиб келган асарларнинг катгагина қисми 
араб тилида битилган. Сўнгги бир неча аср м обайнида д и п л ом а­
ти к ёзи ш м ал ар ўш а вақтлардаги таом и л га кўра ф о р с тилида 
ам ал га о ш и р и л и б к е л и н га н . Б у н и н г усти га, х о н л и к л а р н и н г
архивлари бизгача тўла етиб келмаган, улар бу ерда юз берган 
сиёсий воқеалар туф айли тал он -торож қилиб ю борилган. Аммо 
д и п л о м а т и к ё з и ш м а л а р н и н г к ў п ч и л и ги қ ў ш н и д а в л а тл а р -
хориж ий Ш а р қ архивларида сак^ан и б қолган ва ўша м ам лакат- 
ларда эълон қилинган тўплам ларда келтирилган.
Кун сайин мустақил Ў збеки стон н и н г таш қи алоқалари кенг 
қулоч ёймокда. Республикам из Б ирлаш ган М иллатлар Т аш ки л о- 
ти н и н г тен г ҳуқуқли аъзоси. И ст-Р и вер қирғоғидаги муҳташам 
б и н о п е ш то қ и д а ж аҳон д аги м устақи л д авл атл ар б а й р о қ л ар и
қаторида Ў збекистон байроғи ҳам ҳилпираб турибди. М ам лака­
т и м и з қ а то р нуф узли х а л қ а р о т а ш к и л о т ва у ю ш м а л а р н и н г 
эътиборли иш тирокчиси си ф ати да ф ао л и ят кўрсатиб келмокда. 
М устақи л л и к эъл он қ и л и н га н и д ан буён ўтган тарихан қисқа 
м уддат ичида Ў збекистон Р е с п у б л и к ас и н и ж аҳондаги 160 та 
давлат тан олди ва ш улардан 120 таси билан д и п л ом ати к муноса- 
батлар ўрнатилди. Т аш қи сиёсатим издаги ана шу улкан ўзгариш - 
л ар ўз навбатида д и п л о м а т л а р и м и зн и н г я н г и -я н г и авлодини 
тарбиялаб ети ш ти ри ш н и тақо зо этади. Ҳ озирда м ам лакатимизда 
махсус Ж аҳон иқтисодиёти ва диплом атия университети бу соҳада 
яхш и ф аол и ят кўрсатмокда. Бўлаж ак д иплом атларим из, умуман, 
ватаним из тарихини ўрганувчилар у н и н г д и п л ом ати я тарихидан 
ҳам яхш и хабардор б ўли ш лари л о зи м бўлади. Б ун и н г учун эса 
м утахассисларим из “ Ў збек д и п л о м а ти я с и тар и х и ” ни ярати ш - 
лари керак.
А м м о илк бор бу соҳада д астлабки м анбалар асосида д и п л о м а ­
9


ти я та р и х и м и зн и н г турли қ и р р ал ар и н и и л м и й ж иҳатдан ё р и ­
ти ш га қаратилган ҳамда давл атл араро ё зи ш м ал ар н а м у н ал ар и н и
ўзида м уж ассам лаш тирган бир неча асарл ар т а й ё р л а н и ш и л о зи м
бўлади. “ Ў збек д и п л о м а ти я с и тари хи д ан (қад и м ги д авр л ар д ан
XIX а с р н и н г II я р м и гач а )” тў п л а м -м о н о гр а ф и я с и а н а ш ундай 
ки то б л ар д ан б и ри си ф ати д а тай ёрл ан ди .
У н и вуж удга к е л т и р и ш д а д а с т л а б М а р к а з и й О с и ё б и л а н
х о р и ж и й м а м л а к а т л а р н и н г э л ч и л и к ва д и п л о м а т и к ё з и ш м а - 
л а р и н и ўзида акс эттирган м аж муалар, чет элларда ва ю ртим изда 
чоп этил тан асарлар ан и к д ан д и ва уларга таян ган ҳолда, у н и н г 
и л м и й т а \л и л и й ҳам да и л о ва қ и с м и т а й ё р л а н д и . Бу м авзута 
ал о қ а д о р м атери ал л ар а с о са н қуйидаги турдаги м ан б ал ар д ан
тўпланди:
1) 
Қ ў л ёзм ал ар м аж м уал ари д а м авж уд д астл аб к и м ан б ал ар. 
У лар араб, ф орс ва турк и й тиллард а б и ти л ган бўлиб, бу турдаги 
м а н б а л а р т а р к и б и д а ў р та а с р л а р г а о и д н о ё б м а т е р и а л л а р , 
ж ум лад ан , У рта О сиё ҳудудларида ф ао л и я т кўрсатган давл атл ар 
б о ш л и м а р и н и н г б о ш қ а м а м л а к а т л а р ҳ у к м д о р л а р и б и л а н
ёзи ш м а л а р и ўз а к с и н и топ ган . У ларда м авж уд бўлган а н а шу 
т а р зд а г и м а ъ л у м о т л а р ҳ а қ и д а та с а в в у р ҳ о с и л қ и л и ш у ч у н , 
м асал ан , X V -X VIII асрларга о и д ё зи ш м ал ар , ж ум ладан, У зб ек и - 
стон Р есп уб ли каси Ф а н л ар а к ад ем и яси Абу Р айҳон Б ерун и й
н о м и д а ги Ш а р қ ш у н о с л и к и н сти ту ти қ ў л ёзм ал ар х а зи н а с и д а
с а қ л а н а ё т г а н қў л ё зм а тў п л а м л а р га к и р и т и л г а н Б ухоро х он и
А б дуллахоннинг Ҳ и н д и сто н подш оҳи А кбарш оҳга ёзган м ак ­
тублари, А к б арш оҳн и н г “ А бдуллахон Ў збекка б и р л и к н и куч ай ­
тирувчи м актуб и ” , А бдулазиз М уҳамм ад Б аҳ о д и р н и н г Х и н д и - 
стон подш оқлари Ш оҳ Ж аҳон ва Ш оҳ А врангзебга м актублари 
Хамда “А м и р Ҳ ай д ар м ак туб лари ” н ом ли қўлёзм а м ан б ал ар и н и
кўрсатиш м ум кин.
У ларда Бухоро ҳ у км дорл ари н и н г қатор хориж ий д авл атл ар - 
Э рон , А ф ғо н и сто н , Ҳ и н д и сто н , Т у р ки я, Россия каб и м ам ла- 
катларга ёзган м актублари, ю борган элчи л ари га берган т о п ш и - 
р и қ ва вазиф алари ўз а к си н и топган.
М азкур ёзи ш м ал ар д а асосан “улуғ аж додлардан м ерос қо л - 
г а н ” якж и ҳ атл и к м ун осаб атларини давом этти ри б, м актублар 
ва со вғал ар ю б о р и б туриш и стакл ар и , ўзаро э л ч и л и к
ҳамда 
д и п л о м а ти к а л о қ а л а р н и н г турли қ и ррал ари ёритилади.
Ш у н и н гд ек , қатор қўлёзм аларда (м асал ан , М ун и с, О гаҳий 
ва Б а ё н и й н и н г “ Х ива с о л н о м а л а р и ” ном и б илан и л м и й ж ам о- 
а т ч и л и к к а маълум бўлган тар и х и й ас ар л а р и ёк и XVII асрда
10


б и ти л ган Хож а С а м а н д а р Т е р м и з и й н и н г “Д астур у л -м у л у к " 
а с ар и к а б и ) ўзб ек д и п л о м а т и я с и н и н г ўзига хос у с л у б л а р и , 
э л ч и л а р га оид а со си й тал аб л ар , улар зи м м а с и га ю к лати лган
вазифалар ҳақида а н и қ ва равшан ф икрлар баён этилганки, бундай 
маълумотлар дипломатия тарихим изнинг назарий масалаларини 
и л м и й
тад қи қ эти шла 
р о я т
муҳим аҳамият касб этади.
2) Д а в л а т а р х и в л а р и д а с а қ л а н и б қ о л г а н ҳ у ж ж а т л а р . By 
хилдаги м атер и ал л ар н и н г асоси й қи см и Россия таш қи иш лар 
в а зи р л и ги н и н г хориж ий ал оқалар тарихига оид ҳуж ж атларини 
ўз ичига олган тўплам лар си л си л аси д а уз ак си н и топ ган . С С С Р
тарқалгунга қадар чоп этилган бу китобларда Россия и м п ер и я - 
с и н и н г Ўрта О си ё д авлатлари б и л ан о л и б борган а л о қ а л а р и
ҳам м аълум та р зд а ўз а к с и н и то п га н . У ларда, ж у м л ад ан , бу 
ердаги д авл атл ар д ан ю б ори л ган э л ч и л и к л а р н и н г м актублари 
ф а к с и м и л е с и ҳам қ и с м а н э ъ л о н қ и л и н г а н . Б у н д а й а р х и в
м а т е р и а л л а р и н и н г қ и й м а т и ш у н д а к и , у л а р н и н г а н ч а г и н а
қи см и б и зд а сақ л ан и б қ ол м аган , чунки давлат ар х и вл ар и н и н г 
турли сабабларга кўра ўз вақтида ғорат қи л и н ган л и ги туф айли 
улар й ўқ бўлиб кетган, м авж уд ларини эса ан а шу м анбалардаги 
н у с х а л а р б и л а н қ и ё с л а ш н а т и ж а с и д а к ў п г и н а ч а л к а ш
м а с а л а л а р н и а н и қ л а ш и м к о н и т у ғ и л а д и . У н д а н т а ш қ а р и , 
У збеки стон Д ав лат тарих архивида О ренбург вилояти тарихи 
архиви м атери аллари м и к р о ф и л ьм л ар и сақл ан ад и . Бу м ате р и ал ­
лар Т у р ки сто н Россия то м о н и д ан б оси б олингунга қадар бўлган 
давр ичида х о н л и к л ар таш қи си ёсати ҳақида жуда қи м м атл и
м аълум отларни ўзида м уж ассам лаш тирган.
А рхив м атер и ал л ар и н и н г ўзи н од ир тарихий м анба эк а н л и ги - 
ни таъ ки д лаш б и л ан бирга ул арн и , ю қорида э с л а т и л га н и д е к , 
қўлёзм а м ан б ал ар б илан қиёсий ўр ган и ш , а й н и қ с а , м уҳим дир. 
Б у н д а й т а р з д а г и м у қ о я с а а н а ш у г у р у ҳ м а н б а л а р д а г и
м аъ л у м о тлар н и ў заро тў л д и р и б ги н а қ о л м ай , б алки х о л и с о н а
ҳ а қ и қ а тн и а н и қ л а ш га хи зм ат қ и л а д и , тари хи й ад аб и ётл ар ва 
тад қ и қ о тл ар д а ж о й л аш и б қолган б и р қатор н о а н и ^ и к л а р ва 
нотўғри хулосаларни б артараф эти ш и м к о н и ни беради.
3) Х о ри ж и й м ам лакатларда чоп этилган м атериаллар. Б унга 
А Қ Ш , А н г л и я , Ҳ и н д и с т о н , Т у р к и я ва Э р о н д а б о с и л га н ва 
мавзуга б евоси та ал оқадор асар л ар турку ми киради. М асал ан , 
Э. О л в о р т н и н г А Қ Ш д а чоп қ и л и н г а н ‘‘Ў зб е к л а р ” м о н о г р а - 
ф и я с и д а “ Ў збек д и п л о м а т и я с и ” ҳақи д а а н ч а -м у н ч а ф и к р л а р
б аён э т и л г а н б ў л с а , х о р и ж и й ш а р қ м а м л а к а т л а р и д а э ъ л о н
қ и л и н ган қатор и лм ий тўплам ларга Ўрта О с и ё н и н г б у д авл атл ар
И


б илан ол и б б орган ал о қал ар и , турли д аврлардаги ё зи ш м ал ар и
ҳақида қ и м м атл и м аълум отлар кири ти лган . Бу м атериаллар шу 
д а в л а т л а р н и н г а р х и в л а р и д а с а қ л а н и б қ о л га н м а ъ л у м о т л а р
асосид а б аён этилган.
М аълум ки, ўзбек д авл атч и ли ги тари хи н и т а д қ и қ эт и ш н и н г 
н а за р и й т а м о й и л л а р и П р е з и д е н т и м и з И сл ом А б д у ган и еви ч
К а р и м о в н и н г “Т ари хи й х оти раси з келаж ак й ўқ” асари д а тўла- 
тўкис ўз и ф о д а с и н и топ ган . Б ундан уч м и н г йил ил гари Аму 
ва С и р ҳ а в за л а р и д а п а й д о б ў л ган , су ғо р м а д е ҳ қ о н ч и л и к ва 
ч о р вач и л и к асоси д а вужудга келган д астл аб ки д авл ат ую ш м ала- 
ридан ҳози ргача д авом этган д авл атч и л и к ж араён и ўзига хос 
тад ри ж и й характерга эга эк ан л и ги га а со сл ан и ш , четдан бўлган 
барча ҳужумлар унга у ёки бу тарзд а таъ си р кўрсатган бўлса- 
д а , а м м о а с л м о ҳ и я т и н и т у б д а н ў з г а р т и р а о л м а г а н л и г и , 
атр о ф д ан кел ган х а л қ л а р н и н г бу ерд аги а с о си й туб аҳол и га 
қ ўш и л и б , у н и н г ти л и ва м ад ан и яти га с и н ги б к е тга н л и ги , бу 
м и н та қ а д а қад кўтарган д а в л а тл а р қар вақт м устақи л та ш қ и
си ёсат ю ри ти ш га ҳаракат қи л и б кел ган ли ги , м устақил д авл ат- 
н и н г асоси й атри б ута - д и п л о м а ти я соҳасида ўзига хос йўл- 
й ў р и қ ва а н ъ а н а л а р вуж уд га к е л г а н л и г и к а б и т а м о й и л л а р
тад қи қо тч и л ар д и қ қ а т м арк ази д а бўлди. Ш ун и н гд ек, и зл а н и ш - 
л ар ж араён и да ай ри м м атери ал л ар - хатлар, д и п л о м а ти к ё з и ш ­
м алар, турли воқеаларга о и д лавҳал арн и қи ёси й ўрганиш га ҳара- 
кат қи л и н д и . А йни вақтда, б аъзи б и р хори ж и й адабиётларда 
мавжуд бўлган нотўғри қар аш л ар , ўтм иш да Т уркистон сарҳад- 
лари да қад кўтарган давлатлар ва улар ю ритган та ш қ и ал оқалар 
аҳам и яти н и атайлаб бузиб тал қи н эти ш , уларни сохталаш ти ри ш
каб и қ а р а ш л а р га и ш о н ч л и д а л и л л а р а с о с и д а к е с к и н за р б а
б е р и ш г а а л о ҳ и д а э ъ т и б о р б е р и л д и . Т а д қ и қ о т н и н г а с о с и й
ёндаш ув тарзи д и п л о м ати ям и з тари хи н и н г д олзарб қ и ррал ари н и
ё р и т и ш д а м и л л и й м а ъ н а в и я т и м и з н у қтаи н а за р и га т а я н г а н
ҳолда иш кўриш га асосланди.
Т ад қи қотд а х рон ол оги к н у қ таи -н азар и д ан , ю қорида таъ ки д - 
л а н г а н и д е к , қ а д и м з а м о н л а р д а н т о X IX а с р н и н г и к к и н ч и
я рм и гач а бўлган д авр ичида ю рти м и з таш қи ал оқалари д а рўй 
берган воқеалар ю засидан ф и кр -м у л о ҳ азал ар баён этилган. Бу 
у зо қ вақт м обайнида Ўрта О сиё сарҳадларида кўплаб давлатлар 
т а р и х с а ҳ н а с и д а ф а о л и я т к ў р с а т и б ўтган ва у м у м и н с о н и й
қадриятлар тараққи ёти да чуқур из қолдирган. У ларнинг ҳарбири 
ю ритган та ш қ и д и п л о м а ти к а л о қ а л а р н и н г ўзи махсус и лм ий 
и зд ан и ю объекти бўлиш и м ум кин. Бу ерда д и п л о м ати я тарихи-
12


м и зн и н г ан а шу давр ичидаги ф а қ а т айрим муҳим м уам молари 
т а д қ и қ э т и л и б , улар ҳ а қ и д а та р и х и й о ч ер к л а р яр а ти л д и ва 
лавҳалар илова қи л и н д и . Б арча тари хи й о ч ер к л а р н и н г ягона 
мавзуга б аги ш лан ган л и ги ва маълум тарзда тадриж ий ҳолда 
б и р -б и р и н и тўлдириб б орган ли ги тад қи қотга тў п л ам -м он огра- 
ф ия тусини берди. У н и н г XIX аср н и н г и кки н ч и ярм игача бўлган ' 
д а в р б и л а н ч е к л а н г а н л и г и хусуси да ш уни а й ти ш к е р а к к и , 
Т у р к и с т о н н и н г Р о с с и я м у ст а м л а к а си га а й л а н и ш и б и л ан бу 
қ а д и м и й ўл ка м у стақ и л т а ш қ и с и ё с а т ю ри ти ш и м к о н и д а н
маҳрум этиб қўйилди ва бу ҳол ан а ш у соҳада юз берган айрим
ж ўзъ ий атри б утл ард ан қ атъ и й н а за р , Ў зб еки сто н м у стақ и л - 
л и к н и қўлга киритган вақтгача д авом эти б келди.
* * *
К и то б н и н г м уқаддим а, хулоса, «Ў збек эл ч и л и к ал о қ ал ар и - 
н и н г тарихий илдизлари», «Амир Т ем ур диплом атияси», «Ҳ оф из 
М уҳамм ад Ф о зи л х о н н и н г Бухоро м и сси яси », «Хоразм тари хн а- 
в и с л и ги д а Х и ва х о н л и г и т а ш қ и с и ё с а т и » , « Л о л а б о ш и н и н г
Х оразм саф ари », «Элчига ўлим йўқ» таом и ли нега бузилди?», 
«П оручик С убхонқулов м и сси яси » бўлим лари Б.С. М ан н он ов, 
«Ўрта О с и ё н и н г араб и сти лоси араф аси даги д и п л о м ати к ал о қ а- 
лари» - Б.С. М а н н о н о в ва М . И сҳоқов, «М ўғиллар истилоси 
араф асидаги д и п л о м ати к ал оқалар тарихидан» - Ж . Ҳ азратқулов, 
«Тем урийлар д и п л ом ати яси » - С .Ғ ул ом ов, «Б обурийлар д аврида 
Ҳ и н д и стон ва Т у р ки сто н ал оқалари » - Б .О бидов, «С аф ар н о - 
м айи Бухоро»да Э р о н -Б у х о р о э л ч и л и к ал оқалари », «Бухоро- 
Э рон д и п л о м а ти к ал оқалари га о и д А м и р Ҳ айдар м актублари», 
«Амир Ҳ айдар даврида Б ух о р о -Р о сси я д и п л ом ати я алоқаларига 
ои д м аълумотлар», «Ўрта О си ё д авлатлари саройларида эл ч и - 
л а р н и қабул қ и л и ш м а р о с и м л а р и » о ч е р к л а р и - Д .В а л и е в а
том он и д ан ёзилган. Т а д қ и қ о тн и н г «Ю рти м и з д и п л о м ати яси га 
о и д л а в ҳ а л а р » д е б а т а л г а н и к к и н ч и қ и с м и м а т е р и а л л а р и
Б .С .М а н н о н о в ва Д .В али евал ар то м о н и д ан ж ам ланган.
М у а л л и ф л ар гуруҳи уш бу к и т о б н и т а й ё р л а ш д а кўрсатган
ёрдам лари ва қим м атли м аслаҳатлари учун Ж аҳон иқтисодиёти 
ва д и п л о м а т и я у н и в е р с и те т и р а ҳ б а р и я т и , ш у н и н гд е к , тари х 
ф ан л а р и д о к то р л ар и - А. Ў р и н б о е в ва Р. Ф а р м о н о в л ар га ўз 
м и н н атд о р ч и л и ги н и изҳор қилади.
13



Download 11,99 Mb.

Do'stlaringiz bilan baham:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   184




Ma'lumotlar bazasi mualliflik huquqi bilan himoyalangan ©hozir.org 2024
ma'muriyatiga murojaat qiling

kiriting | ro'yxatdan o'tish
    Bosh sahifa
юртда тантана
Боғда битган
Бугун юртда
Эшитганлар жилманглар
Эшитмадим деманглар
битган бодомлар
Yangiariq tumani
qitish marakazi
Raqamli texnologiyalar
ilishida muhokamadan
tasdiqqa tavsiya
tavsiya etilgan
iqtisodiyot kafedrasi
steiermarkischen landesregierung
asarlaringizni yuboring
o'zingizning asarlaringizni
Iltimos faqat
faqat o'zingizning
steierm rkischen
landesregierung fachabteilung
rkischen landesregierung
hamshira loyihasi
loyihasi mavsum
faolyatining oqibatlari
asosiy adabiyotlar
fakulteti ahborot
ahborot havfsizligi
havfsizligi kafedrasi
fanidan bo’yicha
fakulteti iqtisodiyot
boshqaruv fakulteti
chiqarishda boshqaruv
ishlab chiqarishda
iqtisodiyot fakultet
multiservis tarmoqlari
fanidan asosiy
Uzbek fanidan
mavzulari potok
asosidagi multiservis
'aliyyil a'ziym
billahil 'aliyyil
illaa billahil
quvvata illaa
falah' deganida
Kompyuter savodxonligi
bo’yicha mustaqil
'alal falah'
Hayya 'alal
'alas soloh
Hayya 'alas
mavsum boyicha


yuklab olish