Европада «Онлайн» туризм бозорининг ривожланиш ҳолати 1998-2002 йиллар
Йиллар
Умумий бозор ҳажми
Интернет орқали пекиж сотишлар
Интернет орқали сотишларнинг умумий сотишлар ичидаги
улуши%
Интернет сотишлардаги ўсиш;
1998
172 млрд С
250 млн ҳ
0.15%
220%
1999
179 млрд С
800 млн ҳ
0.45%
220%
2000
186 млрд С
2000 млн ҳ
1.1%
150%
2001
194 млрд С
3200 млн ҳ
1.7%
60%
2002
202 млрд С
400 млн ҳ
2.0%
25%
МАНБА:ТТНA. Сeптeмбeр. 2002
Европа мамлакатларининг интернет орқали туристик маҳсулотларини сотиши ва уларнинг улуши
Мамалакатлар
Бозор улуши%
Англия
30%
Германия
27%
Франция. Голландия. Белгия. Австрия.
Швейцария ва Ирландия
19%
Скандинавия. Финландия ва Исландия
16%
Италия. Испания. Партугалия ва Греция
8%
МАНБА:ТТНA.Сeптeмбeр.2002
2002 йил Европа минтақасига қилинган ташрифлар ва халқаро туризмдан келиб тушган тушум
№
Туристларни қабул қилувчи асосий мамлакатлар
Қатор1
Халқаро туристик ташрифлар
Халқаро туризмдан келиб тушган тушум миқдори
2002
ўзгариши%
улуши% 2002
2002
млрд. АҚШ
дол.
ўзгариши%
улуши% 2002
2001/2000
2002/2001
2001/2000
2002/2001
20.
Франция
ТФ
77.012
-2.6
2.4
19.3
32.329
-2.5
7.8
13.4
21.
Испания
ТФ
51.748
4.6
3.3
12.9
33.609
4.5
2.2
14.0
22.
Италия
ТФ
39.799
-3.9
0.6
10.0
26.915
-6.2
4.3
11.2
23.
Буюк
Британия
ВФ
24.180
-9.4
5.9
6.0
17.591
-16.7
8.0
7.3
24.
Австрия
ЦЕ
18.611
1.1
2.4
4.7
11.237
1.9
11.1
4.7
25.
Германия
ЦЕ
17.969
-5.9
0.6
4.5
19.158
-0.3
4.0
8.0
26.
Венгрия
ВФ/2
15.870
-1.5
3.5
4.0
3.273
9.4
-13.2
1.4
27.
Греция
ТФ
14.180
7.3
0.9
3.5
9.741
2.4
3.1
4.1
28.
Пол‘ша
ТФ
13.980
-13.8
-6.8
3.5
4.500
-21.1
-6.5
1.9
29.
Туркия
ТФ
12.782
12.5
18.5
3.2
9.010
-3.3
22.0
3.7
30.
Португалия
ИТФ
11.666
0.6
-4.1
2.9
5.919
4.2
7.5
2.5
31.
Швейцария
ТФ
10.000
-1.8
-7.4
2.5
7.628
-3.5
4.4
3.2
32.
Нидерландия
ЦЕ
9.595
-5.0
1.0
2.4
7.706
-6.8
14.6
3.2
33.
Россия фед.
ТФ
7.943
5.3
7.3
2.0
4.188
3.8
17.6
1.7
34.
Хорватия
ЦЕ
6.944
12.2
6.1
1.7
3.811
20.9
14.3
1.6
35.
Бел‘гия
ЦЕ
6.724
-0.1
4.2
1.7
6.892
4.7
-0.2
2.9
36.
Ирландия
ТФ
6.476
-4.4
1.9
1.6
3.089
7.0
10.7
1.3
37.
Украина
ТФ
6.326
31.4
9.2
1.6
2.992
23.5
9.8
1.2
38.
Европа бўйича
399.759
-0.5
2.3
100
240.490
-1.7
6.5
100
МАНБА:Бутунжаҳонтуризмташкилоти(БТТ)(МаълумотларБТТтомонидан2003йилсентябрдайиғилган). 1Қаторлар-ТФ: Чегарадаги халқаро туристик қабул (бир кунлик ташрифларни ҳисобга олмаганда).
ВФ – Чегарадаги халқаро туристик қабул (бир кунлик ташрифларни ва туристларни ҳисобга олган ҳолда).
ТCE-Гуруҳ бўлиб жойлашиш жойлардаги халқаро
Туризм индустриясидаги тармоқларнинг интернет орқали сотишлари
Тармоқлар
1998
1999
2000
Ҳаво йўли
0.18%
0.70%
1.90%
Меҳмонхона
0.13%
0.36%
0.74%
Пекиж турлар
0.16%
0.37%
0.75%
Бошқа хизматчилар
0.07%
0.18%
0.38%
Умумий сотишлар ичидаги улуши
0.15%
0.45%
1.1%
МАНБА:ЛондонWeстминистeрУниверситетиданCaрлҲ.Мaрcуссн.ДанияБoнҳoлмтадқиқотмаркази томонидан қилинган ривожланиш таҳлиллари ва ПҳoCус Wригҳт илмий-тадқиқот ташкилоти маълумотлари.
ОН ЯН учун тестлар
Туризм географиясининг вазифасини аниқланг.
А – туризм тизимини ҳудудий лойихалаш Б – туризмнинг ресурсларини аниқлаш
В – халқаро туризмни ўрганиш
Г – давлатлардаги туризмни ўрганиш Д – туристик марказларни ўрганиш
Туризм географиясининг замонавий концепцияси нима
А – халқаро туризм ривожини белгилаш Б – халқаро туризмни лойихалаштириш
В – халқаро туризм бозорини тадқиқ қилиш Г – минтақавий туризм ривожини белгилаш Д – Халқаро туризм тизимини таърифлаш
Туризмни ривожлантириш моделларини белгиланг
А – П.Мариот модели Б – С.К.Кемпбелл модели
В – Р.В.Батлер модели Г – Г.Турота модели Д – хаммажавоблар тўғри 4.Ўзбекистондатуризмгеографиясиниривожлантиришмоделияратилганми А – ҳозиргача ишлаб чиқилмаган Б – яратилган
В – тайѐрланмоқа Г – зарурат йўқ Д – зарурат бор
Туризм географиясининг қандай тадқиқот методларини биласиз
А – баҳолаш методи Б – тиббий биологик метод
В – руҳий-эстетик метод Г – технологик метод Д – ҳаммажавоблар тўғри
Картографик методнинг мазмунини белгиланг
А - туризм географиясини хариталаштиради Б – туристик ресурсларни хариталаштиради
В – халқаро туристик марказларни хариталаштиради Г – туристик маршрутларни хариталаштиради
Д – ҳаммажавоблар тўғри
Баҳолаш методини таърифланг
А – туристик ресурсларни баҳолаш Б – туристик иқлим ресурсларини баҳолаш В – экотуризм ресурсларини баҳолаш Г –туристик маҳсулотларни баҳолаш
Д – ҳаммажавоблар тўғри
Технологик методни таърифланг
А – туризмнинг технологик хизматларини баҳолаш
Б – туристик марказлардаги технологик шароитларни баҳолаш В –туризмни технологиялаштириш
Г – туризмда технологияларни қўллаш Д – ҳаммажавоблар тўғри
Экологик методни таърифланг
А – экотуризм ресурсларини ўрганади
Б –экотуризмни ривожлантириш йўлларини ишлаб чиқади В –экотуризм муаммоларини ўрганади
Г - экотуризм рекламасини ишлаб чиқади Д – ҳаммажавоблар тўғри
Тиббий-биологик методни таърифланг
А – туристик иқлимни ўрганади Б – туристик муҳитни ўрганади В –туризмнинг соғломлаштириш ресурсларини ўрганади
Г –иқлимнинг туризмга таъсирини ўрганади Д – ҳаммажавоблар тўғри
Халқаро туризм турларининг географияси нима А – халқаро туризмдаги барча турларнинг географияси Б – экотуризм географияси
В – тарихий обидалар туризми географияси Г – диний зиѐратгоҳ туризм географияси
Д – ҳаммажавоблар тўғри
Диний зиѐрат туризми тўғрисидаги таърифни аниқланг
А – ислом динидаги зиѐрат, сиғиниш Б –будда динидаги зиѐрат, сиғиниш В – христиан динидаги зиѐрат, сиғиниш Г – тарихий обидаларга сиғиниш Д – А Б В жавоблар тўғри
Экологик туризм географияси нима
А – экотуризм географиясининг халқаро ҳолати Б – экотуризм ресурслари
В – экотуризм ҳудудлари
Г – экотуризмнинг давлатлардаги ҳолати Д – ҳаммажавоблар тўғри
АҚШ да қайси туризм соҳаси ривожланган
А – ички туризм Б – чиқиш туризми
В – халқаро туризм Г –экологик туризм Д – ҳаммажавоблар тўғри