118
1-жадвал.
Кунгабоқарнинг инцухт линияларида авлодлар бўйича фенотипик белгиларнинг ўзгариши
(Сурхондарё вилояти шароитида)
Передовик нави
Красотка дурагайи
Йиллар
Ўстириш
ша
рити
Ўзидан
ча
нг
-ган
линиялар
авлоди
(J)
Ўсув
даври
, ку
н
Ўсимликлар
бўйи
, см
Сава
тча
д
иам
етри
, см
Сава
тчада
ги
ур
уғ
миқдори
, г
Уруғ
пўч
оғ
и
чиқими
, %
Ўсув
даври
, ку
н
Ўсимлик
бў
йи
, см
Сава
тча
д
иам
етри
, см
Сава
тчада
ги
ур
уғ
миқдори
, г
Уруғ
пўч
оғ
и
чиқими
, %
2007
Очиқ ерда
J
0
(андоз
а)
94 216 25 127 24 90 186 23 121 24
Плёнка
остида
J
1
92 207 22 113 23 88 171 21 111 23
2008
Очиқ ерда
J
2
88 192 20 100 22 85 165 20 102 22
Плёнка
остида
J
3
86 180 19 93 21 82 152 19 85 21
2009
Очиқ ерда
J
4
83 173 18 86 20 79 138 18 79 20
Плёнка
остида
J
5
80 155 17 79 19 76 127 17 74 19
2010
Очиқ ерда
J
6
78 144 16 76 19 74 119 16 69 18
Плёнка
остида
J
7
77 133 16 73 18 72 113 15 66 17
2011
Очиқ ерда
J
8
76 132 16 73 18 72 111 15 66 17
ЭКФ
05
3,4
3,3
1,7
5,3
2,1
2,8
Масалан, Передовик навини плёнка остида ўстириб, ўсимликларни инцухтлаш туфайли
линияларнинг констант шаклига келиши олтинчи авлодда кузатилган бўлса, очиқ ерда ўстирилиб,
инцухтлаш натижасида ҳам линияларнинг ўзгармас шакли олтинчи авлодда кузатилди. Шунингдек,
констант шаклга келган ўсимликларнинг сони ҳам деярли бир хил бўлди. Худди шундай маълумотлар
Красотка дурагайида кузатилди. Бироқ навларнинг барча фенотипик белгилари бўйича фарқланишлар
кескин кузатилиши билан бир қаторда канстант шаклга келиш бўйича бир-биридан бир йил фарқ
қилиши бу навнинг асосий фарқли белгиларини намоён қилганлигидир.
Қисқа муддат (3 йил) да Передовик дурагайидан олинган инцухт линия (А) ва Красотка дурагайидан
(4 йилда) олинган (Б) линияларни ♀
А инцухт линия
Х ♂
Б инцухт линия билан чатиштирилиб, гетерозис
хусусиятга эга бир нечта ўсимликлар олинди. Бу ўсимликларнинг аксарият кўп қисми ота-она (андоза)
шаклига нисбатан саватчаси йирик ва саватчада уруғлар миқдори кўп (138г). Ўсимлик бўйи бир хил ,
пояси йўғон, бўғин оралиқлари қисқа, пўчоқ чиқими кам (19 %) бўлганлиги аниқланди.
Хулоса Гетерозисли дурагайлар инцухт линиялар асосида олинади. Инцухт линияларнинг
констант шакллари қисқа муддатда етиштирилса, гетерозисли дурагайларни етиштириш шунчалик тез
амалга ошади. Самарқанд вилоятида сунъий иситилган иссиқхона ёрдамида кунгабоқар ўртапишар
навлари инцухт линияларнинг бир йилда икки авлоди олинади. Сурхандарё вилоятида эрта пишар
навларни плёнка остида ўстириш ёрдамида ва далада очиқ ерда тезпишар навларни ўстириш туфайли
инцухт линияларнинг икки авлодлари олинади. Бир йилда линияларнинг иккита авлод ўсимликларини
ўстириш туфайли, инцухт линиялар 7-9 йил ўрнига 3-4 йилда етиштирилади. Инцухт линияларни қисқа
муддат (3-4 йил)да етиштириш йўли билан кунгабоқарнинг гетерозисли дурагайларини етиштириш
муддати икки марта тезлашади.
Do'stlaringiz bilan baham: