БОБУРНОНЛ
19
л а т л ар д а и ш л а т и л г а н ҳарбий қ у р о л л ар ,
м у д о ф а а в о с и т а л а р и , қ а л ъ а г а ч и қ и ш
асбоб-ускуналарининг ўзига хос қомуси
с и ф ати д а ҳам т а р и х и й -м аъ р и ф и й аҳами-
я т г а м о л и к д и р .
„ Б о б у р н о м а “ А м и р Тем ур, Ш о ҳ р у х
мирзо, Абусаид мирзо, Улугбек, Ҳусайн
Бойқаро, М уҳаммад Ш айбонийхон, Убай-
д у л л а х о н , Х о ж а У б а й д у л л о ҳ А ҳ р о р ,
У м ар ш ай х мирзо, Султон А ҳм ад мирзо,
Султон М аҳмуд мирзо, Султон Маҳмуд-
хон, А ҳм ад Танбал, Х исравш оҳ, Зуннун
аргун,
Исмоил С аф авий, Шоҳ Таҳмосп,
А б у л м а к о р и м , Х о ж а М ав л о н о й и Қ ози,
Б адиуззам он мирзо, А бдуллатиф мирзо,
Р аан а С ангаа си нгари ш оҳ ва ш аҳзода
л а р , а м и р ва б е к л а р , п и р - м у р ш и д л а р
ҳ а қ и д а м уҳ им т ар и х и й м аъ л у м о т л ар н и
ўзид а акс эттирган и билан багоят қим-
м а т л и д и р .
2.
„ Б о б у р н о м а “ н и а д а б и ё т ш у н о с -
л и к асар и д е й и ш ҳ ам м у м к и н . Зотан ,
адабиёт н а м о я н д а л а р и ҳ а қ и д а ги маълу-
м отлар , адиб ва ш о и р л а р н и н г асар лар и
т а ҳ л и л и , у л ар га баҳо бериш адабиётшу-
но сли к илм и соҳасига мансуб.
„Б об у рн о м а“ да э л л и к к а я қ и н шоир-
ни н г исм и ш а р и ф и ай т и л и б , у л а р н и н г
а с а р л а р и т а ҳ л и л э т и л г а н ё к и баҳо бе-
рил ган. К ўплаб ш о и р л ар но м л ар и айтил-
м а й (у л ар н и н г асар лари
ш у н ч а л и к маш-
ҳ у р к и , м у а л л и ф л а р и н и эслатиб ўтириш -
ни Бобур л о зи м топм аган), асарларид ан
т а л а й п а р ч а л а р бирор в о қеа муносаба-
ти б и л а н к е л т и р и л г а н . Б у ж и ҳ а т д а н ,
а й н и қ с а , Ш а р қ д а а х л о қ отаси сиф атида
ш у ҳ р а т қ о з о н г а н С а ъ д и й Ш е р о з и й ва
у н и н г „Г ули сто н“ асари ал о ҳ и д а қ ай д эт-
гу л и к . Бобур бу асардан гоҳ эслатиб, гоҳ
эсл ат м ай ў н л а р ч а и қ т и б о с л а р келтира-
ди. Ч у н о н ч и , ш у ла р д ан и к к и т а с и айниқ-
са т аъ си р ч ан ва эсда қо л ар л и д и р :
бири — Оббурданда то ш га ўйиб ёзди-
р и л га н Ж а м ш и д ҳ а қ и д а г и С аъ д ий шеъ-
ри(бу тош ҳозир Душ анбе д ав л ат музейи-
да сақ л ан ад и );
и к к и н ч и с и , Ҳусайн Б ойқаро вафоти-
дан сўнг уни нг и к к и ўгли — Бадиузза-
мон мирзо ва М узаффар м ирзонинг ше-
р и к л и к билан тахтга ў т и р и ш л ар и воқеа-
си ай ти лганда „Гулистон“дан қуйи дагича
ҳ и к м а т к е л т и р и л а д и (табдили): „Ш ай х
С а ъ д и й сў зи м а з м у н и н и н г х и л о ф и юз
берди. „ Г у л и ст о н “да к е л т и р г а н к и : „Ўн
д а р в и ш бир г и л а м г а си ғи б ёт а р л а р -у ,
и к к и подш оҳ бир и қ л и м г а с и ғ м а й д и “ .
„ Б о б у р н о м а “ да
б изга т а н и ш ва та-
н и ш б ў л м аган ж у д а к ў п л аб ў ш а давр-
нинг форсийгўй ва ту ркий гў й шоир, адиб
ва о л и м л ар и ҳ а қ и д а м аъ л у м о т л а р ҳамда
асар лар и д ан п а р ч ал ар , у л ар н и н г таҳлил-
лар и берилган. А сарда эи к р этилганлар-
дан А бдураҳмон Ж о м и й , А л и ш е р Наво-
ий, Бадриддин Ҳ илолий, Камолиддин Би-
ноий, К ам олиддин Ҳ усайн Гозургоҳий,
М у ҳ а м м а д С о л и ҳ , А б д у л л о Ҳ о т и ф и й ,
О сафий, Мир Муртоз, М уллозодайи Мул-
ло Усмон, А тоуллоҳ М аҳмуд Ҳ усайн ий ,
А м ир Ш ай х и м С у ҳ ай ли й , Х ондам ир, Аб-
д у р аззо қ мирзо, А сириддин А х си к ат и й ,
Б а й р а м х о н , А ҳ м а д Ҳ о ж и б е к ( В а ф о и й ) ,
Ҳ усайн А ли Ж а л о й и р , С айф ий Б ух о р ий,
Мир Ҳ усайн
М уам м оий, М улло Муҳам-
мад Б а д а х ш и й , Юсуф Б а д и и й , М аҳмуд
барлос, Султон М аҳм удхон, Оҳий, Шоҳ
Ҳ у сайн К о м и й , А ҳ л и й , Мир Сарбараҳ-
на, Қ ози И х ти ёр, М улло М асъуд Шир-
вонийни э сл ати ш м у м к ин .
Заҳ и р и д д и н М уҳам м ад адабиётшунос
си ф атид а ўта талабчан, ҳатто қ а т т и қ қ ў л .
Сара бадиий ёки и л м ий асар лар га улуғ-
лар берадиган баҳо м у ш т а р а к бўлиб чи-
қ ад и , албатта. Ч у н о н ч и , Мир Атоуллоҳ
М а ш ҳ а д и й н и н г „ Б а д о й и у с - с а н о й и ъ “
н о м л и п о э т и к а г а до ир асари х у су си д а
Бобур ёзади: „Я на санойии ш еъ р д а „Ба-
д о й и у с -с а н о й и ъ “ н о м л и р и с о л а ёзган
э к ан , х и й л а я х ш и ё з г а н “ .
Энди шу асар ҳ а қ и д а А л и ш ер Наво-
ий нима дегани билан қ и зи қай л и к : „Са-
ноеъда бир китоб ёзган: „Бадоеъи Атоий"
номида. Энди о қ қ а кўчирилди. М аълум
эм аски, бу илмда ҳеч
ким у н ч ал и к му-
кам м ал ва фойдали китоб ёзган бўлсин“ .
Адабиётшунос Бобурнинг асар ҳ ақи да
„ёмон эм асди р“ деган баҳосини олиш ҳам
кат т а ютуц. У м ақтовга нисбатан — ха-
сис, т ан қ и д ва к а м ч и л и к топиш да мисл-
сиз м оҳир. Унинг баҳолаш меъёри би-
л ан А л и ш ер Н а в о и й н и к и н и қ и ё с л а с а к ,
Навоийда мақтов кў пр оқ, т ан қ и д озроқ.
Нега бунақа? Ч ун к и Навоий ўқитувчи, ал-
қаб истеъдодларни ул гай ти р у вчи устод.
Бу ж и ҳ а тд а н у Мавлоно Л утф ий усули-
дан кўпроқ фойдаланади. Ҳар ҳолда, тан-
қ и д қ и л и б т а р б и я л а ш д а н к ў р а, ал қаб ,
мақтаб и стеъдодларни ў стир и ш устозлар
учун к ў п р о қ хосдир. Бобурга ке л с а к , у
www.ziyouz.com kutubxonasi
20
БОБУРНОМА
— подшоҳ. Ҳ ам м а — унинг хиэматида.
Савияси ўртача асарларни у арзимас қора-
лам а деб ҳисоблайди. Б из юқори сания
тялаб қ и л а д и г а н Бобурга айб қўёлм ай-
миз, у ни инсофсизликда айблаб бўлмай
ди. Аслида ч и н а к а м адабиётшунос ҳам и
ш а ана ш у д ар аж а д а турмоғи лозим.
А ли ш ер Навоий ҳам, Бобур ҳам Бад
риддин Ҳ илолийн ин г куп матн ёд билиш
қобилияти — мислсиз ҳоф изасига бирдай
аҳ а м и я т берганлар. Навоий „М ажолис ун
наф оис“да йигитча Ҳ илолий ҳақ и д а ёза
ди: „Мавлоно Ҳ илолий — турк элидин-
дир. Ҳ офизаси я х ш и д и р . Истеъдоди ҳам
ҳоф изасича бордир“ .
Б о бу р „ В а қ о е ъ “да о р ад ан й и г и р м а
й и л лар ўтгач ёзади: „Яна Ҳ илолий эди.
Ҳ озирги вақтда ҳам бордир. Ғазал лар и
текис, аж ой и б ... Ж у д а к у ч л и ҳоф изаси
бор эм иш : ўттиз-қирқ м инг байт ёдида
бор эм иш . Д ей д иларки, „Х ам са“нинг ак
сар байтлари ёдида б о р ...“
Адабиётшунос Бобур Ҳилолий ҳақида-
ги ушбу маълум отлари
давомида адаби
ёт назари я си н и н г муҳим м уам м олари —
мяэмун ва ком пози ция ам алиёти га мах-
сус эътибор беради; Ҳ илолий достонининг
к о м по зи цияси бўш ли гин и уқтиради, об-
разл ар м анти қи масаласида ҳам ш оирни
қ а т т и қ т а н қ и д қ и л а д и (м атн табдили):
„Б ир достони бор, хаф и ф баҳрида, „Шоҳ
ва Д арвеш " номли. Гарчи баъзи байтла-
ри ж уд а ажойиб ч и қ қ а н бўлса-да, лекин
достоннинг мазмуни ва устухонбандлиги
(ком поэицияси) ж у д а бўш ва харобдир.
И лгари ўтган ш оирлар и ш қ ва ош иқлик-
к я оид достон ё з га н л ар и д а о ш и қ л и к н и
эрга ва м а ъ ш у қ л и к н и аёлга нисбат бер
гаилар. Ҳ илолий дарвеш ни о ш и қ қилип-
ти, ш оҳ ни — м а ъ ш у қ ."
А ли ш ер Н авоийнинг азиз дўсти А м ир
Ш ай х и м С у ҳ ай ли й (Ш айхи м бек) ҳ а қ и д а
ги „Б о б у р н о м а“ м аъ л у м о т и и к к и ж и ҳ а т
дан д и қ қ а т г а л о йи қ: бир и нч ид ан, шоир-
н и н г ш е ъ р ў қ и ш и д а г и с у н ъ и й л и к к а
а ҳ а м и я т б е р и л г а н ; и к к и н ч и д а н , ш е ъ р
с а н ъ а тл ар и д ан муболага
сан ъ а ти д а меъ-
ёр м у ҳ и м л и г и г а з ъ т и б о р қ а р а т и л г а н
(матн табдили): „Яна Ш а й х и м б е к эди.
„С у ҳ ай л и й “ тахал л у с қ и л га н и учун Шай-
хим С уҳай ли й дер эдилар. Ш еъ р н и ал-
л а н е ч у к о ҳ а н г д а ў қ и р д и . Қ ў р қ и н ч л и
с ў з л а р ва м а ъ н о л а р н и и ф о д а л а р эди.
У нинг ш еъ р л а р и д ан бир байти будир:
Do'stlaringiz bilan baham: