ЎЗБЕКИСТОН РЕСПУБЛИКАСИ ҚУРИЛИШ ВАЗИРЛИГИ МИРЗО УЛУҒБЕК НОМИДАГИ САМАРҚАНД ДАВЛАТ АРXИТЕКТУРА-ҚУРИЛИШ ИНСТИТУТИ
Факултет: Қурилиш
Кафедра: Қурилиш конструксялари
Фан: Метал конструксялари
Kurs loyiha
Мавзу: "Бир қаватли саноат биносининг қурилмаларини монтаж килиш"
Гурух: 304-BvaIQ
Бажарди: Duvlonov M
Қабул қилди: Qalandarov S
Самарқанд-2022
1. Стропил фермани ҳисоблаш
Равоғи L = 24 м, қадами B =6 м, том ёпма қурилмаси прогон ва пўлат профилланган тўшамадан иборат стропил фермани ҳисоблаймиз. Қор юки Pн = 0,5 кН/м2 (II-район), пўлат синфи – С275.
1- расмда ферма шакли келтирилган. Ҳисоблашни юкларни аниқлашдан бошлаймиз. Доимий юкни 1- жадвал асосида қабул қиламиз. Ҳисоблаш натижалари 2- жадвалда келтирилган.
Лойиҳалаш бўйича дастлабки маълумотлар:
Қурилиш тумани – Самарқанд ш; Бинонинг эни- В= 24 м; Бинонинг узунлиги L = 84 м; Устунлар қадами – а= 6,0 м.
Равоғи 24 м бўлган стропила ферма синфи С275 бўлган пўлатдан тайёрланади. Стропила ферма ўлчамлари расмда келтирилган.
1- жадвал . Том ёпма қурилмаси оғирлигидан тушадиган доимий юк
№ п.п.
|
Юклар номланиши
|
Меъёрий (кН/м2)
|
Ишончлилик коэфициенти f
|
Ҳисобий (кН/м2)
|
1
|
Гравийлик ҳимоя қатлами (20 мм)
|
0,4
|
1,3
|
0,52
|
2
|
Сув ўтказмайдиган қатлам (4 қат рубероид)
|
0,2
|
1,3
|
0,36
|
3
|
Иссиқлик ўтказмайдиган катлам -пенопласт ( = 50 мм)
|
0,03
|
1,2
|
0,04
|
4
|
Бўғ ўтказмайдиган қатлам (1 қат рубероид)
|
0,05
|
1,2
|
0,06
|
5
|
Пўлат проф тўшама. (настил) (0,8-1 мм)
|
0,15
|
1,05
|
0,16
|
6
|
Яхлит прогон (l = 6 м)
|
0,06
|
1,05
|
0,07
|
7
|
Стропил ферма боғловчилари билан
|
0,3
|
1,05
|
0,32
|
|
Итого:
|
Gн = 1,19
|
|
G = 1,53
|
Ферманинг ўртадаги тугунларига тушадиган ҳисобий юк қуйидагига тенг:
G1 = 1,53·6·3 = 27,54 кН.
Меъёрий қор юкки Pн = 0,5 кН/м2 га тенг, тугунга таъсир этадиган ҳисобий юк қиймати қуйидагига тенг бўлади:
P1 = 1,4·0,5·6·3 = 12,6 кН.
Жами ферма тугунларига таъсир этадиган юк:
Q1 = 27.54 + 12,6 = 40,13 кН.
Зўриқишларни аниқлаш учун 4- жадвалдан фойдаланамиз. Ундаги бирлик (Р=1 кН) кучдан топилган қийматларни, тугунга тушадиган жами тўпланган юкка кўпайтирамиз ва натижаларини 6-жадвалга киритамиз.
1- расм. Равоғи 24 м бўлган ферма схемаси
2- расм. Равоғи 24 м бўлган ферма тугунлари ва стерженларининг рақамланиши
2- жадвал. Ферма стерженларидаги зўриқиш
ферма элементлари
|
Стерженлар
рақамланиши
|
Зўриқиш (кН)
|
P = 1 кН
|
P х Gi
|
Юқори тасма
|
4
|
0,000
|
0,000
|
8,11
|
-7,059
|
-283,28
|
14
|
-9,412
|
-377,77
|
Пастки тасма
|
6
|
4,118
|
165,26
|
12
|
8,824
|
354,1
|
Ховонлар
|
2,5
|
-5,404
|
-216,86
|
7
|
3,860
|
154,9
|
10
|
-2,316
|
92,94
|
13
|
0,772
|
39.98
|
Устунлар
|
1
|
-0,500
|
-20,06
|
9.15
|
-1,000
|
-40,13
|
Шпренгел
|
3
|
0,000
|
0
|
Стерженларнинг ҳисобий узунликларини аниқлаш.
Юқори тасма учун ҳисобий узунлик қуйидагига тенг:
lx = ly = 3 м.
Боғловчиларни эътиборга олган ҳолда, пастки тасма учун ҳисобий узунликлар қуйидагича:
6-стержен lx= 6 м,ly = 6 м.
12-стержен lx= 6 м,ly = 6 м.
Устунлар узунлиги ферма баландлигига тенг, яъни lc = 2,55 м. Ҳовон узунлиги
lр= = = 3.94 м.
Таянч ховонлари (2, 5) ҳисобий узунлиги қуйидагига тенг:
lx= lр/2 = 1.97 м, ly = lр = 3.94 м.
Ўрта ховонлар учун ҳисобий узунлик:
lx=0,8lр = 0,83.93 = 3.144 м, ly = lр = 3.93 м.
Устунлар учун: lx=0,8lс = 0,82.55 = 2.04 м,ly = lc = 2.55 м.
Шпренгел учун: lx=0,8lр/2 = 1.576 м, ly= lр/2 = 1.97 м.
Топилган қийматлар бирлигини сантиметрларда 3- жадвалга киритамиз.
1. Стерженлар кўндаланг кесимини танлаш.
Барча стерженлар кўндаланг кесим юзасини формулалардан ва 3- жадвалга киритилган маълумотлардан фойдаланиб аниқлаймиз. Бунда ферма юқори ва пастки тасмалари таврдан ва панжараси жуфт бурчакликлардан ташкил топган бўлиб, иловадаги сортаментдан танлаб олинади.Тасмалар учун Б ва Ш типдаги таврларни қабул қилиш назарда тутилган.
4-стержен (юқори тасма). Бу стержендаги зўриқиш нолга тенг, шунинг учун уни кам юкланган стержен каби ҳисобланади, (1) формулага мувофиқ стерженнинг инерция радиусини аниқлаймиз:
ix = 300/120 = 2,5 см;iy = 300/120 = 2,5 см. (1)
Иловадаги сортамент 1-жадвалидан ┬11,5-БТ3 таврни қабул қиламиз. Унинг кесим юзаси A = 18 см2, инерция радиуслари ix = 3,28 см, iy = 2,52 см. (3) формула ёрдамида эгилувчанликни аниқлаймиз ва текширамиз:
x = 300/3,28 = 91,5 [120]; y = 300/2,52 = 119 [120].
Шарт бажарилди.
8 ва 11 стерженлар (юқори тасма). Сиқилган стерженлар кўндаланг кесим юзасини устиворлик шартидан танлаймиз. Дастлаб эгилувчанлик = 70 қабул қилиб, иловадаги 4 - жадвалдан коэффициент = 0,754 топамиз, сўнгра (2) формуладан талаб этиладиган кўндаланг кесим юзасини ҳисоблаб топамиз:
(2)
Aтр = 16,12 см2
Иловадаги сортамент 1-жадвалдан, кесим юзаси A = 16.2 см2, инерция радиуслари ix = 3,29 см, iy = 2,48 см бўлган ┬11,5-БТ2 таврни қабул қиламиз. (3) формула ёрдамида эгилувчанликни аниқлаймиз ва текширамиз: (3)
x = 300/3,29 = 91,18 [120]; y = 300/2,48 = 121 [120].
Шарт бажарилмади.
Сортамент жадвалидан кесим юзаси A = 21.1 см2, инерция радиуслари ix = 3.73 см, iy = 2.74 см бўлган ┬13-БТ3 тавр қабул қиламиз. (3) формуладан эгилувчанликни аниқлаймиз ва текширамиз:
x = 300/3.73 = 80.42 [120]; y = 300/2.74 = 109.5 [120].
Шарт бажарилди. Эгилувчанликнинг катта қийматига асосан иловадаги 4- жадвалдан коэффициент = 0,612 қабул қиламиз, сўнгра (8) формуладан устиворликни текширамиз:
σ= = 21.9 24,50,95 = 23,275. Шарт бажарилди.
14 стерженни (юқори тасма). Кесим юзасини танлашни юқорида келтирилган стерженлар каби аниқлаймиз ва натижаларига кўра: кесим юзаси A = 24.7 см2, ix = 4.35 см, iy = 3,18 см бўлган ┬15-БТ3 тавр қабул қиламиз. (3) формуладан эгилувчанликни аниқлаймиз ва текширамиз:
x = 300/4.35 = 68.96 120; y = 300/3,18 = 94.34 120.
Шарт бажарилди. Эгилувчанликнинг катта қийматига асосан иловадаги 4 - жадвалдан коэффициент = 0,612, сўнгра (8) формуладан устиворликни текширамиз:
σ= = 22,75 24,50,95 = 23,275.
Шарт бажарилди.
6 - стержен (пастки тасма). Чўзилган стержен кесим юзасини мустаҳкамлик шартидан келиб чиқиб танлаймиз. (4) формула ёрдамида талаб қилинадиган кесим юзасини топамиз:
(4)
Aтр = 7,1 см2.
Кесим юзаси A = 16 см2, инерция радиуслари ix = 2,48 см, iy = 3,56 см бўлган ┬10-ШТ* тавр қабул қиламиз. (3) формуладан эгилувчанликни аниқлаймиз ва текширамиз:
x = 600/2,48 = 241,9 [250]; y = 600/3,56 = 168,5 [250].
Шарт бажарилди. Стержен мустаҳкамлигини текширамиз:
σ= = 10,3 24,50,95 = 23,275
Шарт бажарилди.
12 - стержен(пастки тасма). (2) формуладан стержен кесим юзасини аниқлаймиз:
Aт.к. = 16 см2.
Кесим юзаси A = 18,5 см2, инерция радиуслари ix = 2,51 см, iy = 3,59, см бўлган ┬10-ШТ1 тавр қабул қиламиз. (3) формуладан эгилувчанликни аниқлаймиз ва текширамиз:
x = 600/2,51 = 239,04 250; y = 600/3,59 = 167,13 250.
Шарт бажарилди. Стержен мустаҳкамлигини текширамиз:
σ= = 19,1 24,50,95 = 23,275
Шарт бажарилди.
2 ва 5 стерженлар (ҳовонлар).Сиқилган ховонлар кесим юзасини устиворлик шартидан танлаймиз. Дастлаб эгилувчанликни = 110 қабул қилиб, иловадаги 4- жадвалдан коэффициент = 0,478 қабул қиламиз, сўнгра (2) формуладан стержен талаб этиладиган кесим юзасини топамиз:
Aт.к. = 20.58 см2.
Иловадаги 3 - жадвалдан кесим юзаси A = 24.56 см2, ix = 2,77 см, iy = 4.06 см булган ┐┌90х7 жуфт бурчаклик қабул қиламиз. (3) формуладан эгилувчанликни аниқлаймиз ва текширамиз:
x = 218/2,77 = 78.4 [120]; y = 435/4.04 = 107.7 [120].
Шарт бажарилди. Эгилувчанликнинг катта қийматига асосан иловадаги 4- жадвалдан коэффициент = 0,419 қабул қиламиз, сўнгра (8) формуладан устиворликни текширамиз:
σ= = 17.84 24,50,95 = 23,275
Шарт бажарилди.
7 –стержен (ҳовон). Чўзилган ҳовон кесим юзасини мустаҳкамлик шартидан келиб чиқиб танлаймиз. (2) формуладан талаб қилинадиган кесим юзасини топамиз:
Aтр = 6,65 см2.
Иловадаги 3- жадвалдан кесим юзаси A = 7.78 см2, ix = 1,54 см, iy = 2,43 см.бўлган ┐┌50х4 жуфт бурчаклик қабул қиламиз. (3) формуладан эгилувчанликни аниқлаймиз ва текширамиз:
x = 314,4/1,54 = 205,5 [250]; y = 393/2,43 = 160,4 [250].
Шарт бажарилди. Стержен мустаҳкамлигини текширамиз:
σ= = 20.96 24,50,95 = 23,275
Шарт бажарилди.
10 - стержен(ҳовон). Сиқилган ховон кесим юзасини устиворлик шартидан танлаймиз. Дастлаб эгилувчанликни = 130 қабул қилиб, иловадаги 4-жадвалдан коэффициент = 0,364 қабул қиламиз, сўнгра (2) формуладан стержен талаб этиладиган кесим юзасини топамиз:
Aтр = 13,02 см2.
Иловадаги 3- жадвалдан кесим юзаси A = 16,3 см2, ix = 2,15 см, iy = 3,25 см бўлган ┐┌70х6 жуфт бурчаклик қабул қиламиз. (3) формуладан эгилувчанликни аниқлаймиз ва текширамиз:
x = 196,5/2,15 = 91,39 [150]; y = 393/3,25 = 120,92 [150].
Шарт бажарилди. Эгилувчанликнинг катта қийматига асосан иловадаги 4- жадвалдан коэффициент = 0,364 қабул қиламиз, сўнгра (8) формуладан устиворликни текширамиз:
σ= = 15,8 24,50,8 = 19,6
Шарт бажарилди.
13 – стержен (ҳовон). Бу стержендаги зўриқиш кам бўлгани учун уни кам юкланган стержен деб қараймиз ва 7-стержен каби ┐┌50х5 жуфт бурчаклик қабул қиламиз, бу стерженнинг эгилувчантиги 7- стержендагидек бўлади.
Стержен мустаҳкамлигини текширамиз:
σ= = 3,22 24,50,95 = 23,275
Шарт бажарилди.
Устунлар. Барча устунлар кам юкланган стерженлар қаторига киради, шу сабабли ҳисобий узунликлари тенг бўлганидан кесим юзасини бир хил қабул қиламиз. (5) формуладан талаб қилинадиган инерция радиусларины аниқлаймиз:
(5)
ix = 204/150 = 1,36 см;iy = 255/150 = 1,7 см.
Иловадаги 3- жадвалдан A = 8,58 см2, ix = 1,37 см, iy = 2,26 см бўлган ┐┌45х5 жуфт бурчаклик танлаймиз. (3) формуладан эгилувчанликни аниқлаймиз ва текширамиз:
x = 204/1,37 = 149 [150]; y = 250/2,26 = 110,6 [150].
Шарт бажарилди. Эгилувчанликнинг катта қийматига асосан иловадаги 4- жадвалдан коэффициент = 0,276 қабул қиламиз, сўнгра (6) формуладан устиворликни текширамиз:
(6)
1- устун учун
= 8,47 24,50,8 = 19,6;
9,15 устунлар учун:
= 16,9 24,50,8 = 19,6;
Шартлар бажарилди.
Шпренгел -3 стержен. Бу ўлчами кичик ҳовон бўлиб кам юкланган стержен ҳисобланади. (5) формуладан талаб қилинадиган инерция радиусларини топамиз:
ix = 157,2/150 = 1,04 см;iy = 196,5/150 = 1,31 см.
Иловадаги 3- жадвалдан A = 4,7 см2, ix = 1,23 см, iy = 2,01 см бўлган ┐┌40х3 жуфт бурчаклик танлаймиз. (3) формуладан эгилувчанликни аниқлаймиз ва текширамиз:
x = 157,2/1,23 = 127,8 [150]; y = 196,5/2,01 = 97,76 [150].
Шарт бажарилди.
Шундай қилиб, ферманинг барча стерженлари учун кесим юзалари танлаб олинди. Ҳисоб натижаларини 7- жадвалга киритамиз.
Do'stlaringiz bilan baham: |