ЕЛБЎҒОЗ
М ақ сад . Елбўғозни келтириб чиқарувчи сабабларни, т асн и ф и н и , кли -
н и к к еч и ш и , ан и қ л аш ва даволаш усулларини б илиш , хорионэпителиом а
асорати б и л ан таниш иш .
Вазифалар
1. Елбўғозни келтириб ч иқарувчи сабаблар.
2. Е лбўғозни тасниф и.
3. Е лбўғозн инг ва х ори он эп и тели ом ан и н г к л и н и к кечиш и.
4. Таш хис қи й и ш усуллари.
5. Елбўғозни ва хорионэпи телиом ани даволаш .
6. Қ и ёси й таш хиси
7. П роф и л акти к аси .
8. Х о ри он эп и тели ом ан и н г а н и қ л аш усуллари
Ҳ ом ила тухум к асалли ги бўлиб, бунда хорион в о р си н к ал ар и н и н г ту-
зи л и ш и ўзгаради (43-расм). К ас ал ли к д а н олдин н ози к бир ҳил й ўғонли -
кда бўлган ворси н кал ар елбўғоз бош л ан и ш и б и лан оқ боғичсим он пояга
айланад и. Бу поялар ҳудди узум ш и н ги л и сингари ж ойлаш ган ва т и н и қ
сую қ ли к б и л ан тўлган пуф акч алар билан ўралади.
В орсин калар си ф ати н и н г бузилиб, ўзгариб қоли ш и га у н и н г стромаси
л и қ и л д о қ массага ай л ан и ш и ва ворси н ка эп и тел и й си н и н г ўсиб қ ал и н л а-
шуви сабаб бўлади. Э п и тели й лар ўсиб қал и н лаш уви натиж асида ўзгарган
хорион ворси н калари баъзан дец идуал пардадан бачадон м уш ак қаватига,
ҳатто бачадон д еворлари ни ем ириб қорин бўш лиғига ки ради . Е лбўғозн инг
бу ш акли кам учрай ди ва бузувчи елбўғоз деб аталади.
Елбўғоз к ў п р о қ такрори й хрм иладорли кда учрайди. Е лбўғозн инг та-
р ақ қ и й қи л и ш д а (ҳом иладорликда) аввал ворси н калар сиф ати ўзгаради,
агар елбўғоз ҳ ом и лад орли кн и н г сўнгги даврларида бош ланса йўлдош за-
рарланади. Йўлдош тў ли қ ва қи см ан елбўғозга ай л ан и ш и м ум ки н.
Агар й ўл д ош н и н г бир қи см и (1/3 қи см и д ан кам роғи) елбўғоз билан за-
рарланган бўлса ҳомила ўз тар ақ қ и ёти н и давом этти ри ш и м ум ки н.
Елбўғоз билан йўлд ош н и н г вазиф аси асосан издан чиқад и ва у ҳоми-
лани о зи қ моддалар билан таъм и н л ам ай қўяди, натиж ада ҳом ила халок
бўлади.
Ўлган ҳом ила чирийди ёки она танасига ш им илиб кетади. Елбўғоз ўзи-
дан кейин тухумдонда албатта асорат қолдиради. Тухумдонлар майда кис-
талардан иборат бўлиб қолади. Уларнинг ҳар и ккаласида қам с а р и қ т а н а ҳо-
сил бўлади. К ейи н чал и к сари қ тана катталаш ади. У нинг катталиги баъзан
ҳомила бош и дек бўлиш и м ум кин.
Бемор соғай ган д ан кейин л ю теин сўрилиб кетади. К исталар орқага та-
р аққ и й қи л и б йўқолади. Е лбўғозн инг ҳосил бўлиш сабаблари ҳозиргача
а н и қ л а н г а н эмас.
Do'stlaringiz bilan baham: