Даволаш.
А сосан оператив д аволан ади. И н гал я ц и о н наркоз бери лади ва релак-
сантлар қ и л и н ад и ёки сп и н ал анестезия қўллани лади.
О пераци я қуй ид аги босқичлардан иборат:
1. Қорин б ўш лиғин и очиш (лапаротомия ) П астки ўрта лапаротом ия
(қовдан к и н д и к к а ч а узунасига) ёки қов устидан кў н д ал ан г кесим
қи л и н ад и .
2. Ҳ ом иладорли к туф ай ли зарарланган най операцион ж ароҳат ю засига
чиқари лад и.
3. Зарарланган най олиб т аш л ан ад и ( са л ь п и н го эк т о м и я ) агар
тухум дон
хам
зар арл ан ган
бўлса,
с а л ь п и н го о в ар и эк т о м и я
қ и л и н ад и . Қ орин б ўш л и ғи га й и ғи л ган қон олиб т аш л ан ад и .
4. П еритони зация қ и л и н ад и (ю м алоқ бойлам би л ан ) ва операцион
жароҳат қаватм а-қават ти ки л ад и .
Бу даволаш усули кўп инча найлаги .узилган ҳом иладорликда қилинади.
Бачадон най идаги ўсиб борувчи (узилм аган) ҳом иладорли кда қуй идаги
ам алиётлар қ и л и н и ш и м ум ки н:
\.Ь
Q)
С ал ьп и н го сто м и я — бачадон найи узунасига кеси ли б, ҳом ила тухуми
олиб таш лан ад и . Л еки н ҳомила тухуми олиб таш л ан ган д ан к ей и н саль-
пингостома
ёпи лм ай ди.
Q)
Бачадон н ай лар и н и н г сегментар резекц ияси.
Бунда н а й н и н г ҳомила тухуми ж ой лаш ган қи см и кесиб олиб таш ла-
нади ва и к кал а кесилган қи см и уланади (анастом оз). Най ичида катетер
қолдирилади. Най ўтказувч ан л и ги текш и ри л ад и . Бу усул кўп и н ч а и к ки
марта эк то п и к хом иладорли к ўтказилаётган аёлларда қи л и н ад и . Бундай
аёл қом и лад орликни норм ал ўтказиш и м к о н и яти га эга бўлади, бола туғиш
ф у н к ц и я си са қл ан и б қолади.
Q,
Тухум ҳуж айра н ай н и н г ам п ул яр ва ф им брия қи см ида ж ой лан са, ам-
п утаци я қи л и н и б най сто м ап л асти к аси қи л и н ад и .
(5,
О ператив л ап ароскоп и я орқали ҳам қи см ан ёки тотал сал ьп и н го эк-
том ия қи лиш м ум ки н. Бу усулнин г аф залл и ги ш ун д ак и , бемор тезда ол-
ди н ги қаётига қай тад и , операц и я д авом и й ли ги оп ерац и яд ан к ей и н гк давр
ва стац ионарда ётиш муддатлари кам аяди.
А йни вақтда гем оррагик ш окка қарш и тезкор чоралар кўри лади. Бемор-
га п лазм а,эри гроц и тар модда ва қон ўрни ни босувчи су ю қ л и кл ар қуй ила-
д и (стаб и зол ,п ол и гл ю ки н ,ж ел ати н ол,кри сталлои д эри тм алар). А н ти б акте-
риал десенсибилловчи (дим едрол,супрастин, тавеги л, пи п ол ф ен ), ял л и ғ-
л ан и ш га қарш и, ум ум ий қувватлантирувчи м уолаж алар ўтказилад и.
Do'stlaringiz bilan baham: |