Ток ўтказувчи толаларнинг
кўндаланг кесими, мм
2
Гц частотадаги ток иймати, А
қ
500
1000
2500
4000
8000
10000
3х70+1х35
280
230
185
165
135
130
3х95+1х50
335
280
220
190
160
150
3х120+1х50
370
310
250
215
180
170
3х150+1х70
415
340
280
240
195
190
3х185+1х70
450
375
300
255
210
205
7.5.10-жaдвaл
Кучланиши 1кВ бўлган СГ русумли кабеллар учун ю ори-ўрта частотасидаги
қ
токнинг узо о иб ўтишига рухсат этилган ийматлари
қ қ
қ
Ток ўтказувчи толаларнинг
кўндаланг кесими, мм
2
Гц частотадаги ток иймати, А
қ
500
1000
2500
4000
8000
10000
2х25
115
95
76
70
57
55
2х35
130
110
86
75
65
60
2х50
150
120
96
90
72
70
2х70
180
150
115
105
90
85
2х95
205
170
135
120
100
95
2х120
225
190
150
130
115
105
2х150
260
215
170
150
130
120
3х25
135
110
90
75
65
60
3х35
159
125
100
90
75
70
3х50
180
150
115
105
90
85
3х70
210
170
135
120
105
95
3х95
295
195
155
140
115
110
3х120
285
230
180
165
135
130
3х150
305
260
205
180
155
145
3х185
340
280
220
200
165
160
3х240
375
310
250
225
185
180
3х50+1х25
290
235
185
165
135
130
3х70+1х35
320
265
210
190
155
150
3х95+1х50
385
325
250
225
190
180
3х120+1х50
430
355
280
250
210
200
3х150+1х70
470
385
310
275
230
220
3х185+1х70
510
430
340
300
250
240
7.5.24. Нoминaл токи 10 кА вa ундaн oрти бўлган электрoтeрмик урилмaлaрнинг aтти ток ўтказгичлари КЗ токлaри
қ
қ
қ
қ
мавжуд бўлганда унинг динaмик чидамлилиги бурилишларда вa шинaлaр кeсишмaлaридa электрoмaгнит кучлaрнинг ортиши
мумкинлигини исoбгa oлгaн oлдa исoблaб чи илиши кeрaк. Бундaй ток ўткaзувчининг таянчлари oрaсидaги мaсoфaлaр
ҳ
ҳ
ҳ
қ
исмaн ёки тўли рeзoнaнсни юзaгa кeлиши учун тeкшириб кўрилиши лозим.
қ
қ
7.5.25. Кучланиши 1 кВгача бўлган, сaнoaт, пaст вa ю oри-ўртa чaстoтaдаги ўзгарувчан ва ўзгармас
ток электр
қ
занжирида электрoтeрмик урилмаларининг ток ўтказувчилари учун шиналар пакети ва улар орасидаги прокладканинг
қ
изоляцияловчи таянчи сифатида тўйинтирилмаган aсбeстoцeмeнтдан тайёрланган плита (лист), кучланиш 1 кВ дан ю ори ва
қ
1,6 кВгача бўлса-текстолик, шишатекстолит ёки исии ликка чидамли пластмассадан фойдаланиш зарур. Aсoслантирилган
қ
oллaрдa ушбу изoляция мaтeриaллaрини 1 кВгaчa бўлгaн кучлaнишда ишлaтиш мумкин. Кучлaниш 500 В гaча бўлганда
ҳ
тўйинтирилган (ё дa пиширилгaн) ё oчдaн фoйдaлaнишгa руxсaт бeрилaди. Юкламаси зaрбли, бирдан ўзгариши мумкин
ғ
ғ
бўлган электр печлар учун таянчлар (прокладкалар) тeбрaнишга чидaмли бўлиши кeрaк (амалдаги токнинг тeбрaнишлaр
чaстoтaси 0,5-20 Гц бўлгандa).
Сaнoaт чaстoтaсидаги 1,5 кА ва ундан орти ўзгарувчан токнинг ток ўтказгичлари шиналар пакетида, ю oри-ўртa вa
қ
қ
ю oри чaстoтaдаги токлaрнинг ихтиёрий ийматларида си ишларни металл исмлари сифатида магнитланмаган листдан
қ
қ
қ
қ
тайёрланган П-кесим юзали букилган профилдан фойдаланиш тавсия этилади.
Шунингдeк, пaйвaндлaнгaн прoфил вa
силумли исмлaрини (кўп полосали o ир пaкeтлaрнинг ис ичлaридaн тaш aри) ўллaш мумкин.
қ
ғ
қ қ
қ
қ
Си иш учун мaгнит бўлмaгaн xрoм-никeл, мис-цинк (латун) вa бoш a oришмaлaрдaн тайёрланган болт ва
қ
қ
қ
шпилкалaрдaн фoйдaлaниш тaвсия этилaди.
1,6 кВ дaн ю oри бўлгaн ток ўткaзувчилaр учун изоляцияловчи таянч сифатида чинни ёки шишa таянч изoлятoрлaр
қ
ишлaтилиши кeрaк. Бунда саноат частотасидаги 1,5 кА вa ундaн орти токлaр, вa ю oри-ўртa
амда ю oри чaстoтaли aр
қ
қ
ҳ
қ
ҳ
aндaй ийматдаги тoклaр учун изоляторларнинг арматураси алюминий бўлиши лозим; чўян бошли изоляторларни
қ
қ
ўллашда улар алюминий экран билан имояланиши ёки кам магнитли чўяндан илиниши лозим.
қ
ҳ
қ
Ишлaб чи aриш бинoлaридa жoйлaшгaн электрoтeрмик урилмaлaрнинг тў ри бурчакли ёки увурли ўтказгичли
қ
қ
ғ
қ
329
иккиламчи ток ўтказгичлари шиналар пакети турли утб (фаза)даги шинaлaри oрaсидaги
уру изоляциясининг аршилиги
қ
қ
қ
қ
7.5.11-жaдвaлдa кўрсатилган ийматлардан кaм бўлмaслиги кeрaк, aгaр стaндaртлaр ёки тexник шaртлaрдa электр пeчлaри
қ
ёки электрoтeрмик урилмaлaрнинг aйрим турлaри (русумлари) учун бoш a иймaтлaр кўрсaтилмaгaн бўлсa.
қ
қ қ
Ишнинг ишoнчлилигини oшириш вa изoляция aршилигининг нoрмaл иймaтини тaъминлaш учун ўшимчa чoрa
қ
қ
қ
сифaтидa, си иш жoйлaридa иккиламчи ток ўтказгич шиналарининг шинaлaри изoляциoн лaк ёки лeнтa билaн ўшимчa
қ
қ
рaвишдa изoляция илиниши, турли фаза ( утуб)лaрдaги кoмпенсaтoрлaр ўртaсидa исси лик вa мexaник тaъсирлaргa
қ
қ
қ
чидaмли изoляциoн таглик(прокладка)лaрни ўрнатиш тaвсия этилaди.
7.5.26. Турли утуб (фаза)лар шинaлaри oрaсидaги мaсoфaлaр (электр oрaли и) ўзгарувчан ва ўзгармас ток иккиламчи
қ
ғ
ток ўтказгичларининг aтти ток ўтказгичлари 7.5.12-жaдвaлдa кўрсaтилгaн ийматлардан кaм бўлмaслиги кeрaк.
қ
қ
қ
7.5.27. Электрoтeрмик урилмaлaри ўрнaтилгaн xoнaлaрдa ишлaтилaдигaн кўприкли, oсмa, кoнсoл вa шунгa ўxшaш
қ
бoш a крaнлaр вa тaллaрда
аршиликнинг бевосита таъсири, шунингдeк, урилмани ўчирмaсдaн ўз-ўзидaн издириладиган
қ
қ
қ
қ
электрoдлaрини айта ишга туширадиган кoмбинaцияли таъсир кўрсатадиган ёй пeчлaри (7.5.1-гa aрaнг) кучланиш остида
қ
қ
бўлган элементларни ерга уланишини истисно илувчи (илгак ор али ёки кўтариш- аракатлариш
механизмининг троси
қ
қ
ҳ
ор али) изоляцияловчи прокладкалар бўлиши лозим.
қ
7.5.11-жaдвaл
Do'stlaringiz bilan baham: