Доктори X. А л и у л о в Та ризчи — ф алсаф а фанлари доктори А. А Х м ед о в

«Арифметика 
илми 
х а с и д а рисола», « К ас р л а р ^ а ^ и д э рисола», «Али Му- 
Хаммадиййа рисоласи», «Улугбекнинг янги астрономик 
ж а д в а л л а р и г а ш а р ^ л ар » ,
«Астрономия илми з^ацида 
фат,% китоби», «Геометрик м а с а л а л а р н и ечиш рисоласи»,
«Мантик рисоласи», «Азуддиннинг ф а л с а ф и й рисола- 
сикинг ша рил ари » , « Ис тиора т рисоласи», «Муфр а д ий й а 
рисоласи», «Ойсимон 
ш а к л л а р н и
ечиш 
рисоласи». 
«Астрономик рисола» к а б и л а р унинг ц ал а м н г а мансуб. 
Б у
а с ар л а р н ин г
^ у л ё з м а л а р и
Тошкент, 
Д у ш а н б е ,
Москва , Петербург, Ту р к и я д а с а ^ л а н и б келмоцда. Али 
Кушчининг астрономия, ма т е ма т ик а ва ф а л с а ф а соха- 
сида ёзиб цолдирг ан ас ар ла р и ни нг сони 25 д а н ор- 
тадк.
Али Ь^ушчи С а м а р ц а н д д а г и У лу гб ек м а д р а с а с ид а
ва 
Т у р ки я д а г и Аё Суфи ун иверситетида муд ар ри с сифа- 
т я д а л е к ц и я л а р хам у^иган.
Али К>ушчишшг «Астрономия рисоласи» И. М. Му- 
минов т а^ ри р и ос гида 1968 йили Тошк ентда , А. У. Ус- 
моков н а ш р г а т а й ё р л а га н
нусхаси 1970 йили С а м а р -
^ а н д д а чоп этилди.
116

---

Ри с ол а н и н г М у к а д д и м а с и икки цнс мд а я и борат б у­
либ, бириичисида г еометрик б и л имл ар асослари бери- 
либ, нуцта, чизи^, текислик, а й л ан а, сфера ва б ош^ а
т у шу и ча л ар изохланган; иккинчисида, табиий, еамсзий. 
ф а н л а р с о^ а си да н м а ъ л у м о т л а р келтирилган.
М а ъ л у м к и , б а р ч а и а р с а ла р м у р а к ка б ва содда ж к см-
л а р г а булинади. Д у н ё миыераллар, ус н мл ик л ар ,
ха й-
в о нл ар д а н т а ш к и л топган. Ула р 
б ир- би рл ари
б ил ан 
ч а м б а р ч а с богла нг а нки, у л а р 6yF ёки т ума н ка би бир 
бутун. Х<ар хил х а р а к а т д а г и и а р с а ла р м а ъ л у м в а^ т д а
б ирл а ш и ш и б , янги н а р са л а р ни хосил килади. Ани^роги,
у л ар уз д ои р а си д а мув озаиатни бузиб, з н дд ия т .\осил 
к и л а д и л а р ва бир д о н р а д а содда, ooiui^a д о и р а да му ­
р а к к а б ^ и с м л а р ш а к л и д а м а в ж у д б у л а ди ла р .
}^ар бир содда нарса бир хил ^ а р а к а т ^ил ад и, мура к- 
каби э са ^ а р хил х а р а к а т килади. Ленин хар бир содда 
з а р р а соддалиг ича колмайди, м у р а к к а б и м у р а к к а бл и -
гнча колмайди. Али Ь’ушчининг бу фикр и д а чу^ур ф а л ­
са фа ётадн: м а в ж у д дунё 
н ар с а л а р да н и борат экан, 
у л ар с о д д ал ик па му ра кк л бл и к табпатнг а ->га.*
Али К,ушмп ос.мопии 0 ф а л а к д а п иборат деб к а р а ­
гач, унипгча энг катта ф а л а к — осмон, б ур ж ф а л а к и — 
юл дузл а рники, З у х а л, Му шт а рий , Мнррнх, К,уёш, Зуд- 
ра, Аторуд, Он ф а л а к л а р и . Ф а л а к л а р н и с а н а ш Ойда.н 
б ошл а н а д и, охиргнси осмон.
М а ъ л у м тур г унсур — плов, хаво, сув, т упроцла р уз 
а й л а н а л а р и г а эга, у л ар гохо ж у ф т булиб ха м м а в ж у д
була ди л ар.
Али К^шчи уфц, кутб, шарц, шнмол, ж а н у б , зенит 
к а би т ушун ч а л а рн и м у к а м м а л тушунтиради. У У лу г бе к
р а с а д х о на си да узи олиб борг аи к у з а т иш л а р н а т и ж а л а -
р и га асосланиб, 1\уёш ва Ойпи йил буйича изо^лаг ан.
Ер харо ра типинг у зг ар и ши га с а б а б л а р излаган, Ой ва 
унинг сирти х а к нд а ц нз и ^ а р л и м у л о х а з а л а р юритган.
К уёш ва Ой, с а йё р а л а р х а р а к а т л а р и н и н г бир- бирла- 
рига муносабатини та д ки ц ц ил иш д а х а р а к а т с а ба би ят й
ва йуналиши, ^ а р а к а т д а г и мув озан атн и нг пайдо булиши 
ва бузщцнни, апогей ва перегей м а с а л а л а р и н и к а р а б
чивдан.
Али К,ушчи нукда, тугри чизиц, эгри чизи^, текислик,
п а р а л л сл , огишма, содда жи см, м у р а к к а б жисм, ун, 
курра , кутб, орбита, а л м у к а н т ар а т , дойра,
диаметр,
хорда, ёй, куп б урча кл а р , ш а м ат , зурвон вусто, х ад ид
вусто, ф а л а к , меридиан, азимут, содда х а р а ка т , мура к-
147

---

ка б у з г ар у вч ан .^аракат, эквито, э клиптика, зенит, но- 
дир, апогей, перигей, эпицикл т ушун ч а л а ри ни н г таъри- 
фи ки беради.
У м у м ф а л а к л а р соии 13 та: 
1
) б уюк ф а л а к ; 2) 
р ал ма с ы л д у з л а р ф а ла к и ; 3) З у х а л ф а л а к и , 4) Муш- 
т а р к й ф а л а к и ; 5) М и ррих ф а л а к и ;
6
) К,уёш ф а л а к и ;
7) Зу. \ра ф а ла к и ;
8
) Уторуд фа л ак и ; 9) Ой ф а л а к и ;
10) Олов; 11) Хаво; 12) Сув; 13) Ер, у л арн и нг бирнн- 
чн 9 таси осмон ф а л а к л а р и .
Осмон э кв ат о ри б ил ан э кл ип т и ка икки нуцтада: ба- 
>;орги ва кузги кун т е н г л ик л а р и да кесишади. {'ууёи: ва 
О
п
^ а р а к а т л а р и пулпда хар бир ф а с лг а у ч т а д ан б у р ж
тугрн келиб, . \ а \ ш а с н
12
та: Хут, Ха ма л , Савр, Ж а в з о ,
Саратип, Асад, Сумбула , Мезон, Акрдб, 1\авс, Ж а д й ,
Д а л а .
Ф а л а к л а р н и н г у хша шл иг п ва ф а р ^ л а р и ^ а ЦиДа хам 
б а ё н этилган. М а с а л а н , З у ^ а л , Мушта рий , М и р р и х ва 
З у ^ р а ф а л а к л а р и 1\ уёшникидан ф а р ^ ^илмайди. Ут о ­
руд ва Ой ф а л а к л а р и у л а р д а н
ф а р ^ ки л ад и. С а б а б к
э пицик л ва д е ф е р ен т л ар ии нг ^ а р хиллигидан.
С а й ё р а л а р ни и г к о о р д и н а т
т и з н л м а л а р и д а г и э к л н п -
т и к у зу н ла м а с и ва к е нг ла м ас и т а д ^ и ц этилган. Сай ёр а-
л ари и нг .\ар хил в ацтдаг и ке пг л ама г.а у з у и л а м а л а р н н и
а а щ л а б , ма ъл ум i-^apopra 'келпнган. Шуниигдек, \ а р бир 
са йё ра п и н г б о шк а с а й ё р а л а р г а ва I^yeui ва Онг а нис­
б а т а н х о л а т л а р и изо>;ланган. Ойнинг хи ло ла ва б ад р
^ о л а т л а р и т а х л и л цилиниб, Ой ва Ь^уёш ту т ил иш л а ри -
ш ш г с а б а б л а р и аницланган.
Ер ш а р ша кл ид а, ер куррасининг чорагид а о д ам з о д
я шайди. Кунд уз ва ке ча ла рнинр мицдорий муносабат- 
л а р и Ку ёшнииг б у р ж и юл ду зл ар нг а, бинобарин э к л и п ­
т и к а буйича с и л ж и ш и г а
6
орл
1
щлиг и у^ти ри б ут ил ад и.
И к к и ^ у т б д а кеча ва кундуз бнр-биринн инкор ^ил ад и,
1
\ у ё ш ч и^ и ши да н олдинги 
осмоннинг ёр иши у з о ^
ва!\тга чузилади, б отишда н кеиингиси оз в а ^ т д а д ав ом
этади. Б у фарь^нинг катта- к ич и кл нги К>уёшнинг эклип- 
т н к а д а г и урниг а богли^.
Х^а^щий сут к а б ил ан у р та ч а сутка о ра с ид а г и тафо-
в ут К у ёш ^ а р а к а т и н и н г тезл а ни ши да н ди р, дейди Али 
К,ушчи. У му с улмонл ар э раси ( ^и жри й ) нинг, Эрон, 
Юнон, маликшо.^ э р а л а р и н и н г ке либ чицишини ва бош- 
л а н и ш л а р и н и та е до сл ай ди .
С а й ёр а л а р н и и г к а т т а л и к л а р н н и Ер д иа м е т р иг а нис­
б а т а н ^исоблайди.
143

---

Али К,ушчи узининг «Астрономия рисоласини» У л у г ­
бек бошл ик С а м а р к а н д р а с ад хо на с и ход имла ри б ил ан
б и р г ал и кд а 1428 йил д ан 1438 й ил ла рг а ча олиб борг ан 
к у з а т у в н а т и ж а л а р и г а ас осланиб ёзган. Шуни н г учун бу 
рисол ан и У лу гб ек
« Зи жи » нинг rnapxji д еса х а м б у­
лади.
У луг бе к илмий ма кт а б ин и нг табиий-илмий к а р а ш -
л а р н Али ^ у ш ч и д а н кейин хам д ав о м эттирилди. С а ­
м а р к а н д о лнм л а р и ни н г
илмий меросини Урта Осиё, 
Афгонистон, Эрон, Туркия, ^ и н д и с т о н д а Мирим Ч а л а -
бий, Хусайн Б у р жа н д и й, Б а х ов уд ди н Омулий, Н а ж м и д -
дин Алихон, И д а На ци б , Фарид, Д е ^ л ав ий , С а в а й Ж а й
Синх ва б о ищ а л а р XVI II аср б ош л а р и г а ч а д ав ом эттпр- 
д ил ар .
У лу гб ек м а к т а б н в а к и л ла р ин и нг илмий ютуцла р ини 
Ев р о п а д а XVI ас рд а н боиглаб 
Коперник ва Галилей,
у л а р д а н кенииги 
M a i u x y p
ол им л ар я н а д а ри в о ж л а нт нр - 
д илар.
Улугбокнппг а п р о п п м и и - м а т е м а т и к а илмий м а к т а б и 
акадоминги п шл а б чп^цап цоиуи-^опдалар коипот ман- 
зара си пн я р а т п ш д а тарихий илмий за мин а с о с л а ри да н 
булгаики, ул ар ^озирги з а м о н астрономняси, космонав- 
тикаси, космогониясинн р и в о ж ла н т и р и ш д а , ма нтикий 
ф и к р л а ш д а ха м хали куп фой да келтиради.