Доктори X. А л и у л о в Та ризчи — ф алсаф а фанлари доктори А. А Х м ед о в

7. АБ У А Б Д У Л Л О Й А Л - Х О Р А З М И Й Н И Н Г И Л М И Й -Ф А Л С А Ф И Й
К А Р А Ш Л А Р И
Абу А б д улл о^ ал-Х оразм и й ^ац и д а ж у д а оз м аълу- 
мот са ц л а н и б цолган: олимнинг тулиц исми Абу Аб- 
д ул л о х М у х а м м а д ибн А ^ м а д ибн Ю суф ал -Х .оразм ий . 
булиб, унинг ёшлиги Х оразмнинг Хива, З а м а ^ ш а р ва 
Р^иёт ш а ^ а р л а р и д а ;утган. О лим Х уросонда ^ а м я ш а ­
ган. У 976— 997 й и л л а р д а ^укм ронл и к ц илган Сомоний 
Н у ^ II нинг в ази р и Абул ^аса.н ал-Утбий (977—982)
52

---

^ у зу р и д а котиб булиб х и зм а т цилгаи д а в р д а ж у д а маш- 
^ур б улган эди. У «ал-котиб ал-Х оразмий» номи б илзи
хам муш ^урдир. О ли м сом онийлар д авлатмнииг пойтах- 
ти б ^л м и ш Б у х о р о д а тез-тез булиб турган ва у е р д а
зам онаси ни н г 
купгина а л л о м а л а р и билан 
х ам с у ^ б а т
булган. Ал-Х оразмий 997 й и л д а в аф от этган.
Олимнинг д у н ё ц а р а ш и уз д а в р и д а кенг т а р ц а л г а н
ц адим ги юнон ф а л с а ф а с и , шунингдек Ёцуб ибн И с^ок 
ал-К индий, Абу Ыаср ал-Ф оробий, Абу Б а к р ар-Рози й
х а м д а У рта О сиёда кенг т а р к а л г а н м у та зи л и й л а р таъ- 
сири остида ш а к л л ан д и .
Абу А б д у л л о ^ ал -Х оразм и й ни н г б и зга ч а етиб к е л ­
ган ягон а ас ар и « М аф оти ^ ал-улум» (« И л м л а р калит- 
л а р и » ) дир. Б у асар ^ р т а а с р л а р д а ф а н л а р н и н г ривож - 
л ан и ш и тари хи га молик ка м ё б м а н б а си ф ати д а купгина 
ол и м л арн и н г эъти бори н и тортган. А сарнинг 1160 йил- 
д аги ^ л ё з м а г а асосл ан ган матнини 1895 йили го л л ан д
ш арцш уноси ван Флотен н аш р этган.
У рта Осиснинг Лирик ф а й л а с у ф л а р и цадимги юнон 
м у т а ф а к к и р л а р и ва асосап Арасту а с а р л а р и д а к;утарил- 
ган гоя в а м а с а л а л а р н и уз д ав р и ва ш а рои ти га мослаб 
т а к о м и л л а ш т и р д и л а р . Х оразмий 
д и в д ат-эъти б орин и
ф ан л ар н и , айницса ф а л с а ф а н и ур ган и ш г а ц аратд и . У 
« М аф о ти ^ ал-улум» д а у р та 
а с р л а р д а г и ф ан л ар н и н г 
р и в о ж ла н и ш и в а ^олати н и анча м у к а м м а л акс эттирди. 
Б у а с а р — « И л м л а р к а л и тл а р и » узи га хос цомусий асар 
булиб, уз ичига у ш а д а в р д а г и д еяр л и >>амма асосий илм 
со ^ а л ар и н и ц а м р а б олган. М у а л л и ф а с а р д а 5'з давриДа- 
ги ^ а р бир фаннинг 
мазм ун ин и унинг а т а м а л а р и н н
ш а р х л а ш й;ули билан туш унтириб беради. У ш бу а с а р ­
д а ф а л с а ф а , мантиц, тибб, илму-н-нужум, мусица ва 
бош ц а 
ф а н л а р н и н г ас осл ари берилган. Ал-Х оразмий 
;уша д а в р д а юцори д а р а ж а д а р и в о ж л а н г а н ф ан л ар н и
м а ъ л у м тар т и б га туш и ри ш в а тасни ф цилишни уз ол- 
дига в а з и ф а цилиб ^уяди.
Асарнинг кириш ц исмида «...мен бу асарн и («М афо- 
ти,\ ал-улум»ни — 
Р. Б.)
икки цисмдан и борат цилиб 
туздим . Биринчи цисм ш а р и а т ва у билан б о гл и ^ а р а б
и л м л а р и га , иккинчи цисм эса 
а р а б б улм аган , 
яъни 
юн онлар 
в а
бошца . х а л ц л а р и л м л а р и га
б аги ш лан - 
ган ...»1 д еб ёзади.