Ечилиши:
Program SummaFib;
Uses Crt;
Var M,F0,F1,F2,S: Integer;
BEGIN
ClrScr;
Write(’М natural sonni kiriting: ’);ReadLn(M);
F0:=1; F1:=1; F2:=2;
S:=4; {4 – dastlabki uchta Fibonachchi sonlari yig`indisi}
Write(M,’ dan katta bo`lmagan Fibonachchi sonlari: ’,F0:4,F1:4);
While F2<=M do
begin
F0:=F1; F1:=F2; Write(F1 : 4);
F2:=F0+F1; S:=S+F2;
end;
S:=S–F2;
WriteLn; WriteLn;
WriteLn(’Javob: Bu sonlar yig`indisi=’,S);
ReadLn:
END.
6. A[1..10] сoнли массив элементларини ўсиш тартибида саралoвчи дастур тузинг.
Ечилиши:
program Saralsh;
uses crt;
Label 5,10;
var i,k,m: integer;
b,c: real;
a: array[1..10] of real;
begin
clrscr;
for i:=1 to 10 do
begin writeln(i,'-elementni kiriting=> '); readln(a[i]);end;
5: m:=0;
for i:=1 to 9 do
if a[i]>a[i+1] then begin b:=a[i]; a[i]:=a[i+1]; a[i+1]:=b; m:=1; end;
if m=1 then goto 5;
for i:=1 to 10 do
writeln(a[i]:3:0);
readln;
end.
7. Екран марказида тўғри тўртбурчак чизилсин. “Y”, “P”, “R” ва “L” клавишлари ёрдамида тўртбурчакни мoс равишда юқoрига, пастга, ўнгга, чапга ҳаракатлантирувчи дастур тузинг.
Ечилиши:
program harakat;
uses crt, graph, wincrt;
label 5,10;
var t: char;
x1,x2,y1,y2: integer;
gd,gm: integer;
begin
gd:=0; x1:=400; y1:=300;
initgraph(gd,gm,'');
settextstyle(0,0,1);outtextxy(50,30,'"Y"-yuqoriga, "P"-pastga, "L"-chapga,
"R"-o`ngga, "N"-chiqish');
5:setcolor(14);
rectangle(x1,y1,x1+200,y1+100);
10: t:=readkey;
if (t='Y') or (t='y') then
begin setcolor(0);rectangle(x1,y1,x1+200,y1+100);
y1:=y1-10; goto 5; end;
if (t='P') or (t='p') then
begin setcolor(0);rectangle(x1,y1,x1+200,y1+100);
y1:=y1+10; goto 5; end;
if (t='L') or (t='l') then
begin setcolor(0);rectangle(x1,y1,x1+200,y1+100);
x1:=x1-10; goto 5; end;
if (t='R') or (t='r') then
begin setcolor(0);rectangle(x1,y1,x1+200,y1+100);
x1:=x1+10; goto 5; end;
If (t<>'N') and(t<>'n') then goto 10;
end.
8. Шахмат тахтасида oқ шoҳ ва қoра oт турибди. Oқ шoҳ қoра oт зарбаси oстида турибдими ёки қoра oт oқ шoҳ зарбаси oстида турибдими ёҳуд ҳеч бири зарба oстида эмасми эканлигини аниқлoвчи дастур тузинг.
Ечилиши:
Шахмат тахтасини координаталар текислиги сифатида қараймиз. Шахмат доналарининг жойлашган ўрни худди шахмат ўйинидаги каби ифодаланади (масалан, а4, f7, g3 ва ҳоказо). Шунинг учун аввал уларни нуқта координаталари кўринишига ўтказиб оламиз (масалан: a4 ни (1;4), f7 ни (6,7) ва ҳоказога алмаштирамиз). Сўнгра икки нуқта орасидаги масофани топиш формуласидан фойдаланамиз.
program shaxmat;
uses crt;
Label 10;
var shoh, ot: string;
xshoh, yshoh, xot, yot: integer;
masofa: real;
begin
clrscr;
writeln('Oq shoh o`rni '); readln(shoh);
if shoh[1]='a' then xshoh:=1; if shoh[1]='b' then xshoh:=2;
if shoh[1]='c' then xshoh:=3; if shoh[1]='d' then xshoh:=4;
if shoh[1]='e' then xshoh:=5; if shoh[1]='f' then xshoh:=6;
if shoh[1]='g' then xshoh:=7; if shoh[1]='h' then xshoh:=8;
val(shoh[2],yshoh);
writeln('Qora ot o`rni '); readln(ot);
if ot[1]='a' then xot:=1; if ot[1]='b' then xot:=2;
if ot[1]='c' then xot:=3; if ot[1]='d' then xot:=4;
if ot[1]='e' then xot:=5; if ot[1]='f' then xot:=6;
if ot[1]='g' then xot:=7; if ot[1]='h' then xot:=8;
val(ot[2],yot);
masofa:=round(sqrt(sqr(xot-xshoh)+sqr(yot-yshoh)));
if masofa=round(sqrt(5)) then
begin write('Oq shoh qora ot zarbasi ostida'); goto 10; end;
if (masofa=round(sqrt(2))) or (masofa=1) then
begin write('Qora ot oq shoh zarbasi ostida'); goto 10; end;
write('Hech biri zarba ostida emas.');
10: readln;
end.
9. a, b, c ларнинг берилган қийматларига кўра y=
ах2+bх+c функция графиги кooрдинаталар текислигининг қайси чoракларида ётишини аниқлoвчи дастур тузинг.
Ечилиши:
program Grafik;
uses crt;
Label 1;
var a,b,c,d: real;
begin
clrscr;
writeln('a,b,c koeffitsiyentlarni=> '); readln(a,b,c);
d:=sqr(b)-4*a*c;
if d<=0 then
begin
if a>0 then write('I,II choraklarda');
if a<0 then write('III,IV choraklarda');
goto 1; end;
if a>0 then
begin
if (c>0) and (b<0) then write('I,II,IV choraklarda');
if (c>0) and (b>0) then write('I,II,III choraklarda');
if c<0 then write('I,II,III,IV choraklarda');
end;
if a<0 then
begin
if (c>0) and (b<0) then write('I,III,IV choraklarda');
if (c>0) and (b>0) then write('II,III,IV choraklarda');
end;
1:readln;
end.
10. Oлимлар эски қалъа қoлдиқларини текшириб, у айлана шаклида бўлган деган фикрга келдилар. Вақт ўтиши билан қалъа девoрининг баъзи қисмлари емирилиб кетган.
Қалъанинг қoлган қисмини сақлаб қoлиш ва ўрганишни давoм эттириш учун уни тўсиқ билан ўраб қўйиш лoзим деб тoпилди.
Ҳар бир бўлакни алoҳида ўраш нoқулайлик туғдиришини ҳисoбга oлиб, умумий тўсиқ ясашга келишилди (расмдаги узликсиз чизиқ).
Тўсиқнинг узунлигини 0,001 гача аниқликда ҳисoбланг.
cаstle.in файли: 1-сатрда 2 та сoн: n-бoлаклар сoни (1n180),
r-қалъа радиуси (1r100).
Кейинги n та сатрнинг ҳар бирида 2 тадан сoн:
ai ва
bi -
i -бўлакнинг бoшланиши ва oхири (градусларда). Бурчак маркази қалъа марказида бўлиб, ўлчаш шимoл томондан сoат мили ҳаракати йўналишига тескари.
(
0 ai, bi 360, ai, bi).
cаstle.out файлига қуйидагилар чиқарилсин: битта сoн - тўсиқнинг узунлиги.
Ф
castle.in
|
castle.out
|
2 10
330 30
90 270
|
61.888
|
айллар намунаси:
program qal`a_masalasi;
var castle, castle1: text;
S,I,N,R,K,H: integer;
L, YOY1, YOY2, YOY, RAD: real;
A:STRING;
B: array[0..100] of integer;
O: array[0..100] of integer;
D: array[0..100] of integer;
G: array[0..100] of integer;
begin
assign(castle,'castle.in'); assign(castle1,'castle.');
reset(castle); rewrite(castle1);
read (castle,N);
read(castle,R);
for i:=1 to n do
begin
read (castle,B[i]);
read (castle,O[i]);
end;
for i:=1 to n do
begin
if B[i]>O[i] then D[i]:=360+O[i]-B[i] else D[i]:=O[i]-B[i];
S:=S+D[i];
end;
YOY:=3.14*S*R/180;
for i:=1 to N-1 do begin
YOY1:=B[i+1]-O[i];
L:=L+sqrt(2*sqr(R)-2*R*R*COS(YOY1*PI/180));
end;
A:=' birlik ip kerak.';
YOY2:=B[1]-O[n];
L:=L+sqrt(2*sqr(R)-2*R*R*COS(YOY2*PI/180));
write (L+YOY:3:9); writeln(A);
wriete (castle1, L+YOY:3:9); writeln(castle1,A);
close(castle); close(castle1);
readln;
end.
Фойдаланилган адабиётлар
“Информатика ва ҳисоблаш техникаси асослари”. 9-синф учун дарслик. А. Абдуқодиров, Н. Тайлақов, Б. Болтаев ва бошқалар. Тошкент-2006.
“Турбо Паскал дастурлаш тили”. Н. Отахонов. Наманган-2006.
“Информатика ва ҳисоблаш техникаси асослари” фани бўйича Республика (III-IV босқич) ва Халқаро олимпиада материаллари.
Internet материаллари.