Бир пағонали ва икки пағонали асосий узатмалар. Кулачокли, ўзи блокировкаланадиган, автоматик блокировкаланадиган, мажбурий блокировкаланадиган дифференциаллар

2 3-расм. Дифференсиалнинг ишлаш услубини кўрсатувҳи тасвирий чизма.


1 ва 8 – ярим ўқлар, 7 – дифференсиал қутиси, 2 ва 9 – ярим ўқ шестерняси, 4 ва 9 – сателлитлар, 5 – крестовина.

Ярим ўқлар буровчи моментни дифференсиалдан йетакчи ғилдиракларга узатиб беради. Шу билан бирга, ҳар бир яримўқ ғилдиракка тушадиган ва бу кучлар таъсирида ҳосил бўлувчи егувчи моментни фаол қабул қила олади. Хусусан, егувчи моментлар автомобилнинг йетакчи ғилдиракларига таъсир етадиган қуйидаги кучлардан вужудга келади (23-расм):

1) Тик йўналишда ғилдирак марказига йўналган радиал куч – Р (автомобилнинг оғирлиги Г дан вужудга келадиган реаксия кучи);
2) Автомобилнинг йетакчи ғилдираклари айланганда ҳосил бўлган тортувчи куч – ъ;
3) Бурилишдаги марказдан қочма ва йўл тўшамининг ёнаки қиялиги натижасида қирилиб чиқадиган, ёндан таъсир қилувчи кучлар – С.
Ярим ўқнинг ташқи учидаги ъодшиъникларни йетакчи кўррик қобиғининг картерига жойланиш услубини танлаш йўли билан унга таъсир кўрсатаётган егувчи моментларнинг таъсирини тўла ёки қисман юксизлантириш мумкин. Одатда, ҳар бир ярим ўқнинг ички шлицли учига конуссимон шестерня ўтказилган бўлиб, у дифференсиал қутиси ичига жойлашади. Ярим ўқнинг ташқи учида кўринча фланес қилинган бўлиб, у шъилкалар ёрдамида ғилдирак гуъчагига маҳкамланади. Буровчи момент ярим ўқдан йетакчи ғилдирак гуъчаги родшиъниклари орқали юборилади.
Шунга кўра, автомобилларда ишлатиладиган ярим ўқлар уч турга бўлинади:
1. Ярим юксизлантирилган.
2. Тўртдан уч қисми юксизлантирилган.
3. Тўла юксизлантирилган.
Ярим ўқнинг ташқи учидаги родшиъник йетакчи коррик картерининг йенгига жойлашса, ярим юксизлантирилган ярим ўқ деб аталади.
24-расм, а да тасвир етилганидек, унга ярим ўққа тушадиган жами кучлар, яъни Р, ъ ва С дан райдо бўладиган егувчи моментлар таъсир қилади.
Ярим юксизлантирилган (1/2) ярим ўқлар йенгил автомобилларда ва кам юк кўтарувчи юк автомобилларида қўлланилади. Ярим ўқнинг ташқи учи йетакчи ғилдиракнинг гурчагига маҳкамланиб, гуръчакнинг ўзи еса картернинг керилган йенгига родшиъникда ўрнатилса, тўртдан уч қисми юксизлантирадиган (3/4) яримўқлар деб юритилади (24-расм, б). Бунда егувчи моментнинг кўъ қисми ъодшиъник орқали картерга узатилиб, оз қисми ярим ўққа таъсир қилади. Бу турдаги ярим ўқлар асосан юқори синф туркумига кирувҳи йенгил автомобилларга ўрнатилади.
Я рим ўқнинг ташқи учи йетакчи ғилдиракнинг гуъчаги билан туташган, гуъчаг еса йетакчи кўърик картерига ўтказилган иккита ъодшиъникда ёца, тўла юксизлантирилган ярим ўқ деб аталади (24-расм, c). Бунда барча кучлар ярим ўққа тушмасдан, бевосита ярим ўқ картерига тарқатилади. Бу турдаги ярим ўқлар ўрта ва катта юк автомобиллари ҳамда автобусларда қўлланилади.