Б. С. Мусаев а г р о к и м


,20 14,3 Маккажухори: д о н и 1,91 1,23 0,37 0,01



Download 6,8 Mb.
Pdf ko'rish
bet20/310
Sana24.02.2022
Hajmi6,8 Mb.
#237581
1   ...   16   17   18   19   20   21   22   23   ...   310
Bog'liq
Агрокимё B.C.Musayev

0,20
14,3
Маккажухори:
д о н и
1,91
1,23
0,37
0,01
0.03
0,19
0,57
14,4
п о яси
0,75
4,37
1,64
0,05
0,49
0,26
0,30
15,0
Л о в и я д о н и
9,68
3,90
1,72
0,06
0,24
0,29
1,38

Суя: д о н и
5,80
2,84
1,26
0,03
0,17
0,25
1,04
10,0
п о я с и
1,20
3,23
0,56
0,07
1,46
0,05
0,31
14,0
Ғўэа: 
уруғи
3,00
3,90
1,25
0,02
0,20
0,54
1,10
11,7
т о л аси
0,34
1.93
0,91
0,03
0,16
0,17
0,06

чан о ғи
2,54
8,33
3,43
0,05
1,06
0,28
0,32

барги
3,20
1,59
1,28
0,31
6,14
0,12
0,50

п о я с и
1,46
4,50
1,31
0,11
1,00
0,41
0,21



Зи ғи р: уруғи
4.00
3,27
1,00
0,07
0,26
0,47
1,35
11,8
п ояси
0,62
3,03
0,97
0,25
0,69
0,20
0,42
12,0
К унгабоқар:
уруғи
2,61
3,30
0,96
0,10
0,20
0,51
1,39
10,0
яхли т эк и н д а
1,56

5,25
0,10
1,53
0,68
0,76
8,6
Қ андлавлаги :
илдизмева
0,24
0,57
0,25
0,07
0,06
0,05
0,08
75,0
барги
0,35
1,42
0,50
0,30
0,17
0,11
0,10
35,5
К артош ки :
тугунаклари
0,32
0,97
0,60
0,02
0,08
0,06
0,14
75,0
палаги
0,30
2,49
0,85
0,10
0,80
0,21
0,10
77,0
С абзи:
ид дид зм еваси
0,18
0,93
0,40
0,18
0,07
0,05
0,11
89,0
барги
0,34
3,10
0.60
0,20
1,50
0,15
0,08
82,0
Беда:
гуллаш д ав р и д а­
ги п и ч ан и
2,60

1,50
0,11
2,52
0,31
0,65
16,0
А г р о н о м л а р ў з и ш ф а о л и я т и д а о з и к , м о д д а л а р н и н г
м и қ д о р и , э к и н н а в и , т у п р о қ - и қ л и м ш а р о и т л а р и , қ ў л л а -
н и л а д и г а н ў ғ и т л а р м и к д о р и в а у с и м л и к л а р н и н г б и о л о ­
г и к х у с у с и я т л а р и г а б о ғ л и қ р а в и ш д а ў з г а р и б т у р и ш и н и
у н у т м а с л и к л а р и к е р а к .
У с и м л и к л а р н и н г о р г а н и к к и м ё в и й т а р к и б и
У с и м л и к л а р т а н а с и д а т у р л и - т у м а н о р г а н и к б и р и к ­
м а л а р у ч р а й д и . М и к д о р и н и н г о з ё к и к ў п л и г и в а а ҳ а м и -
я т и г а к ў р а у л а р н и б и р н е ч т а г у р у ҳ г а б ў л и ш м у м к и н .
М а с а л а н , у с и м л и к л а р т а н а с и д а
оқсиллар, ферментлар, 
нуклеин кислоталар
к а м р о қ м и к д о р д а у ч р а й д и , л е к и н
у л а р ж у д а к а т т а а ҳ а м и я т г а э г а б ў л г а н м о д д а л а р д и р .
Цел­
люлоза, гемицеллюлоза, лигнин
к а б и л а р ў с и м л и к т а р к и -
б и н и н г а с о с и н и т а ш к и л қ и л и б , с о м о н , ё ғ о ч л и к , у р у ғ
қ о б и ғ и , ў с и м л и к т о л а с и н и н г т а р к и б и г а к и р а д и .
А й р и м о р г а н и к м о д д а л а р ў с и м л и к л а р н и н г ф а қ а т г и -
н а м у а й я н қ и с м и д а , м а с а л а н , у р у ғ , м е в а , и л д и з в а
т у г у н а к л а р д а з а ҳ и р а м о д д а с и ф а т и д а
(заҳира оқсил, крах­
мал, ёғ, қанд моддалари)
ш а к л л а н а д и в а т ў п л а н а д и . Ў с и м -
л и к л а р н и н г а й р и м г у р у ҳ л а р и
алкалоид, гликозид, қат- 
рон
( с м о л а )
каучук
в а
ифор мойлари
к а б и ў з и г а х о с
м о д д а л а р н и с и н т е з л а ш х у с у с и я т и г а э г а .
У с и м л и к қ у р у қ м а с с а с и н и н г а с о с и й қ и с м и н и , б а ъ з и
ҳ о л л а р д а 8 0 — 9 0 % и н и о р г а н и к м о д д а л а р т а ш к и л к и л а ­
д и . Ў с и м л и к л а р т а н а с и д а э н г к е н г т а р қ а л г а н о р г а н и к
м о д д а л а р ж у м л а с и г а у г л е в о д л а р , ё ғ л а р в а о қ с и л л а р н и


к и р и т и ш м у м к и н . У л а р н и н г а й р и м қ и ш л о қ х ў ж а л и к
э к и н л а р и т а р к и б и д а г и ў р т а ч а м и к д о р и 8 - ж а д в а л д а к е л ­
т и р и л г а н .
8 - ж а д в а л .
Асосий ҚИШЛ
0
Қ хўжалик экинлари ҳосилииинг уртача кимёвий 
таркиби, %
(Б . А. Я годин, 1989)
Э к и н ва ҳосил 
тури
Сув
О қ-
сил
Хом 
- п р о ­
теи н
Ёг
К р ах ­
мал
Ц ел ­
лю л о ­
за
Кул
Бугдой (дон и )
12
14
16
2,0
65
2,5
1,8
Ж ав д ар (дон и )
12
12
13
2,0
68
2,3
1,6
Сули (дон и)
13
11
12
4,2
55
10,0
3,5
А рп а (дон и)
13
9
10
2,2
65
5,5
3,0
Ш о л и (гуруч)
11
7
8
0,8
78
0,6
05
М аккаж ўхори (дон и)
15
9
10
4,7
66
2,0
1,5
Гречиха (дон и )
13
9
11
2,8
62
8.8
2,0
Ў рис нўхат (дон и )
13
20
23
1,5
53
5,4
2,5
Л о в и я (дон и )
13
18
20
1.2
58
4,0
3,0
Сўя (дон и )
11
29
34
16
27
7,0
3,5
К ун габ оқар (м ағзи )
8
22
25
50
7
5,0
3,5
З и ғи р (уруғи)
8
23
26
35
16
8,0
4,0
К ар то ш ка (тугунаги)
78
1,3
2,0
0,1
17
0,8
1,0
Қ андлавлаги (илди з)
75
1,0
1,6
0.2
19
1,4
0,8
С аб зи (и лди зм еваси )
86
0,7
1,3
0,2
9
1,1
0,9
П и ёз (п и ёз бош )
85
3
2,5
0,1
8
0,8
0,7
Беда (кўк м асса)
75
3
3,5
0,8
10
6
3,0
Т а б и и й к и , к е л т и р и л г а н б у р а қ а м л а р ў р т а ч а к ў р с а т -
к и ч л а р б ў л и б , у л а р г а у с и м л и к л а р н и н г т у р и в а н а в и ,
и қ л и м , т у п р о қ в а о з и к д а н и ш ш а р о и т л а р и у ё к и б у
д а р а ж а д а т а ъ с и р к ў р с а т а д и . Л е к и н ш у н д а й б ў л с а д а , м а з ­
к у р ў р т а ч а к ў р с а т к и ч л а р ғ а л л а э к и н л а р и д а г и а с о с и й
о р г а н и к м о д д а л а р о қ с и л л а р ( 9 — 18 % ) в а к р а х м а л ( 5 0 —
6 0 % ) э к а н л и г и н и к ў р с а т и б т у р и б д и . Д о н - д у к к а к л и
э к и н л а р д а э с а о қ с и л к ў п р о қ к р а х м а л б и р м у н ч а к а м р о қ
у ч р а й д и . К а р т о ш к а т у г у н а к л а р и д а к ў п р о қ к р а х м а л , и л ­
д и з м е в а л и л а р в а м е в а - ч е в а л а р д а у г л е в о д л а р т ў п л а н а д и .
М о й л и э к и н л а р н и н г у р у ғ и т а р к и б и д а ё ғ в а о қ с и л м и к ­
д о р и к ў п б ў л а д и . Ҳ а р б и р о р г а н и к м о д д а т у р и г а а л о ҳ и д а
т ў х т а л и б ў т и ш м а қ с а д г а м у в о ф и к д и р .
Оқсиллар.
О қ с и л л а р ю қ о р и м о л е к у л я р о р г а н и к б и -
р и к м а л а р д а н ҳ и с о б л а н и б , ў з т а р к и б и д а а н ч а ч е к л а н г а н
м и к д о р д а г и а м и н о к и с л о т а л а р н и н г ю з л а б в а м и н г л а б
қ о л д и қ л а р и н и т у т а д и . О қ с и л л а р ў с и м л и к т а н а с и д а к е т а -


д и г а н м о д д а а л м а ш и н у в и н и н г б а р ч а ж а р а ё н л а р и д а ҳ а л
қ и л у в ч и р о л ь ў й н а г а н л и г и с а б а б л и о р г а н и з м л а р ҳ а ё т и -
н и н г а с о с и ҳ и с о б л а н а д и .
К ў п ч и л и к у с и м л и к л а р д а , а й н и қ с а , у л а р н и н г у р у ғ -
л а р и д а , о қ с и л л а р з а х и р а м о д д а с и ф а т и д а т ў п л а н а д и ,
Э к и н л а р н и н г ў с у в о р г а н л а р и т а р к и б и д а о қ с и л м и к д о р и
у л а р қ у р у қ м а с с а с и н и н г 5 — 2 0 % и н и , д о н - д у к к а к л и в а
м о й л и э к и н л а р у р у ғ и н и н г 2 0 — 3 5 % и н и т а ш к и л қ и л а д и
( 8 - ж а д в а л ) .
О қ с и л л а р н и н г т а р к и б и а н ч а б а р қ а р о р б ў л и б , 51 —
5 5 % и н и у г л е р о д , 2 1 — 2 4 % и н и к и с л о р о д ,
1 5 — 1 8 % и н и
а з о т , 6 , 5 — 7 , 0 % и н и в о д о р о д , 0 , 3 — 1 , 5 % и н и о л т и н г у г у р т
т а ш к и л қ и л а д и .
О қ с и л м о д д а л а р и н и н г м о л е к у л а л а р и а с о с а н 2 0 т а
а м и н о к и с л о т а в а 2 т а а м и д ( а с п а р а г и н в а г л у т а м и н ) -
д а н т у з и л г а н . О қ с и л л а р н и н г м о л е к у л я р о ғ и р л и г и ж у д а
к а т т а б ў л и б , а к с а р и я т ҳ о л л а р д а б и р н е ч а м и л л и о н г а
е т а д и .
Б а р ч а о қ с и л л а р и к к и т а г у р у ҳ г а — п р о т е и н л а р в а
п р о т е и д л а р г а б ў л и н а д и .

Download 6,8 Mb.

Do'stlaringiz bilan baham:
1   ...   16   17   18   19   20   21   22   23   ...   310




Ma'lumotlar bazasi mualliflik huquqi bilan himoyalangan ©hozir.org 2024
ma'muriyatiga murojaat qiling

kiriting | ro'yxatdan o'tish
    Bosh sahifa
юртда тантана
Боғда битган
Бугун юртда
Эшитганлар жилманглар
Эшитмадим деманглар
битган бодомлар
Yangiariq tumani
qitish marakazi
Raqamli texnologiyalar
ilishida muhokamadan
tasdiqqa tavsiya
tavsiya etilgan
iqtisodiyot kafedrasi
steiermarkischen landesregierung
asarlaringizni yuboring
o'zingizning asarlaringizni
Iltimos faqat
faqat o'zingizning
steierm rkischen
landesregierung fachabteilung
rkischen landesregierung
hamshira loyihasi
loyihasi mavsum
faolyatining oqibatlari
asosiy adabiyotlar
fakulteti ahborot
ahborot havfsizligi
havfsizligi kafedrasi
fanidan bo’yicha
fakulteti iqtisodiyot
boshqaruv fakulteti
chiqarishda boshqaruv
ishlab chiqarishda
iqtisodiyot fakultet
multiservis tarmoqlari
fanidan asosiy
Uzbek fanidan
mavzulari potok
asosidagi multiservis
'aliyyil a'ziym
billahil 'aliyyil
illaa billahil
quvvata illaa
falah' deganida
Kompyuter savodxonligi
bo’yicha mustaqil
'alal falah'
Hayya 'alal
'alas soloh
Hayya 'alas
mavsum boyicha


yuklab olish