А. С. К а р и м о в, М. М. М и р а й д а р о в, F. Р. Ш о ё к у б о в

О ?
0 .3 
0 .4
иэ Е 
О'
■и* в
15 .15- раем.
л ек т о р билан; в) у м у м и й база билан ( 1 5 . 1 4 - ра е м) . Б у с х е м а -
ла р
р
— 
и —р
типда ги т ранз исторнинг асосий иш ха ра к те рис т и-
ка ларин и олиш у ч у н к у лл а н и л а д и . 1 5 . 1 5 - раем, 
а
ва 
б
да у м у ­
мий б аз а ( У Б ) билан у ла нг а н биполяр транзисторнинг кириш 
{/э =/(£/э). бу нд а
UK
= c o n s t ] ва чикиш 1 4 = / ( ^ к)> б у н д а
1з =  
—const] х а р а к те р ис т и к ал ар и к у рс а т и л га н .
Кириш х а р ак т ер ис т и к а си д а н к у р и н а д и к и , к у ч л а н и ш
U3
у з -
г ар м аг а ни д а ^ам к о лл ек т о рн и н г манфий к у чл а н и ш г а у ланиши 
(U K<
0) эмиттер токининг м а ъ л у м д а р а ж а д а ортишга олиб к е -
л а д и . Бу эса э л е кт р майдоннинг к о лл е кт о р — база у т и ш да г и 
э м и т т е р и н ж е к ц и я л а ё т г а н к а в а к л а р г а к у р с а т а ё т г а н к у ш и м ч а
таъсирини билдиради.
! к
= / ( £ / к) х а р а к т ер ис т и к ал ар оркали токнинг у з а т и ш ко-
ент к о л л е кт о р к у чл ан и ши ни н г белгиланган у з г а р м а с микдори 
у ч у н а никланади.
Х а р а к т е р и с т и к а м 15*15-раем,
б
да к у р с а ти л га н транзистор 
у ч у н а = 0,95.
Транзис тор у м у м и й э м и п е р л и ( УЭ) с х е м а буйича у ла н г ан -
да ( 1 5 . 1 4 - раем, 
а)
т окн инг у з а т и ш коэффициента ( б у с х е м а
эканлигини ^исобга о лс а к ,
MJM
1 -
лига ни аниклаймиз.
383
www.ziyouz.com kutubxonasi

---

А г а р а = 0 , 9 5 4 - 0 , 9 8 б ул са , £ = 20 т 50 б у л а д и , яъшф УЭ с х е -
маси буйича у л а н г а н д а база т о ки га пропорциоиал б у л г а н к и ­
риш сигнали транз истор ё р д а м и д а
$
марта ку ча йт и р ил иши
м у м к и н .
Битта манба 
Е
га УЭ с х е м а буйича у л ан г ан
р —п —р
тип­
д а г и т р ан з и с т о р да с и н у с о и д а л с игналнинг ку ча йт ирилишини 
к у ри б чика миз ( 15.16- раем,
а).
База ва к о л л е кт о р з а н ж и р л а р -
д а г и 
Р б
ва /?к царшиликлар к и йма т ла ри триоднинг иш х а р а к -
т е р и с т и к а л а р и д а г и бо шла нги ч ну к та л ар ни аниклаб беради
1 5 . 1 6 - раем, 
а
д а УЭ с х е м я л и транз исторнинг о дд ий с х е м а -
си, 
б
д а эса сигнал ку ча йишинииг физикавий модели к у р с а ­
тилган.
А ж р а т у в ч и к он д е н с а т ор
С
манба 
Е
токининг б о шц а р у в
с и г на л з а н ж и р и г а у т и ш и д а н с а к л а йд и . Киришдаги с и н у с о ид а л
к у ч л а н и ш
U
=
0 6э = Um
sin 
Ы
м у с б а т ярим д а в р л а р д а эмит- 
т е р нин г мусбат погенциалини ка ма йт и р ад и , манфий ярим д а в р ­
д а эса орттиради, б аз а токи /б к у ча й т и р и л а ёт г ан сигнал би­
лан к а р а м а - к а р ш и фа з а да б ул а ди . Сигналнинг к у ча йиш к о н у -
пи 
/к = °-/б 
га биноан 
ч и к и ш д а г и
к у чл ан и ш истеъмолчининг 
к а р ши ли г иг а боглик, яъни 
Uum.
=/.. -/?ч.
Хозирги в а ц т да э л е кт р о н с х е м а л а р д а биполяр, яъни икки 
к у т б л и т ра нз исторла р билан бир к а то рд а майдонли ё ки бир 
к у т б л и т ранз исторла р ке нг ишла т ила ди. У л а р д а г и т ок ф а к ат
бир ишорали з а р я д т а ш у в ч и л а р ( э ле к т р он ла р ё ки к а в я к л а р )
>уИСобпга 
у т а д и . п у н д а й т р ан з ис т о рла рд ан у т а ё т г а н то кн ин г
мик дори шу ток у т а ё т г а н к ана лнинг у т к а з у в ч а н л и г и билан 
ани кла на ди. Бир к у г б л и транз сторлар икки к у т б л и л а р г а Ка­
р а г а н д а с о д д а ва арзон б у л а д и .
www.ziyouz.com kutubxonasi

---

Бир к у тбл и транз исторлар биринчи 
ма рт а
1952 
йилдз- 
В. Ш о к ли томонидан яратилг ан ва к е йинча лик бир не ча б о р
Кайта ишлаб чикилган. У л а р каналининг т у р и г а к а р а б 1) 
р —п  
у т ишл и, 2) ичига у рнати лг ан к а на лли ва 3) и н д у к ц и я л а н г а н
к а на лли т ра н з ис т о рла рг а булинади. Иккинчи ва учинчи т у р д а -
ги транз исторла р МОП 
( м е т а л л - о к с ид - ярим у т к а з г и ч ) ё к и г 
М Д П ( м е т а л л - д и э л е к т р и к - я р и м у т к а з г и ч ) тра н з ис т о рла р д е б
а т а л а д и . М Д П транзисторнинг тузи лиши 15.17- раем, 
а
д а , с х е ­
матик белгиланиши эса 15 17-рас.^, 
б
д а ва, н и^ оя г , ч и к и ш
х а р а к те р ис т и к ал ар и 1 5 . 1 7 - раем,
в
д а к у р с а т и л г а н .
Транзисторнинг з а р я д т а ш у в ч и л а р х а ра к ат и б о ш л а н у в ч в
э л е к т р о д и чикиш, у л а р етиб б ор ув ч и э л е кт р од и к и ри ш э л е к -
троди д еб ат а л ад и . Транзисторнинг з а р я д т а ш у в ч и л а р оциб 
у т ад и га н кисми к а н а л д е й и ла д и . Канал че т ида з а т в о р д е б а т а -
л у в ч и ме т а л л э л е к т р о д ж о й ла ша д и . За твор ва ярим у т к а з г и ч '
бир-биридан югща кпемний оксиди г<атлами билан а ж р а т и л г а н
б ул иб , к а на лнинг к а ршилиг и к а т т а д и р . Тра н з и с то рд а н т о к у т и -
шини к а н а л д а г и с у в о ки м иг а к и ё с л а ш м у мк ин . Ма нб ад а н о к и б
к е л а ё т г а н с у в т у г о н д а н у т а д и . Т уг о н т амбаси юко рир ок к у т а -
рилса, т у г он д а н к у п р о к с у в у т а д и , т а мба паст рок т у ш и р и л с а ,
с у в окими к а м а я д и , т а м б а б у т у н л а й ёпиб к у й и л с а , с у в у т о л -
м а й д и . Каналнинг ка рши лиг ини у з г а р т и р у в ч и т а м б а с и ф а т и д г
U3
н к у ч л а ни ш ишлатилади.
U3H
к у чл а н и ш полга т е нг булса,
Uc
и к у ч л а н и ш к а н д а&
б ул иш ид а н к а тъ и назар, канал ка рши лиг и к а т т а б у л а д и . Т о к
/с транз истордан у т м а й д и . З а т в о р г а ( т а м б а г а ) м у с б а т к у ч л а ­
ниш бе рилга нида к ана лнинг д и э л е к т р и к к а якин к и с м и д а т о к
у т а бошлайди. 
U3Al_
к у ч л а ни ш орттирилса, к а н а л ни н г т ок у т ­
к а з у в ч и кисми к е н г а я д и , транз исторнинг чикиш к а р ш и л и г и
к а м а я д и .
Бир к у т бл и транзисторнинг чикиш х а р а к те р и с т и к а си
1С =  
- Р е и ) э л ек т р он л а мп а ла р х а р а к т е р и с т и к а с и г а у х ш а й д и
( 1 5 . 1 7 , -
р а е м ) .
Бир к у тбл и транз исторнинг кириш к а рши ли г и 
1СГп - 1 0 14 Омг а кириш э ле к т р од и —з а т в ор х а р а к т ер и с т и к а с и и и н г
т и к л и г и
0 , 3 т 7 мА/В, кириш токи 50 
м А в а к и р и ш - ч и к и ш
к у ч ~
л а н и ш и
50 В гача б ул ад и .